РЕШЕНИЕ 1088/5.6.2019г.
Номер................. Година 2019 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На десети април Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
анд
№ 658 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „В.“ООД
с управител С.А.Д., чрез адв. Д.П. към ВАК против НП №
03-009435/28.03.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. в., с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева , за нарушение на чл.
139 ал.1 от КТ, от КТ.
В подадената до
съда жалба се излагат твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила
с оглед подписване на АУАН само от един свидетел. Сочи се, че между процесния АУАН и обжалваното НП е налице разминаване досежно посочената дата, определяща времето на извършване
на нарушението. Излагат се твърдения, че в АУАН не са посочени точно и пълно
обстоятелствата при които е извършено нарушението и в какво се състои то, като
не става ясно кои са работниците които са полагали труд в обекта и при какво
работно време са сключени трудовите им договори, съотв.
кои работници са декларирали различно работно време от посоченото в правилника
за вътрешния трудов ред. Оспорва се посочената в обжалваното НП фактическа
обстановка, като се твърди, че липсват доказателства, които установяват
обосноваността на посочените в НП обстоятелства. Иска се НП да бъде отменено и
при условията на евентуалност да се приложи нормата на чл. 415 в ал.1 от КТ
респ. да намали наложената административна санкция до минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 414 ал.1 от КТ.
В съдебно заседание,
въззивникът редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П. която поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата
страна редовно призована
изпраща представител – юк. О. която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество
пледира да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и
правилно. Същата сочи, че нито в трудовия договор, нито в Правилника за
вътрешния трудов ред е посочен начина за разпределение на работното време.
В хода на съдебното производство
са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делето
материалите по АНП, както трудов договор от 13.08.2014 г. между С.Н.С. и „В.“
ООД, заповед № 1-002/07.03.2018 г. на управителя на „В.“ ООД, правилник за
вътрешния трудов ред на „В.“ ООД, разчетно-платежна
ведомост за месец март 2018 г. на „В.“ ООД, заповед № 1-001/07.03.2018 г. на
управителя на „В.“ ООД. заверени за вярност с оригинала копия на:
декларация от Г. Т. Т. с дата 07.03.2018 г. 18:34 часа, декларация от Г. Т. Т.
с дата 07.03.2018 г. 11:34 часа, декларация от Р.Г. А. с дата 07.03.2018 г.
18:34 часа, декларация от Р. Г. Ан. с дата 07.03.2018 г. 11:40 часа, протокол
за приемане на сигнал по „горещ телефон“ с вх. № 18018168/19.02.2018 г., график
за явяването/неявяването на работа за месец март 2018 г. и сведения на
основание чл. 402 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ . Разпитани
са в качеството на свидетели служители на дружеството-жалбоподател – св. С.Н. и
св. Георги Тодоров.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 07.03.2018 г. в 11.20 ч. и в 18.30 ч.
служители на ДИТ- в. – св. Д.Д. и св. П.М.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – офис „Е.т“,
находящ се в гр. в., на ул. Ц.№ **, стопанисван от „В.“ООД.
В хода на проверката бил изискан Правилника за вътрешния трудов ред, в който
било посочено, че работното време на обекта е в интервала от 09.00 ч. до 18.00
ч. При извършената проверка в обекта в 18.30
ч. на място били установени служители на дружеството – св. Г. Т., св. Р. А. и
св. С.С.. В хода на проведените проверки служителите на
дружеството-жалбоподател попълнили декларации, представени им от контролните
органи, като св. Тодев посочил в представената му декларация, че работи в
обекта с работно време от 9.00 до 17.45 часа, като в съответния ден ще полага
труд до 19.00 ч. за завършване на административната работа, лицето Г.Т. е
посочило, че полага труд по график, съотв. като
работно време на обекта е визирало периода от 09.00 ч. до 17.45 ч., лицето Р. А.,
в попълнената в 11.40 ч. декларация е посочила, че полага трудови фувкции в обекта с работно време от 08.45 ч. до 18.30 ч., а
в попълнената в 18.34 ч. декларация е посочила, че полага труд в обекта с
работно посочила, че работи с работно
време от 08.45 ч. до 19.30 ч., съотв. св. С.С. е посочила в попълнената от нея декларация от 11.57 ч. е
посочила, че работи в обекта с работно време от 09.00 ч. до 17.45 ч., а в
попълнената от нея декларация от 18.34 ч. е посочила, че работи в обекта с
работно време от 09.00 ч. до 19.00 ч.
При така установените факти, св. Д. констатирала, че е допуснато нарушение
на чл. 139 от КТ, за което съставила АУАН, въз основа на който е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Горната
фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
В хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Същото е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление НП №
03-009435/28.03.2018г. е издадено от компетентен
орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. в., видно от копие на заповед №
0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДИТ.
АУАН и НП са издадени в преклузивните срокове,
предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Като разгледа жалбата относно
процесуалната законосъобразност на проведеното административно-наказателно
производство, съдът намери, че в хода на същото са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице.
АУАН не съдържа надлежно описание на нарушението, съотв.
посочените в АУАН обстоятелства, касаещи осъщественото деяние не съответстват
на описанието на нарушението, обективирано в НП. В процесния акт е направена единствено съпоставка между
декларираното от работници съотв. служители в обекта
работно време и визираното такова в Правилника за вътрешния трудов ред, като е
посочено, че нарушението се изразява в следното: „Работещите в обекта
декларираха работно време, различно от регламентираното от работодателя в
Правилника за вътрешния трудов ред - от
09ч. до 18 ч.“. Същевременно формираните в АУАН изводи се различават от
визираните в НП такива, доколкото АНО сочи, че „Висталон“ООД
в качеството на работодател не е регламентирал в правилника за вътрешния трудов
ред действителното работно време на работещите в обекта.
Налице е и противоречие между съдържанието на НП и АУАН относно датата на
извършване на нарушението, доколкото в НП е посочено, че деянието е осъществено
на 07.03.2017 г., а в АУАН - че е извършено на 07.03.2018 г. Според трайната
съдебна практика, несъответствието на съдържанието на АУАН и НП, когато същото се отнася до съставомерни признаци на деянието, не следва да се
квалифицира като техническа грешка, доколкото ограничава правото на защита на
наказаното лице, да узнае какво нарушение се твърди, че е извършило. Посочените противоречия между описанието на
нарушението и непълнотата при формиране на изводите относно релевантните за
същото факти е ограничило правото на защита на наказаното лице, което има право
да узнае какво нарушение се твърди, че е осъществило.
Независимо от горното, съдът с
оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна
страна следното:
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съответно съдържанието
на посочената като нарушена материално-правна разпоредба, съдът намери, че
издаденото НП е необосновано и недоказано, а описаното в НП деяние – несъставомерно.
Разпоредбата на чл.139 от КТ предвижда, че
разпределението на работното време се установява в правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието. Посочената норма адресира към
работодателя конкретното задължение, с цел посочения документ, а именно
Правилника за вътрешния трудов ред да служи като доказателство за неговата
воля, досежно конкретни елементи и обстоятелства,
касаещи трудовото правоотношение. Видно от приложеното към АНП копие на
Правилника за вътрешния трудов ред, работодателят е изпълнил това свое
задължение, като е предвидил в изготвения правилник, който е предоставил на
разположение на контролните органи, правила касаещи работното време на проверявания
обект.
Поради изложеното, съдът намира, че дори да се констатира различие между
работното време, през което работниците и служителите в обекта полагат труд, от
визираното в Правилника за вътрешния трудов ред, посоченото несъответствие не
осъществява състава на нарушение на чл. 139 от КТ, а би могло единствено да се
квалифицира като нарушаване правилата за полагане на извънреден труд, визирани
в чл. 143 и сл. от КТ.
Друг е въпросът, че от събраните по делото доказателства не бе установено безспорно,
че работното време в обекта се различава от посоченото в Правилника за
вътрешния трудов ред, представен на контролните органи. Това е така, доколкото
приобщените по делото декларации, попълнени от служители на
дружеството-жалбоподател са значително противоречиви по отношение на посочения
факт, като показанията на св. С. се разминават с декларацията попълнена от
същата при извършване на втората проверка, доколкото пред съда е заявила,
„максимум половин час съм оставала след работно време“, а в посочената
декларация е визирала като краен час на работното време – 19 ч., т.е. един час след посочения краен такъв в
Правилника за вътрешния трудов ред.
Същевременно, съдът намира, че нарушението, така както е формулирано в
обжалваното НП е недоказано и по отношение на датата на извършването му.
Доколкото административно-наказателната отговорност на въззивника
е ангажирана за това, че в качеството на работодател не е регламентирал в
Правилника за вътрешния трудов ред действителното работно време на работещите в
обекта, се касае за вменяване на реализирано противоправно
бездействие респ. действие към момента на изготвяне на процесния
Правилник, която дата е различна от датата на извършване на проверката.
С оглед на изложеното, съдът счита , че НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
03-009435/28.03.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. в., с
което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на
„В.“ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева , за нарушение на чл. 139 ал.1 от КТ, от КТ. Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: