Р Е Ш Е Н И Е
№411
гр.Русе, 02.07.2012г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Окръжен съд.....гражданска колегия
....в открито заседание на петнадесети юни
през две
хиляди и дванадесета година.... в състав:
Председател:
Наталия Георгиева
Членове: Галина Магардичиян
Милен
Бойчев – мл.с.
при секретаря Н.Н. и в присъствието на прокурора ....
като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д.№ 614 по описа за 2012г,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл.258 и сл ГПК.
Ц.А.М.
обжалва решението в частта, в която е
уважено направеното от ответника възражение за прихващане на сумата от
2485.44лв. Счита, че съдът не е съобразил, че това възражение за прихващане е
неоснователно и недоказано по основание и размер. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и постановяне на друго, с което предявените от него искове за
заплащане на обезщетение по чл.215 КТ и за заплащане на трудово възнаграждение
се уважат в пълен размер. Претендира разноските по делото.
Ответникът по въззивната жалба “Лока
транс”ЕООД със седалище гр.Русе чрез
пълномощника си адв.И.М. счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното
от районния съд решение за правилно.
Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от
страна по спора в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. По същество на жалбата намира следното:
С обжалваното Решение №
700 от 17.04.2012г по гр.д.№ 12163/12 по описа на РРС съдът е приел, че “Лока
транс”ЕООД в качеството на работодател на Ц.А.М. му дължи неизплатеното трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2011г до 21.11.2011г в брутен размер 1458лв,
както и 1869.77лв неизплатен остатък от командировъчни пари. Съдът е приел обаче,
че работникът дължи на работодателя си сумата от 2485.44лв, включваща сумата от
1363.35лв/ 697.07 евро/, представляваща стойност на нанесените от ищеца щети и
1122.09лв/ 573.72 евро/, представляваща разходи, свързани с провеждане на
нерагламентиран курс, поради което е извършил прихващане между двете суми до
размера на по-малката.
Изводите на съда за основателност на възражението за
прихващане, направено от работодателя са неправилни.
Работодателят твърди, че ищецът му дължи суми,
представляващи загуби и щети, причинени от ищеца на дружеството при изпълнение
на трудовите му задължения, а именно изминаване по пътен лист на повече
километри от признатите от товародателя по курс на ищеца Испания-Лион и
обратно, както и удържана от товародателя сума, предвид констатирани липси на
превозения товар. Въззивният съд намира, че ликвидността на заявеното от
ответника вземане за обезщетение за липси и нанесени вреди от страна на
работника е обусловено от успешното провеждане на иска за реализиране на
пълната имуществена отговорност на
работника, предвидено в чл.211 и чл.207, ал.1, т.2 КТ. Едва след уважаване на
предявения иск с влязло в сила решение е допустимо с обезщетението за липсите и
вредите нанесени от работник на работодател да се извърши прихващане с дължими
от работодателя суми за неизплатени от работодателя на работника трудови
възнаграждения, както и с дължимо от работодателя обезщетение по чл.215 КТ. В настоящият казус тези изисквания
на закона не са налице, поради което вземането на работодателя към работника не
е ликвидно и съдът не може да извърши прихващане между дължимите от работника
суми за липси и вреди с тези, които работодателят му дължи за неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения при командировка. Като е уважил
направеното от работодателя възражения за прихващане, съдът е постановил
неправилно решение. Същото в тази част следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което искът на работника за неизплатени трудови
възнаграждение се уважи в размер на 1458лв брутна сума, а искът за неизплатено
обезщетение при командировка се уважи в размер на 1869.77лв. С оглед изхода на
спора решението в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски по
компенсация в размер на 111.67лв е неправилно и следва да се отмени. Обратното
работодателят дължи на работника направените от него разноски изцяло в размер
на 150лв.
С оглед изхода на спора работодателят дължи и допълнителна
държавна такса в размер на 83.11лв.
Жалбоподателят не е претендирал разноски за въззивната
инстанция и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес такива не следва
да му се присъждат.
На
основание чл.280,ал.2 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване, тъй като
цената на иска е под 5 000лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 700 от 17.04.2012г, постановено по гр.д.№ 12163/12 по описа на РРС в
частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на неизплатени трудови
възнаграждения над сумата от 842.33лв до 1458лв като погасен поради прихващане;
в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение при
командироване в размер на 1869.77лв като погасен поради прихващане, както и в
частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
“Лока транс”ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление-Русе, ул.Тракия № 19 да плати на Ц.А.М. *** още 615.67лв неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2011 до 21.11.2011 в брутен размер, ведно
със законната лихва върху сумата от 28.12.2011г до окончателно плащане, както и
сумата от 1869.77лв, представляваща
левовата равностойност на 956евро- неизплатен остатък от командировъчни пари,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2011г до окончателно
плащане, както и 150лв, представляващи разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА
“Лока транс”ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление-Русе, ул.Тракия № 19 да плати допълнителна
държавна такса в размер на 83.11лв
Решението
в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове
: