РЕШЕНИЕ
град
Стара Загора
10.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Десети Юни през Две хиляди и
Деветнадесета година в състав:
Председател: Р. Чиликов
Съд.
Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор
………… като разгледа докладваното от съдията
Чиликов А.Н.Д. 1253 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е наказателно постановление № 24 -002275 от 23.04.2019 година на Директора на
дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му имуществена санкция моли съда
да я отмени. Мотивира се , че неизпълнението се дължи на липса на финансиране
от държавата, оспорва правното основание на дадените предписания и при
условията на евентуалност оспорва и размера на наложената имуществена санкция.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат А поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е
неоснователна , аргументирано опровергава възраженията в жалбата и пледира съда
да потвърди наказателното постановление.
От
събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –
писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност
и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е
подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание
чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че при извършена проверка на
19.03.2019 г. в обект на ДП „ Транспортно строителство и възстановяване“
поделение Пловдив в складова база с. Калояновец, община Стара Загора
жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от
КТ не е изпълнил в срок до 15.03.2019 г. дадените задължителни предписания с
Протокол за извършена проверка № 1903762/05.02.2019 г. на „ Инспекция по труда
„ град Стара Загора връчен на 12.02.2019 г.изразяващи се в задължение да
изплати в предприятието или по банков
път гарантираното трудово възнаграждение за м. Декември 2018 г. на следните
работници и служители работещи на обект в с. Калояновец : Ангелин Ангелов – 510
лева, Йордан Балтаджиев – 863,64 лева, Велчо Велев – 522 лева, Веселин Тенев –
510 лева, Жельо Динев – 533,74 лева, Ивелин Ангелов – 510 лева, Светлана Янева
– 510 лева, Неделчо Неделчев – 510 лева, Ганчо Ганев – 577,19 лева или общо
сумата в размер на 5 047,36 лева представляваща 60 % от брутното трудово
възнаграждение, съгласно изискванията на чл. 245, ал. 1 КТ.
Работодателят е в неизпълнение от 18.03.2019
г.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Е.Ж. / актосъставител
/, протокол за извършена
проверка № 1903762/05.02.2019 година; справка за изплатени трудови
възнаграждения за месеците 07.2018 година, 08.2018 година, 09.2018 година,
10.2018 година, 11.2018 година, 12.2018 година и 01.2018 година;
При така
посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че
е осъществен състава на чл. 415, ал. 1 КТ и е наложил имуществена санкция в
размер на 5000 лева.
Жалбоподателят ДП „ Транспортно строителство и възстановяване“ поделение
Пловдив има качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.
В
конкретния случай е получил задължитлни предписания с Протокол за извършена
проверка № 1903762/05.02.2019 г. на „ Инспекция по труда „ град Стара Загора
връчен на 12.02.2019 г. свързани с изплащане на гарантирано трудово
възнаграждение в размер на 60 % от брутното трудово възнаграждение на
посочените работници съгласно чл. 245, ал. 1 КТ.
Задължението за работодателя да изпълни
предписанията на контролния орган е абсолютно и безусловно.Никакви
обстоятелства не го освобождават от това
задължение.В този смисъл обстоятелството за липса на парични средства , поради
липса на превод на средства от страна на принципала / държавата / се явяват
правно ирелевантни.Задълженията за работодателя както по чл. 245, ал. 1 КТ така
за изпълнение на дадените предписания се отнасят за всеки един работодател
независимо кой е принципала и независимо от финансовите възможности.
След като
не е предприел дължимите активни действия в определения срок / да изплати 60 %
от брутното трудово възнаграждение на работниците в срок до 15.03.2019 г.
съгласно дадените предписания / жалбоподателят чрез бездействие е извършил
деяние представляващо административно нарушение, с което е осъществил състава
на чл. 415, ал. 1 КТ.
По
силата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ АНО носи ЮЛ–
работодател .
Тази
отговорност е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
Неоснователни са претенциите от страна на жалбоподателя, че дадените
предписания следва да са за изпълнение на задължения по чл. 128 т. 1-т. 3 КТ, а
не по чл. 245, ал. 1 КТ.
Първо
предписанията не са атакувани по съответния ред, същите като административен
акт са влезли в законна сила и пораждат правни последици независимо дали
страдат от пороци.
Второ,
даденото предписание за изпълнение на задълженията по чл. 245, ал. 1 КТ е
законосъобразно.
Трудовият договор е
двустранен - за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В
глава шеста от КТ /чл.124-135/ са регламентирани общите и основните задължения
на страните по индивидуалното трудово правоотошение, а са доразвити и
конкретизирани в следващите глави на КТ по всеки отделен въпрос, касаещ работно
време, здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение, трудова
дисциплина, имуществена отговорност, професионална квалифи-кация.
Така в разпоредбата на чл.124
от КТ са очертани обобощено взаимните задължения на страните по трудовото
правоотно-шение, съвкупността от които образува
съдържанието на трудово-то правоотношение. Като
основно задължение на работодателя е предвидено заплащане на трудово възнаграж-дение на работника или служителя за извършената
работа. Според доктрината тази норма има предимно въводно и тълкувателно
значение. С нормата на чл.128, т.2 от КТ е създадено общо задължение на
работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените
срокове като като насрещна престация за предоставената и използвана от него
работна сила, а по- пълната му правна уредба се съдържа в чл.242-272 от КТ.
В регламентацията на института на трудовото възнаграждение най-ярко се
проявява идеята за закрила на труда, изразяваща се в предпазване на наемния
работник или служител, към неговото подпомагане и оказване на съдействие като
икономически по-слабата и зависима от работодателя страна по трудовото
правоотношение.
В чл.245, ал.1 от КТ е
предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на
сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна
заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя. От предназначението на трудовото възнаграждение да
осигури приходи за издръжка на работника или служителя и членовете на неговото
семейство следва неговата задължителна периодичност. Законът обаче държи сметка
и за хипотези, при които работодателят не е в състояние да изплаща пълния
размер, поради което установява задължение за изплащане поне на един минимален
размер.
Именно това задължение е от
публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в
регулиране на трудовите правоотношения. Поради тази специфика на характера му
само това задължение представлява обект на задължително предписание, а не и визираните в чл.124 и чл.128 от КТ.
Последните не касаят конкретно правило от реда, установен в държавното
управление за осъществяване на обществените функции по правното регулиране на
трудовите правоотношения, което правило може да бъде нарушено с определено
действие или бездействие, а както вече се посочи регламентират общи и основни
задължения на работодателя. Ако се приеме обратното /че с всяко неплащане или
частично плащане на трудово възнаграждение работодателят нарушава чл.128 от КТ/, на практика работодателят ще може да бъде административно-наказателно преследван както по чл.245, ал.1 от КТ,
така и по чл.128 от КТ и по чл.124 от КТ, което е недопустимо предвид еднаквия
обект на защитеното обществено отношение / В този смисъл
Решение № 26 от 19.01.15г. по КАНД 734 от 2014г. на Старозагорския
Административен съд и много други/.
Следователно
правилно са дадени задължителни предписания на основание чл. 245, ал. 1 КТ ,
които обаче не са изпълнени.
При
така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за ангажиране на АНО и
налагане на имуществена санкция.
Видно
от представената ведомост към 07.06.2019 г. задължителните предписания все още
не са изпълнени, жалбоподателят не сочи доказателства за обратното , което
неизпълнение е законова пречка за приложение на смекчената АНО по чл. 415 В,
ал. 1 КТ.
При
индивидуализацията на имуществената санкция следва да се отчита както тежестта
на административното нарушение така и имущественото състояние на нарушителя. В
случая жалбоподателят е в затруднено финансово състояние, което е и основна
причина за извършване на административното нарушение. От друга страна
жалбоподателят е във финансова зависимост от принципала / държавата / и
осигуряването на финансови средства не е единствено и само в компетенциите и
възможностите му.
Следователно наложената имуществена санкция следва да се намали в близост
до минимума и да се определи в размер на 2 000 лева , която ще съответства
на тежестта на нарушението ище е съобразена с имущественото състояние на
нарушителя и с целите на чл. 12 ЗАНН.
Следователно атакуваното наказателно постановление подлежи на изменение
в частта на наложената санкция.
Видно
от самото наказателно постановление в обстоятелствената част ясно са посочи
всички факти и обстоятелства релевантни за състава на нарушението в това число
и датата на която са дадени предписанията, срокът за изпълнение, какви са били
предписанията т.е. спазен е чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, поради което съдът приема,
че не е допуснато съществено процесуално нарушение даващо повод за отмяна на
наказателното постановление.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен
материалният закон, няма основание за изменение в частта на правна квалификация
на деянието ,а единствено в частта на
наложената санкция.
По
изложените съображения атакуваното наказателно постановление подлежи на
изменение.
Водим от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24 -002275
от 23.04.2019 година на Директора на дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара
Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на
ДП „ Транспортно строителство и възстановяване „ поделение Пловдив, със
седалище и адрес на управление град Пловдив
ул. „ Нестор Абаджиев „ № 32 ЕИК 1308471160016 както следва :
НАМАЛЯВА
наложената имуществена санкция и НАЛАГА имуществена санкция в размер на 2000 /
ДВЕ ХИЛЯДИ / лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: