МОТИВИ ПО АНД №
4605/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
С
Постановление от 31.07.2014 г. Районна прокуратура Пловдив е внесла предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на
Б.А.К. с налагане на
административно наказание по реда на чл.78А от НК за това, че на 21.07.2014 год., в гр. Пловдив, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие –
заповед за незабавна защита от 07.07.2014 г., издадена на основание
Определение от 07.07.2014г. на ІV граждански състав по гражданско дело № 10563
по описа на 2014 г. на Пловдивски районен съд - престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита,
че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание глоба, чийто
размер да бъде ориентиран към минимално предвидения.
Защитникът на обвиняемия,
адв.Х., моли за постановяване на оправдателно решение, като съдът приеме
наличието на основанията по чл.9 от НК, а именно, че обществената опасност на
деянието е явно незначителна. Алтернативно се предлага, ако обвиняемият бъде
признат за виновен да му се наложи минимално предвидената по административен
ред глоба.
Обвиняемият К. се явява в съдебно заседание,
заявява, че се признава за виновен, дава обяснения, сочи, че поддържа
становището на защитника си.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
Б.А.К. е роден на *** ***, живущ ***, с ЕГН **********, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, неосъждан.
Обвиняемият
К. живеел в едно домакинство с баща си и брат си свидетеля И. К. ***. По повод
на образувано по молба от свидетеля Ив.К. по чл.8, т.1 от ЗЗДН гражданско дело
против обвиняемия, на 07.07.2014 г. в изпълнение на определение на Районен съд
по делото с № 10563/2014 г. по описа на 4 гр. състав, била издадена Заповед за
незабавна защита, с която, освен приложението на други мерки, обвиняемият бил и
отстранен от съвместно обитаваното със свидетеля Ив.К. жилище за срок до
постановяване на съдебен акт, приключващ производството, като му било и
забранено да приближава същото жилище. В изпълнение на заповедта на 21.07.2014 г.
сутринта, около 11,30 часа полицейски служители от ІІ РУП, сред които и
свидетелите Д. и Р., извели обвиняемия К. ***, като го запознали със
съдържанието на заповедта, предоставили му за подпис протокол за полицейско
предупреждение, разяснили му последиците от неизпълнението или нарушаването на
заповедта. При напускането на жилището обвиняемият взел със себе си лични вещи,
сред които и телефони и медикаменти, които приемал за установените му
заболявания.
Малко по-късно на същия ден, около 13,00 часа
във ІІ РУП Пловдив се получил сигнал, че обвиняемият отново се е завърнал в
жилището, от което е бил отстранен същата сутрин. Свидетелите Д. и Р. отново
посетили адреса, където заварили обвиняемия със свидетелката П., които се
канели да напуснат жилището, както и бащата на обвиняемия. Пред полицаите
обвиняемият К. заявил, че се е върнал в имота, за да разговаря с баща си и да
уредят нещата помежду си по мирен начин, за да не се стига до съда. За
нарушение на заповедта за незабавна защита обвиняемият бил задържан за 24 часа
по реда на ЗМВР и отведен в съответното РУП.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
свидетелите Ив. К., Ст.Р. и В.Д., както и отчасти от тези на свидетелката П..
Показанията на първите трима свидетели са напълно съответни помежду си, както и
логични. Що се касае до показанията на свидетелката П., то същите се разглеждат
от съда критично в частта им относно посочената причина за завръщане на
обвиняемия в дома му, доколкото се установява, че свидетелката, като лице, с
което обвиняемият съжителства, е заинтересована от изхода на делото, а също и
предвид противоречието на показанията й в тази им част със заявеното от
полицейските служители, за които няма каквито и да било данни да са
заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото.
Дадените от обвиняемия
на досъдебното производство обяснения и тези пред съда се кредитират от съда
само отчасти и то доколкото са в съответствие с останалите доказателства, като
също се разглеждат критично, като се има предвид и тяхната функция на средство
за защита в процеса.
При постановяване на
решението си съдът взе предвид и събраните
писмени доказателства - епикризи
за обвиняемия, заповед за незабавна защита, определение на ПРС по гражданско дело,
справка за съдимост, характеристична справка, протокол за предупреждение,
заповед за полицейско задържане, справка от АИС-БДС.
При така установената
фактическа обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че
обвиняемият К. е осъществил от обективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.296, ал.1, пр.2 от НК, тъй като на инкриминираната дата –
21.07.2014 г. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно
издадената на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита от
07.07.2014 г., като е нарушил вменената му с нея забрана да приближава жилището
на ул.”В.”. Съгласно чл.19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа
на съда. Установява се категорично,
че обвиняемият К. преди инкриминирания момент е бил надлежно уведомен за
издадената срещу него заповед за незабавна защита и съответно за нейното
съдържание, но въпреки това е извършил описаните по-горе действия по
доближаване жилището, обитавано от брат му, но не само това, а дори и влизане и
оставане в същото.
Съдът е на становище, че
доводите на защитата досежно наличието на условията на чл.9, ал.2 от НК в
конкретния случай са неоснователни. За да са налице основанията на посочената
разпоредба е необходимо да се установи, че деянието е малозначително и не е
обществено опасно или е с явно незначителна обществена опасност. В случая, с
оглед характера на самото престъпление, което е такова против правосъдието, не
може да се приеме, че е незначителна обществената му опасност, а напротив,
принципно то е такова със завишена степен на обществена опасност предвид
особените обществени отношения, които засяга. Следва да се има предвид и начина
на осъществяване на деянието, който включва грубо нарушаване на съдебен акт,
при това след изрично полицейско предупреждение и почти веднага след
напускането на мястото на извършване на престъплението от служителите на
полицията, натоварени с изпълнение на заповедта за незабавна защита. Затова деянието
не може да се определи и като малозначително. В тази насока, твърденията на
обвиняемия, че е следвало да се върне в жилището, за да вземе лекарствата си,
се явяват твърде неубедителни, първо, защото от показанията на свидетелите Р. и
Д. става ясно, че още при извеждането му той ги е взел, а, освен това, става
ясно и че е заявил пред тях по-късно съвсем друга причина за завръщането му в
жилището, от което е бил изведен по -рано. Дори и твърденията на обвиняемия да
се приемат за достоверни, то поведението му по никакъв начин не е било
извинително, защото личното му влизане в дома на брат му, за което е налице
забрана, не е било единствена възможност да получи вещите си.
От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемия умишлено, като същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е
целял настъпването им. За този си извод съдът взема предвид обективните
действия на обвиняемия, описани от свидетелите.
Поради изложеното съдът
намери, че следва да признае за виновен обвиняемия К. в извършването на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение в пълния обем на същото,
визиран в постановлението на РП Пловдив.
За това престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба. Б.К. е
пълнолетен, неосъждан е и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Раздел ІV на Глава VІІІ на НК, а от деянието не са причинени имуществени
щети. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а
от НК, съдът счете, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба, на основание
посочената разпоредба. С оглед на имотното състояние на К., като съобразява, че
същият е признал вината си и е безработен, както и че действително страда от
редица заболявания, съдът намери, че следва да определи административно
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000 лева. Това наказание съдът счете, че е справедливо
и достатъчно за постигане целите на наказанието и по- конкретно за оказване
предупредително и възпитателно въздействие върху наказаното лице към спазване
законите на страната, а така също и ще има превантивна функция спрямо
останалите членове на обществото.
По делото не са налице
данни относно това да са направени разноски, поради което и с решението си
съдът не е дължал произнасяне по този въпрос.
По
изложените мотиви съдът постанови своето решение.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.