Р Е Ш Е Н И Е №38
гр. ВРАЦА, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 29.01.2020 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 599 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 13646/08.08.19 г. на ЕООД "Профи
кредит България" с ЕИК *********, със седалище гр. София срещу решение на
районен съд гр.Враца № 613/09.07.19 г. постановено по гр. дело № 163/19 г. по
описа на същия съд в ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРИЛ предявеният от
дружеството въззивник установителен иск с пр. основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 240, ал. І от ЗЗД за установяване дължимост от ответника
длъжник К.И. на главница по договор за потребителски кредит №
**********/31.05.17 г. за горницата над 1 415.55 лв. до пълния предявен размер
1 591.48 лв. или за сумата 175.93 лв.
Въззивникът намира, че неправилно районен съд приел в обжалваното
решение, че предсрочната изискуемост на процесния договор за потребителски
кредит не е надлежно обявена на длъжницата И.. Тъй като дружеството въззивник
не е банкова институция, т. 18 от ТР № 4/13 г. на ВКС не следвало да се прилага,
при което без правно значение било обстоятелството дали ищеца е изпратил и
достигнало ли е до адресата-длъжник уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по договора за кредит. Обявяването на предсрочната
изискуемост не било условие за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Тя
/предсрочната изискуемост/ настъпвала автоматично с просрочие на една вноска
повече от 30 дни, без нужна от уведомяване, според чл. 12.3 от ОУ неразделна
част от договора. На основание изложеното, според дружеството му се дължат
всички вноски по кредита, включително и непадежиралите към момента на
провеждане последното открито съдебно заседание пред първостепенния съд. Освен
изложеното оплакване, въззивникът намира, че окръжен съд следва да му присъди и
непадежиралите вноски към момента на приключване устните състезания пред
районен съд в размер на 175.93 лв., на основание чл. 325, ал. 3 от ГПК, тъй
като падежът на последната вноска настъпва на 25.09.19 г.
При заявеното оплакване, дружеството моли за отмяна на атакуваното
решение в обжалваната част, като въззивната инстанция уважи предявения от него
установителен иск по чл. 422 от ГПК за сумата над 1 415.55 лв. до претендирания
в исковата молба размер от 1 591.48 лв. Дружеството моли да му се присъдят съдебни разноски в размер на 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Жалбоподателят няма доказателствени искания.
Ответникът по жалба К.К.И., редовно уведомена, не представя отговор.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
жалбоподателя, окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на
обжалваемите.
Атакуваното решение на първостепенния съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, според чл. 269 от ГПК в рамките на наведените
от въззивника оплаквания, окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, при
следните съображения:
Настоящият жалбоподател ЕООД "Профи кредит" ЕООД е сезирал
районен съд гр. Враца с установителен иск срещу К.К.И. с правно осн. чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1
също от ЗЗД и вр. с чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че ответницата К.
дължи на ищеца сумата 1 591.48 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит №**********, сключен на
31.05.17 г., задно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.18 г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 2550/29.08.18 г. по ч. гр. д. № 401818 г. по описа на районен съд
гр. Враца.
Исковата молба е била редовно връчена на ответницата К., която в срока
по чл. 131 от ГПК не е представила отговор.
По така предявения иск, първостепенният съд е събрал и обсъдил
доказателства за релевантните по делото факти, а също доводите и възраженията
на ищеца, изложил е пространни, задълбочени и обосновани мотиви в подкрепа на
правните си изводи, споделени изцяло от настоящата инстанция, която намира, че
законът е приложен правилно.
Единственото основание на районен съд за да отхвърли предявения иск за
сумата 175.93 лв. е нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като при приключване
устните състезания по делото на 26.06.19 г. падежът на процесните вноски 25, 26
и 27 не е настъпил - падежът на последната вноска настъпва на 25.09.19 г.
Основанието на което е заявена исковата претенция е твърдяната
предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 12.3 от подписаните между страните общи
условия (ОУ) при просрочие на една месечна вноска повече от 30 календарни дни
настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да необходимо изпращане на уведомление,
покана, предизвестие или други. При прекратяване на договора по чл. 12.3 от ОУ
е уговорено, кредитополучателят да дължи остатъчните непогасени вноски по
погасителния план, включващи възнаграждението при закупен пакет от допълнителни
услуги, лихви за забава и такси.
При действието на т.18 от ТР №4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013
година на ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника.
В конкретния случай от приложените доказателства не се установява
обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като няма данни
приложеното по делото уведомление да е достигнало до него.
Независимо от това, както правилно е приел районен съд, няма пречка да
бъдат присъдени падежиралите вноски при съобразяване нормата на чл. 235, ал.3
от ГПК, също ката т. 9 от ТР № 4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013 г. на ОСГТК
на ВКС и т.1 ТР №8/02.04.2019 г. по ТД №8/ 2017 година на ОСГТК на ВКС, към
момента на приключване устните състезания пред него /първоинстанционния съд/.
Видно от представените доказателства /приложен погасителен план, стр. 41,
неоспорен от противната страна/, към момента на приключване устните състезания
пред настоящата инстанция /29.01.20 г./ вече са падежирали всички 27 броя
вноски по кредита за периода от 25.11.2017 година до 25.09.2019 г., включително
и последните три вноски /25,26 и 27/ общо за сумата 175.93 лв., за която сума
предявеният иск е отхвърлен от районен съд.
Предвид тези съображения и след като окръжен съд на свой ред приложи
нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, същият /окръжен съд/ намира претенцията за
главница е основателна и доказана за пълния предявен размер от 1 591.48 лв.
С оглед на изложеното, атакуваното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната си част за горницата над 1 415.55 лв. до пълния предявен размер
от 1591.48 лв. или за сумата 175.93 лв., като за тази сума се постанови съдебен
акт по същество, с който исковата претенция бъде уважена, заедно със законната
лихва считано от 28.08.18 г. до окончателното изплащане на задължението. В
частта за разноските решението на районен съд следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че окръжен съд не
споделя доводите на ищеца-въззивник, че в случая са неприложими постановките на
т.18 от ТР № 4/201Зг. на ОСГТК на ВКС, предвиждащи съобщаване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като процесния договор за кредит е
сключен с небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за
кредитните институции, която не е подчинена на ЗКИ и респ. на неговия чл.60,
ал.2. От това, че небанковите финансови институции не фигурират сред
лимитативно изброените в чл. 417, т. 2 от ГПК субекти, въззивникът черпи
аргумент, че изведените по тълкувателен ред от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение по т. 18 от ТР №
4/13 г. следва да се прилагат единствено за вземания, произтичащи от договори
за банков кредит, докато правната рамка на сключваните от дружеството договори
за кредит обхваща нормите за заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за
потребителския кредит.
Според окръжен съд тези
твърдения на дружеството-въззивник са неправилни и подвеждащи. Постановката на
т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС важи и за договорите за кредит
предоставяни от небанкови финансови институции. Без правно значение е на какво
основание е издадена заповедта за изпълнение, тъй като различието в случаите по
чл.410 и чл.417 от ГПК се изчерпва с това, че във втората хипотеза кредиторът
може да поиска от заповедния съд да постанови незабавно изпълнение и да издаде
изпълнителен лист. Няма правна логика изискването кредиторът да обяви предсрочната
изискуемост на целия кредит преди подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение да е неприложимо за небанковите кредитни институции. Договорите
действително имат силата на закон за тези, които са ги сключили съгласно чл.20а
от ЗЗД, но не може да бъде споделен довода, че постановката на т.18 от
тълкувателното решение демонстрира подчертана взискателност само към банките
при пристъпването към принудително изпълнение в случаите на настъпила
предсрочна изискуемост, каквато не следва да бъде проявявана към небанковите
финансови институции. Възприемането на разбирането, че този рестриктивен режим
е важим единствено за банките неминуемо би довело до неравноправно третиране на
институциите /кредитни и финансови/ по чл.1 и чл.3 от ЗКИ, което не може да
бъде оправдано само с начина, по който са набрани средствата за предоставяне на
кредити, респективно заеми.
По разноските окръжен съд намира следното: При изхода от спора,
длъжникът К.К.И. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството кредитор
ДОПЪЛНИТЕЛНО, освен присъдените от районен съд, съдебни разноски направени от
дружеството в заповедното производство общо в размер на 6 лв. /д. т. и
юрисконсултско възнаграждение/ и съдебни разноски направени пред първостепенния
съд общо в размер на 28 лв. /д. т. и възнаграждение за експертиза/. За
настоящата въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.И. следва да
заплати на дружеството въззивник сумата от 112.50 лв. включваща д. т. от 12.50
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 613/09.07.19 г. постановено
по гр. дело № 163/19 г. по описа на същия съд само в ЧАСТТА, с която исковата
претенция с правно основание чл. 422 от ГПК е ОТХВЪРЛЕНА сумата над 1 415.55
лв. до сумата 1 591.48 лв. или за сумата 175.93 лв., като в тази част
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във врп. с чл.
79, ал. 1 и чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 9 от ЗПК/, че К.К.И. с ЕГН **********
*** д ъ л ж и на ЕООД "Профи кредит България", с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бл.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. "В" сумата 175.93 лв.
представляваща част от главницата, дължимостта на останалата част главницата в
размер на 1 415.55 лв. е установена с решение на районен съд гр. Враца, по
договор за потребителски кредит № **********/31.05.17 г., включваща падежирали
вноски към 25.09.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата 175.93 лв.
считано от 28.08.18 г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2550/29.08.18 г.
по ч. гр. д. № 4018/18 г. по описа на районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА К.К.И. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД "Профи кредит България", с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бл. "България" № 49,
бл. 53Е, вх. "В" допълнително сумата 6 лв. представляваща съдебни
разноски направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 4018/18 г., освен присъдените от районен
съд гр. Враца с решение № 613/09.07.19 г. по гр. д. № 163/19 г.
ОСЪЖДА К.К.И. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД "Профи кредит България", с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бл. "България" № 49,
бл. 53Е, вх. "В" допълнително сумата 28 лв. представляваща съдебни
разноски направени в първоинстанционното исково производство, освен присъдените
от районен съд гр. Враца с решение № 613/09.07.19 г. по гр. д. № 163/19 г.
ОСЪЖДА К.К.И. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД "Профи кредит България", с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бл. "България" № 49,
бл. 53Е, вх. "В" сумата 112.50 лв. представляваща съдебни разноски
направени във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател ..... Членове
1..... 2.......