Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262159 04.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3672 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от А.Е.М., ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез
законния си представител и **** Й.П.С., ЕГН ********** ***, ЕИК *********, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на *********г. около
12,30-13,00 ч. ищцата с майка си посетила детска площадка, находяща се в
междублоковото пространство на ул. „*****“ № -** и ул. „И. Г.“ № **. При игра
на катерушка, детето внезапно се превъртяло през долна, жълта напречна тръба,
паднало и се облегнало на лявата си ръка, след което заплакало силно. Било
отведено за преглед в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, т.к. се оплаквало от
силни болки и невъзможност да движи ръката. Установило се, че при падането било
причинено счупване на горния край на раменната кост, при което детето било
прието за операция. Било извършено открито наместване на фрактурата и поставяне
на фиксиращи средства – 2 бр. киршнерови игли, които да обездвижат счупването,
след което и гипсова превръзка. Изживяла тежко психически и емоционално
случилото се, в т.ч. по време на болничния престой, придружен със силни болки и
дискомфорт.
В периода *********г. – 08.05.2019 г. ръката
/водеща/ била обездвижена и гипсирана. Поради това, детето не посещавало детска
градина, не можело да играе с другите деца, да се обслужва самостоятелно, през
цялото време за нея се грижели
родителите. Будело се нощем, бълнувало, изпитвало силни болки, било нервно и
неспокойно.
На 08.05.2019 г. била извършена нова операция за
премахване на иглите, придружена с допълнителен стрес, болничен престой, болки
и страдания. Наложило се да прави ежедневни упражнения по време на домашното си
лечение до пълното възстановяване на крайника, настъпило около средата на м.
септември 2019 г.
Счита, че отговорност за претърпените неимуществени
вреди носи ответната Община – като стопанин на площадката за игра, на която се
случил инцидентът, т.к. ПИ, в който се намирала, била общинска собственост -
§1, т.6 от ДР на Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството
и безопасността на площадките за игра. Ответникът не изпълнил задълженията си
да приведе площадката в съответствие с изискванията за безопасност на
Наредбата, като не поставил ударопоглъщаща настилка под съоръжението, съгл.
изискването на чл. 47, като не обезопасил съоръжението за игра против падане от
парапети – чл. 42. Неизпълнението довело пряко и предпоставило настъпването на
инцидента и вредоносния резултат.
Предвид изложеното се счита, че справедлив размер на
обезщетението за обезвреда на претърпените неимуществени вреди е сумата от
15 000 лева, която претендира за присъждане, ведно със законната лихва от *********г.
до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва - изложените фактически обстоятелства; настъпването
на инцидента и неговите последици; механизма на осъщественото и твърдените
вреди; наличието на причинна връзка между твърдяното бездействие /неизпълнение/
и настъпилия вредоносен резултат.
Дори
да се установяло настъпването на инцидента, същият не бил резултат от
неизпълнение на нормативни задължения на служители на Общината. В извършен
доклад било описано, че металните съоръжения – сферично и такова с форма на
кораб, били поставени преди 2008 г., като характеристиките им съответствали на
съоръжения за периода преди 1991 г.
Релевира
се възражение за съпричиняване. Начинът на ползване не отговарял на
изискванията за безопасно такова на съоръжението за игра – без ищцата да се
държи с ръце за него. С поведението си тя създала предпоставки за настъпване на
инцидента и получените увреди. Родителят от своя страна оставил детето без
достатъчно надзор и грижи, поради което също допринесъл за настъпване на
вредите.
Отделно
– размерът на обезщетението бил силно завишен и не отговарял на характера и
степента на уврежданията и възстановителния период. Предвид изложеното се моли
за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Възразява се за
прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:
Ищецът следва да докаже в кумулативност
положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч.
да установи пълно и главно елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с
чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което
отговаря ответникът; настъпването на твърдения инцидент по описания начин,
неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен; пряка и
непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на
претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в това
число за съпричиняване на вредоносния резултат, а при установяване на
положителните елементи от фактическия състав на претенцията, следва да докаже,
че е погасил търсената сума.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за
частично основателен, поради следното:
От
събраните гласни и писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка,
се установява по несъмнен начин, че на процесната дата ищцата е претърпяла
сочения инцидент - при игра на катерушка, детето се превъртяло през долна,
напречна тръба, паднало и ударило лявата си ръка /впоследствие с установено
счупване/. Настъпването на събитието се потвърждава от съвкупната преценка на
свидетелските показания, медицинските документи, съставени непосредствено след
случилото се, както и от заключението на приетата по делото СМЕ.
Свидетелят
Е.М. /**** на детето/ възпроизвежда фактическата обстановка, като сочи, че на
процесната дата детето играело на площадката пред блока – гр. *****************,
докато родителите били седнали на пейка в близост около 2 метра. Детето се
хванало, за да се превърти на катерушката, но се изпуснало и паднало на лявата
си ръка. Започнало силно да плаче, ръката се подула, било заведено в болница,
впоследствие се установило счупване и последвали две операция за поставяне на две
киршнерови игли, гипсова шина и премахването им.
Въпреки
близките отношения, съдът прецени показанията съобразно нормата на чл. 172 ГПК
и счете, че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни,
последователни, подробни и непротиворечиви, а и кореспондират на другите
събрани доказателства.
Според
заключението на СМЕ, което се кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено
и неоспорено от страните, от наличните мед. документи се установявало, че на
процесната дата при падане от детска катерушка в парк детето А. е получило
счупване, което е определено като закрито надкондилно счупване на ****раменна
кост. То наложило открито наместване на счупените фрагменти и метална
остеосинтеза на последните. Поставена била мека имобилизационна превръзка, след
40 дни детето отново било хоспитализирано и металните тела – отстранени.
Последвала рехабилитация и раздвижване на лявата ръка след имобилизацията. След
подробен научен анализ, вещото лице е дало категорично становище, че е напълно
възможно, предвид характера и вида на понесената увреда, в случая счупването да
е получено при падане от процесната катерушка в парка.
При
тези доказателства и липсата на каквито и да е данни, които да им противостоят,
съдът намира за доказани твърденията в ИМ, че - на сочената дата инцидентът е
настъпил именно по описания начин – детето при игра на катерушка е паднало и е
счупило ръката си. Възраженията на отв. в ОИМ за липса на събитие, настъпили
последици и друг механизъм на получаването им, са неоснователни – недоказани от
страната, която е навела подобни възражения, защото в тежест на ищеца е да
установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства
са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до
тяхната неоснователност. Посочването
и установяването на други причини, на които може да се дължат причинените
вреди, е в тежест на оспорващата наличието на причинна връзка страна /така
Решение № 219/15.10.2015 г. по гр.д. № 1896/2015 г. ВКС, III г.о., Решение № 508/18.06.2010
г. по гр.д. № 1411/2009 г., ІІІ г.о. ВКС, Решение № 457/1.07.2010 г. по гр.д. №
1264/2009 г., ВКС и др./. В процесния
случай не само от страна на ответника не са ангажирани доказателства за
възможни други причини за настъпване на вредите, но и вещото лице е
категорично, че твърденият механизъм е напълно възможен и вероятен, като
съответства на констатираните увреждания.
От
СМЕ и останалата медицинска документация се установиха конкретните увреди,
които е претърпяла ищцата. От показанията на баща й се установява и следното –
детето е ******– с ****водеща ръка, храни се и пише с нея. След отвеждането й в
болнично заведение и извършена рентгенография, била извършена спешна операция, под пълна упойка. Били поставени две
киршнерови игли и гипсова шина, за да се стабилизира ръката. Престояла 4 дни в
болница, сл. което била изписана за домашно лечение. След изписването, у детето
настъпили видими емоционални промени. Започнала да се държи различно,
затворено, не желаела да общува с други деца, изпитвала уплаха някой да не я
докосне по ръката и я придържала близо до себе си. Отказала да посещава детска
градина, защото се притеснявала някой да не я докосне или удари. След
изписването от болницата, се наложило марлята на ръката й да бъде сменяна,
което довело до сериозни затруднения. Първо дланта й отекла, което отново наложило
посещение при медик – ръката трябвало да се държи изправена, което създало доп.
трудност. Когато я завели при личния лекар за смяна на превръзката, детето
станало агресивно, плачело, тресяло се от страх и не позволявало да го
докосват, наложило се да бъдат извикани други лекари, които да помогнат. Като
цяло детето станало по – затворено, обрано, не показвало емоциите си. Изпитало
силен страх, дискомфорт, видимо притеснение, когато се наложило повторно да
постъпи в лечебното заведение за премахване на иглите. Операцията отново била
извършена под пълна упойка. Когато се събудила – плачела, искала да се прибира
у дома. Впоследствие се наложило да започнат рехабилитация и раздвижване.
Купили гирички, ластици, записали я на плуване. Правела упражнения с баща си
ежедневно, но при всеки опит за раздвижване, изпитвала страх, че ръката й ще се
счупи, при което не искала да я разпъва. През периода на престой у дома и
възстановяване, родителите се грижели за нея. Изпитали трудности при осъществяване
на елементарни ежедневни дейности – обличане, къпане – особено, т.к.
първоначално ръката била увивана с непромокаеми материи, за да стои суха.
Единият родител държал ръката – другият – къпел детето. Майката я хранела,
защото с дясната ръка й било трудно. Детето изживяло цялата ситуация много
трудно психически. Тръгнало на училище, но след втория ден не искало да ходи,
държало ръката си в близост до тялото, държало се дистанцирано. На ръката
останал огромен видим белег около 10 см., който детето често поглеждало в
огледалото. Към шестия месец можела свободно да изпъва ръката на 180 градуса.
Според
заключението на СМЕ - несъмнено детето
А. е претърпяло значителни болки,
страдания и неудобства е периода на получаване на травмата, оперативната
интервенция, лечението /двукратно/ в болница, както и в периода на раздвижване
и рехабилитация. Болките били значителни, със затихващ характер. Детето се
нуждаело от постоянна помощ и присъствието на придружител. Не могло да извършва
самостоятелно дори елементарни действия. В рамките на 2-3 месеца, болките
отшумели постепенно и били до степен неудобство и умерен дискомфорт. Оздравителните
процеси приключили в рамките на 5-6 месеца.
С
оглед изложеното, съдът намира за доказано, че от претърпяната травма, ищцата е
изпитала силни и значителни по интензитет билки, страдания и дискомфорт, които
са продължили дълъг период от време, като самото възстановяване е отнело около
половин година, без да се коментира чисто психо – емоционалното отражение на
случилото се за личността на подрастващата и фактът, че по тялото й има видима
следа /белег/, напомняща и свързана с увреждането, което допълнително травмира
психически. Налице са негативни изменения в личния живот на детето, вследствие
на инцидента.
Част
от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са установени по
категоричен начин.
Що
се касае до отговорността на ответната Община – по същността си тя е
гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Възложителят обаче отговаря за
действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа.
По делото не е спорно, че мястото /междублоково пространство/, на което е
разположена катерушката, е общинска собственост /вж. признание на факт - чл.175 ГПК в първото о.с.з. – л.58/, това
се потвърждава и от данните в заключението на САТЕ. Според ВЛ – процесното
съоръжение за катерене, се намира на територията на ПИ 56784.530.2221, гр. П.,
вид общинска частна собственост. Ответната Община носи отговорността да
поддържа в изправност и в съответствие с нормативните изисквания процесното
съоръжение. Според представено писмо /л.24-34/, площадката е отбелязана като
позиция 11, за която след проверка е отразено, че е изградена през 2008 г. и се
намира в добро състояние.
Констатацията
за „добро“ състояние възпроизвежда субективна оценка, без ясни критерии на
каква база е извършена, като в случая – релевантно относно твърдяното
противоправно деяние /действие/бездействие/, е не дали състоянието е „добро“, а
дали отговаря на съответните нормативни изисквания.
Наредба № 1 от 12.01.2009 г.
за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра е
приета през 2009 г. Безспорно е и се установява, че процесната площадка е
изградена през 2008 г.
В §3 ПЗР
на Наредбата е предвидено, че
стопаните на съществуващи площадки за игра са длъжни да ги приведат в съответствие
с изискванията на Наредбата в срок до 31 декември 2018 г.
До
датата на инцидента – *********г. този срок е изтекъл, но площадката не е
приведена в съответствие с изискванията на Наредбата. Около съоръжението за
игра, вкл. процесното, няма информационна табела. Съгл.чл. 10 – за всяка
открита площадка за игра се поставя минимум една информационна табела, оцветена
с ярки и контрастни цветове, която се разполага до входовете/изходите на
площадката; табелата съдържа информация за безопасната експлоатация на площадката
за игра, вкл. за въведени забрани и ограничения на територията й, които се
означават със символи и знаци; информационните табели съдържат най – малко
следната информация – стопанин на площадката , като се посочават и данни за
контакт; възрастови групи на ползвателите, за които са предназначени
съоръженията. Според ВЛ по САТЕ – липсата на информационна табела не
позволявала да се определи кои от съоръженията на площадката за игра за коя
възрастова група са предназначени, т.е. дали процесното съоръжение за катерене
е предназначено да се ползва от дете на 6 години, т.к. било възможно същото да
не може да разпознае рисковете при ползването му.
Чл.
4 и чл. 35 от Наредбата поставят изисквания площадките за игра да се устройват
в зависимост от предназначението им по възрастови групи на очакваните
ползватели, като съоръженията за игра и техните части трябва да са конструирани
така, че рисковете, които могат да възникнат при ползването им, да се
разпознаят лесно от съответната възрастова група ползватели, за която са
предназначени, дори ако съоръженията не се използват по предназначения или
очакван начин.
Вещото
лице по САТЕ допълва, че в случая
пострадалото дете на 6 години, в присъствие на майка си, която се е намирала
прибл. на 1-1,5 м. от него, е паднало от долното стъпало на процесното съоръжение
за катерене от височина около 70 см. и при това положение отношение към
травмата му има настилката под съоръжението за катерене. Около процесното обаче
нямало изпълнена ударопоглъщаща такава, каквато се изисква според чл. 47 и чл.
48 от Наредбата.
Заключението
се кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Данните
от него се подкрепят и от показанията на свидетеля, който заявява, че на
катерушката нямало ограждения, нито табели или указания как децата да си
играят, нямало поставена настилка, била закрепена директно за земята.
При
тези доказателства, съдът приема, че противоправно поведение на ответника несъмнено
е налице. Същият като стопанин на площадката не е привел съпътстващите
съоръжения за катерене в съответствие с посочените изисквания на Наредбата,
като самата детска площадка не ги покрива изцяло. Посочените по – горе критерии
не са изпълнени, няма инф. табела, не може да се определи кои съоръжения за коя
възрастова група са предназначени, за да се прецени и възможността за оценка на
риска при ползването. Липсата на ударопоглъщаща настилка е пряко свързана с
настъпилия вредоносен резултат за детето и наличната травма, поради което и
този елемент от ФС на деликта съдът приема за доказан. Не се приема становището
на отв. в ПЗ, че предвид височината на съоръжението, настилката можела да бъде
тревна, т.к. видно от САТЕ, височината на катерушката е 246 см., т.е.
ударопоглъщаща настилка е задължителна /а и с оглед представените снимки, за
поддържана в добро състояние тревна настилка с чим, не може да става дума/.
Ето
защо, противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие – липса
на активност по привеждане на детската площадка и нейните съоръжения в
съответствие с нормативните изисквания, е налице, като се приема за доказана и
пряка причинна връзка между това неизпълнение и настъпилия за ищцата вредоносен
резултат /така и категорично ВЛ по САТЕ/.
Не
е била осъществена необходимата поддръжка, обновление за привеждане на
площадката в състояние, годно за безопасна експлоатация от децата. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая
безспорно се доказва, че процесното съоръжение не е поддържано в съответната
степен, при което е създало опасност за ползващите го деца.
Следователно
ответникът не е изпълнил вменените му с норм. уредба задължения. Бездействие е
налице – неподдържане и необезопасяване на процесното съоръжение. То не е било
изправно, вследствие на което е настъпил инцидент и ищцата е претърпяла телесни
увреди, а оттам болки и страдания. Причиняването на вредите е пряк и непосредствен
резултат от неизпълнение на задължението за осигуряване на необходимите условия
за безопасна експлоатация на съоръжението. Без значение е обстоятелството кое е
конкретното лице, причинило вредата - така и ППВС № 7/59 г. Вината на
съответното длъжностно лице, по арг., се предполага до доказване на противното,
а по делото обратно доказване не е проведено.
Възражението
за съпричиняване е неоснователно. По смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД такова е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно.
Събитието не се
явява в причинна връзка с
поведение на ищцата или родителите й. Инцидентът е настъпил при нормална игра на
съоръжението. Не може да се коментира изобщо начин на ползване, неотговарящ на
изискванията за безопасност, т.к. се установява, че детето се е държало за
катерушката с ръце, а и изисквания за безопасност както се установи – няма,
предвид липсата на информационна табела, която да ги създава и регламентира.
Отделно, чл. 35 от Наредбата изисква съоръжението да е конструирано по такъв
начин, че ползващият го лесно да може да разпознае рисковете, дори ако не бъде
използвано по предназначение или очаквания начин. Що се касае до родителите –
вярно е, че същите имат нормативно задължение,
съгл. чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, да осъществяват непрекъснат
надзор над малолетното си дете. За този
надзор обаче не могат да се поставят безгранични и практически непрестанни
рамки, които да водят до фактическа невъзможност за изпълнението му. В случая,
родителите са били в достатъчна близост до детето си, като са наблюдавали
същото и то не е било оставено без съответен надзор, само. Отделно, в устния си
доклад ВЛ по СМЕ е категорично, че не е възможно при падането, ако детето е държано
за ръка, това да допринесе за счупването й.
При липсата на категорични доказателства за наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия, респ. родителите
му, и вредоносния резултат, не би следвало да се намалявадължимото обезщетение
за вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК
- Решение № 206
от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о. ВКС, Решение № 59 от 10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. и др. Възраженията за липса на причинност, евентуално за съпричиняване
на вредоносния резултат, са недоказани, въпреки
изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК до ответника, при което и не се
споделят.
Съдът
съобразява установените факти относно получените увреждания и свързаните с тях
болки и страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на
чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, е сумата от 10 000 лева.
Размерът
на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента и вида на уврежданията, интензивността на причинените
болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта,
физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за
възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията,
дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, начинът
на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо -
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост
на лицето/.
За твърдените
болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи
във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз основа
на медицинските документи, и заключението на СМЕ.
Касае се
за телесна увреда на малко дете, която трайно и съществено е затруднила
движението на левия горен крайник за продължителен период. Ищцата не е могла
самостоятелно да извършва елементарни ежедневни дейности, за които е била
подпомагана от родителите си. Преживяла е значителен емоционален и психически
стрес, като същевременно е получила и трайно отражение върху физиката си,
поради останалия белег. Несъмнено е налице отражение върху психиката й, поради
наличието на видима увреда, която оставя следа. Изпитан е физически и
психически дискомфорт. Вещото лице по СМЕ е категорично, че детето е преживяло
значителни болки и страдания, както и неудобства в периода на получаване на
травмата, оперативните интервенции, болничния престой, както и в периода на
раздвижване и рехабилитация. Нуждаело се е от постоянна помощ и присъствието на
придружител.
Следва
да се обърне особено внимание на факта на извършване на две оперативни
интервенции на малко дете под пълна
упойка – при първата от които са имплантирани чужди тела в организма му, а при
втората – премахнати.
Всичко
това е съпътствано с болничен престой, упойки, притеснения, стрес, негативни
емоционални изживявания и прочие. Необходими са били допълнителни посещения при
медици, прегледи, както и процедури за рехабилитация.
Следователно,
доказва се, че увреждането е било значително травматично и е причинило трайно
затруднение при движението на горния крайник, от което са настъпили както болки
и страдания, които не са отшумели за сравнително дълъг период от време, така и
социално-битови затруднения.
Според св.
М. - ищцата е ********, като счупването именно на крайника, с който най-
активно извършва действия, е затруднило ежедневието както на самата нея, така и
на родителите й. Цялото изживяване, в т.ч. от самото начало при приемане в
болничното заведение, последващите прегледи, операции, домашен престой, е било
и все още е изключително травмиращо за детето.
Макар
показанията и възприятията на свидетеля да са плод и на емоционална
привързаност, възпроизведените данни се приемат от съда, предвид
непосредствеността им, естеството на травмата и житейски обяснимите психически и
емоционални последици от подобен инцидент. В частта относно физическото
състояние, ежедневие, възможност и период за възстановяване, показанията се
подкрепят и от СМЕ.
Предвид
характера на увредата, вида и местоположението й, съдът приема, че интензивни болки
и страдания са били налице, както и затруднения при извършване на ежедневни
дейности за продължителен период, за осъществяването на които ищцата е била
подпомагана от свои близки. Увреден е крайник, който за нея като водещ е
жизнено необходим за осъществяване на пълноценен живот. Непрекъснатата чужда
помощ, от която се е нуждаела във всяко отношение, са провокирали психо –
емоционална нестабилност. Била е ограничена в действията си, в контактите си с
близки и приятели, била е изолирана от нормалната си социална среда, потисната
и с влошено самочувствие. Преживяла е множество стресови ситуации – не само при
инцидента, но и вследствие на цялостния оздравителен процес, свързан с
посещения в болница, операции, рехабилитация. Поради травмата, битът на детето е
претърпял съществени промени в негативен план.
С оглед горното,
съобразно доказателствата по делото и закона – се дължи обезщетение в размер на
посочената сума от 10 000 лева. До този размер, съдът приема претенцията за
адекватна и справедлива на вредите, съобразена с естеството на засегнатото
благо - правото на живот и телесна неприкосновеност, както и икономическата
обстановка в страната. За разликата, искът е неоснователен, предвид
завишеността му и следва да бъде отхвърлен.
По акцесорната претенция за законна лихва:
Установи
се наличие на главен дълг. В съответствие с чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана. На основание чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането до погасяването.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 600 лв. – ДТ и по 180 лева – деп. за СМЕ и САТЕ. По
съразмерност се дължат 640 лева.
Претендира се и
адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ, възлиза на сумата от 980 лева, като по
съразмерност лично на пълномощника ще се присъдят 653,33 лева.
Ответникът
претендира за присъждане на юрк. възн., което съдът определя на сумата от 200
лева, съгл. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото, положените процесуални усилия, явяване в 1 о.с.з. и
пр., при което по съразмерност се дължат 66,67 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1 да плати на А.Е.М., ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез
законния си представител и **** Й.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, следните
суми: 10 000 лева /десет хиляди лева/
- главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично
увреждане, претърпяно на *********г. – закрито счупване на горния край
на ****раменна кост, причинено при падане от съоръжение за игра на детска
площадка, стопанисвана от Община Пловдив, находяща се в междублоковото
пространство на ул. „********“ № ** и ул. „**********“ № в гр. *********, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането *********г. до окончателното погасяване, както и общо 640 лева /шестстотин и четиридесет
лева/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 15 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, да заплати на адвокат Т.Н.Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, офис *, сумата от 653,33 лева /шестстотин петдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/ - адвокатско възнаграждение по съразмерност за процесуално
представителство на ищцата А.Е.М. в производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА А.Е.М., ЕГН **********
– малолетна, действаща чрез законния си представител и **** Й.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да плати на Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, сумата от 66,67 лева /шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***щеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.5/:
IBAN:
*** – „Банка ДСК“ АД
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ