Определение по дело №508/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на М. Д. К. от Г.С., чрез А.Г.С. Я. от АК Б. насочена против Решение № 6057/16.11.2011 г., постановено по Г.д. № 481/2011 по описа на РСР.

В жалба се навеждат подробни доводи за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства/, вкл. недопускане на поискани от такива от страната, чрез които да установява релевантни за предмета на спора факти. Налице е и оплакване за неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост и се иска отмяна на атакувания съдебен акт, а по съществото на спора – пълно уважаване на заявената искова претенция.

Със същата се правят и доказателствени искания за допускане събирането на нови доказателства от настоящата инстанция, описани общо в три пункта, обосновани с предпоставката на чл.266, ал.3 ГПК - поради факта, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал събирането им.

В отговора по въззивната жалба въззиваемият оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт. Възразява срещу уважаване на доказателствените искания на въззивника, като поддържа недопустимост на същите, поради преклудиранети им.

При гореизложеното настоящата инстанция намира, че и въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от с.к., поради което е процесуално допустима.

По отношение на направените с нея доказателствени искания намира, че за същите не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.

Първостепенният съд не е допуснал претендираните от въззивника нарушения на съдопроизводствените правила, които да обусловат допустимост на доказателствените искания пред настоящата инстанция.

По отношение на първото такова в проведеното първо по делото с.з., проведено на 14.06.2011 г. процесуалният представител на въззиваемото дружество е заявил, че същото не притежава исканите писмени доказателства – строителни книжа, подробно описани и в п.1 от доказателствените искания пред настоящата инстанция.

Поради последното и първоинстанционният съд не е задължил същата да ги представи.

Такова е становището на въззиваемата страна и пред настоящата инстанция, поради което и не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага уважаване на това доказателствено искане към настоящия етап.

На самостоятелно основание следва да се отбележи, че по делото не е бил спорен фактът, установен и от приобщени писмени доказателства, че не въззиваемото дружество, а „Д.” е бил изпълнител на строителството на обекта – жилищна сграда, подробно описана в приложения по делото нот.акт, поради което и такова искане се явява необосновано.

Несъстоятелно е и оплакването, че първостепенният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е задължил въззиваемото дуржество да представи договорите за ипотечни кредити и застрахователните полици на имоти към договорите за ипотеки, след което да се дава възможност да се искан застрахователните приписки от трети лица – застрахователи.

На първо място – така конкретизирано подобно доказателствено искане не е правено пред районния съд, поради което и пред настоящата инстанция същото се явява преклудирано.

На самостоятелно основание, доколкото искането за представяне като писмени доказателства по делото на договори за ипотечни кредити и застрахователни полици е било обосновано едва с писмена молба преди датата на първото по делото с.з., в същото, проведено на 14.06.2011 г. районният съд е приел, че същите са неотносими съм предмета на спора, доколкото не биха установили факти и обстоятелства, релевантни за предмета на спора.

Това становище изцяло се споделя от настоящата инстанция наред със съображението, че страните по тези договори са се обвързали взаимно с права и задължения, които по никакъв начин не касаят въззивника.

Релевантните за предмета на спора факти дали и кога за процесния период от време, за които се претендира присъждане на неустойка, са настъпили форсмажорни обстоятелства, не се установяват с наличието на договорни правоотношения между някоя от страните по делото и трето, неучастващо по делото лице, а е са обективни факти, които могат да се установят по друг начин – с всички други допустими от ГПК доказателствени средства, които са били на разположение на страните по делото.

Що се касае до третото доказателствено искане, то и за него не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК – съдебно-техническа експертиза е била допусната и изслушана от районния съд по искане именно на въззивника, като след изслушване на в.л. в с.з. и двете страни са заявили, че нямат възражения и въпроси към вещото лице и нямат възражения експертизата да се приобщи като доказателство по делото /протокол от с.з. от 28.09.2011 г. – л.206 – на гърба от първоинстанционното дело/.

Ако въззивникът е счел, че заключението не е било достатъчно пълно и ясно, респ. – ако е счел, че е необосновано, е могъл да поиска от районния съд допускането на допълнително или повторно заключение.

Като не е сторил това за същия е настъпила преклузия да сочи и представя ново доказателства за изяснените от експертизата факти, т.к. е могъл да стори това в срок пред първоинстанционния С.

По изложените съображения въззивната инстанция счита, че в случая не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК – жалбоподателят е могъл да ангажира исканите пред районната инстанция доказателства, като за събирането им е настъпила преклузия.

Ето защо и доказателствените искания следва да се оставят без уважение.

За пълнота на изложението въззивната инстанция се счита длъжна да отбележи, че е несъстоятелно възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, поради родовата му некомпетентност.

Самият въззивник- ищец в производството пред районния съд с исковата си молба е предявил при условието на обективно съединяване два иска - за заплащане на неустойка за два отделни обекта, като цената на всяка една от предявените претенции е по-малак от 25 000 лв.

Последното обуславя и родовата компетентност на районната инстанция по повдигнатия спор.

Мотивиран от горното и на посочените основания и на осн.чл.267, ал.1 ГПК, БОС

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА за разглеждане в открито съдебно заседание Г.д. № 78/2012 г. по описа на БОС за 15.03.2012 г. от 9,00 часа, за която дата и час за се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като процесуално недопустими доказателствените искания на въззивника.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: