№
28
гр. Силистра, 28.03.2017 год.
Силистренският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание проведено на първи февруари, две хиляди
и седемнадесета година
като разгледа докладваното от
председателя търговско дело по несъстоятелност № 84 по описа за 2016 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 629, ал. 2 от ТЗ, образувано по молба подадена
от ЗП И. Ф. Т., за
откриване на производство по несъстоятелност срещу „Агрихол БГ“ ЕООД,
представлявано от управителя Д. Ч. Б.. В молбата се твърди, че дружеството е
изпаднало в състояние на неплатежоспособност без да е посочена нейната
конкретна начална дата, а в последствие молителят посочва 01.01.2013г. По
твърдения на молителя към 14.04.2015г. ответника имал непогасени задължения към
него произхождащи от търговска сделка в размер на 25000 /двадесет и пет хиляди/
лева без ДДС.
Ответникът
по молбата - „Агрихол БГ“ ЕООД, намира молбата за недопустима, респективно
неоснователна, като в тази връзка моли съда да прекрати производството, а в
условията на евентуалност да отхвърли молбата.
`ОС, като прецени
установените фактически обстоятелства прие за установено следното
от фактическа страна:
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице
изготвило назначената от съда ССЕ, може да се установи, че „Агрихол БГ“ ЕООД, е
осъществявало стопанска дейност включително и такава изразяваща се в съхранение
на пшеница в големи количества. Тези данни се установяват, както от
представените приемни бележки и фактури недлежно подписани от представител на
ответното дружество /листи от 9 до 26 от делото/, така и от заключението на
експерта. Поради установената липса на счетоводна документация в счетоводството
на „Агрихол БГ“ ЕООД, по делото не са събрани данни за наличието и евентуалния
размер на конкретно задължение на ответното дружество, към молителя.
Съобразявайки представените книжа съдът приема, че между страните е имало
търговски взаимоотношения свързани с доставката и съхранението на произведена
от ЗП И. Фарис Тахир пшеница, без да са
установени конкретни задължения възникнали от тези правоотношения. Това е така
защото събраните данни по косвен начин сочат за основателност на ищцовите
твърдения, че е предал на ответника пшеница, чиято липса в последствие е
установена от извършена на 28.05.2012г. проверка, но липсата на каквито и да
било данни от счетоводството на дружеството за процесния период препятстват
възможността да се докаже наличието на твърдяното конкретно задължение било,
като цена за съхранение било, като цена на самата стока обуславящо евентуалната
основателност на претенцията на молителя.
От
събраните по делото доказателства се установява още, че „Агрихол БГ“ ЕООД, има непогасени
задължения към държавата в особено големи размери, които датират от месец май
2011г., и по които не са извършвани погашения. Според заключението на вещото
лице и представеното от НАП Удостоверение № 190201600313851/21.10.2016г. /листи
122 – 127/ тези задължения на дружеството, към фиска към 21.10.2016г. са общо в
размер на196207.91лв. /сто деветдесет и шест хиляди двеста и седем лева и
деветдесет и една стотинки/.
По
делото не са събраха данни, от които да се установява, че „Агрихол БГ“ ЕООД,
има налични активи, подлежащи на осребряване и можещи да послужат за
удовлетворяване на установените по делото задължения към кредитори.
От правна страна:
Основното
възражение изтъкнато от представителя на „Агрихол БГ“ ЕООД, против настоящата
молба е липсата у молителя ЗП И. Ф. Т. на качеството
кредитор на „Агрихол БГ“ ЕООД
по търговска сделка. Ответникът намира, че по делото липсват доказателства
обуславящи наличието на активна процесуална легитимация у молителя, тъй като не
се доказа същия да е носител на изискуемо вземане срещу „Агрихол
БГ“ ЕООД, произтичащо от търговска сделка, което задължавало съда да отхвърли
молбата само на това основание без да е необходимо да изследва финансовото
състояние на ответното дружество. В подкрепа на тезата си процесуалният
представител на ответника сочи изобилна съдебна практика съставена предимно от
актове на ВКС постановени преди промените въведени със ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20 от
28.02.2013г./.
ОС
не споделя така формулираната тезата на представителя на „Агрихол БГ“ ЕООД. До
промяната въведена със ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г./, съдебната практика и
правната доктрина тълкуваха буквално изискванията на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
/стара редакция/ вземането на кредитора да е такова „по търговска сделка“ и
приемаха, че кредиторите по извъндоговорни парични вземания не са активно
легитимирани да искат откриването на производство по несъстоятелност. Тази
правна уредба породи множество практически проблеми, които намериха изрично
разрешение чрез новата разпоредба на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, според която
неплатежоспособен е търговецът, който не е в състояние да изпълни изискуемо
„парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й“. По този начин,
чрез новата редакция на закона, всички извъндоговорни вземания, свързани с
търговски сделки, вече обосновават активна легитимация за иницииране на
производството по несъстоятелност. Търговските спорове по чл. 365, т. 1 от ГПК,
имат много по-широк предмет, защото обхващат не само спорове относно
притезания, но и такива по установителни и конститутивни искове, които нямат за
предмет парични вземания. Поради това не е налице основание за търсенето на
„синхрон“ и пълно покритие в приложното поле на чл. 365, т. 1 от ГПК, и чл.
608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ето защо съдът възприема смисъла на коментираната промяна
в разширяване на активната легитимация на кредиторите чрез обхващане на всички
парични вземания, чийто фактически състав по необходимост включва сключването
на търговска сделка (било тя и нищожна) - т.е. на всички парични вземания,
които са свързани с търговската дейност, която се осъществява чрез сключването
на търговски сделки. Резултатът от новата редакция на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е изключително съществен и има множество практически проявления. По новата
правна уредба активната легитимация по чл. 625 от ТЗ, вече може да бъде
обоснована и чрез редица вземания, които по досегашния режим бяха ирелевантни
от гледище на чл. 608 и 625 от ТЗ, или по отношение на които съдебната практика
беше колеблива включително и извъндоговорни вземания по чл. 55 или 34 от ЗЗД,
за връщане на даденото по нищожни, унищожени, развалени или прекратени с
обратна сила търговски сделки, както и по обявени за относително недействителни
търговски сделки (чл. 135 ЗЗД; чл. 646-647 ТЗ) - при условие, че съответната
кондикционна претенция има паричен характер, както и за извъндоговорни вземания
за обезщетение - при нищожни, унищожени или развалени търговски сделки (чл. 12,
чл. 28, ал. 3, чл. 42, ал. 1, чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Действително промяната в чл.
608 от ТЗ, не е съгласувана със съхранената стара редакция на чл. 625 от ТЗ,
която продължава да дефинира активната легитимация чрез израза „кредитор на длъжника
по търговска сделка“. Не би могло обаче да има съмнение, че след промяната в
чл. 608 от ТЗ, разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, не би могла да има различно
съдържание. Макар чл. 625 от ТЗ, да урежда процесуален въпрос (активната
легитимация), а чл. 608, ал. 1 от ТЗ, - материалноправен, активната легитимация
е отражение на материалното право и следва да бъде предоставена на съответния
кредитор, който твърди, че е титуляр на парично вземане, обосноваващо
неплатежоспособност. Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че молителя в
настоящото производство е активно легитимиран да бъде страна в процеса предвид
твърдяното от него обстоятелство, че е титуляр на непогасено вземане срещу
„Агрихол БГ“ ЕООД, за наличието на каквото предвид събраните подписани от представител
на ответника приемни бележки и фактури се събраха достатъчно макар и не
конкретни данни.
По
тези съображения съдът намира, че следва да разгледа молбата на ЗП И. Ф. Т., и да се произнесе с решение след, като извърши цялостен
преглед на финансовото състояние на „Агрихол БГ“ ЕООД, а не само
по задълженията на дружеството /ако такива се установят/ към конкретния
молител.
Член
608, ал. 1 от ТЗ, използва израза „задължение“ (ед. ч.). Следователно
обосноваването на неплатежоспособността изисква установяването на конкретно
парично задължение, отговарящо на релевираните от чл 608, ал. 1 от ТЗ,
признаци, което длъжникът не е в състояние да изпълни. Това изискване се
проявява по различни начини при молба; от длъжника и такава, подадена от кредитор.
В
случаите на молба от кредитор какъвто е настоящия фактическият състав на
неплатежоспособността ще бъде доказан, като се установи, че длъжникът не е в
състояние да плати конкретния паричен дълг, релевиран от кредитора в молбата по
чл. 625 от ТЗ. Ако подобно доказване бъде проведено, молбата по чл. 625 от ТЗ,
следва да бъде уважена дори и длъжникът да е в състояние да погасява други свои
парични задължения (аргумент от чл. 608, ал. 3 ТЗ). Член 608, ал. 1 и чл. 625
от ТЗ, поставят обаче и втори принципен въпрос, а именно - дали състоянието на
неплатежоспособност и неговата начална дата задължително следва да се основават
на релевираното от кредитора парично вземане или непогасените вземания по чл.
608, ал. 1 от ТЗ, могат да бъдат различни, включително предхождащи възникването
или изискуемостта на вземането на кредитора. Съществувалото до ЗИДТЗ (ДВ, бр.
20 от 28.02.2013г.) сходство в редакциите на чл. 608, ал. 1 и чл. 625 от ТЗ,
оставяше впечатлението, че между паричния дълг, обосноваващ началната дата на
неплатежоспособността, и релевираното от кредитора вземане следва да има
идентичност. Въпреки това, преобладаващата съдебна практика приемаше, че такъв
идентитет не е необходим - състоянието на неплатежоспособност може да е
възникнало и преди вземането на кредитора или настъпването на неговата
изискуемост. Така например в Решение № 275/13.04.2006г. по т. д. № 26/2006г., I
т. с. на ВКС се приема, че „.началната дата на неплатежоспособостта на длъжника
следва да се определи не съобразно конкретното извършено или неизвършено
плащане по вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване с общото
икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужването на
задълженията му “. В подобен смисъл е и Решение № 68 от 11.02.2005 г. по т. д.
№ 512/2004 г., I т. о. на ВКС. Горното разбиране следва да бъде споделено,
защото предмет на установяване в производството по чл. 625 от ТЗ, са
състоянието на неплатежоспособност и неговата начална дата, а те могат да
настъпят и преди възникването на релевираното от кредитора конкретно вземане .
Правилността
на горната теза е особено видна в хипотезата на спиране на плащанията по
смисъла на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, защото това спиране не е необходимо да има
връзка с вземането, на което е основана молбата на кредитора по чл. 625 от ТЗ.
Достатъчно е да бъде установено, че вземането съществува, че отговаря на
критериите по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, и че длъжникът (преди или след възникването
му) е спрял плащанията.
Горното
тълкуване намира подкрепа и във факта, че състоянието на неплатежоспособност и
неговата начална дата имат последици за всички кредитори и за широк кръг трети
лица (аргумент и от чл. 645-649 от ТЗ), поради което решаването на този въпрос
не може да бъде функция единствено на датата на възникване и на изискуемостта
на конкретното парично вземане на ищеца и на неговата инициатива.
Неплатежоспособността и нейната начална дата следва да бъдат установени по
единен начин въз основа на обективното икономическо състояние на длъжника,
независимо от това, дали молбата по чл. 625 от ТЗ, се подава от длъжника или от
кредитор.
Изводът
от изложеното е, че въпросът за паричното задължение, стоящо в основата на
неплатежоспособността, има три измерения. На първо място, то или по-точно
твърдението за съществуването му е предпоставка за обосноваване на активната легитимация
на кредитора - ищец. На следващо място, съществуването на вземане по чл. 608,
ал. 1 от ТЗ, е условие за основателност на молбата по чл. 625 от ТЗ, и елемент
от фактическия състав на потестативното право на кредитора да иска откриването
на производство по несъстоятелност. И на трето - отговарящото на критериите по
чл. 608, ал. 1 от ТЗ, парично вземане което разкрива наличието на
неплатежоспособост и нейната начална дата, която може да предхожда възникването
или изискуемостта на вземането на кредитора инициирал производството.
В
практиката второто и третото значение на паричното задължение обикновено се
сливат, като неплатежоспособността и началната й дата се обосновават на фона на
невъзможността да бъде погасено релевираното от кредитора вземане. В случай
обаче, че по делото бъдат установени данни за наличието на по- стари парични
задължения, които отговарят на общите критерии по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, /както
е в настоящия случай/ неплатежоспособността и нейната начална дата следва да
бъдат основани на тези задължения. В този случай невъзможността за погасяване
на релевираното в молбата по чл. 625 от ТЗ, парично задължение ще бъде функция
и проявление на вече настъпилата в по-ранен момент неплатежоспособност.
И
обратното, дори длъжникът да е в състояние да погаси релевираното от кредитора
парично вземане, неплатежоспособността може да бъде обоснована от обективната
невъзможност да се платят други изискуеми парични задължения, отговарящи на
релевираните от чл. 608, ал. 1 от ТЗ, признаци.
По
изложените теоретични съображения възприети от правната доктрина и обективирани
във второ преработено и допълнено издание „Актуални въпроси на производството
по несъстоятелност“ на ИК „Труд и право“, 2015г. и като съобрази установеното
по делото обстоятелство, че „Агрихол БГ“ ЕООД, има конкретно установено,
изискуемо и непогасено публично задължение възникнало през месец май 2011г.,
което към 21.10.2016г. е било общо в размер на 196207.91лв. /сто деветдесет и
шест хиляди двеста и седем лева и деветдесет и една стотинки/, съдът намира, че
дружеството е изпаднало в състояние на трайна и необратима неплатежоспособност
с начална дата 31.12.2011г. В последния абзац от заключението на вещото лице по
допълнителната ССЕ изрично е посочено, че „към 31.12.2011г. има индикации за влошено
финансово състояние и неплатежоспособност на „Агрихол БГ“ ЕООД, но липсва
наличието на изискуемо парично задължение, което дружеството трябва да изпълни,
но финансовото му състояние не позволява“. Съпоставяйки този извод на експерта
и наличието на установеното с представеното от НАП Удостоверение №
190201600313851/21.10.2016г., изискуемо към месец май 2011г. задължение към
фиска съдът намира, че следва да приеме посочената от вещото лице дата
31.12.2011г. за начална дата на неплатежоспособността на „Агрихол БГ“ ЕООД.
Обстоятелството, че в последващи периоди дружеството е реализирало печалби от
стопанската си дейност /отразено в заключението/ няма как да повлияе на
преценката на съда по въпроса предвид на това, че същото не е успяло да погаси
коментираното задължение дори и след иницииране на настоящото производство.
На
въпрос № 16 от назначената от съда ССЕ „Достатъчно ли е наличното имущество на
„Агрихол БГ“ ЕООД, за покриване на първоначалните разноски в едно евентуално
производство по несъстоятелност?“ вещото лице е отговорило, че липсват данни за
каквото и да било налично имущество на дружеството освен списък на запорирано
от НАП такова. Изложеното мотивира съда да приеме, че липсва възможност за
издръжка на производството от масата на несъстоятелността поради което с
Определение № 67 от 23.02.2017г. съда прикани молителя ЗП
И. Фарис Тахир в двуседмичен срок от съобщаването да привнесе парична сума за
първоначална издръжка на производството, като го предупреди за възможността по
чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е връчено на 10.03.2017г. на процесуалния
представител на молителя поради, което срокът е изтекъл на 24.03.2017г. без по
делото да е постъпило доказателство за привнесена парична сума.
Имайки
предвид горното, съдът по несъстоятелността следва да постанови решение по чл.
632, ал.1 от ТЗ, с което да обяви неплатежоспособността на „Агрихол БГ“ ЕООД,
да определи началната дата на неплатежоспособността, да открие производство по
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.
Водим
от горните съображения, ОС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Агрихол БГ“ ЕООД, с начална дата на
неплатежоспособността - 31.12.2011г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на „Агрихол БГ“ ЕООД.
НАЛАГА
запор и възбрана върху движимите и недвижими вещи, собственост на длъжника
„Агрихол БГ“ ЕООД, спира изпълнителните дела срещу неговото имущество с
изключение на изпълнителните дела, образувани по Закона за събиране на
държавните вземания.
ПРЕКРАТЯВА
дейността на предприятието на „Агрихол БГ“ ЕООД.
ОБЯВЯВА
„Агрихол БГ“ ЕООД, в несъстоятелност.
СПИРА
производството по несъстоятелност срещу „Агрихол БГ“ ЕООД.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от
обявяването му в търговския регистър.
Заверен
препис от решението да се изпрати по електронен път на търговския регистър при
Агенцията по вписванията за обявяване по партидата на „Агрихол БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********.
Делото
да се докладва в края на месец март 2018г. за извършване на действията по чл.
632, ал. 4 от ТЗ.