Присъда по дело №1173/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД 1173/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

Настоящото съдебно производство е образувано с внесен от Варненска
окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия ИЛ. В. СТ., ЕГН
**********, с който е повдигнато обвинение по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 30.04.2010г., до 30.04.2013г., в гр.
Варна, в условия на продължавано престъпление, избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно: Данък
общ доход /ДОД/ в размер на 20 694,69 лева / двадесет хиляди шестстотин
деветдесет и четири лева и 69 стотинки/, като не подал пред ТД на НАП -
Варна, годишни данъчни декларации /ГДД/, които се изискват по чл. 50 ал. 1
от ЗДДФЛ, както следва:
1. В срок до 30.04.2010 г. не подал пред ТД на НАП - Варна, годишни
данъчни декларации /ГДД/, които се изискват по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ, за
данъчен период 01.01.2009 - 31.12.2009г. относно придобити доходи през
финансовата 2009 г., в размер на 189 497.01 лева - общо приходи, 8 180.10
лева - общо разходи, Годишна данъчна основа /ГДО/ - 181 316.91 лв., и
дължим данък в размер на 18131.69 лв. /осемнадесет хиляди сто тридесет и
един лева и шестдесет и девет стотинки/;
2. В срок до 30.04.2011 г. не подал пред ТД на НАП - Варна, годишни
данъчни декларации /ГДД/, които се изискват по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ, за
данъчен период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. относно придобити доходи през
финансовата 2010 г., в размер на 5 100.00 лева - общо приходи, 4 819.54 лева -
общо разходи, Годишна данъчна основа /ГДО/ - 280.46 лв., и дължим данък в
размер на 28.05 лв. /двадесет и осем лева и нула пет стотинки/;
3. В срок до 30.04.2012 г. не подал пред ТД на НАП - Варна, годишни
данъчни декларации /ГДД/, които се изискват по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ, за
данъчен период 01.01.2011г. - 31.12.2011г., относно придобити доходи през
финансовата 2011 г., в размер на 24 600.00 лева - общо приходи, 4 922.04 лева
- общо разходи, Годишна данъчна основа /ГДО/ - 19 677.96 лв. и дължим
данък в размер на 1 967.80 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и седем лева и
осемдесет стотинки/;
4. В срок до 30.04.2013 г. не подал пред ТД на НАП - Варна, годишни
данъчни декларации /ГДД/, които се изискват по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ, за
данъчен период 01.01.2012 г. - 31.12.2012г., относно придобити доходи през
финансовата 2012 г., в размер на 41 934.11 лева - общо приходи, 36 262.62
лева - общо разходи, Годишна данъчна основа /ГДО/ - 5 671.41 лв., и дължим
данък в размер на 567.15 лв. /петстотин шестдесет и седем лева и петнадесет
стотинки/; - престъпление по чл. 255 ал.З, вр. с ал.1 т.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
До започване на разпоредителното заседание е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от страна на Министъра на
1

финансите, като представител на Държавата, в размер на 20 694,69 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат
на престъплението, ведно със законната лихва, считано от момента на
увреждането 01.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдебното производство се проведе по общия ред, като в последното
открито съдебно заседание по делото, преди приключване на съдебното
следствие, защитата на подсъдимия представи доказателства за внесено в
бюджета неплатеното данъчно задължение, ведно с лихвите, а именно: 2 бр.
вносни бележки от „Инвестбанк“ АД, както следва: за сумата от 20 700 лева с
основание „главница по НОХД 1173/21г. Окръжен съд Варна“ от 17.03.2022 г.
и за сумата от 11 940 лева с основание „задължение лихва по НОХД 1173/21г.
Окръж. съд Варна“. С оглед на това, на основание чл. 287 от НПК
представителят на ВОП измени обвинението, което добива следния вид: по
чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
След проведеното съдебно следствие, в хода по същество
представителят на ВОП поддържа измененото и повдигнато в съдебното
заседание спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от същия
деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на производството
доказателства. Изразява становище за налагане на наказание „лишаване от
свобода“ около минималния размер, предвиден в закона, чието изпълнение да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Гражданският ищец Министерство на финансите, представлявано от
Министъра на финансите, представляващ Държавата, чрез директора на ТД на
НАП гр. Варна, с упълномощения представител гл. юриск. Ив. А., моли съда
за уважаване на предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия, адв. П. застъпва становище, че предвид
направеното изменение на обвинението с оглед приложените доказателства за
заплащане на задълженията от подсъдимия, е налице хипотезата на чл. 80,
ал.1, т. 4, вр. чл. 81, ал. 3 от НК, поради което наказателното производство
следва да бъде прекратено. В допълнение адв. Й. счита, че размерът на
облагаемия доход не е коректно установен, като следва да бъде намален,
поради което моли съдът да отрази това обстоятелство при разглеждане
въпроса за гражданския иск.
В своя защита подсъдимият се присъединява към становището на
защитата си. В последната си дума моли наказателното производство да бъде
прекратено, а размерът на гражданския иск да бъде намален.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
През периода 2009г., 2010г. , 2011г. и 2012г. подсъдимият ИЛ. В. СТ.
като физическо лице, освен доходи по трудови правоотношения, получавал
множество парични преводи от трети лица по банковата си разплащателна
сметка № 16110743 и по спестовен влог № 17241949 в „БАНКА ДСК", по
2

банкова сметка с IBAN BG49BPBI7945066098601 в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, чрез системата „Western Union", чрез „Български пощи" ЕАД, чрез „Кеш
Експрес Сървис" ЕООД - София и чрез „Изипей" АД - София. Така подс. ИЛ.
В. СТ. получил значителни доходи, както следва:
През 2009г.: при приходи в размер на 189 497.01 лева и разходи в
размер на 8180.10 лева, облагаемият му доход за периода бил в размер на 181
316.91 лева.
През 2010 г.: при приходи в размер на 5100.00 лева и разходи в размер
на 4819.54 лева, облагаемият му доход за периода бил в размер на 280.46
лева.
През 2011г. при приходи в размер на 24600.00 лева и разходи в размер
на 4922.04 лева, облагаемият му доход за периода бил в размер на 19677.96
лева.
През 2012г. при приходи в размер на 41934.11 лева и разходи в размер
на 36262.62 лева, облагаемият му доход за периода бил в размер на 5671.41
лева.
Посочените доходи подлежали на деклариране с годишни данъчни
декларации по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ и облагане с данък по силата на чл.48 от
действащия по това време Закон за данъците върху доходите на физическите
лица.
Съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000315005288-020-
001/09.07.2015г. била извършена ревизия на ИЛ. В. СТ., в качеството му на
местно физическо лице, за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2014г. и били
установени задължения на лицето, представляващи данък по чл.48 от ЗДДФЛ.
Ревизията приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-03000315005288-
091-001/08.0047.2016г.
Данъкът, който ИЛ. В. СТ. дължал бил както следва:
За 2009г. - в размер на 18 131.69 лева /осемнадесет хиляди сто
тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/.
За 2010 г. - в размер на 28.05 лева /двадесет и осем лева и пет
стотинки/.
За 2011 г. - в размер на 1967.80 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и
седем лева и осемдесет стотинки/.
За 2012г. - в размер на 567.15лева /петстотин шестдесет и седем лева и
петнадесет стотинки/.
Дължимият от страна на подсъдимия данък за целия ревизиран период
бил общо в размер на 20 694,69 лева /двадесет хиляди шестстотин деветдесет
и четири лева и 69 стотинки/.
През 2010 г. в изискуемия съгласно ЗДДФЛ срок до 30.04.2010 г. подс.
ИЛ. В. СТ. не подал в ТД на НАП гр. Варна годишна данъчна декларация по
3

чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за придобитите от него доходи през 2009г. По този
начин не декларирал доход в размер на 181316.91 лева и с това избегнал
плащане на дължим данък в размер на 18131.69 лева /осемнадесет хиляди сто
тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/.
През 2011г., в изискуемия съгласно ЗДДФЛ срок, до 30.04.2011г. подс.
ИЛ. В. СТ. не подал в ТД на НАП - Варна годишна данъчна декларация по
чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за придобитите от него доходи през 2010г. По този
начин не декларирал доход в размер на 280.46 лева и с това избегнал плащане
на дължим данък в размер на 28.05 лева /двадесет и осем лева и нула пет
стотинки/.
През 2012г., в изискуемия съгласно ЗДДФЛ срок, до 30.04.2012г. подс.
ИЛ. В. СТ. не подал в ТД на НАП - Варна годишна данъчна декларация по
чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за придобитите от него доходи през 2011г. По този
начин не декларирал доход в размер на 19677.96 лева и с това избегнал
плащане на дължим данък в размер на 1967.80 лева /хиляда деветстотин
шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки/.
През 2013г., в изискуемия съгласно ЗДДФЛ срок, до 30.04.2013г. подс.
ИЛ. В. СТ. не подал в ТД на НАП - Варна годишна данъчна декларация по
чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за придобитите от него доходи през 2012г. По този
начин не декларирал доход в размер на 5 671.41 лева и с това избегнал
плащане на дължим данък в размер на 567.15 лева /петстотин шестдесет и
седем лева и петнадесет стотинки/.
Общо за периода от 30.04.2010 г., до 30.04.2013г, като не подал
изискващите се по закон годишни данъчни декларации, ИЛ. В. СТ., в
качеството си на физическо лице, избегнал плащането на данъчни задължения
в особено големи размери - общо 20 694,69 лева /двадесет хиляди шестстотин
деветдесет и четири лева и 69 стотинки/, което представлява „данъци в
особено големи размери" по смисъла на чл.93 т.14 пр.2 от НК.
В хода на съдебното производство, преди приключване на съдебното
следствие подсъдимият внесе в бюджета неплатеното данъчно задължение
заедно с лихвите, което обоснова и промяна на обвинението по
привилегирования състав на чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка се прие на база събраните в ДП и СП
доказателства: В хода на ДП е изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
защитена в с.з. и приета от съда. Писмените доказателства по ДП – протоколи
за разпити на свидетели, СЧЕ, ревизионен акт, ревизионен доклад и други
писмени доказателства, представени от Национална агенция по приходите, са
прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК в съдебно заседание.
В хода на СП бе разпитан свидетелят от списъка на лицата за
призоваване към обвинителния акт С.С., а показанията му, дадени в хода на
ДП, бяха прочетени, както и тези на свид. В. Б. СТ., изслушано е вещото лице,
4

изготвило съдебно-счетоводната експертиза във фазата на ДП. По искане на
защитника на подсъдимия се назначи допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена и защитена от в.л. П.П.. Служебно бяха събрани
писмени доказателства по отношение на съдебното минало и имущественото
състояние на подсъдимия. От подсъдимия бяха представени: копие от
удостоверение за граждански брак № 28/13.12.2016 г., както и 2 бр. вносни
бележки, удостоверяващи погасяване на установените задължения към
Държавата.
След извършеното от прокурора преквалифициране на деянието,
съдът е ангажиран с обвинение по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. След като е изправен пред тази квалификация, при
изпълнение на задължението си служебно да следи за наличието на
основанията, налагащи прекратяване на наказателното производство,
съдебният състав констатира, че с така новонастъпилото обстоятелство –
заплащане на задълженията към държавата, водещо до преквалификация на
деянието, се реализира хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказателната
отговорност на подсъдимия е погасена, поради изтичането на предвидения в
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК абсолютен давностен срок за наказателно
преследване.
Приложимият в случая давностен срок за изключване на
наказателното преследване е уреден в чл. 80, ал.1, т. 4 от НК, а именно пет
години, тъй като за визираното деяние е предвидено наказание „лишаване от
свобода” до три години и „глоба“ до 1000 лева. Съгласно чл. 81, ал.3 НК
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл в случая срок от седем години и шест
месеца от извършване на деянието. Престъплението, за което подсъдимият е
предаден на съд е извършено в периода 30.04.2010 г. - 30.04.2013 г. За
продължаваните престъпления според чл. 80, ал. 3 от НК погасителната
давност за наказателно преследване започва да тече от датата на
прекратяването им, т. е. от 30.04.2013 г. Обстоятелството, че е налице
последващо положително поведение от страна на дееца - плащане на
данъчното задължение заедно с лихвите, не обуславя друг, по-късен начален
момент на давностния срок, поради това отнесено към настоящия случай
абсолютната давност е настъпила на 30.10.2020 г. С изтичане на определения
в закона срок за наказателно преследване, то се изключва и наказателната
отговорност не може да се реализира. Към момента на постановяване на
присъдата абсолютната давност е изтекла, поради което и предвид липсата на
изрично искане от подсъдимия производството да продължи, за съда
съществува пречка да продължи разглеждане на наказателното производство.
Обвързан с изявлението на подсъдимия, че същият желае наказателното
производство да бъде прекратено без съдът да се произнася по вината, ВОС
следва на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК да го прекрати.
Поради това на основание чл. 289, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл.
5

81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК съдът, след като в съдебно заседание
констатира наличието на прекратителното основание, прекрати наказателното
производство, водено срещу подсъдимия за престъплението по чл. 255, ал.
4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, без да се произнася по
съществото на делото.
Същевременно от гражданския ищец и от защитата на подсъдимия е
направено искане за произнасяне по предявения граждански иск. Съгласно
утвърдената съдебна практика съдът, който разглежда делото по същество
дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск с присъда и в случаите, когато в хода на разглеждане
на делото настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК. В посочения
смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от
4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК. Така предявеното с
гражданския иск вземане по основание и размер е погасено чрез изпълнение
на задължението от страна на подсъдимия с внасянето на процесната сума
(20 700 лева – главница и 11 940 лева – лихви) в бюджета. След като то е
удовлетворено в неговата цялост, претенцията за осъждане на подсъдимия не
следва да бъде уважена с ангажиране на деликтната му отговорност, поради
това, съдебният състав отхвърли предявеният граждански иск като
неоснователен.
По отношение на становището на защитата от страна на подсъдимия и
искането за намаляване на размера на облагаемия доход за този период и
съответно дължимия данък, съдът намира, че с оглед искането за
прекратяване на наказателното производство поради настъпила абсолютна
давност, то той е десезиран да се произнася по съществото на делото и затова
не може и не следва да разглежда и излага правни съображения относно това
представлява ли деянието престъпление, обективната и субективната му
страна, кой е неговият автор, как е извършено то, както и направените в тази
връзка възражения от страните. В своите искания защитата прави
асиметрични изявления, които не могат да бъдат кумулативно разгледани.
Настоящият състав намира, че от момента на констатиране на настъпилото
обстоятелство, налагащо прекратяване на делото, за съда не съществува
правомощието с прекратителния си акт да коментира и установява въпросите,
свързани с обекта на твърдяното престъпление, елементите от
изпълнителното му деяние, неговия автор, форма на вина, както и неговия
резултат, с което да определя какъв е бил размера на облагаемия доход на
подсъдимия, съответно дължимия данък за процесния период.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	18
Дата:	18 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия:	Асен Владимиров Попов

Дело:	20213100201173
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1173/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите