Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 21.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, V въззивен състав в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Цветанка Делова, като
разгледа докладваното от съдия Гетов ВНЧХД № 4532 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 17.05.2019 г. по НЧХД 15373/2017 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 114 –
ти състав, е признал подсъдимата К.К.Р. за невиновна в това, че за времето от
28.02.2017 г. до 06.04.2017 г. чрез три деяния е разгласила позорни
обстоятелства за Р.С.Р. и му е приписала престъпления, както следва: На 28.02.2017 г. по гражданско дело № 12413/2017 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав, в подадена от нея
молба и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, разгласила позорни обстоятелства за
ЧТ Р.С.Р. и му приписала престъпление с изразите Р. Р.
„многократно ме е проследявал до детските ясли… и ме е заплашвал със
саморазправа и че ще вземе детето“, „отправял закани срещу мен“, „заплашваше,
че ще го вземе от мен насилствено“, „силно ме блъсна с ръце в гърдите“, като в
молбата си за защита посочила, че частния тъжител многократно е упражнявал
физическо и психологическо насилие спрямо нея и децата, като същият многократно
я е пребивал, чупил и е ръката и носа, като на 06.09.2015 г. докато били в град
Русе, Р. и нанесъл побой, изразяващ се в силен удар с коляно в областта на
носа, вследствие на който й счупил носа. В продължение на две седмици я държал
насилствено в апартамент на вуйчо му и не и разрешил да посети лекар, а на
05.04.2016 г. я бутнал силно докато държала детето в ръце, На
07.03.2017 г. с подадена молба, въз основа на която е образувано гражданско
дело 13771/2017 г. по описа на СРС, ГО, 149 състав и в декларация по
чл. 9 от ЗЗДН, разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител Р.С.Р. и му приписала
престъпление с изразите: „на
23.02.2017 г. Р. Р. пристигна неканен на детската площадка .. Р. започна да
дърпа детето за ръката.. Р. легна с цялата си си тежест върху детето.. като
детето се разстрои изключително силно и започна да плаче“, за 27.02.2017 г.
твърди, че „Р. застана пред стъклената
врата на яслата и започна силно да я удря , крещейки по мен незабавно да му
предам детето с изкривена физиономия, която Е.видя. Тези удари и крясъци, които
продължиха над 5 минути бяха възприети от дъщеря ми, която се разстрои..“, „насилието
ескалира от обиди и един шамар до тежки побоища с нанесени фрактури..“, „че
предвид заканите и извършените опити да отвлече детето..“ На
06.04.2017 г. с подадена молба по гражданско дело № 21922/2017 г. по описа на СРС, ГО, 84 състав, както и в декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, разгласила позорно обстоятелство за частния тъжител Р.
и му приписала престъпление с изразите „многократно ме е пребивал, чупил ми е
ръката и носа.. в присъствието на дъщеря ми К. и общата ни дъщеря Е.“,
„насилието ескалира от обиди и един шамар до тежки побоища и нанесени фрактури“,
„ Р. започна да блъска и крещи по К.“, „процесните актове на насилие са част от
системно физическо, психологическо и емоционално насилие, което Р. упражнява над
мен и Е.от 2014 г. насам“, както и че същият е бил във видимо нетрезво
състояние, като деянията са извършени през непродължителни периоди от време при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като
деянията са против личността на едно и също лице, поради което на основание чл.
304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено от нея
престъпление по чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът
е осъдил частния тъжител Р.С.Р. да заплати на К.К. Д.направените по делото
разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата
от 105,57 /сто и пет лева и петдесет и седем стотинки/ лева,
разноски за изготвена СТЕ по сметка на СРС. На основание чл. 190, ал. 2 от НПК
съдът е осъдил частния тъжител Р. Рачен да заплати и 10 /десет/ лева
държавна такса по сметка на СРС за служебно издаване на два броя изпълнителни
листа.
По
депозирана въззивна жалба на частния тъжител е образувано ВНЧХД 4532/2020 г. по описа на СГС, НО, V
въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с твърдение
за неправилност на постановения акт. Частният тъжител излага доводи за наличие
на съставомерност на инкриминираното деяние, както и критика към преценката на
предходната инстанция за липса на „разгласяване“ по смисъла на чл. 147 от НК. Отправя искане към настоящата инстанция да се
отмени оспорваната присъда и да се постанови нов съдебен акт, с който да се
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото и обвинение от частен характер.
С
депозираната въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства.
В
проведеното закрито съдебно заседание на 12.01.2021 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
На
провелото се съдебно заседание на 19.02.2021 г. тъжителят Р.Р. и подсъдимата К.
Д.редовно призовани не се явяват.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата изразява своето съгласие с
присъдата, като я намира за правилна и законосъобразна. Счита че оспорваният
съдебен акт следва да бъде потвърден и моли съда да присъди разноски на
подсъдимата за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестотин/ лева.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното: Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и като
такава следва да бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите
на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата
от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде
преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е
допълнена във въззивното производство.
При
постановяване на съдебния акт първостепенният съд е изградил крайната си
преценка въз основа на събраните пред него относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите
Т.М.Б., Б.Г.С., И.В.З., М.Ц.Д., заверено копие от Молба от 28.02.2017 г. и
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН по гр. д. № 12413/2017 г. на СРС /л.11- 15
от съдебно производство пред първа инстанция/, заверено копие от Решение № 176167 по гр. д. № 12413/2017 г. на СРС /л.16 – 17 от съдебно производство пред първа инстанция/, въззивна жалба /л. 18 – 25 от съдебно производство пред първа инстанция/, сканирано копие от молба от 07.03.2017 г.
по гр. д. № 13771/2017 г.,
ведно със сканирано копие от декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН /л. 26 –
32 от съдебно производство пред първа инстанция/, заверени копия от съдебни заседания /л. 33- 40 от съдебно производство пред първа инстанция/, копие на Решение от 31.07.2017 г. /л. 41- 42 от съдебно производство пред първа
инстанция/, заверено копие от искова молба от 06.04.2017
г. /л. 43 – 47 от съдебно
производство пред първа инстанция/, заверено
копие от два броя декларации по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН /л. 48 –
49 от съдебно производство пред първа инстанция/, заверено копие от определение № 89273 /л.50 от съдебно производство пред първа инстанция/, сканирано копие от молба за отказ от иск /л. 51 от съдебно производство пред първа инстанция/, справка съдимост /л. 91 от съдебно производство пред първа инстанция/, заключение на извършена съдебно-техническа
експертиза /л. 92 –
107 от съдебно производство пред първа инстанция/, заверено копие от изпълнителен лист /л. 122 от съдебно производство пред първа инстанция/, заверено копие от заповед за защита /л. 123 от съдебно производство пред първа
инстанция/. Пред
настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за
да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал. Пред
съда са разпитани свидетелите Т.М.Б., Б.Г.С., М.Ц.Д., които излагат информация
по отношение на конкретно събитие пред яслата, която посещавало общото дете на
подсъдимата и частния тъжител. Свидетелката Б.излага твърдения, че си спомня за
случка, засягаща частния тъжител, подсъдимата и още един мъж. Като същата
твърди, че лично тя не е ставала свидетел на физическо насилие или проява на
каквото и да е агресия между Р.Р. и К. Дали, както и размяна на някакви обидни
квалификации по между им. Т.Б.дава сведения, че поради издадена ограничителна
заповед срещу Р.Р., определяща конкретно време на свиждане между частния
тъжител и неговата дъщеря, М.Д. е викнала
полицейски патрул до яслата, тъй като частният тъжител е искал да види дъщеря
си извън регламентираното от заповедта време. Б.С.излага подобна информация във
връзка с възникналия пред детската ясла инцидент. Свидетелката казва, че не е
станала пряк очевидец на коментираното събитие, като е разбрала за възникналия
конфликт между частния тъжител и непознатия мъж от М.Д.. Същата отрича да е
ставала свидетел на разправия, физическа саморазправа между Р.Р. и К. Дали, като
знае че частния тъжител се е обаждал да се интересува Д.дъщеря му посещава
яслата. М.Д. потвърждава казаното от страна на Т.Б., че тя е подала сигнал до
112 във връзка с посещенията на частния тъжител в детската ясла. Свидетелката отрича да е виждала частния
тъжител да упражнява насилие към подсъдимата или да се е държал агресивно.
Излага доводи, че е научила от свидетелката Б.за пререкания между подсъдимата и
частния тъжител. Изтъква, че няма спомен да е виждала мъж да придружава
подсъдимата и да е бил участник в случилото се пред детската ясла. Настоящата
инстанция се доверява на изложеното от страна на свидетелките, техните
показания си кореспондират и установяват сравнително еднотипна фактическа
обстановка. Свидетелят И.З.дава
сведения за среща между частния тъжител и подсъдимата в Борисовата градина. Отрича
да е имало скандал между двамата, както и Р.Р.
да е проявил някаква агресия спрямо К. Д./Р./. Свидетелските показания
на И.З.се намират в синхрон с данните от извършената съдебно техническа
експертиза, която е изследвала файл с фонетично съдържание на обаждането от
страна на К. Д.от 02.04.2017 г. на телефон 112. Съдът
кредитира в цялост приобщените писмени доказателства, състоящи се в приобщена
съдебна документация, като достоверни, допринасящи и установяващи
инкриминираните в частната жалба обстоятелства. По
отношение на съдебното минало съдът се довери на приложената справка за
съдимост, от която извлече данни за липса на осъждания. Съдът
ползва с доверие експертното заключение на назначената и изготвена съдебно
техническа експертиза, от която извлече данни за осъществени няколко обаждания
към телефон 112 от страна на подсъдимата. С оглед задълженията си, съгласно
чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от
съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: Настоящата
инстанция е сезирана с жалба от страна на частния тъжител, в която се излагат
доводи за съставомерност на действията на подсъдимата. Съдът намира жалбата за
неоснователна поради следните съображения: Клеветата представлява съзнателно
разпространяване на информация за определено лице в позорни обстоятелства или
данни за извършено престъпление, за което деецът знае, че са неистински. Тези
обстоятелства следва да съдържат информация, факти и да бъдат разпространени с
цел да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото, посредством
засягане на неговите чест и достойнство. Въззивният
състав намира, че първият съд е приложил закона правилно, като е преценил, че
наведените от частния тъжител обстоятелства нямат клеветнически характер. В
настоящия случай инкриминираните изрази, изведени в частната тъжба, са израз на
правото на свободното изразяване на гражданите, намиращо приложение в правото
на подаване на жалба. Твърденията, направени в жалби пред компетентните органи
не мога да се разглеждат като „разгласяване“ на клеветнически твърдения, тъй
като техния автор не възнамерява да накърни репутацията на лицето, за което се
отнасят, а цели да упражни правото си да подава жалби, да докладва нередности
или да потърсят закрила и помощ от страна на държавните органи. При
преценка Д.определени действия, предприети от дадено лице осъществяват състава
на престъплението клевета, същите следва да бъдат обсъдени в светлината Д.при
излагане на определено мнение, намиращо отражение в подаване на жалба е
упражнено правото на свободно изразяване добросъвестно. Следва да се извърши
преценка Д.при упражняване на посочените права не е прекрачена границата и не
са нарушени нечии права, като неправомерно и целенасочено са засегнати честта и
достойнството на определена личност. В настоящия случай въззивният съд намира
за правилни направените от първата инстанция правни изводи за липса на
престъпление „клевета“, доколкото от формулировката на изразите се установява
като водещо намерението на подателя да сигнализира компетентните институции във
връзка с възприетите от нея като неправомерни действия. При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че чрез действията си подсъдимата К. Д.не е осъществила от субективна страна състава на престъплението по чл. 147,
ал. 1 от НК. Съгласно
чл. 147, ал. 1 клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство или
приписване на престъпление на друго лице. Обект на престъплението са обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото
и на положителната обществена оценка за личността му. От
обективна страна е необходимо конкретно да се назове пострадалия в случая от
събраната доказателствена съвкупност е видно, че това е частния тъжител, който
е индивидуализиран от страна на подсъдимата в приобщените като писмени
доказателства заверени копия от молба 28.02.2017 г. и искова молба от
06.04.2017 г. За да е реализирано
изпълнителното деяние следва да са разгласени позорно обстоятелства за
пострадалия или да му е приписано престъпление. Позорното
обстоятелство е такъв твърдян факт, свързан с личността на засегнатия, който е
от естество да накърни доброто му име в обществото. За да бъде едно
обстоятелство позорно за другиго е необходимо то да сочи извършено от
визираното лице действие, проявено поведение или негово качество, които да
могат да се отразят отрицателно на доброто име на лицето в обществото и да
доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. Престъплението
е деяние, което е укоримо от гледна точка на господстващия морал и
характеризира отрицателно личността на извършилото го лице. Поради това
твърдението, че конкретно лице е извършило дадено престъпление, което той
действително не е извършил, винаги се отразява отрицателно на доброто име и
честта на този, за когото се твърди, че е извършил престъплението. В
настоящия случай несъмнено наведените от страна на частния тъжител изрази,
които подсъдимата е описала в исковата молба и молбата до съда попадат под
законовите изисквания за позорни обстоятелства и изложени данни за извършено
инкриминирано деяние. Последното не е необходимо да е конкретно посочено, а да са наведени
обстоятелства, които биха могли да бъдат субсимирани към конкретен състав на
престъпление от НК. За
да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна още да се
докаже, че позорното обстоятелство е неистинско, а приписаното престъпление не
е било извършено от тъжителя. В настоящия от събраните гласни доказателствени
средства и приобщени писмени доказателства това се установи по безспорен начин.
По отношение на изпълнителното
деяние по разгласяване съдът се съгласява
с преценката на предходната инстанция, че подсъдимата не е осъществила от
обективна страна с действията си изпълнителното деяние. Разгласяването по
своята същност е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Първоинстанционният
съд е достигнал до
законосъобразен извод, че в случая инкриминираните изрази са функция на правото на свободно изразяване на
гражданите във връзка с правото на подаване на молба, респ.
декларацияпо ЗЗДН. В
допълнение следва да се отбележи, че твърденията за тези изрази и факти
не са от естеството да накърнят доброто име и положителна обществена оценка за
пострадалия в обществото, тъй като не са непосредствено свързани с личността и
не биха могли да засегнат пряко посочените неимуществени блага, както
неоснователно се твърди в жалбата. Подобни изрази не са от характер да
предизвикат еднозначна негативна обществена оценка и посредством употребата им
не би могло да бъде осъществено изпълнителното деяние на престъплението клевета
- "разгласяване на неистинско позорно обстоятелство", тъй като същите
нямат позорящ характер / в т.см. решение № 429 от 25.02.2016 г. по н. д. № 1452/2015
г., н. к., ІІІ НО на ВКС /.
Въззивният
съд прие, че инкриминираното деяние не е осъществено от субективна страна. За
да е налице престъплението трябва да се докаже наличието на пряк или евентуален
умисъл у дееца. В настоящия случай такъв не може да бъде установен като
съображенията в тази насока съдът изложи при обсъждане на направените
възражения от страна на частния тъжител. За да е осъществено от субективна страна е необходимо
деецът да съзнава, че разгласява позорящо за пострадалото лице обстоятелство.
Интелектуалният момент съдържа представа, че изнесената информация за проявата
на пострадалия е от естеството да накърни неговата репутация, добро име и
положителна обществена оценка, като във волево отношение деецът пряко цели или
допуска настъпването на общественоопастния резултат, но се отнася безразлично
към него. В разглеждания случай умисълът за извършване на престъплението е
изключен поради липса на волеви момент - от действията на подсъдимата, по
които се съди за наличието на умисъл, може да се направи извод, че тя е
целял да получи от Софийски районен съд защита на засегнати свои субективни права
във връзка по ЗЗДН, а не да засегне пряко или косвено доброто
име и репутацията на тъжителя. С
оглед на което въззивната инстанция намира изложеното от страна на
първостепенния съд по отношение на липсата на съставомерност от субективна
страна на инкриминираното деяние за правилно. Въззивният
съд следва да се произнесе и по направеното искане от страна на адвокат И.,
защитник на подсъдимата К.Р., да се произнесе по направените от последната
разноски пред настоящия съд. По делото са приложени доказателства за направени
от страна на К.К. Д./Р./ разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи възнаграждение на
упълномощения защитник адвокат И.. За заплащането на тази сума с оглед крайното
съдебно решение и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, следва да бъде осъден
частния тъжител Р.С.Р.. С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с
правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6
от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 17.05.2019 г. по НЧХД 15373/2017 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 114 –
ти състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител Р.С.Р., ЕГН **********, да заплати на К.К.Р. /Д./, ЕГН **********, сумата от
600 /шестотин/ лева за направени от нея
разноски по водене на делото пред въззивната съдебна инстанция
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.