№ 121
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503010 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „4финанс“ ЕООД, ЕИК
*********,чрез пълномощника юрисконсулт Х.Г., против решение № 1544 от
16.09.2021 г., постановено по гр.д. № 367/2021 г., по описа на Районен съд-
Пловдив, с което е обявен за недействителен сключения между АТ. В. Л.,
ЕГН **********, от една страна като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД,
ЕИК *********, от друга като кредитодател договор за кредит № **********
от 18.12.2018г., на осн. член 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с член 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и търговското дружество е осъдено да заплати на АТ. В.
Л., ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на сумата
от 214,48 лева, а на адвокат С.П. адвокатско възнаграждение в размер от 300
лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
1
основателна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата АТ. В. Л. ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С.П., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решениес присъждане на
направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от АТ. В. Л. ,
ЕГН **********, против „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с
чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т. 9, т.10 и т.11 от ЗПК, за признаване за
установено, че сключения между страните договор за кредит № **********
от 18.12.2018г. е недействителен, сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, за представяне на елементите му на шрифт, не по-
малък от 12, поради това, че липсва посочване на условията за прилагане на
договорения лихвен процент , липсва посочване на начина на формиране на
ГПР и поради липсата на погасителен план към договора .
С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск , като е
приел доводите на ищеца за недействителност на договора за основателни
на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1,т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като
договорът не съдържа условията за прилагане на лихвения процент по
договора, както и не съдържа изчисление на ГПР към момента на сключване
на договора за кредиит с посочване на взетите допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.
2
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за
недопустимост на решението, поради неспазена местна подсъдност. По
делото е предявен иск на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, респ.
чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) в
която е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса
на настоящ адрес – по постоянния. За подсъдността по искове на и срещу
потребители, съдът следи служебно по арг. от чл. 119, ал. 3 ГПК.След като
постоянният и настоящ адрес на ищцата е в град Пловдив, то по правилата на
местната подсъдност , компетентен да разгледа и се произнесе по настоящия
правен спор е именно РС-Пловдив.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за нередовност
на исковата молба , поради непосочване на цена на иска и банковата сметка
на ищеца.Определената от първоинстанционния съд цена на иска е в размер
от 1612 лева- стойността на договора , съобразно която и ищецът е внесъл
дължимата по делото държавна такса в размер от 64,48 лева.Освен това
следва да се посочи, че цената на иска е стабилизирана при условията на чл.
70 ал.1 ГПК, петитумът не е изменян. Цената на иска не може да бъде
променяна - въпросът не може да бъде повдиган нито от страните по делото,
нито служебно от съда, защото цената на иска в общия граждански процес е
от значение за определяне родовата и фунционалната подсъдност, размера на
дължимите държавни такса, евентуално и на разноските, дължими от
страните / опр. по гр.д. №201/11 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Тъй като вземането на ищеца по делото не е парично, то не е
необходимо и посочване на банкова сметка, както незаконосъобразно
поддържа жалбоподателя.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната
жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе по правния спор между страните.
От приложените по делото писмени доказателства се установява,
че на 18.12.2018г. между страните е сключен Договор за кредит №
3
**********, по силата на който ответникът е предоставил кредит на ищеца в
размер на 1300 лева, при определен ГПР в размер на 49.66%, лихва по кредита
от 40,99%, срок на договора от 30 дни и включена такса за експресно
разглеждане на кредита в размер на 268,20 лева. По този начин общата
дължима сума по кредита възлиза в размер на 1612 лева, която е следвало да
се върне от ищеца на 17.01.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10-
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. Процесният договор за кредит, формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в документите
е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и
обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В процесния случай спор по делото не се повдига, че в ГПР по
сключения между страните договор за кредит, не е включена дължимата от
ищеца такса за експресно разглеждане от кредитора на искането му за
отпускане на кредит в размер от 268,20 лева.
4
При това положение съдът приема, че е нарушена разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за
защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата
страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски
кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за
предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на
кредитора. Така констатираното несъответствие на посочения в договора с
действителния годишен процент на разходите, се дължи на
обстоятелството, че в него не е включен разходът за заплащане на такса
на заемодателя за експресно разглеждане на искането на кредитополучателя
за отпускане на кредит. Според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита , поради което се
налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и
управление на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това
положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза-
за заплащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане от
кредитора на искането му за отпускане на кредит , е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с
добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
При сключване на процесния договор за кредит е налице именно
такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да
заплати на заемодателя такса, която не е взета предвид при изчисляване
на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на
което последният не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвид горното настоящият състав
5
на съда намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита, а посочения в договора размер
на годишния процент на разходите не съответстват на действително
уговорения такъв и е нищожна. От изложеното дотук се налага изводът,
че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да
се приеме за нищожен.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил
предявения иск, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 342,84 лева -адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба ,
определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1544 от 16.09.2021 г., постановено по
гр.д. № 367/2021 г., по описа на Районен съд-Пловдив, I гр. състав.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
С.Ж. П., с адрес: гр. Пловдив, пл.“Съединение“№3,ет.4, офис 411, сумата от
342, 84 лева-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
АТ. В. Л. ЕГН **********, в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7