Решение по дело №187/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 78
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20213240100187
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Каварна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20213240100187 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Б.с” С.А.,
Франция, рег. № **** чрез „Б.с С.А.“, клон България, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****, **** сгр. 14, чрез
процесуалния му представител – юрк. Н.М., срещу Т. С.. Я.., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 4200,44 лв., представляваща главница по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16728510,
сключен на 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2020 г. до
окончателното изплащане; сумата 1612,84 лв., представляваща
възнаградителна лихва, както и сумата 670,08 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2019 г. до 15.12.2020
г., които суми са предмет на заповед № 260111/29.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 561/2020 г. по
описа на КРС. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника
да заплати горните суми.
1
Ищецът излага, че на 23.01.2019 г. между „Б.с“ и Т. С.. Я.. е сключен
договор за кредит с № CREX-16728510. Договорът е сключен за закупуване
на стоки и услуги на изплащане за срок от 48 месеца обхващащ периода
23.01.2019 г. до 05.02.2023 г. Твърди се, че след сключване на договора
сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения
търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита предмет на договора. След извършеното плащане
за кредитополучателя е възникнало задължението да заплати на кредитора 48
месечните погасителни вноски всяка в размер на 121,11 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент
на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.
Излага, че съгласно чл. 3 от Договора при неплащане на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че
кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 05.03.2019 г., към която дата не е била заплатена
нито една погасителни вноски. Сочи се, че на 13.05.2019 г. до длъжника е
изпратено изрично уведомление, за това, че вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер считано от 05.04.2019 г.
Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след
изпратеното до него уведомление, ищецът е депозирал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в
законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо Я.
дължимостта на горните суми, в условията на евентуалност за осъждането му
да заплати задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Чрез назначения от съда особен представител и в срока по чл. 131 от ГПК
ответникът Т. С.. Я.. е подала отговор на исковата молба. Исковите претенции
се оспорват като неоснователни. Твърди се, че за ответника не е възникнало
валидно задължение за заплащане на претендираните от ищеца суми, т.к. с
предоставената услуга „сигурност на плащанията” е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С твърдения за недействителност на
договора се претендира за отхвърляне на исковите претенции.
2
В проведените по делото открити съдебни заседания, ищцовото
дружество не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено
становище поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание
поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че на 23.01.2019 г. между "Б.с" С.А, клон
България, като кредитор и Т. С.. Я.., като кредитополучател, е сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CRЕХ-
16728510, съгласно който страните са уговорили предоставянето на кредит в
размер на 3035.00 лв., кредит за покупка на застраховка "Закрила на
плащанията Плюс" от 1165,441 лв., при обща стойност на плащанията
5813,28 лв., лихвен процент 16,64 % и ГПР 17,98 %. Договорено е, че
кредитният лимит се усвоява посредством транзакции, като върху усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 12 и сл. от Договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща
месечна погасителна вноска, до изплащане на начислените задължения, като
вноската ще покрива задълженията в последователност: разноски, лихви,
главница. Размера на минималната месечна погасителна вноска страните са
договорили да бъде посочен в приложението по чл. 21 от договора. За
ползване на кредита кредитополучателят дължи договорената между страните
годишна лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му. Договорено е при забава на едно или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателя да дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски,
3
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава.
Съгласно чл. 1 от договора кредитополучателят е дал съгласие
предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя, кредита предмет на договора. От
представените от ищеца: уведомително писмо (л.42) и служебен бон №
0151538 (л.43), се установява, че на 23.01.2019 г. кредитополучателя Я. е
усвои кредита, чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит, като е закупил от Технополис България стоки на обща стойност
3035.00 лв.
Договора и всички посочени по горе приложения съдържат подписи на
служител на кредитора и кредитополучателя.
По делото е приложена покана с дата 13.05.2019 г. адресирана до
ответника Я., с която същият е поканен да заплати в седмодневен срок
задълженията си по договор CRЕХ-16728510 от 23.01.2019 г. възлизащи на
обща стойност 5857,80 лева.
Назначена и изслушана е ССчЕ, неоспорена от страните и приета от съда
като компетентно изготвена от която се установява, че кредитополучателят Я.
е усвоил суми по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта CRЕХ-16728510 от 23.01.2019 г. По данни от изследваните
документи вещото лице е изчислило задълженията на ответника към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, в общ размер на 6546.08 лв., от
които 4200,44 лв. главница по кредита, 1612,84 лв. въъзнаградителна лихва и
732,80 лв. мораторна лихва. В изследваните от вещото лице регистри, не са
установени данни за извършени плащания на дължимите месечни вноски,
както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, така и след нея. Установено е че ответникът е допуснал забава в
плащането на първа и втора погасителни месечни вноски с падеж на плащане
съответно 05.03.2019 г. и 05.04.2019 г.,
Приет като писмено доказателство по делото е сертификат за застраховка
4
"Закрила на плащанията Плюс" CREX – 16728510, издадено от "Кардиф
Животозастраховане – клон България" и "Кардиф Общо застраховане – клон
България", от която се установява, че покритите рискове за лица от 18 до 65
години /какъвто е процесния случай/ са – смърт в резултат на злополука или
заболяване; инвалидизация над 70 % в резултат на злополука или заболяване;
продължителни болнични над 30 дни в резултат на злополука или заболяване;
безработица над 30 дни; хоспитализация над 3 дни; защита на покупката или
защита на стоката, включващи пълна повреда на застрахованата стока,
частична повреда на застрахованата стока, кражба и грабеж. От сертификат №
CARD – 16728510, издаден от "Кардиф Животозастраховане – клон България"
и "Кардиф Общо застраховане – клон България" се установява, че покритите
рискове са смърт, инвалидизация над 70 %; продължителни болнични над 30
дни в резултат на злополука или заболяване; нежелана безработица в резултат
на уволнение над 30 дни и хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука;
при неправомерно ползване на застрахованата кредитна карта от трето лице в
случай на отнемането й от трето лице; кражба или загуба от застрахования на
официални документи заедно със застрахованата кредитна карта; при кражба
на парични средства от застрахования, изтеглени чрез застрахованата
кредитна карта; при защита на покупката в случай, че застрахованата стока е
отнета чрез кражба или е тотално повредена и не е покрита от гаранция на
производител или друга застраховка. Горепосочените сертификати са
подписани от страна на ответника на 23.01.2019 г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени
в срок, с оглед датата на исковата молба, вследствие на връчване на
издадената заповед за изпълнение на Т. С.. Я.. при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК.
Установява се по делото, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение на 23.01.2019 г. въз основа на
сключения между тях договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-16728510, с който е предоставен на ответника кредит. В т. 1 от
условията по Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му
5
от страна на кредитора сума за закупуване на стока да бъде платен пряко на
Търговеца. От приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, което
съдът кредитира, се установява изпълнение на задължението на кредитора,
поради което същият се явява изправна страна по възникналото облигационно
правоотношение.
Разписаното в общите условия към договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-16728510 в раздел "Отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта" регламентира
възможността на кредитора да предостави кредит усвояван чрез кредитна
карта при определени условия, с определен максимален кредитен лимит, като
волята на кредитора за предоставяне на такъв следва да бъде изявена най-
късно до 18 месеца от първата погасителна вноска по потребителския кредит,
която в случая е с падеж 05.03.2019 г. Конкретните параметри на
предоставения кредит е регламентирано, че ще бъдат определени
едностранно от кредитора и съобщени на кредитополучателя и няма да
надвишава посочения максимален кредитен лимит. В настоящия случай не се
установява да е отправено искане от страна на кредитополучателя за
предоставяне на револвиращ потребителски кредит, усвояван чрез кредитна
карта при определени условия.
От приетото по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира, се доказва, че ответникът е закупил застраховка
"Сигурност на плащанията" в размер на 1165,44 лева. Застрахователната
премия е включена в общата стойност на плащанията по кредита.
Включването на плащането за застраховка в погасителния план не означава,
че застраховката се приравнява на главница по кредита. Тя представлявала
самостоятелно вземане и нейното заплащане се дължи, предвид закупуването
й от страна на ответника.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е
погасил нито една от месечни погасителни вноски. В чл. 3 от общите условия
на договора за кредит се установява, че при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска, вземането
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки в едно с дължимото обезщетение за
6
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпилата предсрочна
изискуемост.
С оглед естеството на спора за съществуване на вземане, произтичащо от
договор за потребителки кредит, към процесните отношения е приложима
уредбата на Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение
съдът следи служебно. С оглед естеството на спора съдът е длъжен служебно
да разгледа въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с
императивните правни норми.
В договора ясно е посочена датата на сключването му, общия размер на
кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е фиксиран
годишен лихвен процент – 16,64 %, годишния процент на разходите по
кредита – 17,98 %. Съдържа информация за условията за издължаване по
погасителния план - размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договореният фиксиран лихвен процент на годишна
основа лишава от необходимост посочването на методика за изчисляване на
референтен лихвен процент. Когато лихвеният процент е уговорен като
постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото
променяне, достатъчно е да бъде посочен размера на същия, което е сторено.
В договора е включен погасителен план с посочени падежни дати на
отделните вноски. Договорът е в съответствие с изискванията на закона,
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите,
съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с
погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т.
26. Правото на длъжника да се откаже от договора е подробно и разбираемо
разяснено в инкорпорираните в него общите условия, според които същото
може да бъде упражнено в 14-дневен срок от сключване на договора с
писмено предизвестие, като главницата бъде върната в срок от 30 дни от
изпращането му. Предвидено е, че в случай на връщане на главницата в 14
дневния срок лихва не се дължи, а в противен случай се начислява посочения
в договора лихвен процент, разделен на 365 дни, преизчислен от кредитора, за
7
което кредитополучателят следва да бъде уведомен. По този начин са
изпълнени в цялост предвидените в чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК съдържателни
изисквания.
В приетото по делото заключение по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
нито една погасителна вноска. С оглед гореизложените мотиви следва
изводът, че ответникът е неизправна страна по договора и дължи връщането
на предоставената в заем сума и уговорената договорна лихва. Предвид
дължимостта на претендираната главница, основателни се явяват и
акцесорните претенции за претендираната лихва за забава за заплащане на
дължимата главница.
С оглед разгледаните по същество установителни искови претенции,
съдът не следва да разглежда заявените в евентуалност осъдителни такива.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съобразно представените списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършването им в размер на 902,86 лева по настоящото дело (вкл.
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено от съда съобразно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП) и
179,67 лева - по заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Каварненският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. С..
Я.., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „****” № 66, ДЪЛЖИ на "Б.с"
С. А., Франция, рег. № **** чрез "Б.с С. А.", клон България, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****, **** сгр. 14, сумата от
4200,44 лв. (четири хиляди и двеста лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CRЕХ-16728510 от дата 23.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.12.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от
8
1612,84 лв. (хиляда шестстотин и дванадесет лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща възнаградителна лихва; сумата 670,08 лв.
(шестстотин и седемдесет лева и осем стотинки), представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2019 г. до 15.12.2020
г., които суми са предмет на Заповед № 260111/29.12.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 561/2020 г.
по описа на РС Каварна.
ОСЪЖДА Т. С.. Я.., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „****” №
66, да заплети на "Б.с" С. А., Франция, рег. № **** чрез "Б.с С. А.", клон
България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
****, **** сгр. 14, сумата от 902,86 лв. (деветстотин и два лева и осемдесет и
шест стотинки), представляваща направени съдебни разноски по настоящото
дело и сумата от 179,67 лв. (сто седемдесет и девет лева и шестдесети и седем
стотинки), представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 561/2020 г. по
описа на РС - Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9