Решение по дело №515/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№20   /  15.01.2020г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                    ХХІІ-ри гр. състав

         На седемнадесети декември                  две хиляди и деветнадесета година

         в публично заседание в следния състав:                                            Председател:  Пенка Стоева

         Секретар: Елена Ангелова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

         търговско дело №515 по описа за две хиляди и осемнадесета година,

         за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Съединени искове по чл.238 от КЗ/отм/, във вр. чл.199а, чл.233 и чл.234 от КЗ/отм/, във вр. с чл.134,ал.1 и чл.21,ал.1 от ЗЗД.

        

         Ищецът Д.Н.К., ЕГН **********,****, адв.Т.Й., моли съда да осъди „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, бул.“Цариградско шосе“№47А, бл.В, ет.3, да заплати по специална сметка по чл.39 от ЗА с титуляр пълномощника на ищеца, адв.Т.Н.Й., в ***, с IBAN: ***, BIC: ***, сумите от:

         53 786.95евро, в полза на Банка ДСК ЕАД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и

         46 213.05евро, в негова полза, ведно със законната лихва от датата на исковата молба,

         като е основал исковете си на обтоятелствата, че:

         За обезпечение на вземането на Банка ДСК ЕАД, по сключен на *** договор за ипотечен кредит в размер на 100 000евро между Д.К. и посочената банка, ищецът сключил с ЖЗК „ДСК Гаранция“ АД, сега „Групама животозастраховане“ ЕАД, договор за застраховка живот, по силата на който, в съответствие с ОУ по застраховка „Живот“ на кредитополучателите и условията на Групов договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите по големи кредити, сключен между Банка ДСК ЕАД, като застраховащ,  и ЖЗК „ДСК Гаранция“ АД, като застраховател, били застраховани живота, здравето и телесната му цялост, за застрахователна сума в размер на 100 000евро, при покрити рискове смърт и пълна трайна неработоспособност.

         Ползващи се от застраховката лица при настъпила трайна неработоспособност на застрахованото лице, били Банка ДСК ЕАД-до остатъка от големия кредит към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования, но не повече от застрахователната сума, и застрахования- за разликата между застрахователната сума и остатъка по големия кредит към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования.

         В края на 2011г. здравето му се влошило, а в началото на 2012г., поради същата причина, се наложило да преустанови изплащането на кредита.

         Уведомил незабавно банката-кредитодател и се поинтересувал каква е възможността задължението му по кредита да бъде погасено от сключената застраховка „живот“, в която връзка получил отговор, че застраховката му е невалидна, тъй че следва да се пристъпи към продажба на ипотекирания апартамент и той бил продаден на ***г. за сумата от 63000евро, макар да бил закупен за сумата от 157000евро. Въпреки това, и въпреки вноските, които направил за погашение на кредита в продължение на пет години, към датата на продажбата на апартамента-***г., дължимата главница по кредита възлизала на още 52000евро.

         С ЕР №**** на ТЕЛК му била призната 100% трайно намалена работоспособност с право на чужда помощ, съставляваща пълна трайна неработоспособност по смисъла на чл.1,т.20 от ОУ на застраховка „Живот“ на кредитополучателите, застрахователно събитие и покрит от тази застраховка риск, при настъпване на който застрахователят следвало да пристъпи към извършване на плащане, като заплати на ползващото се от застраховката лице остатъкът от кредита към датата на първото по ред решение на ТЕЛК- ***г., в размер на 52 425.63евро и неплатената лихва от 1361.32евро за периода 22.03.13г.-26.07.13г., или общо 53 786.95евро, а разликата до застрахователната сума от 100 000евро да заплати нему.

         На 20.10.15г. той предявил претенции за плащане пред застрахователя, който отказал такова с писмо от 05.11.15г., тъй като не била платена първата застрахователна премия и поради това не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, съставляващо основание за извършване на плащане.

         Този отказ ищецът счита за незаконосъобразен, а договорът за валиден и произвел действие, по силата на което се следва присъждане на исковите суми, тъй като:

         Видно е от представените от него предложение за включване в групата на застрахованите лица от ***г. и информация за потребителите на застрахователни услуги по Групова застраховка „Живот“ на кредитополучателите на големи кредити при Банка ДСК, че застрахователната премия е определена в размер на 37.40евро месечно и че тя се заплаща от и за сметка на застрахованите лица, въз основа на дадено от тях съгласие за директен дебит в полза на застрахователя, и никъде в договора не е предвиден друг начин на нейното плащане от негова страна, което, освен че изключва възможността по собствена негова инициатива да може да нареди плащането и, означава още, че по уговорка на страните, това иначе носимо от длъжника парично задължение, се е превърнало в търсимо от кредитора, тъй че сумите на премията е следвало да се събират от банковата му сметка, по искане на кредитора, позовавайки се на чл.68 ЗЗД, чл.443 и чл.446 от ТЗ;

         В изпълнение на договора, на 25.08.08г. той захранил банковата си сметка със сумата от 68.85евро, от която следвало да се инкасира първата дължима премия от 37.40евро, но вместо да инкасира нея, на 23.09.08г., 22.10.08г., 24.11.08г. и 23.12.08г. ответникът инкасирал суми от по 3.74евро, и въпреки че ищецът поддържал в периода 01.08.08г.-01.07.13г. винаги по сметката си наличност, от която да може да се инкасира дължимата се дължимата от него месечна застрахователна премия, кредиторът преустановил отправяне на нареждания за нейното плащане, въпреки че по негова грешка бил наредил няколко пъти плащане по 3.74евро, а не по 37.40евро

         т.е като неплащането на първата вноска на премията       в пълния и уговорен размер       е станало само и единствено по негова вина, тъй че не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

         Ищецът уведомил и Банка ДСК за получения отказ, но въпреки това уведомление, тя не предприела никакви действия за реализиране на правата си по съдебен ред, а вместо това предявила срещу него иск за събиране на остатъка от кредита, който бил уважен в производство по т.д. №249/16г. на ПОС и той бил осъден да и заплати общо 64 683.37евро. В същото производство бил уважен предявен от него обратен иск срещу „Групама животозастраховане“ ЕАД за сумата от 42 697.45евро, но в тази част решението било обезсилено  от ПАС като недопустимо.

         Поради бездействието на банката –кредитодател, ищецът твърди, че има интерес да проведе иск от нейно име за имуществените и права по сключения договор застраховка, в хипотезата на чл.134,ал.1 от ЗЗД, поради което предявява двата заведени иска.

         Пледира за уважаване на двата предявени иска и за присъждане в полза на адв.Й., който го е представлявал в процеса безплатно, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в минималния предвиден от Нар.№1/04г. размер. Развива подробно съображения с писмена защита вх.№38633/27.12.19г.

 

         В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, ответникът „Групама животозастраховане“ ЕАД е изпратил по пощата отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на съда с вх.№23327/01.08.18 /виж съобщението на л.72 и отговора на на л.84-л.86/, с който е оспорил предявения иск и по основание, и по размер, като е заявил следните оспорвания, възражения и твърдения, а именно:

         Че действително, чрез посредничеството на застрахователния агент Банка ДСК, е подписан Сертификат №*** за включване на Д.К. в групата на застрахованите лица по Групов застраховователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите по големи кредити на Банка ДСК, по който ЖЗК „ДСК Гаранция“, сега „Групама животозастраховане“ ЕАД, е приела да присъедини Д.К. към групата на застрахованите лица, но поради неплащане на първата първата вноска от разсрочената застрахователна премия, застрахователно правоотношение между страните не е влязло в сила и не е породено неговото действие, тъй че сертификатът е невалиден, позовавайки се на чл.187 от КЗ/отм/ и на чл.8,ал.5 от глава трета на ОУ към застраховката;

         Оспорил е валидността на сертификата към датата на настъпване на застрахователното събитие, поради липса на задължителни елементи при сключване на  застраховка  „Живот“ върху трето лице, и конкретно: липса на изрично писмено съгласие на третото лице Д.К., каквото изисква чл.233,ал.1,изр.2 от КЗ/отм/, за да влезе в сила договора за застраховка „Живот“, чийто предмет е животът, телесната цялост или здравето на трето лице; липса на дата насключване на договора, каквато изисква чл.184,ал.3,т.9 от КЗ/отм/, като твърди, че поради липсата и, не може да се приеме твърдението на ищеца, че платените от него на пет пъти суми от по 3.74евро, възстановени му впоследствие от застрахователя, съставляват плащане на вноски по процесния сертификат, и които, точно поради това, са му върнати, като платени при липса на основание;

         Оспорил е твърдението, сертификат №*** да служи за обезпечаване вземането на Банка ДСК по договор за кредит от ***г., както и че застрахователната сума по сертификата служи за обезпечение на вземането на Банката по този сочен от ищеца договор, тъй като в сертификата никъде не се сочи, че застраховката е за обезпечение на вземане по договор за кредит от ***г.;

         Оспорва твърдението на ищеца, че той не носи отговорност за плащане на застрахователната премия, уговорена в процесния сертификат, тъй като бил осигурил наличност за плащането и по банковата си сметка, и че последиците за непълното, неточното и несвоевременно потърсеното нейно плащане са се прехвърлили върху застрахователя, а твърди точно обратното- че ищецът е виновен за неплащане на първата премия в дължимия се размер от 37.40евро, тъй като: не е изпълнил задължението, вменено му от чл.18,ал.1,изр.2 от Нар.№3/29.09.05г. да представи на застрахователя копие от даденото от него съгласие за директен дебит, поради което той не е бил уведомен нито за съгласието му, нито за номера за банковата сметка, от която следва да се иска плащане на дължимата се по сертификата премия, тъй че да стане възможно нейното търсене от застрахователя; ищецът е можел да заплати тази премия на каса във всеки офис на застрахователя, както изисква добросъвестността, но вместо това, в продължение на 7 години, от 26.08.08г.- първа падежна дата, до 30.10.15г., дата на която епредявил претенцията си за плащане пред застрахователя, той изобщо не се е поинтересувал от изпълнението на това свое задължение.

         Оспорва твърдението на ищеца, че той е наредил събиране на сумата от по 3.74евро, вместо от 37.40евро, и че епреустановил нарежданията за нейното плащане след 23.12.08г., като твърди, че доколкото не е уведомен от ищеца за даденото от него съгласие за директен дебит, нито за сметката, от която следва да се инкасира премията, той нито е имал възможност, нито основание, да нарежда събиране на суми за нея, а доколкото сертификатът е без дата- и да е определи началния момент, от който такова нареждане следва да се извършва.

         Оспорва твърдението на Д.К. за дадено от него пред Банка ДСК съгласие за плащане на застрахователната премия по сертификат №***, чрез директен дебит, тъй като, дори да има такова, то не отговаря на изискванията на чл.20 от Нар.№3/29.09.05г., и защото оспорва да е подписано от Д.К..

         Оспорва да е настъпил покрит застрахователен риск по смисъла на гл.І, чл.7, ал.1, т.2 от ОУ към застрахователния договор, тъй като понятието „пълна трайна неработоспособност“ по неговия смисъл, изисква застрахованият да е изпаднал в в неспособност да упражнява каквато и да е дейност чрез полагане наличен труд, за осигуряване на доход, както и тази неспособност да е вероятно постоянна, и не е идентично с трайно намалена работоспособност, определена с ЕР на ТЕЛК, на каквото ищецът се позовава, още повоче от представеното такова е видно, че с него са определени противопоказани условия на труд, при които ищецът би могъл да работи- т.е не е изключена напълно способността му да полага личен труд за придобиване на доход.

         Оспорва по отношение на ищеца да са налице предпоставките по чл.134,ал.1 от ЗЗД за предявяване на иска, който е завел, като твърди, че ищецът няма качеството на кредитор на Банка ДСК относно правото да и претендира изплащане на застрахователната сума по сертификата и отрича с приложеното от него в тази връзка Реш.№138/05.01.16г. да е разрешена противоречивата практика на съдилищата по въпроса, по който е постановено.

         Оспорва иска и по размер, като твърди, че Д.К. няма право да получи застрахователното плащане, което претендира, тъй като не е извършил пълно погасяване на кредита към датата на издаване на ЕР на ТЕЛК- ***г., за да се приложи разпоредбата на чл.241,ал.2 от КЗ/отм/.

         Евентуално, в случай, че съдът намери иска за основателен и доказан по размер, повдига възражение за намаляване размера на уговорената в сертификата застрахователна сума със сумата от 3515.60евро, съставляваща 94 неплатени месечни застрахователни вноски по сертификат №***, за периода от 26.08.08г.-26.06.16г. вкл., през който застрахователят е носил риска за настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва върху всяка неплатена вноска, от датата на съответния неин падеж, до датата на исковата молба, уточнена по размер, начална и крайна дата с приложението на л.137 от делото, представено с молба вх.№34153/21.11.18г. /виж л.136/.

         Пледира по същество за отхвърляне на предявения срещу него иск, с присъждане на разноските в производството, включително юрисконсултско възнаграждение, за които не представя списък. Развива съображения и с писмена защита вх.№38852/31.12.19г.

 

          С Определение №1214/05.07.18г., съдът е конституирал на основание чл.134,ал.2 от ЗЗД Банка ДСК ЕАД като страна в процеса, в качеството и на кредитор, в полза на когото е сключена застраховката на Д.Н.К., по иска му за заплащане на застрахователната сума по договор застраховка „Живот“, при ОУ по застраховка „Живот“ на кредитополучателите и условията на Групов договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите по големи кредити, сключен между Банка ДСК ЕАД, като застраховащ,  и ЖЗК „ДСК Гаранция“ АД, като застраховател, като обезпечение на вземането на Банка ДСК ЕАД по Договор за ипотечен кредит, сключен на ***г. с Д.Н.К. /виж л.68-л.69/.

         В дадения и от съда двуседмичен срок, Банка ДСК ЕАД е подала по делото становище вх.№22912/26.07.18г. /виж съобщението на л.71 и становището на л.73-л.74/, с което е оспорила и двата предявени иска, като неоснователни, по следните съображения:

         Отрекла е ищецът Д.К. да има качеството на неин кредитор, даващо му право да предяви косвения иск по чл.134,ал.2 от ЗЗД, и да има интерес да упражни правата на Банката, предвид нейното бездействие, като твърди, че ищецът няма вземане към към нея, а напротив- Банката има вземане към ищеца, в качеството на негов кредитодател по договор за кредит от ***г., черпейки аргумент от т.27 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити от Банката, приети от ищеца, като кредитополучател, съгласно  които, наличието на застраховка „Живот“ не освобождава кредитополучателя, нито неговите наследници, от изпълнение на задълженията по договора за кредит и ОУ, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване в погашение на кредита- т.е, тъй като застрахователният договор не представлява обезпечение за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, а само създава за кредитодателя по този договор една допълнителна възможност за удовлетворяване на вземанията му по този договор, поради което той няма облигационно задължение към кредитополучателя, който е и застраховано лице, да предяви срещу застрахователя иск за застрахователно плащане, при настъпване на застрахователно събитие.

         Изтъква извън горното, че доколкото ищецът не е погасил напълно задължението си по договора за кредит, сключен с Банката, както и сам сочи, а приложеното от него Реш.№138/05.01.16г. по т.д. №1727/14г. на ВКС касае коренно различна фактическа обстановка, при която е постановено, за ищеца липсва основание по чл.134,ал.2 от ЗЗД да го привлече като съищец в това производство, което прави иска му по чл.134,ал.1 от ЗЗД срещу ответника „Групама животозастраховане“ неоснователен.

         Не отрича част от твърденията на ищеца, а и сам твърди, че:

         Във връзка с договора за кредит от ***г., на ***г. ищецът се е присъединил към групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК по големи кредити, при ЖЗК „ДСК Гаранция“ ЕАД, за което е бил издаден сертификат №*** от същата дата, с месечно плащане на застрахователна премия от 37.40евро, в изпълнение на задължението си за плащането и е внесъл по своя сметка *** сума в размер на 68.85евро и е предоставил съгласие за директен дебит от същата сметка, за заплащане на застрахователната премия по сертификат №***;

         Банката най-коректно предоставила на ЖЗК „ДСК Гарнция“, чийто правоприемник е ответникът, данни за сключения договор за кредит в размер на 100 000евро, за срока за издължаването му от 360 месеца и че размерът на застрахователната сума, въз основа която е определена застрахователната премия от 37.40евро, съответства на размера на предоставения кредит.

         Не пледира по същество, но още със становище си моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и да не се присъждат разноските в тежест на Банката, както поради взетото становище, така и защото по никакъв начин не е станала причина за предявяване на иска, по който делото е образувано.

 

         Размяната на книжа е приключила с гореописаното, доколкото ищецът не е подал допълнителна искова молба в двуседмичния срок след получаване на изпратените му преписи от отговора на исковата молба на ответника и от становището на Банка ДСК ЕАД, след изтичане на който делото е било насрочено за разглеждане в с.з. /виж съобщението на л.92 и определението на л.93/.

 

         Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните, и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, разгледан по същество, първият от тях е основателен и следва да се уважи изцяло, а вторият e основателен, но следва да се уважи частично- до размер на 42 490.30евро, а за разликата до 46 213.05евро да се отхвърли, воден от следните съображения:

 

         Съдът е докладвал делото в първото проведено с.з. от 13.11.18г., като е очертал с доклада правно-релевантните за предявените искове факти, спорните между страните доказателствени факти, свързани с тях, и разпределението на доказателствената тежест за установяването им в процеса /виж протокола от с.з. на л.121-л.128/.

 

         Установи се по делото от фактическа страна, както следва:

        

         1.На ***г., между Д.К., като кредитополучател, и Банка ДСК ЕАД, като кредитор, е сключен договор за ипотечен кредит /виж договора на л.14/, съгласно който Банката отпуска на Д.К. кредит в размер на 100000евро, със срок за издължаване от 360месеца, считано от датата на усвояване, който се усвоява еднократно, чрез разплащателна сметка №*** на кредитополучателя, и сметка с титуляр Ю.П.Й., с ЕГН **********, и се погасява чрез посочената вече  разплащателна сметка на кредитополучателя, по погасителен план, съставляващ приложение към договора, при падежна дата за издължаване 22-ро число.

         Съгласно сключения договор за кредит, кредитът е обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот /виж чл.8, л.14/.

         С подписване на договора, кредитополучателят е получил и приел като неразделна част от договора Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица на Банката.

         Тези ОУ са представени от Банка ДСК в производството /виж л.80-л.81/ и от тях личи, че кредитите се обезпечават с обезпечения, определени по вид, стойност и достатъчност във вътрешните правила на Банката, като за учредяването им се сключат съответните видове договори, в изискуемата от закона форма /виж р.Обезпечения, т.16 и т.17.1/. Поради липса на повдигани искания от коя да е от страните за събирането на посочените Вътрешни правила като доказателство по делото, не се събраха преки данни дали и какви други по вид, стойност и достатъчност обезпечения са били регламентирани с тях за отпускане от Банката на кредити от типа, който е бил предоставен на Д.К. по договора от ***г.

         А иначе, в т.27, р.VІІІ- Други уговорки на същите ОУ, наистина е закрепено, както Банка ДСК твърди със становището си, че ОУ, приети от ищеца предвиждат, щото наличието на застраховка „Живот“ на кредитополучателя, по която и Банка ДСК е ползващо се лице, не освобождава кредитополучателя, нито неговите наследници, от задълженията по договора за кредит и тези ОУ, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита /виж р.VІІІ-Други уговорки, т.27, л.81/.

         2. Кредитът, отпуснат от Банка ДСК на Д.К., е бил усвоен на ***г., чрез превод на сумата от 56 150 евро по разплащателна сметка     №*** с титуляр Д.К. и превод на сумата от 43 850евро по разплащателна сметка №***, с титуляр Ю. П. Й. /виж т.5 от заключението на в.л.К., на л.486-л.492/.

         3. На ***г., в деня на усвояване на кредита, отпуснат от Банка ДСК на Д.К. по договора им от ***г., като кандидат за застраховане, Д.К. е подписал :

         Предложение за включване в групата на застрахованите лица по Групов застрахователен договор по застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК на големи кредити, със застраховател ЖЗК ДСК Гаранция и застраховащ Банка ДСК, във връзка с кредита му от тази банка, в размер на 100 000, при застрахователна сума от 100000, в размер на разрешената му сума по кредита, съгласно договора за кредит, месечна застрахователна премия от 37.40евро, равна на 0.374% от застрахователната сума, платима от застрахованото лице въз основа на предоставено от него, в полза на застрахователя, съгласие за директен дебит /съгласие за незабавно инкасо/, при покрити рискове, измежду които и пълна трайна нетрудоспособност, и при срок на индивидуалното застрахователно покритие с начало- датата на усвояване на кредита и край-датата на изтичане на първоначалния срок по кредита /виж копието, представено от ищеца на л.25, и идентичното с него копие, намерено при извършената проверка на място при ответника и при Банка ДСК, възложена на вещите лица К. и М. за целите на допуснатата комплексна експертиза, съставляващо приложение №3 към експертизата, на л.535/;

         Декларация за здравословно състояние, копието от която, представено от ищеца, не носи дата /л.28/, но като идентичното на нея копие, намерено от вещите лица К. и М. при проверката във връзка с изготвяне на заключението, съставляващо приложение №4 към него, е датирано с посочената дата /л.536/, и като с декларацията е дал отрицателен отговор на всички включени в нея въпроси.

         4.Безспорно е по делото, че от Д.К. е подписан сертификат №*** /виж сертификата на л.15/, от който личи, че :

         Сертификатът не носи дата на издаване, както ответникът твърди.

         Със сертификата, Д.К. е посочен както като  застраховано лице по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК на големи кредити, в съответствие с ОУ по застраховка „Живот“ на кредитополучателите и условията на Групов договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите по големи кредити, сключен между Банка ДСК ЕАД, в качеството и на застраховащ, и ЖЗК „ДСК Гаранция“, в качеството и на застраховател, така и като ползващо се лице за разликата между застрахователната сума и остатъка по големия кредит към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования, редом с Банката, сочена като ползващо се лице за остатъка по големия кредит към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования, но не повече от застрахователната сума /виж в сертификата- Ползващи се лица/.

         Видно е още от сертификата и това, че при настъпване на покрит риск, застрахованият кредитополучател, както и други лица, които имат интерес от извършване на застрахователното плащане, предявяват иск пред застрахователя, чрез Банка ДСК, в срок от 15-дни от узнаване за настъпването на покрития риск, който срок е инструктивен, като представят и документите, посочени в ОУ /виж в сертификата- Други условия, т.6/.

         Описаното в сертификата относно покритите рискове, застрахователната сума, вида и размера на застрахователната премия и падежните дати на съответните месечни вноски, и на срока за индивидуалното застрахователно покритие, е идентично на онова, за което Д.К. е подписал предложение за включване в групата на застрахованите лица, като кандидат за застраховане.

         С подписания сертификат, Д.К. е декларирал е получил и се е запознал с ОУ по групова застраховка „Живот“ на кредитополучателите, които са неразделна част от сертификата /виж в сертификата-Декларации на застрахования, т.1 и т.3/, като по делото са представени ОУ по груповата застраховка по глава първа-Общи разпоредби и по глава Трета- специални разпоредби за кредитополучателите по големи кредити /виж л.л.16-л.20/.

         Съгласно сертификата, както и съгласно чл.8,ал.2 от глава трета на ОУ по груповата застраховка, е уговорен един единствен начин за плащане на застрахователната премия от застрахованото лице и той е предоставено от него съгласие за директен дебит /за незабавно инкасо/, както ищецът твърди.

         Съгласно чл.8,ал.5 от глава трета на същите ОУ, при неплащане на първата месечна застрахователна премия на падежа и, индивидуалното застрахователно покритие се прекратява едностранно, автоматично и без предизвестие от застрахователя, считано от началото на застрахователното покритие, както ответникът твърди, но като  от чл.8,ал.6 във вр. с чл.9,ал.3,т.1 на тази глава личи, че при неплащане на всяка следваща /след първата/ месечна застрахователна премия на падежа и, застрахователят поканва писмено застрахованото лице да я плати в срок, който не може да по-малък от един месец от получаване на поканата, а индивидуалното застрахователно покритие на застрахованото лице по даден голям кредит се прекратява предсрочно при неплащане на премия, с изтичането на един месец от получаването на поканата, изпратена от застрахователя до застрахованото лице, за плащането на съответната премия.

         В подкрепа на изтъкнатото от ищеца с писмената му защита относно документите, въз основа които се извършва включването на кредитополучател по голям кредит в групата на застрахованите лица, е разпоредбата на чл.4 от ОУ, съгласно която включването се извършва при доброволно заявено в предложение за застраховане желание за това на кредитополучателя и при наличие на следните условия:

         Кредитополучателят да е на възраст от 18-64 години към датата на началото на индивидуалното застрахователно покритие по кредита. В подписана лично от него декларация за здравословн осъстояние да е отговорил отрицателно на всички въпроси в декларацията. В подписан от него индивидуален сертификат да е дал лично писмено съгласие за включване в групата на застрахованите лица при условията, описани в сертификата и ОУ, да се е съгласил с тези условия и да се е задължил да изпълнява задълженията си на застраховано лице, описани в тях /чл.4,ал.1 от глава трета на л.18/.

         Предложението за застраховане се подписва лично от кредитополучателя и не се допуска подписването му, както и това на останалите изброени документи, от негов представител, а декларацията за здравословно състояние и индивидуалния сертификат се подписват пред застраховащия /негов служител/ при сключване на договора за кредит, а сертификатът се подписва и от застраховащия /негов служител/, като всички документи се съставят в два еднообразни екземпляра, по един от които се предоставя на застрахованото лице /чл.4,ал.2 и ал.3 от глава трета на л.18/.

         Сертификатът е подписан освен от Д.К., и от служител на Банка ДСК, действащ и за застраховащия, и за застрахователя, който е включил застрахования в групата на застрахованите лица по Груповия договор, като в сертификата липсва запис в подкрепа на твърдението на ответника, че този служител е действал като застрахователен агент, но нито ответникът, нито Банка ДСК са оспорвали, че този служител е действал при подписване на сертификата както за застрахователя, така и за застраховащия.

         5.Дадено е от Д.К. и съгласие за директен дебит, за плащане, по искане на ЖЗК Гаранция, на застраховка живот, в което са налични име и подпис на платеца, срещу бланковия текст „условия“ е посочено застраховка живот, и липсват в него срок на валидност на съгласието, дата на представяне на документа и адрес на банката на платеца, но като на бланката е видно логото /наименованието Банка ДСК /виж копието на л.82, приложено със становището на Банка ДСК; оригинала, представен от Банка ДСК на л.131/.

         Оветникът е оспорил подписа на Д.К. върху съгласието за директен дебит, като неавтентичен, като в откритото производство по оспорване на истинността на подписа е установено, че подписът е положен от Д.К., но останалият ръкописен текст в документа не е изпълнен от него /виж : протокол от с.з. от 13.11.18г.; заключението на допуснатата по оспорването СГЕ на л.174-л.176/.

         Установеното с изготвената СГЕ относно изпълнението на ръкописния текст е в индиректна подкрепа на твърдението на Д.К., че документът е бил съставен от служител на Банка ДСК, а в индиректна подкрепа на твърдението му, че неговото съставяне е станало от този служител само в един екземпляр, е обстоятелството, че представителят на Банка ДСК е заявил, че приложеното към становището на Банката съгласие за директен дебит е единственото, което е дадено от Д.К. в случая, че именно тя е представила в процеса оригинала на документа, както и че съгласно цитираната вече разпоредба на чл.4 от глава трета на ОУ по груповия застрахователен договор, само за описаните с него документи, въз основа които се осъществява включването на кредитополучателя в групата на застраховани лица се изисква да се съставят в два еднообразни екземпляра, по един от които се предоставя на застрахованото лице и от всеки един от тези документи, ищецът, като застраховано по сертификата лице, е представил копие в производството /виж относно съгласието за директен дебит твърденията на ищеца и представителя на Банка ДСК в протокола от с.з. на 13.11.18г. в частта на л.121гръб и молбата на Банка ДСК на л.132/.

         С оглед гореказаното, макар при вменено на ищеца в с.з. от 13.11.18г. задължение да представи най-късно в следващото по делото с.з. документа, удостоверяващ, че е изпратил копие от даденото съгласие за директен дебит на получателя на превода ЖЗК ДСК Гаранция, както и датата, на която то е било получено от ЖЗК, той да не е представил документ, удостоверяващ тези две обстоятелства, нито в следващото с.з. на 11.12.18г., нито до края на производството, от неизпълнението на това вменено му задължение, на основание чл.190,ал.2 от ГПК във вр. с чл.161 от ГПК, не може да се намери от съда за доказано оспорването от ответника, че Д.К. е дал съгласие за плащане на застрахователната премия по сертификат №*** чрез директен дебит, а с оглед на останалите установени в производството обстоятелства в тази връзка, съдът намери за установено твърдението на ищеца, че е дал съгласие за директен дебит, чрез подписването на такова на бланката, предложена му от служител на Банка ДСК, както и намери, че на ищеца не може да се вмени във вина липсата на всички изискуеми се от чл.20 от Нар.№3/05г./отм/ реквизити на съдържанието на съгласието за директен дебит и конкретно, на описаните по-горе като липсващи, в подкрепа на част от твърденията на  ответника за тяхната липса, защото останалата част от съдържанието на документа, извън подписа, не е била изпълнена от ищеца, а най-вероятно- от служителя на Банка ДСК.

         6.Установи се с приетото по делото заключение на вещите лица К. и М. /виж заключението на л.512-л.542 и отговорите на вещите лица в с.з. от 17.12.19г. на л.543-л.546гръб/ по поставените им от ищеца и ответника задачи във връзка с разменяната между ЖЗК ДСК Гаранция и Банка ДСК информация при присъединяването на нови кредитополучатели към групата на застрахованите лица по сключения между тези две дружества Групов договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК по големи кредити, с част от отговорите по приетото по делото заключение на в.л.К. /л.486-л.492/, операционна бележка /л.29/ и извлечението от сметката на Д.К. при Банка ДСК, по която се погасява отпуснатия му кредит, за периода 01.01.08г.-01.01.13г. /виж л.30-л.34/ още, че:

         Между Банката и ответника е бил осъществяван по електронен път непрекъснат обмен на информация, което изцяло кореспондира на уговореното с чл.15,ал.1 от глава първа на ОУ на ЖЗК ДСК Гаранция по застраховката „Живот“ на кредитополучателите, че застрахователят и застраховащият обменят информация за застрахованите лица по ред, в срокове и по начин, уговорени в описа на застрахователния договор, като :

         От информацията за новите кредити на Банката, описана и съхранена на сървърите и, в месеца след усвояване на кредита, се генерира автоматична справка за кредитите, по които кредитополучателят е приел застраховка живот/за които има сключена такава застраховка, и тази автоматично генерирана справка Банката „качва“ /изпраща/ на споделения между двете дружества сървър, поради което и вещите лица сочат, че на споделения сървър се качват сключените застраховки, а не сключените договори за кредит, макар прецизният отговор да е, че на споделения сървър се качва автоматично генерираната от сървъра на Банката справка за кредитите, по които кредитополучателят е сключил застраховка живот /виж в съвкупност отговорите по задача 1 и 3 на ответника и по задача 2 на ищеца/;

         Освен информацията на споделения сървър, между двете дружества, по електронна поща, на предварително договорен електронен адрес, са били разменяни още и справки относно сключените нови кредити, по които кредитополучателите са приели застраховката живот, като същите са били отбелязвани с флаг/с код 101, както и справки за откритите и закрити в тази връзка съгласия за директен дебит, като данните, съобщени на вещите лица от служителите на Банка ДСК и на ответника относно регулярността на този обмен са различни –чрез месечни справки, респективно- чрез ежедневни справки, и при ответника се пази архив на дневните справки, а при Банка ДСК- архив на месечните справки, съхранен на персоналните компютри на служителите, участвали в този обмен, и от тези запазени при двете дружества данни, конкретно във връзка със сертификат №*** за присъединяване на Д.К. към групата на застрахованите лица е установено, че:

         От Ц. А., *** Банка ДСК, до О. А.-Т. и П. М., *** ЖЗК ДСК Гаранция, на 25.08.08г. е изпратено писмо с няколко прикачени файла, в един от които е посочен номера на процесния сертификат, размера на кредита - 100000 и датата ***г., както и кода 101, обозначаващ, че  застраховката е приета /виж заключението на в.л. М. и в.л.К. по задача 1 на ответника, в частта на л.514-л.517/.

         Сертификатът за присъединяване на Д.К. като застраховано лице по групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК по големи кредити е бил регистриран от служител на застрахователното  дружество, в използвания от дружеството през 2008г. застрахователен софтуер /програмен продукт/, служещ за регистриране на полици по сключени договори за застраховка „Живот“, с дата на регистрация ***г. и начало на сертификата ***г.,  но като при ръчното въвеждане от този служител на данните в ползваната програма, за разлика от изрично вписаното в сертификата, че застраховател е ЖЗК ДСК Гаранция, застрахователната сума е 100000евро, размерът на месечната застрахователна премия е 37.40евро и че същата се плаща от застрахованото лице въз основа на предоставено от него съгласие за директен дебит, в системата на застрахователя са въведени данните, че застраховател е „Групама застраховане“, застрахователната сума, при въвеждане на която програмната система автоматично изчислява размера на  месечната застрахователната премия, за покрития риск смърт е генерирана месечна премия в размер на 3.57евро, за покрития риск пълна трайна нереботоспособност-месечна застрахователна премия е 0.17евро, или общо 3.74евро, а начинът на нейното плащане, който е въведен в системата е банков трансфер /виж: приетото заключение на в.л.К. и М., в частта на отговорите по: задачи 4, 5 и 7 на ответника, съответно на л.524, л.525 и л.526; задачи 3, 4 и 5 на ищеца- л.531; приложение №1 на л.533, съответно на приложеното на л.187, представено от Банка ДСК към нейна молба на л.186/.

         От данните по регистрацията на сертификата личи и твърдяното от ответника, че издаването му е станало чрез застрахователен агент, и конкретно, *** с код ***, А.Л. М., а също, че срокът, за който сертификатът е регистриран- 30години, с начало ***г. и край ***г., е съответен на уговорения по чл.2 от договора за кредит от ***г. срок за издължаването му от 360месеца, както и на уговорения със сертификата срок на индивидуално застрахователно покритие по него, имащ за свое начало датата на усвояване на кредита-***г., както тя се установи с приетото заключение на вл.К., и за негов край- датата на изтичане на първоначалния срок на кредита, срокът за издължаване на който е 360месеца, считано от датата на неговото усвояване /виж данните за регистрацията в приложение №1 на л.533; сертификата на л.15 и договора за кредит на л.14/.

         На 25.08.08г., по разплащателна сметка №*** на Д.К., по която, съгласно договора за кредит от ***г., същият се погасява, е била преведена и налична сумата от 68.85евро, както ищецът твърди /виж: операционна бележка на л.29, в извлечението на л.30гръб, за дата 25.08.08г. и т.2 от заключението на в.л. К., л.492/.

         На 26.08.08г., на договорен електронен адрес, от Банката на ответното дружество е изпратена и информация за дадено съгласие за директен дебит от сметките на трима клиенти, измежду които е и Д.К., като във файла е посочена неговата банкова сметка- ***, сметката на Групама- ***, както и че съгласието е дадено във връзка с кредит ***, а впоследствие, на същия електронен адрес, от който тази информация е изпратена от Банката на дружеството, на същата дата 26.08.08г. е постъпило и искане от застрахователното дружеството за плащане/нареждане за директен дебит от сметки, измежду които и тази на Д.К., на сумата от 3.74евро /3.57+0.17/, съответна на генерираната в системата ***, ползвана от ответника, въз основа на ръчно въведените в нея от *** О. А.-Т. частично погрешни данни, касаещи сертификата за присъединяване на Д.К. към групата на застраховани лица  /виж заключението на в.л. М. и в.л.К. по задача 1 на ответника, в частта на л.517-л.518 и по задача 6 на л.525/.

         Освен на датата 26.08.08г., нареждания на застрахователното дружество за плащане на премия в размер от по 3.74евро от сметката на Д.К. в Банка ДСК, са постъпили на още четири дати, и въз основа на всички тези нареждания, на 26.08.08г., 23.09.08г., 22.10.08г., 24.11.08г. и 23.12.08г., Банката е превела в полза на ЖЗК ДСК Гарация пет премии от по 3.74евро / виж извлечението на л.30-л.34 за съответните дати и т.3 от заключението на в.л. К. на л.492/, като след нареждането от 23.12.08г., други отправени от ЖЗК ДСК Гаранция нареждания за плащане на премия по този сертификат не са постъпвали в Банка ДСК, при която се води посочената сметка на Д.К..

         Разминаването на генерираните и съхранени при Банката данни относно отпуснатите от нея кредити, по които кредитополучателите са приели застраховка „живот“ и данните за тях, постъпили при ответното дружество въз основа на извършвания обмен на информация, съгласно представените от тези страни в процеса разпечатки от електронните им системи /виж: представените от Банка ДСК на  л.75-л.79 и л.311-л.432 ; представените от ответното дружество на л.196-л.306/ се дължи най-вероятно на тъй наречния „бъг“, проблем в компютърната система на застрахователното дружество, поради който част от информацията, изпратена от Банка ДСК до застрахователя, включително файла от ***г. за сключените на ***г. нови кредити с приета застраховка живот, не е постъпил в компютърната система на  застрахователя, и като не са налични никакви данни за манипулиране на съхранената от двете дружества, макар и различна информация по повод на процесния сертификат, в представените от тях разпечатки, като грешката/проблема засяга не само Д.К., а и информация, свързана и с други кредитополучатели на Банката /виж заключението на вещите лица К. и М. по задачи 3, 8, 9, 10 и 11 съответно на л.518-л.524 и л.526-л.530 и отговорите им в с.з. от 17.12.19г./ и като се изключи разликата, която се дължи на обстоятелството, че разпечатката, приложена от ответника, касае периода 21.08.08г.-29.08.08г., макар кредитът на Д.К. да е от ***г., а разпечатката, представена от Банка ДСК, касае периода 01.08.08г.-29.08.08г.

         7.С ЕР на ТЕЛК от ***г., трудоспособността/работоспособността на Д.К. е оценена като 100% трайно намалена с право на чужда помощ за срок от една година, като му е притовопоказан какъвто и да било труд /виж ЕР на л.21/.

         С ЕР на ТЕЛК от ***г., ***г. и***г., е продължен срока за инвалидизация на Д.К., съответно : за срок до ***г., като на лице със 100% трайна неработоспособност с право на чужда помощ, на което е противопоказана тежка физическа работа и йонизиращи лъчения /виж л.22/; за срок до 01.07.17г., като на лице с 82% трайно намалена работоспособност, на което е противпоказана тежка физическа работа, йонизиращи лъчения и вдигане на тежести /виж л.23/; за срок до ***г., като на лице със 70% трайно намалена работоспособност, на което е противпоказана тежка физическа работа, йонизиращи лъчения и вдигане на тежести /виж л.24/.

         Съгласно приетото по делото заключение на в.л. *** Я.И., изготвено по документи /приетите по делото като доказателства медицински документи, касаещи здравословното състояние на Д.К./,  и отговорите на вещото лице, дадени в с.з. от 26.03.19г. /виж заключението на л.441-л.444 и протокола в частта на л.449гръб-450гръб/:

         Теоретично може да се допусне, че всички професии, извън онези, описани в ограничението по ЕР на ТЕЛК от ***г., биха могли да бъдат упражнявани от Д.К., но като се има предвид, че психологическата нагласа на пациенти, претърпели операция по повод ***, е в огромния си процент песимистична и насочена не към планове за професионална реализация, а за ***.

         Поради неясното развитие на болестния процес, разумно е определяне на едногодишен срок без упражняване на труд, с оглед провеждане на допълнително лечение и рехабилитация, който отговаря на биологичния ход на заболяването.

         Ако се съди от разширяването на патологията, описано в последното издадено ЕР, и от обстоятелството, че при издаване на ЕР на ТЕЛК от ***г. подекспертният  не е бил освидетелстван в кабинет на ТЕЛК, а в социално заведение, то може и да се допусне, че състоянието му се е влошило във времето, без да е достигнало до ***.

         Съгласно показанията на св.К., бивша съпруга на ищеца, изслушана в с.з. от 13.11.18г. /виж протокола в частта на л.127гръб-л.128лице/ е установено, че след двете *** от ***г., Д.К. нито е работил, нито има възможност да работи, тъй като не се чувства добре и избягва да се движи, а лежи и спи. Не може да ходи, като на 200-300м. му се налага да спира и сяда, за да почива, ръцете му треперят, има студени вълни, получава ***.

         8.Към дата ***г., когато е издадено първото по ред ЕР на ТЕЛК, с което Д.К. е инвалидизиран като лице със 100% трайна неработоспособност и право на чужда помощ, отпуснатият на ищеца от Банка ДСК по договора им от ***г. кредит не е бил погасен напълно, както всички страни сочат, а задълженията му по същия кредит към Банката към същата дата, са възлизали на общо 53 994.10лв., от които: 52 452.63евро-непогасена главница и 1541.47евро-договорна лихва за периода 22.03.13г.-26.07.13г. /виж т.4 в заключителната част от заключението на в.л.К. на л.492/, с малка разлика в повече от онова, което ищецът твърди- 53 786.95лв.

         9.На 20.10.15г. Д.К. е подал чрез Банка ДСК, до Групама застраховане заявление за извършване на застрахователно плащане във връзка със застраховката по сертификат №*** /виж заявлението на л.36-л.37/.

         На 27.10.15г., Банка ДСК е изпратила до Групама животозастраховане ЕАД уведомление за настъпило от ***г. застрахователно събитие „пълна трайна неработоспособност“ с кредитополучателя по голям кредит за текущо потребление по застрахователна полица №*** Д.К., изпращайки с него до застрахователя оригиналите на сертификата за застраховане, предложението за застраховане, декларацията за здравословно състояние и извлечението от кредитна партида №***, и посочвайки, че застрахователната сума за Банката, като ползващо се лице, е в размер на 65 599.04евро, както и сметката, по която да се извърши застрахователното и плащане /виж л.38/.

         На 02.11.15г. и 05.11.15г., от Групама животозастраховане са изпратени две писма, първото от които само до Д.К., а второта с копие и до Банка ДСК,  очевидно достигнали до Д.К., тъй като той ги представя в производството /виж л.39 и л.40/, с които дружеството го е уведомило съответно, че:

         Във връзка с установени грешно извършени преводи по сертификат №*** от дати 26.08.08г., 23.09.08г., 22.10.08г., 24.11.08г. и 23.12.08г., на сумите от по 3.74евро, му се възстановява сумата от 25.55евро, съставляваща преведената такава от общо 18.70евро с петте превода, ведно с лихвата от 6.85евро върху нея. Възстановяването на 02.11.15г., от Групама животозастраховане, по сметката на Д.К., по която са постъпвали и нарежданията за сумите от по 3.74евро, на сумата от 25.55евро,  е констатирано и от в.л.К., във връзка с изследване на извършените нареждания и плащанията по тях /виж последен абзац в т.3.2 на л.488/;

         Не е налице основание за извършване на застрахователно плащане по подаденото от него заявление за извършване на такова, тъй като, макар да е подписал на ***г. сертификат №*** за включването му в групата на застрахованите лица по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК по големи кредити, с който се е съгласил да заплаща месечна застрахователна премия в размер на 37.40евро, поради неплащане на първата месечна застрахователна премия, застрахователно правоотношение между него и Групама животозастраховане не е възникнало /виж л.40/.

         Няма данни по делото кога този отказ е достигнал до Банка ДСК, както и няма данни, нито са наведени твърдения от коя да от страните в производството, във връзка с отказа на застрахователя да извърши плащане, да е проведена процедурата, разписана от чл.19 на ОУ по договора за групова застраховка /виж л.18/, съгласно която:

         Ползващото се/застрахованото лице и вссяко лице, което на законна основание е платило кредита на застрахованото лице при настъпила пълна трайна неработоспособност на застрахованото лице, имат право да оспорват решението на застрахователя, като предявят възражение, с което завявят желанието си за преразглеждането на иска и приложат  с него документи, доказващи неоснователността на взетото от застрахователя решение по иска, респективно- документ, установяващ извършеното плащане на застраховащия.

         По подаденото възражение застрахователят се произнася в 15 –дневен срок от предявяването му и ако установи от представените документи, че е искът е основателен, може да отмени решението си и да извърши застрахователно плащане по реда и начина, уговорени в договора, както и че при непостигане на споразумение за решаване на спора по взаимно съгласие на страните, той се отнася за разглеждане пред компетентния български съд.

         Вместо изчерпване на описаната по –горе процедура по чл.19 от ОУ, по делото са налични данни, че:

         След отказа за плащане, постановен от застрахователя, Д.К. е сезирал за решаване на проблема с неудовлетворената негова претенция различни институции, както личи от приложените от него писма, получени в отговор /виж писмо от 19.05.16г., от Централно управление на Банка ДСК на л.41-л.42 и писмо от 08.11.17г. от Комисията по финансов надзор на л.43-л.45/.

         На 14.04.16г. е образувано т.д. №249/16г. на ПОС, по иск на Банка ДСК по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането и към Д.К. по договора за кредит от ***г., към датата на подаване на заявлението и за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 16.09.15г., след като на 25.06.15г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие, а след издаване на исканата заповед за изпълнение тя е била оспорено от длъжника /виж л.2-л.4 на приложеното към настоящото дело т.д. №249/16г. на ПОС/, в производството по което Д.К. е привлякал като свой помагач „Групама животозастраховане“ ЕАД и е предявил срещу помагача обратен иск за осъждане на застрахователното дружество да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 100 000евро, основан на обстоятелствата, на които са основани и заведените пред този съд искове /виж определението на л.75 и обратния иск на л.80-л.85 от приложеното т.д. №249/16г./, в частта за който, постановеното от ПОС по т.д. №249/16г. Решение №286/29.05.17г., с което „Групама животозастраховане“ЕАД е осъдено да заплати на Д.К. сумата от 42 697.45евро, като обезщетение за настъпило на ***г. застрахователно събитие по сертификат ***, а за разликата до 100000лв. искът е отхвърлен, е било обезсилено от ПАС с Решение №31/25.01.18г. по в.т.д. №654/17г. в осъдителната част, а производството по този иск е прекратено /виж решението на ПАС на л.114-л.118 в кориците на приложеното към настоящото дело въззивно търговско дело/.

         10.С приетото по делото заключение на в.л. К. по т.6 и т.7 /виж л.492/, във връзка с евентуалното искане на ответника за намаление на уговорената в сертиката застрахователна сума със сумата от 3515.60евро, ведно със законната лихва върху всяка неплатена вноска, от датата на съответния неин падеж, до датата на подаване на отговора на исковата молба, се установи, че :

         Неплатените месечни застрахователни вноски по сертификат №***, за периода от 26.08.08г.-26.06.16г. вкл., възлизат на 3515.60евро, както ответникът твърди;

         Сумата на законната лихва за забава върху всяка от месечните вноски, за периода от 23-то число на съответния месец, до 30.07.18г., на която е подаден отговора на исковата молба на ответника по пощата /виж л.84/, възлиза на общо 2228.21евро, а не на 4682.23евро, както ответникът сочи с приложението на л.137 от делото.

         11.Справка в публичния търговски регистър по ЕИК ********* на ответното дружество сочи, че считано от 02.09.09г., в наименованието на вписанато в ТР на 13.02.08г. ЖЗК ДСК Гаранция ЕАД е настъпила промяна, като същото е преименувано в Групама животозастраховане ЕАД. 

 

         Въз основа на тези установени в производството факти, съдът направи следните изводи:

 

         І. По спорните между страните фактически въпроси, свързани с правно-релевантни за спора факти.

        

         1.Сертификат №*** е валиден, а не невалиден, поради липса на посочена в него дата и липса на дадено от Д.К. изрично съгласие за включването му в групата на застрахованите лица, както ответникът твърди, при следните съображения:

         Разпоредбите на чл.199а,ал.2 и чл.233,ал.1,изр.2 от КЗ/отм/, на които ответникът се позовава и които се отнасят съответно до застраховка, сключена в полза на кредитор и застраховка „Живот“ или „Злополука“ върху трето лице, действително изискват във всеки от двата случая изричното предварително писмено съгласие на длъжника, съответно на третото лице, но не сочат нарочна форма, в която то следва да бъде дадено.

         В конкретния случай, изричното писмено съгласие на Д.К. за включването му в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК по големи кредити, е дадено както с предложението му от ***г. за включване в тази група, при изрично посочените в предложението параметри, така и в подписания лично от него сертификат №***, при спазване на изискванията за изразяването на съгласието му за целта, които самият  застраховател е закрепил в чл.4 от ОУ по застраховките „Живот“ на кредитополучателите на големи кредити.

         Обстоятелството, че сертификатът не носи дата на издаването си, както се установи в процеса, не го прави невалиден, макар датата на застрахователния договор да е предвидена от чл.184,ал.3,т.9 от КЗ/отм/ като един от реквизитите на съдържанието му, защото с такава тежка санкция, предвид разпоредбата на чл.184,ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.293,ал.2 във вр. с ал.1 от ТЗ, касаещи формата на застрахователния договор като търговска сделка и кога изявлението по сключването и е нищожно,  може да се свърже единствено неспазването на предвидената от закона в случая писмена форма за  действителност. Не трябва в случая да се пропуска и изричната разпоредба на чл.293,ал.3 във вр. с ал.2 от ТЗ, че страната по една търговска сделка не може да се позовава на нищожността и, ако от поведението и може да се съди, че не е оспорвала действителността на изявлението по сключването и, тъй като в конкретния случай, с отговора си ответникът изрично е заявил, че сертификат №*** е бил подписан, чрез посредничеството на застрахователния агент Банка ДСК и това личи ясно от сертификата, в който за застрахован и за застраховащ е положен един подпис.

         Извън горното, но все в подкрепа на извода, щото липсата на вписана в сертификата, събран по делото, дата на неговото издаване, не може да доведе до невалидността му, съдът черпи аргументи и от установените в процеса факти, щото :

         Самият ответник, с писмото си до ищеца от 05.11.15г., е посочил, че сертификатът е бил подписан на ***г. /виж л.40/- т.е наличието на дата на издаване в сертификата очевидно му е било известно, като вероятно същата се е съдържала в оригинала на сертификата, изпратен му от Банка ДСК с писмото от 27.10.15г., след подаване пред нея на застрахователната претенция на Д.К., тъй че недобросъвестно е в процеса вече да твърди друго, само защото в екземпляра, предоставен на застрахованото лице, такава дата не е вписана;

         При наличието на събраните в производството предложение на застрахованато лице за включването му в групата на застрахованите лица и декларация за здравословното му състояние от 22.08.08г., както и регистрирането на ***г. на сертификат с №*** в програмата ***, използвана от ответника през 2008г. за регистриране на сключените полици по застраховка „Живот“, от дата ***г., несъмнено и категорично води до извода, че ако датата на неговото съставяне не е била ***г., която самият ответник е посочил, за него тя със сигурност е ***г., на която дата е регистрирал този сертификат в системата си, като дата на начало на срока на застрахователно .

 

         2.Д.К. е дал съгласие за директен дебит за плащане на застрахователната премия и че то е дадено точно за плащане на премията по сертификат №*** е било добре известно на ответника, а твърденията му, че поради недадено от Д.К. такова съгласие, непосочване на банката, на сметката и на договора за кредит, във връзка с който е застраховката, както и поради липса на дата на сертификата, е нямал нито възможност, нито основание да нарежда събиране на суми за застрахователната премия, както и че платените от сметката на Д.К. пет премии от по 3.74евро не съставляват плащане на вноски по този сертификат, са несъстоятелни, при следните съображения:

         Повдигнатото от ответника оспорване на автентичността на подписа на Д.К. върху съгласието за директен дебит, представено по делото от Банка ДСК в оригинал, остана недоказано в процеса, а допуснатата за установяване истинността на този подпис СГЕ потвърди, че подписът, положен върху него, е изпълнен от Д.К..

         Твърденията на ответника, че в съгласието за директен дебит, дадено от Д.К., не се съдържат всички изискуеми реквизити, разписани от чл.20 от Нар.№3/05г./отм/, както и че копие от даденото на хартиен носител съгласие за директен дебит не му е било предоставено от ищеца, се установиха в процеса, но от установяването им не могат да бъдат направени изводите, които ответникът е направил въз основа на техния изолиран и тенденциозен прочит, доколкото в процеса се установи категорично, че:

         По пътя на осъществявания по силата на ОУ по Груповия договор непрекъснат обмен на информация, от Банка ДСК до служители на ответника, на 25.08.08г. и на 26.08.08г. са изпратени по е-мейл справки, които съдържат цялата необходима информация за отправяне на надлежно нареждане за събиране на дължимата по сертификат №*** първа месечна застрахователна премия от 37.40евро, доколкото в първата справка фигурира сертификат №***, с размера на кредита- 100 000 и датата на усвояването му, които, съгласно сертификата, са съответни на застрахователната сума и на началото на срока на индивидуалното покритие по него, /виж л.516/,  а във втората справка, освен номера на сертификата са посочени и името на Д.К. и пълния номер на банковата му сметка, в който, съгласно международния идентификатор, под формата на буквени означения се съдържат и данните за неговата обслужваща банка-*** /л.517/;

         Макар пълният файл за новите кредити, по които кредитополучателите са приели застраховка живот, генериран автоматично от сървъра на Банката и „качван“ от нея на споделения между Банката и ответника сървър, да не е достигнал до последния, поради „бъг“ в системата на застрахователя, изпратените от Банката по е-мейл справки, съдържащи цялата необходима информация за надлежно нареждане за плащане на първата месечна застрахователна премия, очевидно са достигнали до ответника, предвид установените в процеса факти, че сертификат №*** е ригстриран в системата му ***, служеща за регистриране на полиците по сключените договори за застраховка „Живот“ на ***г., на която дата справката, съдържаща данните за сключени нови кредити, по които кредитополучателите са приели застраховката „Живот“, е била изпратена от Банка ДСК до служителите на ответника, чрез които се е осъществявал обмена на информация, както и че на ***г., в деня, на който е бил изпратен е-мейла за дадените от същите кредитополучатели съгласия за директен дебит, от ответника, по посочената в е-мейла сметка на Д.К. при Банка ДСК, е отправено нареждане за плащане с основание- „гр.живот“- т.е. групова живот;

         Единствената причина, поради която нареждането е отправено за сумата от 3.74евро, а не за посочената в сертификата месечна застрахователна премия от 37.40евро, е допуснатата от служител на ответника грешка при ръчното въвеждане на данните от изпратения от Банката е-мейл относно размера на усвоения кредит, като такъв от 10000евро, вместо на 100000евро, който размер е съгласно сертификата и размер на застрахователната сума по застраховката „Живот“ на Д.К., и при който грешен размер, програмата автоматично, съгласно заложеното въз основа на уговореното по груповата застраховка, щото размерът на месечната премия е 0.374% от застрахователната сума, е генерирала и месечна премия от общо 3.74евро по двата покрити по сертификата риска.

         При горните категорично установени факти, ответникът е имал и възможността, и основанието да направи нареждане за плащане на първа месечна застрахователна премия по сертификата на Д.К., в дължимия се според договора размер, направените от него нареждания и получените от него пет плащания на сумите от по 3.74евро, категорично са нареждания и плащания по този именно сертификат, а не без основание, както той твърди, а извършването им, като е нареден и инкасиран непълния размер от по 3.74евро на месечните разсрочени вноски, вместо от по 37.40евро, е по изключителна негова вина.

         При тези данни, макар формално ищецът да е могъл да извърши плащане на каса на застрахователната премия, уговорена със сертификата, той не е неизправна по договора страна по отношение изпълнението на поетото с т.1 от р.Други условия на сертификата задължение за плащане на застрахователната премия по договора в размера и на падежите и, посочени със сертификата, защото единственият уговорен начин на плащане на застрахователната премия, съгласно  сертификата, е чрез незабавно тяхно  инкасо от страна на застрахователя.

         Този уговорен с договора начин на плащане на премията, разтълкуван в светлината на чл.18 от Нар.№3/05г., на който самият ответник се позовава в хода на процеса, ясно сочи, че, след като е дадено съгласието за плащане чрез директен дебит от сметката на платеца, в полза на получателя на превода за същото плащане, извършването на това плащане зависи единствено от даденото от получателя му нареждане и от наличието на средства по сметката на платеца, в размер, който да го покрие, и е в подкрепа на довода на ищеца, че съгласно уговореното от страните, това парично задължение, от носимо, каквото е по естеството си, е станало съгласно търсимо от ответника.

         Необходимият за покриване на първата премия размер от 37.40евро е бил осигурен от ищеца и наличен по сметката му към дата 26.08.08г., с което онова, което той е следвало да направи за изпълнение на задължението за нейното плащане, като такова чрез директен дебит, е направено, тъй че единствената причина първата вноска по разсрочената месечена премия в уговорения със сертификата неин размер от 37.40евро да не бъде заплатена в този размер, а не въобще да не е била заплатена, както ответникът без основание твърди, е тази, че той самият е наредил плащането и в по-нисък от уговорения размер, въпреки че е разполагал към датата на нареждането с необходимата му информация за инкасиране на правилния такъв.

        

         3. От отговорите, дадени от съда по първите два спорни въпроса, следват още и изводите, че:

         3.1.Сертификатът е породил действие, че застрахователното правоотношение между ищеца и ответника е влязло в сила, а тезата на ответника, че това не е станало, поради неплащане на първата застрахователна премия по договора, е несъстоятелна, защото:

         Макар и нормата на чл.187 от КЗ/отм/, и чл.8,ал.5 от ОУ на груповия договор за застраховка „Живот“ да гласят, че застрахователният договор влиза в сила след плащане на първата вноска при разсрочено плащане на премията, а при неплащането и индивидуалното застрахователно покритие на включения в групата на застрахованите лица кредитополучател се прекратява автоматично, считано от началото му, и двете разпоредби следва да се четат не изолирано, както ги е прочел ответникът, а в светлината на общите принципи за изпълнение на договорните задължения и на правото, че длъжникът не отговаря, когато неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, както и че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, и като в случая не ищецът е онзи, който се опитва да черпи права от своя недобросъвестност, както ответникът счита с отговора  и с писмената си защита, а както се установи от вече приетото от съда с това решение, ответникът се домогва да стори това в процеса.

         3.2.Сертификатът не само е породил действие, но и породеното негово действие не е прекратено до датата ***г., на която ищецът твърди да е настъпил покрит по сертификата риск, доколкото в производството ответникът :

         Нито е твърдял, нито е установил Д.К. да е оттеглил даденото по сертификата съгласие за плащане на вноските по застрахователната премия чрез директен дебит;

         Не е посочил, нито установил, каквато и да е причина, поради която самият той е спрял след 23.12.08г. да отправя нареждания за инкасиране на следващите се за плащане месечни вноски от сметката на Д.К., като техен платец;

         Нито твърди, нито установява, поради неплащане на всяка следваща след първата вноска от застрахования, да е поканил ищеца писмено да плати премията в срок, който не може да бъде по-малък от един месец от получаване на поканата, както изисква чл.8,ал.6 от ОУ, тъй че да може в тази връзка да се позове по силата на чл.9,ал.3,т.1 от същите ОУ на настъпило предсрочно прекратяване на индивидуалното застрахователно покритие на ищеца по сертификата, с изтичане на този срок, без в него да е извършено плащането им;

         Срокът на индивидуалното застрахователно покритие на ищеца по сертификата е с край ***г.

 

         4. Признатата на Д.К. с ЕР на ТЕЛК от ***г. трайно намалена работоспособност съставлява в случая и пълна трайна неработоспособност по смисъла на чл.1,т.20 от ОУ към застрахователния договор, а оттам- и покрит риск покрит по сертификат №*** и по чл.7,ал.1,т.2 от същите ОУ риск, противно на оспорването, повдигнато от ответника, при следните съображения:

         В понятието, с което си служи договора- пълна трайна неработоспособност и понятието трайно намалена работоспособност, с което си служи нормативната уредба за оценка на работоспособността, в случая- Наредбата за медицинска експертиза /отм/, действала от май 2010г. до юли 2017г., наистина има разлика, както ответникът твърди, и тя не е само терминологична, а и смислова, което се предопределя от различния предметен и персонален обхват на приложното им поле.

         Независимо от горното, двете понятия имат и ясни допирни точки, доколкото:

         Заболяването на застрахованото лице е застрахователно събитие по смисъла на договора, а настъпилата в резултат от него пълна трайна негова неработоспособност – покрит риск по смисъла на договора, при настъпване на който застрахователят изплаща на ползващите се по договора лица застрахователната сума, съгласно уговореното по чл.7,т.2 от ОУ, а заболяването, съгласно чл.1,т.18 от ОУ, следва да се регистрира с официален медицински документ, или, както сочи чл.1,т.20 по отношение на този покрит риск, състоянието на пълна трайна неработоспособност следва да е медицински удостоверимо, а редът за тази медицинска удостоверимост и за издаване на официални медицински документи за заболяванията към 2013г. е този, разписан от цитираната вече наредба.

         И в двата случая, застрахователят, респ. компетентите медицински органи, като вземат предвид клиничните прояви, представляващи болестно състояние, които са диагностицирани /установеното увреждане на здравето и стадият на неговото развитие, извършват оценка как констатираното заболяване е повлияло върху работоспособността на обследваното лице, в сравнение със здрав индивид/върху способността на застрахования да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, като последната терминологична разлика не е според съда и смислова.

         Така, продължаването на прочита на легалната дефиниция на понятието пълна трайна неработоспосбност по чл.1,т.20 от ОУ сочи, че същностната разлика между двете понятия на практика се свежда до това, че за целите на договора, като вероятно постоянна би могла да се счита само оценената с ЕР на ТЕЛК или НЕЛК трайно намалена работоспособност в границите между 71% и 100%, докато по смисъла на Наредбата, работоспособността може да бъде оценена като трайно намалена в един много по-широк диапазон.

         Извън горните разсъждения относно разликата в понятието пълна трайна неработоспособност по смисъла на договора и трайно намалената работоспособност по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза, на която ответникът е оснавал тезата си, че в случая с Д.К. няма настъпило застрахователно събитие, доколкото ответникът черпи от тази разлика и доводи, въз основа които интерпретира събрания по делото доказателствен материал, за да заключи, че в процеса не е установено ищецът да е изпаднал в състояние на пълна трайна неработоспособност по смисъла на договора, съдът намира за необходимо да посочи също, че конкретната му преценка за настъпване на застрахователно събитие в случая, като спорен в производството релевантен факт, е направена при съблюдаване и на още следните принципни виждания, черпени от пълния прочит на уговорките на страните по сключения застрахователен договор, а именно:

         При изричното отпращане от чл.1,т.18 и т.20 от ОУ към удостоверяването на заболяването и неговата степен, чрез съответните официални медицински документи, съставени от ТЕЛК и НЕЛК, смисълът на текста, съдържащ се в чл.1,т.20 от ОУ, щото пълната трайна неработоспособност се установява от застрахователя въз основа на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК, не означава нищо повече от необходимостта да се спази формално процедурно разписания от ОУ ред, съгласно който: след узнаване за настъпването на покрит риск със застрахованото лице, както то, така и всяко от ползващите се по договора лица, може да подаде пред застрахователя заявление за извършване на застрахователно плащане, като в случай на пълна трайна неработоспособност представи ЕР на ТЕЛК, удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71% до 100%, както и за срока и /чл.13,ал.1 и ал.2,т.2 от ОУ/; застраховащият предава документите на застрахователя и предявява иск от свое име, ако има такъв, като посочи и банковата сметка, по която да се извърши плащането /чл.13,ал.4 от ОУ/; застрахователят се произнася по предявените пред него искове за извършване на застрахователно плащане писмено, като посочи мотивите си и съобщи взетото решение на ползващото се лице /виж чл.14 от ОУ/ - т.е., че при това установяване застрахователят не може сам да извърши оценка нито за степента на намаление на работоспособността на застрахованото лице, нито за останалите обстоятелства, свързани с извършената от съответните компетентни  медицински органи експертиза на работоспособността, закрепени в издадения за целта официален документ /срок на намалената работоспособност, необходимост от чужда помощ, противопоказани условия на труд и др./, както защото разписаната процедура не предвижда извършването на личен преглед на застрахованото лице, тъй и защото с ОУ застрахователят сам е приел, че пълната трайна неработоспособност на застрахованато лице и заболяването ще са медицински удостоверими със съставените за целта официални медицински документи, тъй че установяването и може да се сведе само да проверката дали представените пред него медицински документи установяват трайно намалена работоспособност в границите от 71% до 100%, в които граници е стеснил приложимостта на медицински удостоверимото понятие трайно намалена работоспособност за целите на договора, както и дали медицински удостоверената с представените документи трайно намалена работоспособност сочи на вероятно постоянна неспособност на лицето да упражнява личен труд за осигуряване на доход;

         Доколкото 15 дневния срок, в който застрахованият следва да уведоми застраховащия за настъпване на покрит по договора за застраховка риск и чрез застраховащия да предяви иск пред застрахователя за извършване на застрахователно плащане, е инструктивен /чл.13,ал.6 от ОУ и р.Други условия, т.6 от сертификата/, а чл.1,т.20,изр. последно във вр. с чл.13,ал.2, тире второ от ОУ гласят, че при установяване на пълна трайна неработоспособност за дата на настъпването и се счита датата на издаване на първото поред решение на ТЕЛК, удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71% до 100%, във връзка със същото застрахователно събитие, а в случай на предявяване на иск за този покрит риск, освен ЕР на ТЕЛК, на което се позовава за настъпването му, застрахованият следва да представи и всички предшестващи решения на ТЕЛК или НЕЛК във връзка със същото заболяване, ако има такива, а от подаденото от Д.К. заявление за застрахователно плащане от 20.10.15г. личи, че същият се е позовал за настъване на застрахователно събитие, съставляващо покрит по договора риск, на издаденото му ЕР на ТЕЛК от ***г., и на същото се позовава и в производството по делото, преценката относно настъпване на застрахователното покритие в случая следва да се извърши на база това ЕР, а не на база изследване състоянието на застрахованото лице във времето, което следва датата на издаването му, във връзка с което са и интерпретациите на ответника относно събрания доказателствен материал, и като се има предвид в случая, че по подаденото от Д.К. заявление от 20.10.15г. застрахователят не е извършил установяване за настъпването на застрахователно събитие по смисъла на чл.1,т.20 от ОУ, тъй като е отказал плащането на друго основание- невъзникване на застрахователно правоотношение, поради неплащане на първата месечна разсрочена застрахователна премия.

         При горната очертана принципна рамка, по конкретния спорен въпрос настъпило ли е за Д.К., като застраховано по сертифакт №*** лице, застрахователно събитие, съставляващо покрит по договора риск, съдът намери, че застрахователно събитие е настъпило, доколкото:

         С подадената от Д.К. декларация за здравословното му състояние от ***г., той е дал отрицателни отговори на всички включени от застрахователя в декларацията въпроси- т.е., към тази дата е бил здраво лице;

         С представеното ЕР на ТЕЛК от ***г. е установена пълна трайна неработоспособност на Д.К. в резултат на застрахователно събитие, настъпила в срока на индивидуалното застрахователно покритие, доколкото от това ЕР личи, че:

         Първите медицински данни за заболяването, във връзка с което е издадено ЕР, датират от ***г.- след подаване на декларацията му, че е здрав, при присъединяването му към групата на застрахованите лица;

         Заболяването и степента на намаление на работоспособността му са диагностицирани и извършени с официален медицински документ- ЕР, издаден от компетентен за удостоверяването им медицински орган- ТЕЛК и работоспособността му е трайно намалена в границите от 71% до 100%, както е предвидено в чл.1,т.20 от ОУ;

         Степента на трайно намалена работоспособност на Д.К. е толкова тежка, че състоянието му е противопоказано за какъвто и да било труд.

         И накрая, само в случай, че принципното съображение на съда, щото преценката за настъпване на застрахователното събитие следва да се извърши на база ЕР от ***г., а не на база следващите издадени на Д.К. ЕР на ТЕЛК, макар към датата на подаване на заявлението му за плащане-20.10.15г., той да е приложил към това заявление три ЕР, и с ЕР от ***г., което ответникът коментира, трайно намалената негова работоспособност да е вече 82%, а не 100%, и като с това ЕР, и с ЕР от ***г., като противопоказан за него вече се сочи не какъвто и да било труд, а само тежка физическа работа, йонизиращи лъчения и вдигане на тежести, съдът намира, че дори и тези две решения да бъдат съобразени, взети предвид ведно със събраните по делото от ищеца гласни доказателства и с приетото по делото заключение на СМЕ, същите са в подкрепа на извода, който и ищецът е направил в писмена в защита, щото за Д.К. е установена не само вероятна, но и реална пълна неспособност да полага, заради заболяването и влошаването на състоянието му,  личен труд или каквато и да е дейност.

 

         ІІ. По допустимостта на исковете.

         Допустимостта на всеки иск се преценява според обстоятелствата, на които ищецът го е основал, а те в случая са:

         По иска за осъждане на ответника да заплати на Банка ДСК непогасения към ***г. остатък от кредита, дължим от Д.К. по договора за кредит от ***г., сключен между него и Банка ДСК -  че ищецът има качеството на кредитор на Банка ДСК по отношение на правото и да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователната сума по сертификат *** от ответника, по силата на сключения помежду им договор за групова застраховка „Живот“ на кредитополучателите на големи кредити; че Банката бездейства и не упражнява това свое имуществено право; че неупражняването от Банката на посоченото нейно право пряко рефлектира върху патримониума му, че има интерес да го упражни като неин субституент по силата на закона, тъй като при плащане на застрахователната сума от ответника на Банката, той ще се освободи от плащанията за непогасения остатък от кредита;

         По иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата между непогасения остатък на кредита към ***г. и застрахователната сума по договора- че ищецът има право да получи този остатък, тъй като, съгласно сертификат №***, той е ползващо се за същия остатък лице, тъй като застрахователната сума надхвърля размера на непогасената част от задължението му по договора за кредит, която се следва на Банката.

         Решение №138/05.01.2016г. по т.д. №1727/2014г. на ІІт.о. на ВКС, неправилно цитирано от ищеца в исковата молба като постановено на 05.01.2015г., има пряко отношение към въпроса за допустимостта на първия предявен от него иск, като в самото решение е ясно посочено, че е постановено при наличие на противоречива съдебна практика по двата касационни процесуални въпроси, по които съдържа произнасяне, а именно:

"Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие?"

"Притежават ли наследниците на застрахованото по групова застраховка "Живот" лице правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато тя бездейства?".

Към датата на решаване на висящия пред този съд спор, както ответникът с основание изтъква с писмената си защита, след изменението на чл.290,ал.3 от ГПК с ДВ бр.86/2017г., макар решението на ВКС да е постановено по реда на чл.290 от ГПК, даденото с него разрешение на посочените два касационни въпроса не е задължително и затова не може и да се счита, че  разрешава спорната практика на съдилищата по същите въпроси, но доколкото по тях не е налице тълкувателно решение на ВКС, което да има задължителна за решаването им сила, този състав намери първия иск допустим, изцяло споделяйки мотивите, водили ІІ т.о. при дадения с Реш.№138/2016г. отговор на поставените касационни въпроси, в смисъл, че „Кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно наследниците на застрахования по групова застраховка "Живот" кредитополучател, имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор - банката дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД“, както и че дали тези предпоставки са налице или не, е въпрос по съществото на спора, по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

Впрочем, същото решение на ВКС е цитирано при произнасянето за допустимостта на разглежданите искове и от състава на СГС, постановил приложеното към писмената защита на ответника съдебно решение по гр.д. №533/2017г. на СГС, на което ответникът се позовава в подкрепа на становището си за неоснователността на иска, при разглеждането му по същество.

Че наличието или липсата на тези предпоставки е въпрос по същество, а не по допустимост на иска, е становището, което и Банка ДСК е взела в производството, като е твърдяла, че ищецът няма качеството на неин кредитор по смисъла на чл.134,ал.1 от ЗЗД, каквото твърди да има, поради което и искът му е неоснователен.

 

         3.По основателността на исковете.

         Д.К. има качеството на кредитор на Банката по смисъла на чл.134,ал.1 от ЗЗД, което ответникът и Банката му отричат, и исковете му са основателни, противно на застъпената от ответника и Банка ДСК теза за тяхна неоснователност, както заради липсата на това качество, така и защото към датата на издаване на първото поред ЕР на ТЕЛК- ***г. не е погасил изцяло задължението си към Банка ДСК по договора за кредит от ***г., при следните съображения:

         Тезата на Банка ДСК, че ищецът не е неин кредитор, а е неин длъжник, тъй като сам твърди, а и в производството се установява, че към дата ***г. не е погасил задължението си към Банката по сключения помежду им договор за кредит от ***г., не може да бъде споделена от този състав, тъй като е тенденциозно опростенческа и основана единствено на отношенията между Банката и ищеца по договора за кредит, а не отчита сложността и взаимовръзката между това тяхно правоотношение и правоотношенията между застраховател, застраховащ и застрахован по сключения във връзка с договора за кредит договор за застраховка „Живот“, от който в случая ищецът черпи претенциите си.

         Вземането на правоотношенията между страните по делото в тяхната взаимовръзка, което е необходимо, за да се даде правилен отговор на спорния между тях въпрос по основателността на исковете на Д.К. сочи, че:

         Застрахованият може да сключи договор за застраховка „живот“, чийто предмет е животът е здравето на трето лице, с неговото писмено съгласие, и когато тази застраховка се сключи в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, независимо дали по групов договор или не, и по този договор кредиторът има качеството на застраховащ и на ползващо се лице, а кредитополучателят, за чиято сметка е плащането на застрахователните премии във връзка със сключената върху живота му застраховка, е застраховано лице /чл.233,ал.1, чл.231,ал.1 и чл.242,ал.1 от КЗ/отм/.

         При сключването на договора за застраховка „Живот“, както и по всяко време на действието му, застрахованият може да определи ползващо се лице, като в случаите, в които предмет на договора е живота на трето лице, различно от застрахования, ползващото се лице трябва да даде също своето изрично писмено писмено съгласие /чл.234,ал.1 и ал.2 от КЗ/отм/.

         В конкретния случай, съгласно сертифакта, подписан между Банката, като застрахователен агент, действащ и за застраховащия и за застрахователя, и Д.К. зато застраховано лице, както и съгласно ОУ по Груповия договор за застраховка „Живот“ на кредитополучатели на Банка ДСК по големи кредити, качеството на ползващи се лица имат както Банка ДСК- за остатъка от големия кредит към датата на първото поред решение на ТЕЛК, но не повече от застрахователната сума, тъй и Д.К.- за разликата между застрахователната сума и остатъка от големия кредит.

         В обичайните случаи на договори в полза на трето лице, самият договор поражда за третото ползващо се лице пряк иск срещу обещателя за престиране на онова, което е уговорено в негова полза по силата на договора, тъй че може безпрепятствено и без да се нуждае от съдействието на уговарящия, да защити създаденото по силата на уговорката на страните по договора в негова полза право, но както вече се каза по-горе, в случая става дума за едно сложно застрахователно правоотношение, с участие на застрахователя, застраховащия и застрахования, по което последните двама са и ползващи се лица,  по което, по аргумент от чл.199а,ал.1,предл.2 и чл.242,ал.1 от КЗ/отм/, застрахованият, който е и ползващо се лице по застрахователния договор, сключен върху неговия живот, няма пряк иск срещу застрахователя за плащане на застрахователната сума, освен в двете изрично уредени от цитираните разпоредби хипотези: за разликата между застрахователната сума и остатъка от кредита към първото по ред ЕР на ТЕЛК, установяващо настъпила за него пълна трайна неработоспособност, която е покрит по договора риск; за размера на сумата, заплатена от него за пълното погасяване на поетото към Банката и обезпечено със сключения застрахователен договор задължение, след настъпване на застрахователно събитие по договора.

         С оглед горното, както и предвид обстоятелствата, на които ищецът е основал исковете си, очевидно е, че никой от тях не попада в хипотезата на чл.242,ал.1 от КЗ/отм/, тъй че установеното в производството обстоятелство, което той и сам най-добросъвестно е заявил с исковата молба, щото към датата ***г., на която е издадено първото поред ЕР на ТЕЛК, не е погасил напълно задължението си към Банката –кредитодател, обезпечено със сертификат №***, остава неотносимо към същество на спора по предявените от него искове, които са такива по чл.199а,ал.1предл.1 и предл.2 от КЗ/отм/, и затова от установяването му не може да се обоснове и тяхната неоснователност, каквато е тезата на ответника и на Банка ДСК.

         При тези обстоятелства, остава да се отговори единствено на въпроса защо   съдът счита, че Д.К. е надлежно метериално правно легитимиран да предяви като субституент на кредитодателя първия предявен иск- за осъждане на застрахователя да заплати на Банката остатъка от непогасения кредит към дата ***г.

         За да даде положителен отговор на този основен спорен и относим към основателността и на двата предявени иска въпрос, съдът бе мотивиран от следните съображения:

         Волеизявленията на участниците в гражданския оборот, насочени към сключване на сделки, са породени от потребности, включително материални, които целят да задоволят, и винаги, когато се предоставя една имуществена облага, предоставянето и има определена цел, с предоставянето и се търси желан резултат, който съставлява и причина на сделката, основанието, заради което тя се извършва, като постоянните и характерни цели на видовете сделки могат да се обединят в три основни групи: да се придобие право, включително право на вземане; да се погаси дълг; да се надари /виж В. Т., Гражданско право обща част, дял ІІ, пар.64- Понятие за сделка/.

         Субективното право е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение и да иска от друго лице или лица спазване на определено поведение за задоволяване на признатите му от закона интереси, а когато правото му не бъде доброволно осъществено или бъде нарушено, в полза на носителя му се поражда право на иск за реализиране на неговата защита /виж В. Т., Гражданско право обща част, дял І, пар.25- Субективно право и право на иск/.

         Когато едно признато от закона субективно право се упражнява не за задоволяване на определени интереси и упражняването му противоречи на социалната му функция, говорим за злоупотреба с право, последица от която е иск на заинтересувания за преустановяването и /виж В.Т., Гражданско право обща част, дял І, пар.26- Упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения. Злоупотреба с право/.

          С иска по чл.134,ал.1 от ЗЗД, могат да се упражнят всички имуществени права на длъжника, включително облигационни, да се иска плащане, което му се дължи на основание сключен договор, както и негови потестативни възможности /А. К., Облигационно право, Общо учение за облигационното отношение, книга първа, пар.84- Упражняване правата на длъжника от кредитора/.

         Интерпретацията на тези общи и основополагащи теоретични знания в светлината на процесния казус, доколкото същите са изцяло приложими и в правоотношенията между страните по търговски сделки, каквито са договорите за застраховка, има следния конкретен смисъл:

         В живота на човека и във връзка с осъществяваната от юридическите лица  търговската дейност е възможно настъпването на различни събития с неблагоприятни за тях последици, за компенсиране на които служи застраховането, като регламентирана от закона сфера по предоставяне на застрахователни услуги, състояща се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събитията, предвидени с договора, с цел осигуряване защита на интересите на потребителите на тези услуги /чл.3 във вр. с чл.2 от КЗ/отм/.

         Срещу задължението на застрахования да плати застрахователна премия по застрахователния договор, в тежест на застрахователя възниква задължението да даде застрахователна закрила, а след настъпване на застрахователно събитие, задължението на застрахователя взема форма на задължение за плащане на застрахователно обезщетение /при имуществените застраховки/ или на застрахователна сума /при личните застраховки/, като в случай, че застрахователят не плати в уговорения срок това задължение, в полза на застрахования или на третото ползващо се лице се поражда правото да искат неговото реално изпълнение по принудителен ред /О. Г., Търговски сделки, книга по част трета от ТЗ, пар.11-Договор за застраховка/.

         Вследствие горното може да се каже, че:

         Както всеки възмезден договор, и договорът за застраховка „Живот“, сключен за обезпечаване задължението на кредитополучателя към кредитодателя, не е самоцелен, волеизявленията на страните по него не са случайни, а са направени за постигане на точно определен и желан от тях резултат - при настъпване на покрит по договора риск, ползващите се по него лица да получат следващата се застрахователна сума.

         Застрахованият плаща застрахователните премии, защото очаква срещу тази предоставена на застрахователя парична облага, при настъпване на предвидените с договора неблагоприятни за него житейски събития /пълна трайна неработоспособност/, поради които не е в състояние да продължи да изпълнява задълженията си по договора за кредит, отговорността му за тяхното неизпълнение, вземанията на банката срещу него по договора за кредит, да бъдат реализирани, респективно- удовлетворени, именно от застрахователната сума по сключения договор за застраховка.

         Когато освен застрахован, кредитополучателят е и ползващо се лице по договора за застраховка върху неговия живот, редом с Банката- кредитодател, но по силата на договора правото му да получи разликата между застрахователната сума и остатъка по големия кредит е обективно предпоставено по своята поредност от упражняването и реализирането преди това на правото на Банката кредитодател да получи непогасения остатък от кредита, кредитополучателят има право и да изисква от Банката поведение, правещо възможно задоволяването на застрахователния му интерес, довел до сключване на договора, на признатото му от закона и договора право за получаването на този остатък, кореспондира задължението на Банката да предприеме действията, предпоставящи възможността за принудителното му реализиране, когато застрахователят не плати доброволно поисканата от него застрахователна сума.

         Тъй като след изпратения от застрахователя отказ от 05.11.15г. за извършване на претендираното от Д.К. плащане по застрахователния договор, както в полза на Банката, така и в негова полза, като ползващи се от договора лица, Банката бездейства и не е упражнила нито правото си на възражение, нито правото си на иск по чл.19 от ОУ по Груповия договор за застраховка, и не търси плащане на остатъка от непогасения кредит към ***г. от застрахователя, а вместо това се позовава в процеса на изготвените от нея и приети от кредитополучателя ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, съгласно които наличието на застраховка „Живот“ не го освобождава от изпълнение на задълженията му по кредита, без сама да съобразява завършека на този текст- освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяването му, който е още една ясна индиция, че когато кредитополучателят спре да погасява задължението си, от нея, освен всичко друго, след като сама е обезпечила неизпълнението на договора за кредит със застраховка „Живот“, се очаква и да търси плащане по договора за застраховка, и че смисълът на първата част от разпоредбата от ОУ, на която се позовава, разтълкуван в контекста на вече описаните сложни и взаимосвързани отношения по двата договора- за кредит и за застраховка, на практика касае онази част от задължението на кредитополучателя, която е възможно да остане дължима по договора за кредит, тъй като задължението му надхвърля застрахователната сума, защото именно в нейните рамки е поетото от застравотеля задължение за плащане, в случай на настъпил покрит по договора риск.

         Да, за Банката в случая може да е безразлично как точно ще се удовлетвори за вземането си, дали чрез плащането му от застрахователя или от кредитополучателя, но нейното поведение не е без значение за кредитополучателя, защото има гарантирани от договора права, които не може да реализира без нейното съдействие и когато не получава такова, има право да иска принудителното негово осъществяване, а  поведението на Банката по  договора за застраховка е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право, тъй като не е насочено към задоволяване на присъщите за този договор застрахователен интерес и социалната функция, с оглед които той е бил сключен.

         Така, доколкото по застрахователния договор ищецът разполага с правото за получаване на разликата между застрахователната сума и непогасения остатък от кредита, но неговото право не може да бъде реализирано без преди това да получи реализация правото на Банката да получи непогасения остатък от кредита, а тя бездейства и това нейно бездействие заплашва удовлетворяването на ищеца по сключения застрахователен договор, по който има и право като ползващо се лице, на ищеца следва да се признае че е неин кредитор, че има право да иска от Банката реалното изпълнение на договора, чрез предприемане на дължимите за това действия, правещи възможно удовлетворяването на гарантираното му от договора право, респективно, че при бездействието и, може сам да упражни нейното право по реда на чл.134,ал.1 от ЗЗД, като субституент, тъй като само чрез упражняването му е възможно да реализира и собственото си право по застрахователния договор.

         При горните съображения, както и при приетите за установени по делото факти, съдът намери, че и двата предявени от ищеца иска са основателни, защото в производството бе доказано, че :

         Страните по спора са обвързани от валиден договор за застраховка „живот“, с предвиден покрит допълнителен риск- пълна трайна неработоспособност, сключен за обезпечаване на задължение по договор за кредит от ***г., от застраховащия кредитор- Банка ДСК, върху живота и здравето на застрахования кредитополучател- ищеца Д.К., по който ползващи се лица, в поредността, описана в договора, са както Банката, така и застрахования кредиполучател Д.К.;

         В срока на индивидуално застрахователно покритие по договора, с начало ***г. и край ***г., след като договорът е произвел действието си и не е бил прекратен преди изтичане на посочения срок, е настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит по договора за застраховка риск;

         Към ***г., когато е издадено първото по ред ЕР на ТЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспобност на застрахования, непогасеният остатък от големия кредит, отпуснат от Банка ДСК на Д.К. по договора от ***г., за обезпечение на който е сключен застрахователния договор, възлиза на 53 994.10евро, а разликата между застрахователната сума и непогасеният остатък по кредита възлиза на  46 005.90евро;

         С настъпване на застрахователното събитие, в тежест на застрахователя, ответник по делото, е възникнало задължението да заплати на ползващите се по договора лица, съответно: в полза на Банка ДСК- непогасения остатък от кредита към дата ***г., ведно с лихвите и разноските към същата дата; в полза на ищеца- онова, с което застрахователната сума надхвърля надхвърля размера на непогасения остатък от кредита, ведно с лихви и разноски;

         При отправено към ответника надлежно заявление за плащане от застрахованото лице и от Банката, съответно с писмата им от 20.10.15г. и 27.10.15г., ответникът неоснователно е отказал да изпвърши такова с писмото си от 05.11.15г., позовавайки се на неплащане на първата премия по застраховката от страна на застрахования;

         При признато от Банката на ищеца с договора за застраховка право да получи като ползващо се по договора лице разликата между застрахователната сума и непогасения остатък от кредита, същата не му оказва дължимото се за реализация на това право поведение, следващо от договора, като бездейства да потърси от ответника непогасения остатък от кредита, въпреки настъпване на предпоставките за плащането му, тъй че ищецът може сам да предяви от нейно име чрез иск правото и да получи този остатък;

         С признаване на Банка ДСК правото да получи непогасения остатък от кредита, а на ответника- задължението да и го изплати, на ищеца следва да се признае правото да получи разликата между застрахователната сума и този остатък, на която той има право по договора.

         С признаване основателността на исковете, предявени от ищеца в това производство, съдът намери за необходимо да направи и кратък преглед на съдебната практика по подобни искове, доколкото един от аспектите на правото на справедлив процес, гарантирано от чл.6,пар.1 от ЕКПЧ, е аналогичните казуси да намират и аналогични решения, а правораздавателната дейност да бъде предвидима за гражданите, обърнали се към съда за защита на претендираните от тях субективни права, както и защото страните спорят по въпроса за надлежната материално правна легитимация на ищеца като кредитор на Банката по смисъла на чл.134,ал.1 от ЗЗД и правото му да проведе иска по чл.199а,ал.1 от КЗ/отм/ за плащане на непогасения остатък от кредита, от застрахователя, като неин субституент.

         При този преглед съдът констатира, че освен по въпроса за надлежната процесуална легитимация на кредитополучателя, в случай на бездействие на кредитодателя да търси при настъпил покрит риск плащане от застрахователя за остатъка от непогасения кредит, в съдебната практика са налични и противоречия по решаване на въпроса по същество,  при преценка за това надлежна ли е неговата материално правна легитимация в този случай, като :

         -Аналогично на разбирането, което е застъпил с това решение, е постановеното с Решение №1891/18.07.2018г. по в.гр.д. №4881/2017г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №490/18.07.2019г. по т.д. №3009/2018г. на ВКС, ІІ т.о. С цитираното недопуснато до касация решение, въззивният съд е потвърдил постановеното от СГС на 10.07.17г. решение по гр.дело №2759/2015г., с което, макар и при настъпил покрит риск „смърт“, в хипотезата на чл.199а, ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.134,ал.1 от ЗЗД, по иск на наследник на застрахованото лице, застрахователят е бил осъден да заплати на банката кредитодател остатъка от непогасения кредит, с мотива, че именно тъй би се постигнала нормативната цел на цитираната разпоредба - да се ангажира гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие, като и в това производство е бил наведено възражението, че ищецът няма надлежна материално правна легитимация за провеждане на иск в хипотезата на чл.134,ал.1 от ЗЗД, тъй като не разполага с качеството кредитор по нейния смисъл. С въззивното решение съдът е изтъкнал в подкрепа на правилната преценка, водена от съобразяване целта на закона, и нормативната уредба, която КЗ от 2016г. дава на въпроса относно правото на кредитополучателя, в случай на бездействие на кредитодателя, да търси застрахователно плащане по договора за застраховка /виж чл.382, ал.1, изр. посл. и чл.328,ал.3 от КЗ/, защото развитието на правото в тази насока е наложено именно заради противоречията при решаването му в практиката, породени от празнотата по същия въпрос в отменения КЗ, при действието на който са се развили отношенията между страните по делото- затова, макар на регламентацията по КЗ от 2016г. по обсъждания въпрос да не е придадено обратно действие, неговата законодателна уредба е ясна индиция за това, какъв точно смисъл би следвало да се търси в уредбата му по отменения КЗ, като се отчита и търси социалното предназначение на застраховането, целта, която преследва и интересите, които движат участниците в правоотношенията, които се създават във връзка със сключваните договори, а не само стриктно формалния прочит на правните норми, уреждащи правото на иск във връзка с получаване на застрахователната сума.

         Становището, че при настъпване на покрит риск по договор за застраховка живот, сключен като обезпечение на изпълнение на задълженията на кредитополучател по договор за кредит, паричните вземания на банката към кредитополучателя следва да бъдат удовлетворени именно от уговореното по договора за застраховка застрахователно обезщетение, е застъпено и с Реш.№560/08.08.2017г. на ОС- Варна по в.т.д. №654/2017г.

         - На пръв поглед, преобладаващ е броят на решенията, при които подобни искове /на кредитополучатели и на техни наследници в случай, когато е настъпила смърт на застрахованото лице, като покрит по договора за застраховка риск/  са били отхвърляни като неоснователни, но внимателният техен прочит сочи, че до отхвърлянето им се е стигнало по множество различни причини, обусловени от спецификата на конкретния спор, като : в някои случаи е достигнат извода, че действието на договора е било прекратено, преди датата на настъпване на застрахователното събитие, поради което застрахователят не дължи плащане;  в други искът е бил отхвърлен, тъй като се е оказало, че няма разлика между застрахователната сума и непогасения остатък от кредита, т.е., че последният е по-голям по размер от уговорената застрахователна сума; в трети- че заболяването на съставлява покрит по смисъла на договора риск и т.н.

         Тук съдът взема предвид само случаите, касаещи точно легитимацията и по конкретно онези, за които с Опр.№669/31.07.2015г. по т.д. №3089/2014г. на І т.о. на ВКС е обобщено, че „Последователна е позицията на касационната инстанция за непритежавано от застрахования кредитополучател право за предявяване по реда на чл. 134 ЗЗД на иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка, сключен на основание чл. 233, ал. 1 вр. с чл. 199а КЗ, в полза на кредитодателя, вкл. с оглед изричната норма на чл. 242 КЗ - така опр. № 165 по ч. т. д. № 1263/2013 г. на II т. о. на ВКС, опр. № 243 по т. д . № 2126/2014 г. на II т. о. на ВКС“, тъй като установи при прочита им, че се касае все до казуси, при които кредитополучателят, чието неимуществено благо е било застраховано, не е страна по застрахователния договор, нито е ползващо се по него лице, а такъв е единствено кредитодателят- т.е., като липсва обективен идентитет на фактите, при които са решени тези дела, и фактите по настоящия спор, поради което, както и защото не се касае до задължителна по смисъла на ГПК съдебна практика, не се намери длъжен да сподели разбирането, застъпено с тези актове.   

         4. По размера, до който исковете следва да се уважат.

         Като намери исковете на ищеца основателни, съдът пристъпи към обсъждане на въпроса за размера, до който следва да се уважат, като намери по този въпрос, че:

         4.1.Макар по делото да се установи, че непогасената част от кредита на Д.К. при Банка ДСК към ***г. е възлизала на 53 994.10евро и по този начин надхвърля сумата от 53 786.95евро, за която се иска осъждане на ответника в полза на Банка ДСК, тъй като не може да постанови плюс петитум, а само в рамките на онова, за което е сезиран от ищеца, съдът намери, че искът за осъждане на ответника да заплати на Банка ДСК сумата от 53 786.95евро, съставляваща непогасен остатък от кредита на Д.К. по договора за кредит от ***г., следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-02.07.2018г.

         4.2.Искът на Д.К.К. за осъждане на застрахователя да му заплати разликата между застрахователната сума и непогасения остатък от кредита към датата ***г., следва да се уважи до размер от 42 490.30евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-02.07.2018г., а за разликата до претендираните 46 213.05евро следва да се отхвърли, при следните съображения:

         При установена по делото непогасена част от кредита на Д.К. при Банка ДСК към ***г. в размер на 53 994.10евро, разликата между застрахователната сума по договора от 100 000евро и непогасения остатък от кредита възлиза на 46 005.90евро, а не на 46 213.05евро, както ищецът я претендира.

         Тъй като в процеса не се установи ответникът да е канил писмено ищеца да плати следващите се по договора застрахователни премии, нито да е прекратил договора поради неплащането им /чл.236,ал.3 от КЗ/отм/, но също тъй, че през 2015г. е върнал неправилно инкасираните по негова вина пет частични вноски от по 3.74евро на ищеца, както и че преди намаляването на застрахователната сума или прекратяване на договора в хипотезата на чл.236,ал.3 от КЗ/отм/, е настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит по договора риск, по силата на презумпцията, установена от  чл.236,ал.4 във вр. с ал.1 от КЗ/отм/, застрахователната сума по договора следва да се счита намалена с размера на неплатените от застрахованото лице вноски за застрахователни премии, дължими по договора от началото на срока на индивидуалното застрахователно покритие до датата на настъпване на застрахователното събитие-т.е. от ***г.-***г. Установи се още, че размерът на тези вноски възлиза на 3 515.60евро, тъй че след намалението им, което ответникът е поискал от съда да се съобрази, на ищеца се следва за присъждане сумата от 42 490.30евро.

         Искането на ответника за намаление от претендираната сума и на законните лихви върху неплатените вноски е неоснователно, независимо от уговорените с договора падежни дати, защото, при даденото в негова полза от ищеца съгласие за директен дебит, при което задължението за плащането им е търсимо, той не ги е търсил за плащане, а след декември 2008г. не е отправил до ищеца покана за тяхното плащане- т.е, ищецът не е изпаднал в забава за същото, тъй че да дължи и обезщетение за забава при неизпълнението му, в размер на законната лихва. Точно затова и при осъществяване на описаните факти, чл.236,ал.4 от КЗ/отм/ предвижда намаление на застрахователната сума само със сумата на неплатените вноски за премии, а не и за лихви за забава, а доколкото съдът отрича чл.236,ал.4 от КЗ/отм/ да дава възможност за извършване на намаление и със сумата на лихвите, без значение по същество остава установения в процеса факт, че съгласно приетото от в.л.К. заключение тези лихви са в размер от 2228.21евро, а не на 4682.23евро, както ги сочи ответникът с таблицата на л.137 от делото.

 

         В частта за разноските.

         Присъждане на разноски в процеса търсят ищецът и ответникът, като никой от тях не представя списък.

         При постановения изход на спора, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски се следват и на двете страни по съразмерност, съответно с уважената и с отхвърлената част, и конкретно, при общо претендирана по двата иска сума от 100000евро, с равностойност 195 583лв., при уважена част от общо 96 177.25евро, с равностойност 188 106.35лв. и отхвърена част от 3 822.75евро, с равностойност  7476.65лв.

         С определение №1214/05.07.18г. ищецът е бил освободен от внос на такси и разноски в производството, на основание чл.83,ал.2 от ГПК /виж л.68-л.69/, поради което, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден за техния внос и конкретно: за сумата от 7 524.25лв.- следваща се държавна такса от 4% върху общия уважен размер на исковете -188 106.35лв.; за сумата от 300лв.- изплатени като възнаграждение на вещи лица по допуснатите по задачи на ищеца ССЕ и комплексна експертиза, съгласно определения №1598/18.09.18г. /л.93/ и №597/15.03.19г. /л.437-л.438/.

         Ищецът претендира по делото присъждане на адвокатски хонорар по чл.38,ал.2 от ЗА, в полза на адв.Й., тъй като го е представлявал безплатно в производството.

         Ищецът е бил представляван в производството безплатно от адв.Т.Н.Й. /виж пълномощно и договор за правна помощ на л.12 и л.11/, и доколкото съгласно изхода на спора има право на разноски, и на адвокат Й., на основание чл.38,ал.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 5 233.64лв., което съдът определи по съразмерност с уважената част от исковете, спрямо минималното такова по чл.7,ал.2,т.5 от Нар.№1/04г. в размер на 5 441.66лв., което би се следвало при уважаването им в пълен размер.

         Ответникът претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

         Ответникът е бил представляван в процеса от юрисконсулт К. /виж л.87/, и на основание чл.78,ал.8 от ГПК, има право да получи претендираното юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда, но не повече от максимума за съответния вид дело, определен по чл.37 от ЗПП.

         Затова, на посоченото основание и при съобразяване на фактите, че защитата е осъществена в повече от три съдебни заседания, както и че материалният интерес по спора е над 10000лв., при приложение на чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от ЗПП, съдът намери, че следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв.

         Ответникът е установил в процеса направата на разноски в размер на 782лв.- заплатени за възнаграждения на вещи лица по допуснатите ССЕ, СМЕ и комплексна експертизи /виж л.98, л.99, л.458 и л.463/, от които, по съразмерност с отхвърлената част от исковете, за присъждане му се следват 29.89лв.

 

         При тези мотиви, съдът

                                                        Р Е Ш И :

 

Осъжда „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1124, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, като застраховател по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи кредити, по иск на Д.Н.К., ЕГН **********,****, адв.Т.Й., предявен на основание чл.199а,ал.1 от КЗ/отм/, във вр. с чл.134,ал.1 от ЗЗД, при участието на конституираната по чл.134,ал.2 от ЗЗД като съищец в процеса Банка ДСК ЕАД, да заплати на Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, като застраховащ и ползващо се лице по същия договор, във връзка с настъпило на ***г. застрахователно събитие по сертификат №*** за присъединяване на Д.Н.К., като кредитополучател на Банка ДСК ЕАД по договор за ипотечен кредит от ***г., към групата на застрахованите по Груповия договор лица, сумата от 53 786.95- петдесет и три хиляди седемстотин осемдесет и шест евро и деветдесет и пет евроцента, съставляваща застрахователно плащане в размер на непогасения остатък от големия кредит към датата на издаване на първото поред ЕР на ТЕЛК, удостоверяващо „пълна трайна неработоспособност“ на застрахования, като покрит по този сертифакт риск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2018г. до окончателното и плащане.

Осъжда „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1124, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, като застраховател по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи кредити, по иск на Д.Н.К., ЕГН **********,****, адв.Т.Й., предявен на основание чл.199а,ал.1 от КЗ/отм/, във вр. с чл.134,ал.1 от ЗЗД, при участието на конституираната по чл.134,ал.2 от ЗЗД като съищец в процеса Банка ДСК ЕАД, да заплати на Д.Н.К., ЕГН **********,****, адв.Т.Й., като застрахован и ползващо се лице по същия договор, във връзка с настъпило на ***г. застрахователно събитие по сертификат №*** за присъединяване на Д.Н.К., като кредитополучател на Банка ДСК ЕАД по договор за ипотечен кредит от ***г., към групата на застрахованите по Груповия договор лица, сумата от 42 490.30- четиридесет и две хиляди четиристотин и деветдесет евро и тридесет евроцента, съставляваща разликата между застрахователната сума и остатъка по големия кредит към датата на издаване на първото поред ЕР на ТЕЛК, удостоверяващо „пълна трайна неработоспособност“ на застрахования, като покрит по този сертифакт риск, след намаление по чл.236,ал.4 от КЗ/отм/ със сумата от 3515.60евро, равняваща се на неплатените за периода ***.-***г. разсрочени месечни вноски за застрахователни премии,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2018г. до окончателнто и плащане, а за разликата до претендираните от Д.К. 46 213.05евро отхвърля иска.

Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1124, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумите от:

7 524.25- седем хиляди петстотин двадесет и четири лева и двадесет пет стотинки, съставляваща следваща се за производството държавна такса, от внос на която ищецът е бил освободен, на основание чл.83,ал.2 от ГПК;

300- триста лева, съставляващи изплатени възнаграждения на вещи лица по допуснатите по задачи на ищеца ССЕ и комплексна експертиза, от внос на които ищецът е бил освободен на основание чл.83,ал.2 от ГПК.

Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1124, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 да заплати на адвокат Т.Н.Й., ЕГН **********,****, сумата от 5 233.64- пет хиляди двеста тридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки, съставляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на Д.Н.К., ищец по т.д. №515/2018г. на ПОС, ХХІІ гр.с-в, в производството по същото дело.

Осъжда на основание чл.78,ал.8 и чл.78,ал.3 от ГПК Д.Н.К., ЕГН **********,****, адв.Т.Й., да заплати на „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1124, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, сумата от общо 429.89- четиристотин двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки, от която: 400лв.- юрисконсултско възнаграждение; 29.89лв.- разноски по съразмерност с отхвърлена част на иска.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  Окръжен съдия: