Присъда по дело №257/2015 на Районен съд - Разград

      МОТИВИ към Присъда № 98/23.02.2016г.

по НОХД №257/2015г. на РС – Разград

 

Обвинението е повдигнато срещу И.Т.П. ЕГН **********, за това, че за времето от началото на м. октомври 2011 г. до края на м. август 2012 г. в гр. Варна и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Р.А.К., ЕГН ********** ***, заблуждение, че представлява “Домостроене Инженеринг” АД гр. Варна и “Елпринт 96” ООД за покупко – продажба на недвижими имоти и в това качество ще му съдейства за закупуване на изгодна цена на недвижим имот – апартамент с площ 83,92 кв.м., находящ се в гр. В**, като за целта е необходимо да му преведе по банковата сметка сумата от 10 000 евро като капаро и 10 000 евро поради напреднали преговори и предстоящо окончателно сключване на сделка, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 20 000 евро, с левова равностойност 39 116,60 лв., като измамата извършил в качеството си на пълномощник, съгласно нотариално заверено пълномощно от 14.12.2011 г., в кръга на неговото пълномощие и причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинения, счита, че е доказано по категоричен и безспорен начин и пледира на подсъдимия П. да бъде наложено наказание в размер на четири години шест месеца, което да изтърпи при първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалото лице Р.А.К. ЕГН ********** против подс. И.Т.П. ЕГН ********** за заплащане на сумата 20 000,00евро / с левова равностойност 39 116,60лв./, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 14.12.2011г. до окончателното й изплащане, претендира и за разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

На основание подадена нарочна молба, гражданският ищец е конституиран в качеството си на частен обвинител.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, в съдебно заседание, пледира, като счита престъплението за доказано по несъмнен начин. Иска от съда да наложи на подсъдимия наказание „ лишаване от свобода „ в максимален размер, което да бъде изтърпяно по ред предвиден в ЗИНЗС. Счита гражданският иск за доказан по основание и размер, моли съда да го уважи изцяло, алтернативно, при положение, че съда приеме, че е налице частично плащане по предявеният граждански иск, то да го уважи в размер на 10 000,00евро. Моли за присъждане на разноските по делото.

Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението и липса на умисъл в подсъдимия за извършване на деянието.

Подсъдимият И.Т.П. дава обяснения по обвинението, като твърди, че е невинен и моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени поотделно и съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.Т.П. е роден на ***г***, български гражданин, висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият И.Т.П. е вписан в регистъра на Адвокатска колегия - София на 29.10.2003г. и упражнява дейността си в адвокатски кантори в град София и град Варна. С пълномощно от 24.04.2011г. / л. 68 – 69 от ДП / от св. С.С.-управител на „Елпринт-96” ООД - гр. Варна, подс. И. П. бил упълномощен да представлява дружеството във връзка с уреждане спорни гражданско-правни въпроси по възникнали договорни отношения с „Домостроене инженеринг” АД-гр. Варна, което по това време притежавало няколко апартамента в жилищна сграда в град В**.  Във връзка с уреждане на спорните въпроси били проведени няколко срещи между управителите на двете дружества, като само на една от тях присъствал подсъдимият. На проведена такава среща на 14.06.2011г. било решено „ Домостроене инжетеринг „ АД – Варна да предостави за закупуване на преференциални цени, намалени с дълга му към „ Елпринт 96 „ ООД Варна, няколко имота, апартаменти и офиси, находящи се в град В*** . На 27.06.2011г. чрез подс. П., в качеството му на пълномощник на „ Елпринт 96 „ ООД – Варна, било изпратено писмо /л. 71 от ДП/ от изпълнителния директор на „Домостроене инженеринг” АД  - св. Д. К. до св. Ст. С., в което се съдържало вече писмено предложение за уреждане на спорните въпроси чрез закупуване на един от конкретно изброени недвижими имоти, между които и апартамент № *, находящ се в гр. В***. Тогава подс.  П. поискал от св. Ст. С. да бъде упълномощен да извърши всички действия по тази сделка - да намери купувач за имота, да сключи договор за покупко-продажба и с парите да се погаси задължението към управляваното от него дружество „Елпринт-96” ООД. Дори подс. П. изготвил проект на пълномощно, но св. С. отказал да го подпише. Св. С. не бил съгласен обв. П. да търси и предлага купувач за имотите, още по-малко да извърши продажба или да получава пари за сделката. По това писмено предложение от „ Домостроене инжинеринг „ АД – Варна до „ Елпринт 96 „ ООД – Варна и двете страни били наясно, че дружеството адресат няма средства да закупи нито един от предложените имоти, а точно обратното - „ Елпринт 96 „ ООД – Варна искало финансови постъпление по сметките си. По тази причина още в края на м. Септември 2011г. между страните станало ясно, че този вариант на уреждане на спорните им отношения е невъзможен.

           В началото на месец октомври 2011г. св. А. А. се интересувала от закупуване на апартамент в гр. Варна. По това време нейн бивш приятел от гр. Варна я запознал с подс. И. П., с когото споделила това свое намерение. Подс. П., който към този момент вече имал информация за предлаганите от „ Домостроене инженеринг „ АД – Варна имоти за продажба на другото дружество, но бил наясно, че това е невъзможен вариант, решил да се възползва от това и предложил услугите си на свидетелката за посредничество при сключване на такава сделка, като заявил че в този момент представлява двете дружества във връзка с уреждане на спор между тях и може да осигури закупуване на жилище под пазарните цени. 

         Св. А. А. се свързала с баща си св. Р. К., споделила с него, че е намерила адвокат от гр. Варна, който можел да й помогне да си купи жилище в гр. Варна на ниска цена и го повикала да се срещнат. На 18.10.2011г. св. Р. К. и съпругата му се сращнали с дъщеря си св. А. А. и тримата по предварителна уговорка отишли в град Варна, където подс. П. организирал оглед на апартаменти, при който св. К. си избрал апартамент № *, находящ се на бул. „С***. Предложеният апартамент бил ново строителство с площ 83 кв.м. Св. К. обяснил, че максималната сума, с която разполага за закупуване на жилището е до 35 000 евро. Въпреки че е знаел, че не е упълномощен да представлява двете дружества за покупко-продажба на недвижими имоти, както и да търси купувач и да получава пари за това, подс. П. заявил, че е адвокат на двете спорещи дружества-„Домосторене инженеринг” АД град Варна и „Елпринт 96“ ООД. Обяснил, че ще съдейства и ще направи всичко възможно имотът да бъде закупен от св. К. на посочената от него цена. Уверил св. К., че няма да им иска възнаграждение за изготвянето на документи и уреждане на сделката, тъй като и двете дружества щели да му платят за услугата. Подс. П. ги успокоил да не се притесняват за парите си, тъй като, ако ги излъже, щял да бъде лишен от адвокатски права, а той не искал това да се случи заради някаква дребна сума. Подсъдимият обещал, че до три месеца сделката ще бъде сключена, а парите щели да стоят в адвокатската му сметка.

          Мотивиран от думите на подс. П., на 24.10.2011г. св. Р.А.К. сключил договор за правна помощ с подс. П. и подписал пълномощно за посредничество и представителство по закупуване на посочения апартамент в гр. Варна. За целта подс. П. изпратил по електронна поща договора /л. 84-85 от ДП/, пълномощното / л. 39 от ДП/ и банковите си сметки /л. 86 от ДП/, по които да бъдат превеждани уговорените суми от св. К.. Съгласно чл. 1, т. 3 от горепосочения договор подс. П. поискал св. К. да му преведе по банковата сметка сумата от 10 000,00 евро като капаро по сделката. На 24.10.2011г. св. К. превел по посочената от подс. П. банкова сметка ***-ФЦ Сливница в град Варна сумата от 5 000 евро с платежно нареждане № ********* /л. 116 от ДП/ и 5 000 евро с вносна бележка № ********* /л. 115 от ДП/.

          Въпреки липсата на индикации за желание от страна на собственика на имота за извършване на продажба, на 14.12.2011 г. подс. П. се обадил по телефона на св. К. и му заявил, че сделката била пред финализиране, но било необходимо да бъдат внесени по сметката му още 10 000 евро. Св. К. превел сумата още същия ден по посочената сметка в МКБ Юнионбанк АД-ФЦ Сливница в град Варна с платежно нареждане № ********* /л. 117 от ДП/.

          На 14.12.2011г. в град Разград св. К. заверил пред нотариус пълномощното, в което бил посочен срок на действие 3 /три/ месеца. Нотариално завереното пълномощно св. К. предал на подс. П..

        На 21.12.2011г. „Домосторене инженеринг” АД подало искова молба до Варненски Районен съд против „Елпринт-96” ООД /л. 181 от ДП / за уреждане по съдебен ред спорните отношения между двете дружества. Съобщение за образуваното по исковата молба гр. дело № 21121/2011г. /л. 182 от ДП / било получено в „Елпринт-96” ООД на 12.01.2012 г. След узнаване на това обстоятелство на 10.02.2012 г. обв. П. депозирал в съда отговор на подадената от „Домосторене инженеринг” АД искова молба / л. 66 от ДП/.

        На 02.07.2012 г. двете дружества уредили извънсъдебно спора чрез разваляне на сделката и превеждане на дължимите суми, без участието на подс. П..

        През целия период св. К. поддържал връзка с подс. П., който всеки път му обещавал, че до две седмици сделката ще бъде сключена.

        Притеснен от забавянето по сключване на договор за покупко-продажба, както и поради изтеклия срок на пълномощното, през пролетта на 2012г., св. К. поискал от подс. П. да му върне парите заедно с натрупаните лихви. Обещанията на подс. П. да възстанови сумата продължили до 15.05.2012г., след което той спрял да отговаря на телефонните обаждания на св. К.. В началото на м. август св. К. му изпратил по електронната поща писмо, с което го уведомил, че ще сигнализира прокуратурата. Подс. П. веднага му се обадил по телефона и му казал, че до няколко дни ще му върне парите. Бездействието му обаче продължило до м. септември 2012г., след което св. К. спрял да го търси. Той се свързал с лице от „Домосторене инженеринг” АД, от което научил, че подс. П. никога не е бил техен представител. В края на м. Август 2012г. Св. К. разбрал и вече бил убеден, че е бил измамен, поради което подал жалба в РП-Разград и в Адвокатска колегия-София.

В хода на съдебното следствие св. К. получил по банковата си сметка с платежно нареждане / л.212 от НОХД/ сумата 9 998, 00 евро от св. Цв. В.,***, същият ден парите били преведени от подс. П..

Подсъдимият И.Т.П. ЕГН ********** е  неосъждан.  

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание (частично), от показанията на свидетелите Р. К., А. А., Д. К.,  В. В., Ст. С., М. Г., от писмените доказателства по делото: пълномощно от 24.04.2011г. / л. 68 – 69 от ДП /, писмо /л. 71 от ДП/, договор за правна помощ /л. 84-85 от ДП/, пълномощно / л. 39 от ДП/, справка за банкови сметки /л. 86 от ДП/, платежно нареждане № ********* /л. 116 от ДП/,  вносна бележка № ********* /л. 115 от ДП/,  платежно нареждане № ********* /л. 117 от ДП/, искова молба /л. 181 от ДП /, Съобщение за образуваното по исковата молба гр. дело № 21121/2011г. /л. 182 от ДП /, отговор на искова молба / л. 66 от ДП/, извлечения от банкови сметки на подс. П. / л.118 – л. 173 от ДП/, извлечение от банкова сметка ***. Цв. В. / л. 229 от НОХД/, Декларация, Автобиография, Справка за съдимост на подсъдимия П..

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия (като се изключат защитните обяснения на подсъдимия, в частта, в която отрича умисъла на деянието) установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Показанията на св. Р. К. и св. А. А. са последователни, логични и взаимно допълващи се. Твърденията им обективират началния момент на деянието – възбуждане на заблуждение у св. Р. К., че ако заплати сумата от 20000,00евро, като капаро на подс. П., последният като адвокат на „Домосторене инженеринг” АД – Варна ще съдейства за закупуването на апартамент с площ 83,92 кв.м., находящ се в гр. В** на максималната цена от 35 000евро. Тези твърдения се оказали достатъчни да мотивират св. Р. К. да извърши необходимото, да преведе исканата от подс. П. сума – 20 000,00евро /капаро/, с цел да се сдобие със собствеността върху процесния имото. В този смисъл са и писмените доказателства по делото – договор за правна помощ, пълномощно, платежни нареждания и вносна бележка, удостоверяващи преведените от св. Р. К. суми по сметка на подс. П., както и извлечение от сметките на подс. П.. Видно от тези писмени доказателства, се установява, че веднага след постъпването на сумите по сметката на подс. П., той е започнал да се разпорежда с тях, като част е прехвърлил по левовата си сметка, а друга е изтеглил на каса, въпреки уговорката, че тези средства ще стоят по сметката му до изповядване на покупко – продажбата пред нотариус. По този начин става ясно, че още в първоначалния момент след упълномощаването си подс. П. не е имал намерение да изпълни поетите с пълномощното от св. Р. К. задължения. От разпита на свидетелите Д. К.,  В. В., Ст. С., М. Г. категорично се установява, че подс. П. в нито един момент от процесния период не е имал нито фактическа, нито правна възможност да изпълни поетите към св. Р. К. задължения. Още в края на м. Октомври 2011г. при преговорите водени между дружествата става ясно от една страна, че офертата с включените в нея имоти и цени се отнася единствено до „ Елпринт 96 „ ООД – Варна и от друга, че дружеството не разполага с финансови средства да се възползва от закупуване на посочените имоти и не проявава интерес за това. Седем дни след като св. Р. К. превежда на подс. П. сумата от 10 000,00евро, „Домосторене инженеринг” АД – Варна входира исковата си молба срещу „ Елпринт 96 „ ООД – Варна, факт известен на подс. П. във връзка с подадения от него отговор на исковата молба, но въпреки това и в следващия период, той продължил за поддържа у св. Р. К. заблуждението, че ще му съдейства за закупуването на процесния имот.

Показанията на св. Цв. В. категорично са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото. Не се потвърждава от извлеченията по сметките на подс. П. същият да е теглил суми от по 10 000,00евро, които да й е предал на ръка. Още повече, че съгласно твърденията й, сумата от 20 000,00евро подсъдимият й дал като гаранция, че ще получи стойността на дружествения дял на сина си в „ Елпринт 96 „ ООД – Варна, обстоятелство, което не допринася за разкриване на обективната истина по делото и е извън предмета на обвинението. Самата тя заявява, че по никакъв начин не е поемала ангажимент пред подс. П. да му съдейства за закупуването от страна на св. Р. К. на процесния имот. Поради изложеното съдът не цени показанията на св. Цв. В..

Преведената по сметка на св. Р. К.  сума от 9 998,00евро, доколкото косвено е постъпила от подс. П., съдът възприема, че е връщане на част от сумата от 20 000,00евро, получена от него от свидетеля.

Посочените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че подсъдимият П. прави опит за изграждане на защитна версия, която не следва да се кредитира. Налице са множество и преки и косвени, безспорни и категорични доказателства, обосноваващи повдигнатото обвинение.

Свидетелските показания и писмените документи по делото са последователни, допълват се взаимно и пресъздават една доста различна от твърденията на подсъдимия фактическа обстановка.  

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият И.Т.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна - подс. П. осъществил престъплението, като в началото на м. Октомври 2011г.  чрез въздействие върху съзнанието на св. Р. К., като създал и поддържал у пострадалия невярната представа, че представлява „Домостроене Инженеринг” АД гр. Варна и „Елпринт 96” ООД за покупко-продажба на недвижими имоти и в това качество ще му съдейства за закупуване на изгодна цена на недвижим имот - апартамент с площ 83,92 кв. м., находящ се в град В**, като за целта е необходимо да му преведе по банковата сметка сумата от 10 000 евро като капаро и 10 000 евро поради напреднали преговори и предстоящо окончателно сключване на сделка.В резултат от поведението на подс. П. у св. К. се формирали неправилни представи за действителните факти, свързани с условията и основанието за осъщественото от него имуществено разпореждане. Настъпилото заблуждение от действията на подс. П. се явява пряка и непосредствена причина измаменото лице - св. Р. К. да вземе решение за разпореждане с имуществения предмет, който се намирал в негова фактическа и разпоредителна власт. Ако измаменият не бил формирал такава представа в съзнанието си, той не би извършил акт на фактическо разпореждане с процесните пари. Вследствие на това имуществено разпореждане за пострадалия К. е настъпила имотна вреда в размер на 20 000 евро, с левова равностойност 39 116,60 лева.

Подс. П. извършил измамата в качество на пълномощник, действащ в кръга на пълномощията си, тъй като е използвал по престъпен начин предоставените му правомощия, поради което деянието следва да се квалифицира по чл. 210, ал. 1, т. 3, предложение 2-ро. Извършената измама от подсъдимия следва да се квалифицира и с оглед наличието на признака по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като стойността на предмета на престъплението надхвърля седемдесет пъти установената за страната минимална работна заплата към момента на деянието. Подс. П. извършил деянието в двете му активни форми, като възбудил и поддържал заблуждение у св. Р. К., осъществени през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият П. е действал при  пряк умисъл с цел да набави за себе си имотна облага, като ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици. Предвиждал, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на които св. Р. К. ще извърши акт на имуществено разпореждане с процесните суми, като по този начин неговото имущество ще бъде увредено. Наред с това подс. П. целял имотна облага за себе си, като съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда за св. Р. К. като последица от разпореждането.

С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години.

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не е налице и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съдът счете, че отегчаващи обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието от вида на извършеното, значителното превишаване на минималния праг сумата, с която е ощетен пострадалия, начина на извършване на деянието и качеството на дееца – лице, упражняващо адвокатска професия, възползвало се от  доверието на св. К. в тази професия. Сравнително дългия период от време, в който е осъществено деянието. Проявените от подсъдимия арогантно поведение, безпардонност и липса на съобразяване със забранителните норми на закона, които той много добре познава, предвид юридическото му образование и опит. Единственото смекчаващо отговорността на подсъдимия, обстоятелство е чистото му съдебно минало, в противовес на това обаче приложената по делото справка за образувани срещу него и висящи на производство досъдебни производства, дават основание на съда да приеме, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност, склонна да извършва престъпление от един и същ вид и то в качеството си на действащ юрист – адвокат. Все пак и най-вече с оглед на целите на специалната превенция, съдът намери, че следва да наложи наказание в средния, предвиден в Закона размер – четири години и шест месеца „лишаване от свобода”. Съдът намира подходящо така определеното наказание, сътветно на извършеното от подс. П. престъпление.  Съдът намира, че един по дълъг срок на „ лишаване от свобода” – определения, би бил подходящ както да го превъзпита, така и да изиграе възпираща роля по отношение на стремежа му към придобиване на противозаконни имотни облаги за в бъдеще. Определеното наказание, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС, подс. П. следва да изтърпи в при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

По гражданския иск:

С оглед на така произнесената присъда и в съответсвие с чл.45 от ЗЗД, съдът намира, че са налице всички материално – правни предпоставки – противоправно деяние, вина, вреда, произлязла пряко и непосредствено от деянието на подсъдимия. Предвид частичното възстановяване на вредата от страна на подс. П., то и предявеният граждански иск, съдът намира за доказан по основание и в размер на 10 002,00евро в който размер следва да бъде уважен, а за горницата до първоначално предявения размер, да бъде отхвърлен като недоказан. Поради изложеното съдът осъди подс. И.Т.П., ЕГН ********** да заплати на Р.А.К., ЕГН ********** *** сумата от 10002.00евро, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта 14.12.2011г. до окончателното изплащане. Предвид основателността на исковата претенция, съдът осъди подс. п. да заплати на гражданския ищец и разноските по водене на делото в размер на 2 000,00лв., извършени за адвокатско възнаграждение.

По разноските по делото:

Съдът осъди подсъдимия П. да заплати по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 335.18 лева,  разноски в съдебното производство, както и сумата 782.49лв., представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск. 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: