Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.07.2015

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			І-ви граждански	Състав
На		Трети юни				Година	2015

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАНКА КОЖУХАРОВА

 

 

Секретар

Е.П.

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

гражданско

дело номер

310

по описа за

2014

година.

и за да се произнесе взе впредвид следното:

 

        “СТМ .”ЕООД  ЕИК . ,представлявано от управителя . с адрес за призоваване гр.С. е предявило обективно и  субективно съединени искове  против М. Т. К. *** в качеството му на  ЕТ “М.-М. К.”*** и против Т.М.К. *** да се признае за установено, че покупко-продажбата, обективирана в нот.акт № . т.. рег.№ . нот. дело № ./2008 год. на съдия по вписванията при МРС е нищожна; да се осъди ЕТ” ..” и Т.К. да премахнат всички заграждения и решетки в общите части на сграда, като се осигури на ищеца „СТМ .”ЕООД  гр. С.достъп  до общите части на сградата и общото ел.табло, да се преустанови неправомерното им ползване и да се осъдят ответниците ЕТ “..”*** и Т.М.К. *** да отстъпят собствеността и предадат владението върху УПИ Парцел .пл.№ . кв.. по плана на гр.М. от 535 кв.м.

                В срока по чл.131 от ГПК  от  ответниците са постъпили писмени отговори, с които оспорват предявените искове..Навеждат се доводи за недопустимост на исковете, както и възражение за придобивна давност.

                В хода на процеса като ответник е конституирано и  „.” ЕООД   гр.М., което също оспорва предявените искове,като е изложило съображения за недопустимост.

                Исковете са с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.109 ЗС..

                Събрани са писмени и гласни доказателства.Назначена и е изслушана  специализирана експертиза.Приложени са гр.д.№ 679/2008 год. на МРС, гр.д.№ 247/2010 год. на МРС, в.гр.д.№ 163/2012 год. на ОС Враца и гр.д.№ 913/2012 год. на ВКС.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

      В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик въз основа  на Постановление за възлагане на недвижим имот № ./24.01.2008 г. по изп.д.№ ./2001 г. по описа на АДВ, РД-В. и Постановление от 09.12.2008 год. за поправката му,обнародвано  в ДВ бр.38/11.11.2011 г.. на следния недвижим имот: Обособена част от четириетажна масивна производствена сграда “Битов комбинат” в гр. М., ул. “.” № . с разгъната застроена площ от 790  кв. м. в т. ч.  част от втори етаж /две работни  помещения, едното от които е преходно и две складови помещения/ със застроена площ от 130 кв. м., целия трети /пет производствени помещения, умивалня с две WC, две складови  помещения и коридор/ със застроена площ от 330  кв. м., четвърти етаж /учебен център, три канцеларии, стая за жената, две складови помещения и коридор/ със застроена площ  от 330 кв. м. и сутерен /парокотелно, склад за въглища, три помещения и коридор/, стоманобетонова конструкция, с локална отоплителна инсталация, монтиран пътнически асансьор /в експлоатация/, построена в собствен УПИ ./ с пл. № . от 535 кв. м. в квартал . по плана за регулация на гр. М., на съответните идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи: ., както и на самия недвижим имот- УПИ Парцел . пл.№ . кв. целият от 535 кв.м. по плана на града.

Твърди се, че ответниците ЕТ” М..” и Т.К. са отнели собствеността  и владението на ищцовото дружество върху недвижимия имот- терена и оспорват правата му ,като се позовават на свои самостоятелни права  произтичащи от нот.акт № . т..н.д.№ ./2008 год. на Съдия по вписванията при МРС.

От приложеното гр.д.№ 679/2008 г. на МРС се установява,че на 19.12.2008 год. в МРС е постъпила искова молба от СТМ .”ЕООД  ЕИК .,представлявано от управителя . с адрес за призоваване гр.С. против  ТПК “.” гр.М., представлявано от  .  управител,  ЕТ “..”*** представлявано от М. Т. К. – управител, Т.М.К. *** и Агенция за държавни вземания РД-Видин да се признае за установено, че УПИ Парцел . пл.№. кв. по плана на гр.М.,целият от 535 кв.м. е собственост на ищеца СТМ-.” ЕООД гр.С.,алтернативно да бъде признато  за установено съобразно притежаваните от ищеца части от сградата,че същия притежава следващите се ид.ч. от земята, както и  че в оспорения в нот.акт № 47 т.ІХ н.д.№ 1787/2008 г. фоайе,изложбена зала и магазин представляват вход към сградата и са общи части,както и коридора на втория етаж и да бъде прогласена нищожността на процесния нот.акт.Производството по делото е било прекратено поради неотстраняване нередовности на исковата молба.

На 22.03.2010 год. е постъпила нова искова молба,  от СТМ.”ЕООД  ЕИК . ,представлявано от управителя .с адрес за призоваване гр.С. с обективно и  субективно съединени искове  против  ТПК “.” гр.М., представлявано от  .-  управител, “Ди.” ЕООД,представлявано от ., ЕТ “..”*** представлявано от М. Т. К. – управител и Т.М.К. *** с правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.26 ал.2 от ЗЗД вр.чл.38 и сл.ЗС.Твърдяло се е ,че ищцовото дружество е собственик на УПИ Парцел .пл.№ .кв.. по плана на гр.М. целият от 535 кв.м.,част от втория етаж,целият трети и четвърти етаж, сутерен и  се иска  да се признае,че  УПИ е собственост на ищеца и алтернативните искания по прекратеното гр.д. № 679/ 2008 г. на МРС – да бъде признато  за установено съобразно притежаваните от ищеца части от сградата,че същия притежава следващите се ид.ч. от земята, както и  че в оспорения в нот.акт № .т.. н.д.№ ./2008 г. фоайе,изложбена зала и магазин представляват вход към сградата и са общи части,както и коридора на втория етаж и да бъде прогласена нищожността на процесния нот.акт..Образувано е гр.д.№ 247/2010 год. по описа на МРС.В отговор на исковата молба ответниците  са   оспорили собствеността на ищцовото дружество по отношение на УПИ под формата на възражение.С молба от 05.10.2010 год. ищеца е оттеглил иска по чл.124 ал.1 от ГП по отношение на УПИ с мотиви,че ищеца не претендира право на  собственост върху земята и   производството да продължи  по иска за обявяване недействителност на нот.акт № . т.. рег.№ . нот. дело №./2008 год. на съдия по вписванията при МРС  без дворното място  под сградата и иск по чл.108 от ЗС против ответниците ЕТ “..”    и Т.К.  ,поради това че същите владеят без правно основание  общите части на сградата  под формата  на самостоятелни обекти без съгласието на ищеца, който  притежава по-голям дял от общата вещ.Производството по делото е било прекратено поради недопустимост на исковете, но след отмяна на определението за прекратяване от ОС Враца производството е продължило по чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението  на общите части на сградата, преустроени като самостоятелни обекти без съгласието на ищеца и иск по чл.537 ал.2 от ГПК.

От показанията на св.Ц.-брат на управителя на ищцовото дружество се установява,че има метална решетка.Заключва се ,но брат му има ключ.При закупуване ги е имало тези решетки.Нищо не е променяно.Асансьорэт никой не го използва.Има тоалетни и умивални в северозападната част на сградата.Св.Н.- майка на управителя на ищцовото дружество  установява,че при закупуване на имота от сина й тези решетки на партерния етаж ги е имало.Нищо не е изградено.На партерния етаж има тоалетна, но сина й няма достъп до нея,тъй като отв.Т. претендира,че е негова.Ответниците М. К. и Т.К.  претендират,че входа и стълбището в коридора на първия етаж са техни.Св.К. снаха на отв.Т.К. и съпруга на М. К. установява,че на първия етаж има фоайе, изложбена зала,магазин и склад.На втория етаж- санитарен възел и стая техници.Преди това ответниците купили кафе-аператив „Индиго” на втория етаж.Било дискотека.След закупуването са водени дела.Всички имат достъп.Дори и от енергото..Св.Н. още преди закупуване на  спорната част ги молела да си налива вода.Никой не я е спирал.Св.Д. установява, какво владеят ответниците.Св.Витали Ценов установява същите обстоятелства като допълва,че в коридора влизат всички.Никой не е спиран.Св.Х. до 2009 г. е работила в ТПК”.” М..Същата установява,че в партерната страда освен магазин,нищо не е изграждано.Този магазин е с арматурно желязо.Там продавали тяхна продукция.Имало изложбена зала в лява, водели го изложбена витрина.Изградени са през 90-те години.От 1990 г. до 2000 г. е ползвано като магазин.На партера зад магазина имала складче и тоалетни, входа на асансьара и ел.табло.След 2007 г. са закупени.Свидетелката е работила като счетоводител.ТПК-то имало строителен техник,но същия е починал.Тоалетната си съществува още на партерния етаж.От централния вход се намира в ляво.На партерния това пред тоалетните го ползвали за склад.На партерния етаж правили магазин и сложили решетки да пазят от кражби.

От основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза неоспорени от страните по делото и възприети от съда като обективни и компетентни се установява,че след извършен оглед на място,проверка в техническия архив на Община М. и регистър на одобрени проекти е установила,че за обособяването на обекти- „фоайе”, „изложбена зала”,”магазин” и „склад” в партерния етаж на четириетажната масивна административно-производствена сграда не е налице одобрена строителна документация за обособяването на самостоятелни обекти и няма издадени заповеди на главния архитект за промяна на предназначението.Вещото лице е проследило .” ЕООД  спорните обекти са обособени още при изграждане на сградата, а обект „фирмен магазин”- в периода 1990-1991 г.,в който период единствен собственик на цялата сграда е била ТПК „Дин.”.Впоследствие в.л. е установило наличие на архитектурна част на идеен проект за обект ” Производствена сграда на ТПК”.”- М. от 1963 г.,одобрен през юни 1963 г., въз основа на който е одобрен и вписан в регистъра от 1964 г. под № 5 работния проект на сградата.Склада съвпада със санитарния възел.Отразила е частите продадени във времето.Разминаването в площта на стая „ техници” по идейния проект се дължи от преградна стена, която е променена.От тук идва и разликата в площите.Изложбената зала като площ заема фоайето.Магазина се съдържа в площта на предверието.Според в.е. има дублиране на площи,но без строителна документация  не е категорична.В идейният проект има промяна в площите.Има изнасяне с една ос при строителството.С изместването идва увеличението в площите.Идейният проект е подложката.След като се разгледа са изготвя  архитектурен-работен проект.Решетката не затваря достъпа до стълбището.

         По иска по чл.108 от ЗС. За защита  правото си на собственост всеки собственик на дадена вещ има на свое разположение ревандикациония иск по чл.108 от ЗС.За да бъде проведен успешно ревандикациония иск ищеца следва да докаже: че е собственик на вещта –предмет на иска, вещта се намира във владение или държане на ответника и ответника владее или държи вещта без основание.Не е ли на налице една  от предпоставките ,искът не може да бъде уважен.

.Ищецът СТМ-.” ЕООД гр.С. твърди че е собственик  на УПИ Парцел. пл.№ .кв.м , целият от 535 кв.м. по плана на гр.М., одобрен със Заповед № ./20.02.1989 г. и Заповед № ./11.12.1997 г. на Кмета на Община М. въз основа  на Постановление за възлагане на недвижим имот № ./24.01.2008 г. по изп.д.№ ./2001 г. по описа на АДВ,РД-Видин и Постановление от 09.12.2008 год. за поправката му,обнародвано  в ДВ бр.38/11.11.2011 г..Ответниците М. Т. К. *** в качеството му на  ЕТ “..”*** и Т.М.К. *** са отнели собствеността и владението на дружеството върху имота като оспорват правата му,позовавайки се на свои самостоятелни права ,произтичащи от нот.-акт № .т.. н.д.№ ./2008 год. на съдия по вписванията при МРС.Излагат се доводи,че тези права на ответниците не могат да се противопоставят на ищцовото дружество,тъй като съгласно разпоредбата на чл.239 ал.2 от ДОПК,купувачът на публична продан става собственик на продадения недвижим имот дори и длъжника да не е бил собственик,ако до изтичане на една година от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане е предявен иск за собственост.ДОПК предвижда различни способи за защита по исков ред на правата на трети лица,засегнати от изпълнението по реда на кодекса.Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.8 от ДОПК собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението за възлагане,но това правило важи при хипотезата на продаден имот- собственост на длъжника при липса на претенции на трети лица.Според разпоредбата на чл.239 ал.2 от ДОПК правото на купувача на продаден недвижим имот възниква и той става собственик на имота дори и длъжникът да не е бил собственик,ако до изтичане на една година от обнародването в “Държавен вестник” на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.От тук следва,че при продаден от публичен изпълнител чужд имот купувачът придобива правото на собственост върху него под отлагателно условие- по силата на постановлението за възлагане,но не от датата на постановлението,а в по-късен момент,ако в рамките на една година от публикуването му в държавен вестник трето лице, претендиращо права върху имота,не предяви иск за собственост.Това е нови първичен способ,при който към фактическият състав на продажбата  чрез търг се добавят три допълнителни елемента- обнародване  на постановлението в Държавен вестник,изтичане на една година  от обнародването и непредявяването  на иск за собственост от страна на действителния притежател на недвижимия имот в едногодишен срок.Дори и да се приеме,че  ищцовото дружество е станало собственик на УПИ Парцел . пл.№.кв.. ,целият от 535 кв.м. по плана на гр.М. по силата на Постановление от 09.12.2008 год. за поправката на Постановление за възлагане на недвижим имот № ./24.01.2008 г. по изп.д.№ 12033/2001 г. по описа на АДВ,РД-Видин ,обнародвано  в ДВ бр.38/11.11.2011 г ищцовото  дружество не е представило доказателства,че Постановлението от 09.12.2008 год. е вписано в Служба по вписвания при МРС и към настоящия момент  за да може да се ползва от правото по чл.239 ал.2 от ДОПК.Съгласно константната практика на ВКС  с вписването на актовете по чл.112 от ЗС се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността.Само когато е предвидено в закона, вписването има и защитно действие.Това защитно действие влиза в сила при конкуренция на приобретатели, които черпят права от един праводател за същия недвижим имот.Чл.113 от ЗС разрешава тази конкуренция в полза на лицето,което първо е вписало акта си  - в конкретният случай това са ответниците по делото, поради което и предявеният иск по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение претенцията  по чл.26 от ЗЗД.От приложеното гр.д.№ 247/2010 год. по описа на МРС се установява,че ищцовото дружество е водило иск против ответниците “.” ЕООД,представлявано от Константин Иванов, ЕТ “..”*** представлявано от М. Т.К. – управител и Т.М.К. *** касаещо  придобитите от ответниците ЕТ “.”*** представлявано от М. Т. К. – управител и Т.М.К. обособени  самостоятелни обекти - ” фоайе”,” склад” , „изложбена зала” и „магазин” ,които според ищеца представляват общи части..Предявеният иск е бил отхвърлен и с решение по гр.д.№ 163/2012 год. на ОС Враца решението на МРС е било потвърдено,като в мотивите си въззивният съд  е приел , че ищцовото дружество може да иска прогласяване нищожност на сделката при хипотезите на чл.26 от ЗЗД,но такава нищожност макар и поддържана, не е била конкретизирана, а е и недоказана.

Според трайната практика  ВКС, когато дадено  обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен иск и е обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение,то в последващ процес между същите страни е недопустимо да се разглежда наново спорът,касаещ това обстоятелство.В настоящият случай е налице обратната хипотеза- права,които са отречени при първото разглеждане на спора, са заявени с нова искова молба,която е недопустима / .Р.№ 55/22.02.2012 год. на ВКС по гр.д.№ 812/2011 г. на ІІ г.о.,Р.№ 181/09.07.2014 год. на ВКС по гр.д.№ 1625/2014 г.І г.о./При това положение претенцията на ищеца следва да бъде  прекратена поради недопустимост.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи ,че към момента на настоящето произнасяне е налице висящо производство по тълк.дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС,по което Върховият касационен съд е сезиран с искане да се произнесе с оглед на уеднаквяване на практиката именно по въпроса- Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД-поради липса на предмет,ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания, но с оглед задължителната  практика по приложението на закона, дадена с ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС-т.1 при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на осн.чл.292 от ГПК,а не и във въззивната и първата инстанция.

По иска по чл.109 от ЗС.   

Вещноправната защита на собствеността не се изчерпва само  с ревандикационният иск по чл.108 от ЗС.Чл.109 от ЗС възприема  друга форма  на защита на собственика.С иска по чл.109 от ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право,защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни / противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.Искът се превява срещу лицето,чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противопрано състояние,накърняващо  правата на ищеца.Негаторният иск е средство за защита на правото на собственост във всички случаи,при които ответникът с поведението си е създал неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите правомощия на ищеца.За уважаване на негаторния иск следва да е налице смутено право на собственост, или ограничено вещно право  на ищеца,действие на ответника,за което няма основание и причинна връзка между тях.С Решение № 1019 /21.01.2010 г. постановено по гр.д.№ 235/2008 год. на ВС І г.о. и Решение № 243/ 23.10.2012 г. по гр.д.№ 197/2012 год. на ВКС ІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието,че ако не е имало предишно състояние,защото още с построяването на сградата,тя е била в същия вид макар и в отклонение от одобрения архитектурен проект, иска по чл.109 от ЗС за възстановяване на предишно състояние е неснователен.В този случай липсва възникнало право на собственост на ищеца върху частите,чието изграждане е предвидено по проект,но не е реализирано.С Решение № 243/23.10.2012 г. постановено по гр.д.№197/2012 г. ІІ г.о. по чл.290 от ГПК е разяснено,че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване право на собственост на ищеца и поведението на ответника.В конкретният случай,противоправното лишаване на ищеца от възможността да ползва обща част,както и произтичащата от това  невъзможност за достъп до собствените му помещения,произтичат не от поведението на  ответника,а от осъществяване строителството на сградата,макар и при спазване на издадени строителни  книжа ,по начин, който без основание лишава един етажен собственик от правото му да ползва обща част по предназначение, и то така,че се препятства и единствения достъп до собственият му обект в сградата.Няма спор,че е налице противоправност на едно състояние, при което ищеца-етажен собственик е лишен от достъп до обща част- до собствения си индивидуален обект в сградата,но това се дължи не на осъществено от ответника въздействие върху общата част, а на начина, по който е изградена сградата.

Искът не би могъл да бъде уважен,доколкото същият е правно средство за възстановяване на имота в състояние от преди нарушението,,а в случая такова състояние няма т.е. липсва предишно състояние,което да определи съдържанието на дължимото от ответника поведение в случай на неговото осъждане.В конкретният случай от събраните по делото доказателства – свидетелски показания се установява,че металните решетки са съществували още по време на закупуване на имотите и от двете страни.Ответниците  не са  поставяли други решетки, а и не са препиятствали достъпа на ищцовото дружество до неговите обекти.Установено е,че  управителя на ищцовото дружество има ключ от решетките.

Негаторният иск по чл.109 от ЗС се явява неоснователен,тъй като с него се цели преустановяване на противоправно състояние,което не е предизвикано от поведение на ответниците.По какъв начин следва да се търси вследствие защита от ищеца като собственик,лишен от възможността да ползва обща част, както и от достъп до обекта си в нарушение на императивните разпоредби на чл.38 ал.2 от ЗУТ е въпрос,който е извън компетентността на съда в настоящето производство., поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

 При този изход на делото ищеца следва да заплати на ответника , ЕТ “..”*** представлявано от М. Т. К. – управител разноски в размер на 1 500 лв., на Т.К. – 1500 лв., а на „.” ЕООД – разноски в размер на 700 лв.

            Водим от горните съображения,съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И:

 

           ОТХВЪРЛЯ  предявеният от “СТМ Д.”ЕООД  ЕИК . ,представлявано от управителя . с адрес за призоваване гр.София иск  против М. Т.К. *** в качеството му на  ЕТ “Мездреа-Митко К.”*** и против Т.М.К. ***  на осн.чл.108 от ЗД да отстъпят собствеността и предадат владението върху УПИ Парцел . пл.№ . кв..по плана на гр.М. от 535 кв.м.        като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.   

             ОТХВЪРЛЯ   предявеният от “СТМ .”ЕООД  ЕИК . ,представлявано от управителя . против Митко Тодоров К. *** в качеството му на  ЕТ” ..” и Т.М.  К. да премахнат всички заграждения и решетки в общите части на сграда, като се осигури на ищеца „СТМ .”ЕООД  гр. С. достъп  до общите части на сградата и общото ел.табло, да се преустанови неправомерното им ползване  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

             Прекратява поради недопустимост предявеният от “СТМ Д.”ЕООД  ЕИК . ,представлявано от управителя . против М. Т. К. *** в качеството му на  ЕТ” ..” и Т.М. р К.. и „.” ЕООД   гр.М. иск да се признае за установено, че покупко-продажбата материализирана в нот.акт № .т., рег.№., нот. дело № ./2008 год. на съдия по вписванията при МРС е нищожна.

              ОСЪЖДА “СТМ .”ЕООД  ЕИК. ,представлявано от управителя . да заплати на  ЕТ” ..” 1500 лв. разноски, на Т.М.  К. – 1500 лв.. и „.” ЕООД   гр.М.- 700 лв.

              Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

                                                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ:

: