РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. гр. Хасково, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря ЗЛАТКА ИВ. БОНЧЕВА
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200395 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ГЮН. АД. ЮС. от град Хасково срещу
Наказателно постановление № 21-1253-002823 от 20.12.2021 г. на Полицейски
инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, за
нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното с нея
наказателно постановление, тъй като при съставяне на процесния АУАН и
при издаването на санкционния акт били допуснати съществени процесуални
нарушения. Жалбоподателят счита, че липсвало надлежно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които било извършено, а освен това
жалбоподателят бил санкциониран за нарушение, за което не бил съставен
акт за установяване на административно нарушение и по този начин било
накърнено правото му на защита като се излагат подробни и конкретни
1
съображения за всяко от тях. Твърди се също, че жалбоподателят не бил
извършил вмененото му нарушение, като нямал качеството „водач“ на МПС,
в каквото качество се твърди, че му бил съставен процесния АУАН, нито бил
управлявал автомобил, а така също не бил осъществил описаното деяние. Не
била приложена и правилно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, предвид
влизане в сила на по – благоприятен закон за нарушителя до влизане в сила на
санкционния акт. Излага, при условията на евентуалност, че дори всички
подробно развити доводи в жалбата да не бъдат споделени от съда, то
административнонаказващият орган въобще не бил обсъдил възможността за
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, каквато хипотеза аргументира,
че била налице. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. Т.Н. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество и
в представени писмени бележки аргументира доводите за нейната
основателност, като релевира и нарушение на принципа non bis in idem в
подкрепа на искането си за отмяна на наказателното постановление.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Полицейски инспектор в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без
уважение, а при условията на евентуалност – възразява за прекомерност на
сторените от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 15.12.2021 г., свидетелите АНТ. К. АНГ. и П. Б. Б., двамата на
длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
2
Хасково били на работа и след подаден сигнал за настъпило пътно –
транспортно произшествие в град Хасково на пътен възел „Орфей“ били
изпратени в около 08:30 часа на мястото на инцидента. То било запазено от
колегите им нощна смяна – свид. К.В. и Н. М.. След пристигането им,
установили настъпили две последователно във времето пътно – транспортни
произшествия, като се заели да обработят това с участващи моторни превозни
средства: лек автомобил марка ****** модел ****** с рег. № ******, лек
автомобил марка ******, модел „******“ с рег. № ****** и лек автомобил
марка ****** модел *** с рег. № ******. Установено било от контролните
органи, че пътната настилка в този участък от пътния възел, в който било
настъпило всяко от транспортните произшествия била заледена, въпреки, че
видно от Писмо, изх. № 137/17.12.2021 г. на Национален институт по
метеорология и хидрология, Филиал Пловдив, Хидрометеорологична
обсерватория – Хасково в часовия интервал от 00:00 часа до 08:00 часа в град
Хасково не е бил наблюдаван валеж, а влажността на въздуха била в
диапазона от 84% до 89 %. Минималната температура била 1 градус по
Целзий. При пристигане на контролните органи, вече била пристигнала и
техника на фирмата, осигуряваща зимната поддръжка на пътя и били
започнали действия по обработка на заледения участък. След като достигнали
до извод относно причината за настъпване на транспортното произшествие, а
след това и до извод за неизпълнение на задълженията на длъжностно лице,
назначено от Община Хасково, отговарящо за поддръжката на пътната мрежа
на територията на град Хасково, което не било взело необходимите мерки да
бъде обезопасен пътя при зимни условия /заледен пътен участък/ на пътен
възел „Орфей“, вследствие на което настъпило верижното ПТП и след като от
ръководството на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково приели, след
извършени устни справки, че това лице било жалбоподателят Г.А. Юс., срещу
последния бил съставен на 15.12.2021 г. от свид. АНТ. К. АНГ. Акт за
установяване на административно нарушение, бл. № 793256, за нарушение,
квалифицирано по чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Актът бил изготвен в
присъствие на свид. П. Б. Б. и в присъствие на лицето, сочно в него като
нарушител – ГЮН. АД. ЮС., в качеството му на ВИД „Директор“ на ОП
„Екопрогрес“ – Хасково, а след като бил предявен, актът бил подписан от
него. В графата за възражения и обяснения жалбоподателят вписал, че има
възражения, без да конкретизира какви. Препис от АУАН е надлежно връчен
3
на жалбоподателя на дата 15.12.2021 г., според изричното отбелязване в тази
насока.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не били депозирани допълнително в рамките на законовия срок за
това.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган посочил, че издава наказателното
постановление срещу ГЮН. АД. ЮС. в качеството на водач на лек автомобил,
за деяние извършено на 15.12.2021 г. в около 08:00 часа в „община Хасково
на път: извън пътна мрежа, № Път без номер“, след което изложил
обстоятелства, като възприел и възпроизвел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка и обобщил, че извършил: длъжностно лице не е взело
своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения
начин на препятствия на пътя или неизправност на пътните принадлежности,
които могат да застрашат БД, с което виновно нарушил чл. 178, ал. 1, т. 7
ЗДвП и на основание цитираната разпоредба, наложил процесното
административно наказание.
Със Заповед № 1890/27.10.2021 г., издадена от Кмета на Община
Хасково във връзка със снегопочистването и осигуряване на безопасно
движение по уличната мрежа в град Хасково и общинската пътна мрежа в
община Хасково при зимни условия за експлоатационен сезон Зима
2021/2022 г., е възложено на Общинско предприятие „Екопрогрес“ Хасково
да ръководи и контролира осигуряването на цялостното почистване на града.
Видно от представения и приет по делото като писмено доказателство Трудов
договор № 6 от 12.02.2016 г., сключен между ОП „Екопрогрес“, град Хасково
и ГЮН. АД. ЮС., жалбоподателят е назначен на длъжност „Заместник –
директор на предприятие“, а според утвърдената длъжностна характеристика
длъжността е пряко подчинена на директора, който възлага пряко задачи на
заместник – директора. Изрично записано е, че заместник – директорът
отговаря за зимното поддържане на община Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
4
свидетелите АНТ. К. АНГ., П. Б. Б. и К. Й. В., които макар и отчасти
опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления
относно механизма на процесното ПТП. На следващо място, дава се вяра на
изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с
действията им, развили се след пристигането им като част от състава на
патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където
е възникнало ПТП, за констатациите им при огледа на местопроизшествието
и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на
участниците в инцидента, а на първите двама, и тези, отнасящи се до
съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с
обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на
административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се
прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено
възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни
произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и
непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на
настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им
относно обективните находки и събраните данни от участниците в
съответните събития, като така достигнатите изводи подлежат на съдебен
контрол за тяхната обоснованост и правилност.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица
ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците
в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за
търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на
пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра, а според ал. 2, т. 1 на
цитираната норма, служби за контрол, определени от кметовете на общините
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за
5
организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от
водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от
пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални
електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура
и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни
превозни средства за тяхната охрана. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗдвП,
наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв. длъжностно лице, което не е взело
своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения
начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности,
които могат да застрашат безопасността на движението. Следователно,
деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Най –
напред, действително, процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със
съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец
или не на описаното нарушение, доколкото е извършил проверка по случая и
е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството
на деянието, които сами по себе си подлежат на проверка по същество при
упражнявания контрол за законосъобразност. Не са допуснати пропуски в
дейността по чл. 40 от ЗАНН и във връзка със съставянето в присъствие,
предявяването и връчването на акта за установяване на административно
нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На
същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
да направи възражения по него в процесуалния момент на самото
предявяване на процесния АУАН. Правото на защита в този аспект следва да
бъде гарантирано от актосъставителя и с връчване на препис от съставения
акт, на което последващо действие със самостоятелно правно значение също е
изпълнено, видно от отбелязването в приложената разписка.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити, включително в аспекта да се опише нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни
6
норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко
кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и
разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана
отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се
приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко
отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая,
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност
за нарушение по чл. 167, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата,
която разпоредба предвижда служби за контрол, определени от кметовете на
общините, да контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за
организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от
водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от
пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални
електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура
и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни
превозни средства за тяхната охрана, но не сочи пряко към отговорност на
конкретно лице за конкретно деяние, което само по себе си повдига въпроса
за пълнота на правната квалификация, но този пропуск не би бил съществен,
доколкото защитата по наказателните, респ. административнонаказателните
обвинения е срещу фактите. В съставения АУАН са вписани датата на
деянието и мястото на неговото осъществяване, като обикновеният прочит на
съдържанието на акта и така отправените твърдения обосновават тезата за
спазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Изискванията на
разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са формални, а следват
определена логика, насочена към гарантиране правото на защита и
обезпечаване възможността за съдебен контрол. Те в случая при съставяне на
процесния АУАН са удовлетворени, макар и не в пълна, все пак в
необходимата степен, доколкото става ясно, че се има предвид
жалбоподателят като лице, определено да отговаря за поддръжката на пътната
мрежа.
В случая, естеството на допуснатото нарушение, описано в АУАН сочи,
че е допуснато при съставянето му, и нарушение на принципа non bis idem,
доколкото независимо от факта на настъпили две непосредствено едно след
7
друго пътно – транспортни произшествия, деянието на жалбоподателя се
изразява не с тяхното причиняване, а в нарушение по чл. 167, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, преквалифицирано впоследствие по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, което
не предпоставя изискване за настъпване на определен, още по – малко такъв
съставомерен резултат, а в поставяне в опасност, като не се вземат
своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения
начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности,
които могат да застрашат безопасността на движението. Такова застрашаване
е допуснато веднъж за един конкретен участък от пътя в един и същи времеви
участък, без значение дали опасността е реализирана с настъпване на едно
или повече произшествия, с две или повече участващи моторни превозни
средства – последното влияе на степента на обществена опасност на деянието,
но не води до извод, че то не е едно, а няколко. За такова или по – точно, за
това деяние, жалбоподателят вече е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност със съставен АУАН № 793256 от
15.12.2021 г. и впоследствие – реализирана с издаденото Наказателно
постановление № 21-1253-002822 от 20.12.2021 г. на Полицейски инспектор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Или, касае се за същото
деяние, с оглед изискванията на фактическия състав на материалноправната
норма и съгласно критериите „Енгелс“, без значение, че са посочени
различни автомобили и водачи, участници в ПТП, поради което последващо
образуваното административнонаказателно производство не е следвало
въобще да бъде инициирано, или след като е било все опак образувано в
нарушение на прогласения принцип non bis in idem, то е следвало да бъде
прекратено. Доколкото това не е сторено, издаденият санкционен акт
подлежи на отмяна само на това основание.
На следващо място, по отношение необходимостта и издаденото
впоследствие и в нарушение на горния принцип наказателно постановление
по съдържанието си да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити, е необходимо да се отбележи и факта,
че макар да е възприел описанието на твърдяното нарушение, наказващият
орган е вписал преди това, че жалбоподателят е действал и в качеството си на
водач на лек автомобил, макар такова качество да не му е приписано в акта.
То не се и налага с оглед изискванията на фактическия състав на нормата, под
която е подведено деянието. По – съществено обаче, е това, че наказващият
8
орган е посочил в обстоятелствата и различно конкретно място на деянието –
община Хасково, извън пътна мрежа и път без номер. С отправянето на
такива твърдения, наказващият орган е въвел нова фактическа обстановка за
пръв път едва със санкционния акт относно качеството на субекта на
нарушение и точното място на извършване на нарушението, за които липсва
повдигнато административно – наказателно обвинение. По този начин е
допуснато и друго процесуално нарушение, което следва да се квалифицира
като съществено, с оглед критерия за това – засягане правото на защита, а
оттам и като основание за отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество и в тази част.
Най – малко, защото самото деяние изисква, за да бъде съставомерно, да
бъдат включени твърдения за неизпълнение на задължения, свързани с
вземане своевременно на мерки за отстраняване или сигнализиране по
установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните
принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението.
Или, неизпълнението следва да се твърди, че е свързано не с пространство в
община Хасково извън пътната мрежа, а с път или пътни принадлежности.
Това внесеното вътрешно противоречие води до извод за допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените и съставлява
основание за отмяна на санкционния акт без да се обсъждат доводи по
същество.
Въпреки това, и отново за пълнота на изложението, е необходимо да
бъде отбелязано и следното от материалноправна страна: разпоредбата на чл.
167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а в нормата на чл.
167, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата се предвижда служби за
контрол, определени от кметовете на общините да контролират в населените
места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения,
пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и
спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни
средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за
движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства,
движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на
алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната
9
охрана. В ЗДвП не е посочено кои са лицата, които стопанисват пътищата, но
в Закона за пътищата, макар да не се употребява понятието „стопанисване“ на
пътищата, се сочи на кои субекти е поверено управлението на пътищата, а
оттам може да се изведен кои субекти са задължени да ги поддържат.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗП общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл. 19, ал.
2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва поддържането на пътищата.
В случая не се твърди, а и не е установено да е налице хипотезата на чл. 11 от
същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради
което той се стопанисва от самия собственик. Следователно, кметът на
Община Хасково се явява задължено във връзка с поддръжката на общинския
път лице. От друга страна, той със Заповед № 1890/27.10.2021 г., издадена във
връзка със снегопочистването и осигуряване на безопасно движение по
уличната мрежа в град Хасково и общинската пътна мрежа в община Хасково
при зимни условия за експлоатационен сезон Зима 2021/2022 г., е възложил
на Общинско предприятие „Екопрогрес“ Хасково да ръководи и контролира
осигуряването на цялостното почистване на града. Видно от представения и
приет по делото като писмено доказателство Трудов договор № 6 от
12.02.2016 г., сключен между ОП „Екопрогрес“, град Хасково и ГЮН. АД.
ЮС., жалбоподателят е назначен на длъжност „Заместник – директор на
предприятие“, а според утвърдената длъжностна характеристика заместник –
директорът отговаря за зимното поддържане на община Хасково. Тези
документи не са били представени на вниманието на наказващия орган, който
въпреки това е възприел тезата на подателя на информацията, че
отговорността за състоянието пътния възел е на жалбоподателя. Тази теза
може да се приеме за обоснована, с оглед ангажираните пред съда, предвид
задължението за доказване, писмени доказателства за правна връзка на
жалбоподателя с общинското предприятие и то такава, която му придава
качеството „длъжностно лице“, каквото се изисква по силата на чл. 178, ал. 1,
т. 7 от ЗДвП, за да е годен субект на нарушението и на отговорността по този
текст. Поради това, с оглед разпределението на доказателствената тежест,
реализирането на отговорността на жалбоподателя в такова качество на
основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, би се явявало обосновано, но само ако
се докаже виновно поведение. Затова, макар и да е установен обективният
факт на настъпване на ПТП с материални щети и дори да се приеме описания
10
механизъм на тяхното причиняване – от заледяване на пътен участък, то с
оглед доказателствата за субекта, се обосновава необходимост да се
преценява субективната страна. В частност дали - деянието е умишлено или
осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена например като
небрежност - деецът да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но да е бил длъжен да ги предвиди, или пък
да е могъл да ги предвиди в контекста на преценката дали е налице
въздействие на непреодолима сила или форсмажорни обстоятелства.
Разколебаването на преценката в тази насока произтича от данните за
метеорологичните условия в района във интервала от време, в който се
твърди, че е допуснато нарушението, скрепени в надлежни писмени
доказателства и от свидетелските показания на полицейските служители, че
при извършване на патрулна дейност в района на същата дата, обледеняване
не е било констатирано и въпреки положителните минимални температури и
липсата на валеж, такова по – късно очевидно е установено, но при липсата на
възможност да бъде предвидено, оттам да бъдат предвидени и
общественоопасните последици. Или, не бе доказано виновно поведение от
страна на жалбоподателя, което бе в тежест на наказващия орган да установи
по делото.
С оглед изложените съображения, наказателното постановление
подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване на санкционния акт, както и поради необоснованост.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
макар делото да не е приключило в едно съдебно заседание, то по своята
правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а отлагането на
делото се е налагало – веднъж поради неокомплектоване на преписката, а
след това – поради нуждата да бъдат събрани допълнителни доказателства,
11
като в това заседание обаче пълномощникът на жалбоподателя не се е явил.
Изложеното обосновава тезата за необходимост размерът на разноските,
които следва да бъдат присъдени да бъде редуциран съобразно минимално
установения относно възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на 370 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-002823 от 20.12.2021
г. на Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на ГЮН. АД. ЮС. от град
Хасково, ул. ********* № *, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН: ********** сумата в
размер на 370.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
12