№ 258
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900562 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът А.. К. К., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.Д.Д., съдебен
адрес ***, твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на ***
г. в ***, на ***. Твърди, че около *** ч., управлявайки велосипед, е навлязъл на платното за
движение на мястото на пешеходната пътека при червен за пешеходците сигнал, при което е
бил ударен от л.а.“Фолксваген Тигуан“. Поддържа, че водачът на лекия автомобил е
нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е намалил скоростта в случай на необходимост да спре
при възникнала опасност. Същевременно е бил длъжен и е могъл да възприеме възникналата
опасност от навлизане на велосипедиста на платното за движение, който в този момент се е
намирал извън т.нар опасна зона на автомобила. Вследствие на удара на ищеца са
причинени контузии на главата, на гръдния кош, както и контузия в тазовата област, като
травмите са подробно описани в исковата молба. Твърди се, че ищецът е претърпял трайно
затрудняване движението на десния долен крайник за около 12 месеца и разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Твърди се, че веднага след инцидента
ищецът е постъпил в болница до *** г., където му е извършена операция и назначено
постоперативно лечение. На *** г. е бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
клиника по ортопедия и травматология, където му е извършена втора операция с поставяне
на планки и пирони. Общо 22 дни ищецът е пролежал в болнични заведения, лекувал се е у
дома в продължение на 210 дни, издадено му е експертно решение на ТЕЛК за временна
неработоспособност. Провел е физиотерапия и медикаментозно лечение, които е спазвал
стриктно. Около 75 дни ищецът е бил на легло, трудно подвижен, след това се е придвижвал
1
бавно с проходилка и патерици в продължение на повече от 2 месеца. Обслужван е бил
изцяло от съпругата си. Изпитвал е и продължава да изпитва силни болки, за което се налага
постоянен прием на болкоуспокояващи медикаменти. В момента се движи бавно и трудно,
като особено се затруднява при навеждане и изкачване на стълби. Има изменение в
походката, накуцва, не може да стои дълго време седнал, кракът му отича. Нуждае се от
помощта на близките си в битов план. Преди катастрофата ищецът е работел, осигурявал е
добри доходи за семейството си, шофирал е и поддържал къща и двор. След това е трудно
подвижен, изпитва физически болки и е потиснат от станалото. Не може да спи, вдига
високо кръвно налягане и се налага да приема медикаменти за това. Автомобилът, причинил
катастрофата, е застрахован при ответника, който след извънсъдебна претенция от
04.02.2021 г. е отказал да изплати на ищеца претендираното от него застрахователно
обезщетение под претекст, че не са нарушени правилата на ЗДвП от страна на водача. Въз
основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулирано
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди; сумата 6 850 лв. – обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение, подробно описани в уточняващи молби от
13.08.2021 г., като двете суми се претендират ведно със законна лихва от *** г. (деня след
отправяне на обезщетителна претенция до застрахователя) до окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът „ЗД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, оспорва исковете. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по отношение л.а.“Фолксваген Тигуан“ №**** към датата
на настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на произшествието, описан от
ищеца. Възразява, че ударът е бил непредотвратим за водача, който не е нарушил виновно
правилата за движение по пътищата. Поддържа, че е налице случайно събитие по смисъла
на чл.15 НК. Поддържа, че произшествието е настъпило по вина на ищеца, който управлявал
велосипед със слушалки на ушите и слушал музика, навлязъл на платното за движение при
забранен червен сигнал на светофарната уредба, не се съобразил с него и не се огледал за
други участници в движението в този момент. Евентуално счита, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца, което се изразява в горното противоправно поведение. Оспорва всички
описани от ищцата вреди да са резултат от произшествието. Счита, че вредите се дължат и
на предшестващи произшествието травми, заболявания и др.странични фактори. Ищецът е
страдал от други заболявания, които са благоприятствали за настъпването на сочените
увреждания и са повлияли върху продължителността на оздравителния процес. Възразява,
че ищецът е напълно възстановен. Възразява, че искът се явява завишен по размер и
противоречащ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Счита иска за обезщетяване на имуществени
вреди за недоказан и неоснователен. Възразява и по началния момент на иска за присъждане
на законна лихва, като поддържа, че срокът за окончателно произнасяне по извънсъдебната
претенция е три месеца от предявяването й. По изложените съображения моли исковете да
се отхвърлят. Претендират се разноски, в т.ч.юрисконсултско възнаграждение.
2
В допълнителната искова молба ищецът се придържа към първоначалните се
твърдения. Посочва, че вината в гражданското право се презумира до доказване на
противното. Уточнява се, че виновният водач е действал при форма на вина
непредпазливост – небрежност и това е установено в наказателното производство. Изтъква
се, че претенцията за неимуществени вреди е съобразена със съпричиняването от страна на
ищеца и напълно съответства на претърпените от него болки и страдания, а претенцията за
имуществени вреди отговаря на заплатените от него разходи за лекарства и медицински
консумативи. Посочва се, че общото здравословно състояние на ищеца преди инцидента е
било добро и получените при произшествието травми нямат причинна връзка със същото.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си.
Поддържа, че настъпването на ПТП се дължи на нарушаване на правилата за движение от
страна на самия ищец, който е предприел навлизане на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било разрешено и безопасно. Водачът на л.автомобил е
бил в обективна невъзможност да избегне удара. Поддържа и евентуалното си възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като счита, че
противоправността не е елемент от фактическия състав на съпричиняването. Поддържат се и
възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, както и за това, че
здравословното състояние на пострадалия е допринесло за динамиката, вида, степента и
тежестта на травматичните увреждания.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на *** г. в
*** ч. е посетено местопроизшествие в ***, на ***. Като участници в произшествието са
констатирани: участник 1 – Ищецът А.. К. К., като водач на велосипед, и участник 2 – Т. А.
Ж., като водач на л.а.Фолксваген Тигуан с рег.№****. За пострадал е посочен ищецът А.К. с
диагноза – „фрактура на таза“. Обстоятелства и причини за ПТП: “Участник 1 преминава на
червен (забраняващ) сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, като не
пропуска преминаващия на зелен сигнал и настъпва ПТП“.
От приетите по делото епикризи се установява, че ищецът е постъпил в „УМБАЛ
„Св.Георги“ЕАД, където е престоял от *** г. до *** г. в клиниките по ортопедия и
травматология и по кардиология. Извършени са изследвания и консултации, като са
констатирани счупвания и фрактури, както и белодробна емболия. Извършено е закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация на *** г., като са дадени препоръки за
леглови режим 45 дни и е предписана лекарствена терапия. В периода от *** г. до *** г.
ищецът е приет за лечение в „УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ЕАД, където е потвърдена
диагнозата счупване на ацетабулума с придружаващо заболяване белодромна емболия.
Извършена е втора операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.
Дадени са препоръки да ходи с патерици и да не натоварва оперирания крак.
Констатирани са следи от кръв в двата носни хода; деформация на външен нос;
клинични и рентгенови данни за фрактура на носни кости с дислокация. В графата
3
„Терапия“ приемащият лекар е отразил, че лицето отказва хоспитализация въпреки
информираността си за състоянието, както и евентуалните усложнения. Листът е подписан
за „пациент“ от ищеца, което не се оспорва от последния.
С решение на ТЕЛК на ищеца е определена временна неработоспособност до *** г.
От приетите по делото фактури и касови бонове се установява, че в периода от *** г.
до *** г. ищецът е направил разходи за закупуване на консумативи, заплащане на такси,
рехабилитация и лекарствени препарати в общ размер 6 850 лв.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това е удостоверено и в
горецитирания констативен протокол, че за управлявания от Т. А. Ж. лек автомобил
Фолксваген Тигуан с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие 19.07.2019 г. –
18.07.2020 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на *** г., в
която са описани като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
медицински документи – епикризи, фактури и касови бележки. Няма спор между страните,
че застрахователно обезщетение не е определено и изплатено на ищеца. В подкрепа на това
е и писмото – отговор на претенция, от 24.02.2021 г. на л.51.
Установява се, че е образувано наказателно производство за процесното ПТП,
приключило с постановление за прекратяване, изменено с определение на ПРС по ч.н.д.
№7028/2020 г. в частта относно основанието за прекратяване на производството – от такова
по чл.24, ал.1, т.1 НПК в такова по чл.24, ал.1, т.9 НПК.
Прието е заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което
механизмът на процесното ПТП е следният: водачът Т.Ж. е управлявал л.а.Фолкваген
Тигуан по платното за движение на ул.“***“ в посока от север на юг, като преди
кръстовището с ул.“***“ е спрял на червен сигнал на светофара и, след като е светнал зелен
сигнал, е потеглил. През това време велосипедистът А.К. е бил на източния тротоар на
ул.“***“. Когато л.а.Фолкваген Тигуан се е намирал на около 16,57 м преди мястото на
удара, велосипедистът е навлязъл на платното за движение на ул.“***“ от ляво на вясно
пред автомобила. Водачът на автомобила е реагирал, когато е бил на около 9,39 м като
екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.автомобил и в дясната страна на
велосипедиста. В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на велосипедиста
А.К. на платното за движение водачът на л.автомобил Фолксваген е имал техническа
възможност, при реакция в този момент, да установи автомобила преди мястото на удара и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, т.к. мястото на удара е било
извън опасната зона на автомобила. В момента, в който водачът на автомобила е реагирал,
който е по-късен спрямо този на навлизане на велосипедиста на пътното платно, ударът не е
могъл да бъде избегнат по посочения начин. Произшествието е настъпило на хоризонтален,
равен и прав участък от пътя при движение през деня и видимост на дневна светлина.
4
Пътната настилка е била суха. Причина за настъпилото произшествие от техническа гл.т. е,
че велосипедистът А.К. е навлязъл на платното за движение на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно. Причина за произшествието е и закъснялата реакция от
страна на водача на лекия автомобил, който е реагирал малко преди велосипедиста да
навлезе в неговата лента за движение. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
велосипедистът е навлязъл на платното за движение на червен светофар, като червено е
светел, както пешеходният, така и автомобилният светофар в неговата посока на движение.
В този момент велосипедистът е карал колелото, не го е бутал. Автомобилът е потеглил след
като е светнал зеленият светофар за неговата пътна лента.
Прието е заключение и на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че
в резултат от процесното произшествие на ищеца са причинени следните телесни повреди:
счупване на предна и задна колона на дясна тазобедрена става в областта на таза; фрактура
на горното рамо на дясна срамна кост; фрактура на долното рамо на седалищната кост;
контузия на гръдния кош със счупване на V-то ребро в ляво с излив на въздух в горната част
на гръдната кухина; контузия на главата с комоцио. Счупването на таза е причинило трайно
ограничение на движенията на десния долен крайник за период от 10-12 месеца. В резултат
от травмите ищецът е получил усложнение – белодробна тромбоемболия, представляваща
състояние, временно застрашаващо живота. Винаги след травматично увреждане на тазовата
част (ацетабулум) на тазобедрената става се появяват артрозни изменения (коксартроза),
които постепенно, хронично и прогресивно започват да ограничават движенията в
съответната става и водят до поява на болкови синдром. Лицето следва задължително да се
съобразява с тази си увреда и да провежда ежегодни рехабилитация, физиотерапия и
балнеолечение. Описаните увреждания е напълно възможно да са получени по начина,
описан в исковата молба. Констатираните при ищеца предходни заболявания – карцином на
пикочния мехур и артериална хипертония, не са оказали влияние върху вида, степента на
травматичните увреждания и продължителността на лечебния и възстановителен процес.
При лечението, проведено от ищеца, е изпълнен пълния алгоритъм на изследвания и
поведение, като те са своевременно предприети. Направените разноски за лекарства,
мед.консумативи и такси, за които са представени фактури и касови бележки, са били
напълно необходими по вид, количество и качество и са били предписани от лекуващите
лекари. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че усложнението белодробна емболия се
е получило от фрактурата на таза и е често срещано при фрактура на големи кости.
Ограниченията на движенията при ищеца понастоящем не пречат на самостоятелната му
походка. Нарушенията в ставата ще доведат до артрозно заболяване и рано или късно – до
необходимост от смяна на ставата с изкуствена.
Разпитани са двама свидетели. От показанията на св.Т.Ж. са почерпени данни
относно механизма на произшествието. От тях се установява, че ищецът е пресичал
кръстовището по пешеходната пътека, карайки велосипед, докато свидетелят потеглял с
автомобила си на зелен светофар. Светофара за велосипедиста светел червено. Пред
автомобила на свидетеля нямало други коли. Свидетелят видял велосипедиста, когато той
5
бил вече пред него. Велосипедистът идвал от ляво, а автомобилът го ударил с предния си
десен фар, т.е. преминал бил голяма част от предницата на автомобила преди да настъпи
удара. Времето било слънчево, имало перфектна видимост.
От показанията на св.Л. К.а се установява, че ищецът е бил откаран в спешно
отделение на местна болница след инцидента с линейка, там е бил заварен от свидетелката в
тежко и неадекватно състояние. Бил силно травмиран и объркан, изпитвал болка, чакали
дълго в приемното отделение и докато били извършвани нужните изследвания, преди да му
дадат болкоуспокояващо. Не можел да извършва никакви движения, боляло го в
тазобедрената област, някъде по ребрата, ръката и главата. Лекарите казали, че има
множество фрактури по таза от дясно. При скенера на белия дроб бил установен съсирек,
поради което бил качен незабавно в кардиология, в интензивно отделение. Обяснили, че
това е в резултат от травмата. Това състояние било овладяно, после се наложили две
операции на таза. На 7-8 май го изписали. Наложило се да го придвижат до вкъщи с
линейка, т.к. бил неподвижен. Поне два месеца и половина прекарал у дома на легло, след
това започнал да става и да сяда в леглото, а по-късно – с проходилка, защото не можел да
стъпва на травмирания крак. Свидетелката се грижела за него ежедневно. В момента ищецът
имал затруднено качване по стълби, а се налагало да изкачва стълби у дома си и на
работното място, дългото стоене на стол също било проблемно, тъй като кракът му се
подувал. В процеса на възстановяване се наложила рехабилитация и физиотерапия, както и
балнеолечение през м.септември *** г. Ищецът правел упражнения за възстановяване на
движението. Понастоящем се обслужва и придвижва сам без помощни средства. Изпитвал
неудобство и страх при шофиране. В деня на инцидента ищецът бил облечен с колоездачни
дрехи, имал и оранжеви маратонки и чорапи, които винаги носел, когато кара колело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Фолксваген Тигуан с рег.
№**** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
6
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; свидетелски показания; съдебно-техническа експертиза, се установява по
неоспорим начин, че ударът между автомобила и велосипеда е настъпил извън т.нар.опасна
зона на спиране на автомобила. В момента, в който велосипедистът е навлязъл в
кръстовището, автомобилът се е намирал на достатъчно разстояние така че да реагира
незабавно и да преустанови движението си, за да предотврати удара. Установява се, че
пречки пред видимостта не са били налице – времето е било ясно, сухо, при дневна
светлина, без автомобили преди този на св.Ж.. Последният, обаче, не е забелязал
велосипедиста, когато последният е навлязъл на пътното платно, а сравнително по-късно –
когато последният се е озовал пред автомобила. Извод за това може да се направи от
техническата експертиза и от показанията на св.Ж. относно това в кои части на автомобила
и велосипеда са настъпили увреждания. Велосипедът е бил увреден от предния десен фар на
автомобила, същевременно той се е движел от ляво на дясно спрямо последния,
следователно може да се заключи, че реакцията на водача на МПС е закъсняла. Опасността
не е възникнала внезапно в опасната зона на спиране на автомобила, когато ударът би бил
технически непредотвратим, поради което възражението на ответника за това, че е налице
случайно деяние е неоснователно и недоказано. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай посочената норма е
била нарушена от водача на застрахования при ответника автомобил. Последният е бил
длъжен и е могъл да възприеме възникналата опасност за движението и да избегне
настъпилия по-късно удар. Вината на последния съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а от
доказателствата посочената презумпция не е оборена. Вредите, настъпили в патримониума
7
на ищеца, се установяват несъмнено от приетите писмени доказателства, от съдебно-
медицинската експертиза и от показанията на св. К., които съдът кредитира като обективни,
логични и последователни. От медицинската експертиза, която съдът намира за компетентна
и безпристрастна, се установява, че е налице и причинна връзка между произшествието и
констатираните при ищеца непосредствено след това травми. Следователно, установяват се
всички предпоставки по чл.45 ЗЗД да се ангажира отговорността на прекия причинител, като
възраженията на ответника против това се намират за неоснователни.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в
конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищецът е претърпял неимуществени вреди – преживял е болка и страдание от комплексното
счупване в тазовата област и от фрактурите и нараняванията по други части на тялото.
Ищецът е управлявал велосипед, в сравнение с водача на лекия автомобил същият е уязвим
участник в движението, който е получил наранявания по тялото от директен удар с
автомобила и от падане върху пътното платно. Болките и неудобствата, свързани с процеса
на възстановяване, са продължили дълго време – поне 10-12 месеца според вещото лице, от
които поне два месеца и повече ищецът е бил обездвижен на легло след претърпени две
оперативни интервенции, като е имал интензивна нужда от чужда помощ. Процесът на
прохождането му не е бил лесен и понастоящем същият изпитва известни затруднения.
Наложило се е да провежда рехабилитация, физиотерапия, балнеолечение и същото ще се
налага и в бъдеще с оглед заключението, че конкретната травма неминуемо ще доведе до
износване на ставата, което състояние е необратимо. Установява се, че като пряка причина
от произшествието при ищеца е настъпило усложнение белодробна емболия, което е
застрашило живота му и е овладяно благодарение на своевременната лекарска намеса. Като
последиците от катастрофата не са способствани или благоприятствани от предходните му
заболявания, както поддържа ответника.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за
ищеца, съобразно доказаните по делото болки и други морални вреди, които е претърпял,
както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с обществено-
икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 80 000 лв.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
основателно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
8
противоправното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
конкретния случай се установява, че пострадалият е навлязъл в кръстовището на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба, карайки велосипеда по пешеходната пътека.
Пешеходната пътека е предназначена за движение на пешеходци. Водачите на велосипеди
могат да преминават през нея само ако бутат велосипеда – арг. от чл.107, т.2 ЗДвП. Ищецът
не е бутал, а е карал велосипеда, при което същият не е пешеходец по смисъла на закона и е
следвало да се съобрази със светофарната уредба за автомобили, която също е била червена
в този момент. Съгласно чл.6, т.1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Ако
ищецът не беше навлязъл на червен сигнал на светофарната уредба в кръстовището, както и
ако беше пресичал, бутайки колелото със скоростта на пешеходец, произшествието нямаше
да настъпи. В първия случай нямаше да има препятствие пред водача на автомобила, във
втория – възможността за реакция на последния щеше да бъде по-голяма. Следователно,
поведението му е било противоправно – в нарушение на чл.6 и чл.107 ЗДвП, и се намира в
пряка връзка с настъпилите вреди. Размерът на конкретното съпричиняване съдът определя
на 60 % с оглед конкретните обстоятелства и причини за произшествието. В тази насока
следва да се коментира, че според техническата експертиза поведението на велосипедиста е
първа причина за произшествието, както и това, че последният е допуснал повече нарушения
на ЗДвП в сравнение с нарушението на водача на автомобила да реагира своевременно пред
едно видимо препятствие. Така, след приспадане на този процент съпричиняване, искът за
обезщетяване на неимуществени вреди се явява доказан и следва да се уважи до предявения
размер от 32 000 лв., като се отхвърли за разликата до 40 000 лв. като неоснователен.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът, освен описаните по-горе
неимуществени вреди, е претърпял и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП –
направил е разходи за медицински изделия и такси, закупил е лекарствени продукти. От
приетата по делото медицинска експертиза може да се заключи, че същите разходи са пряко
свързани и произтичат от произшествието, следователно имуществените вреди се намират в
пряка връзка с противоправното поведение на застрахованото лице и за тях застрахователят
отговаря. От приложените фактури и касови бонове се установява, че разходите за лекарства
и медицински изделия са в общ размер 6 850 лв. Искът за неимуществени вреди е предявен
за тази сума, но следва и тук да се отчете констатирания процент на съпричиняване, като в
полза на ищеца се присъди половината от претендираната сума, или 3 425 лв., до който
размер този иск следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до пълния заявен такъв
като неоснователен.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
9
датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното
събитие, следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните
неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, което се установява да се е случило на *** г. Ищецът претендира
обезщетение за забава, считано от същия момент, следователно тази претенция е
основателна.
При този изход на спора и с оглед направените от двете главни страни искания, всяка
от тях има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е заплатил такси и направил разноски за: държавна такса за образуване на
делото в размер 1 874 лв. (надвнесената такса подлежи на връщане на страната, не и на
присъждане по реда на чл.78 ГПК); възнаграждения на вещите лица в общ размер 470 лв.,
като е заплатил и адвокатско възнаграждение в брой в размер 1 500 лв. според представения
договор за правна защита, общо 3 844 лв. От тях по съразмерност следва да му бъдат
присъдени 2 906,59 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи в размер 300 лв. съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ. В полза на тази страна се следва още разноски за вещи лица в общ размер 470 лв. и
такса за съдебни удостоверения в размер 10 лв. (не се следват разноски за свидетел, тъй като
на последния не е плащано възнаграждение и същите могат да бъдат върнати на страната).
От общият размер на разноските на ответника – 770 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция следва да се присъди сумата 187,77 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, да заплати на А.. К. К., ЕГН **********, от ***,
сумата 32 000 лв. (тридесет и две хиляди лева), ведно със законна лихва от *** г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на *** г. в ***, на ***, причинено виновно
при управление на лек автомобил Фолксваген Тигуан с рег.№****, за който автомобил е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД
АРМЕЕЦ“АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния размер до пълния предявен
такъв от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, да заплати на А.. К. К., ЕГН **********, от ***,
сумата 3 425 лв. (три хиляди четиристотин двадесет и пет лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди вследствие същото пътнотранспортно произшествие, в
10
това число разходи за мед.консумативи, такси и лекарства, ведно със законна лихва за
периода от *** г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
3 425 лв. до пълния заявен размер от 6 850 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, да заплати на А.. К. К., ЕГН **********, от ***,
сумата 2 906,59 лв. (две хиляди деветстотин и шест лева и 59 ст.) – такси и разноски за
производството по т.д.№562/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА АС. К. К., ЕГН **********, от ***, да заплати на „ЗД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, сумата
187,77 лв. (сто осемдесет и седем лева и 77 ст.) – деловодни разноски за производството по
т.д.№562/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11