Решение по НАХД №755/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

04.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

07.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

755

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 369 от 13.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на А.Р.Р. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят А.Р.Р. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в акта и атакуваното постановление административно нарушение. При съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  

На 01.05.2020 г. свидетелят Д.Х. и неговия колега П.К. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. Около 10.00 часа те извършвали обход в района на „Пазара на производителите“ в гр.Кърджали, при което контролирали и спазването на въведените в страната противоепидемични мерки. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Със Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. била изменена т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., като е постановено, че думите „или на открити“ и думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“ се заличават. Извършвайки обход на 01.05.2020 г., около 10.00 часа, полицейските служители установили жалбоподателят А.Р. на „Пазара на производителите“ в гр.Кърджали. На посоченото открито обществено място жалбоподателят бил без поставена защитна маска за лице. Установявайки това, свидетелят Х. взел отношение спрямо жалбоподателя и на място му съставил и връчил акт за установяване на административно нарушение по чл.209а от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. А.Р. подписал и получил акта без възражение. На 13.05.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на А.Р.Р. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.        

Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетеля Д.Х., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 01.05.2020 г.; Доклана записка от 04.05.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-225/20.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-228/21.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването.

 При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.    

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В случая с издадената на основание чл.63 от ЗЗ Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. В цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че: всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която се твърди в акта и наказателното постановление, че жалбоподателят не е изпълнил. По делото се установи обаче, че на 01.05.2020 г. е издадена нова заповед от министъра на здравеопазването, а именно Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г.  С този акт е изменена т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., като е постановено, че думите „или на открити“ и думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“ се заличават. Това означава, че от 01.05.2020 г. е отпаднало изискването за поставяне на защитна маска от лицата, намиращи се на открити обществени места. След като е издадена посочената заповед от министъра на здравеопазването, жалбоподателят на инкриминираната дата не е имал задължението, когато се намира на открито обществено място да е с поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Ето защо, според настоящата инстанция А.Р. на 01.05.2020 г. не е осъществил вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Незаконосъобразно е ангажирана неговата отговорност за процесното нарушение, а това води до извод за отмяна на наказателното постановление. При този изход на делото на административнонаказващият орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.   

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 369 от 13.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на А.Р.Р. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

           

                                                       Районен съдия: