Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 11.02.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.
Хасъмска ч. гр. дело № 14065 по
описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на Л.Б.И., длъжник по изпълнително
дело № 2020838040499 срещу отказ на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 на КЧСИ,
обективиран в съобщение изх. № 33970/06.07.2020 г., за намаляване размера на приетите
разноски за адвокатския хонорар на взискателя Е.Л.И..
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско
възнаграждение от 600 лв., е прекомерно, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Процесуалният представител на взискателя не е
извършвал никакви действия за защита и съдействие освен подаването на молба за
образуване на изпълнително дело. Предвид това моли съда да намали размера на
адвокатското възнаграждение.
В срока за отговор на частната жалба не е
постъпило становище от взискателя.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на
чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител М. Б. излага подробни доводи
за неоснователност на жалбата, като счита, че размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото. Поддържа, че дори към момента на депозиране на настоящата жалба от
длъжника, все още не е постъпила сума в пълен размер за погасяване на задължението. Сумата, която
е постъпила, не се дължи на доброволно плащане от негова страна, а е в резултат
на наложен запор на трудовото му възнаграждение. Счита, че хонорарът не е
прекомерен и предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на
съдебноизпълнителния акт не са известни необходимите процесуални действия по
удовлетворяване на вземането, предмет на изпълнителното дело, като не може да
се предвиди броят, правната сложност, процесуалните действия и
продължителността на същото, което обуславя обективна невъзможност за намаляване
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Освен това, последното надвишава
в незначителен размер посочения минимален такъв в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
това счита, че липсват основания за неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен
изпълнител, приема следното:
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава
чрез съответния съдебен изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й
редакция към месец септември 2019 г.). Частната жалбата е подадена в срок;
същата изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне на
разноските), като е внесена и определената държавна такса.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Производството по изпълнително дело № 2020838040499
на ЧСИ М. Б., с peг. № 838 на КЧСИ, е
образувано по молба на Е.Л.И., като взискател, чрез нейния процесуален представител - адвокат В.В.,
срещу Л.Б.И. - като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 16.01.2020 г.
на CPC, ГО, 37 с-в, за сумата от 210 лв. месечна издръжка, считано от
30.05.2018 г. до 18.12.2019 г., както и месечна издръжка в размер на 150 лв.,
считано от 01.06.2017 г. до 30.05.2018 г. В молбата е направено искане за
събиране на вземането по представения изпълнителен лист като на ЧСИ са
възложени всички правомощия, произтичащи от разпоредбата на чл.18,ал.1 от ЗЧСИ,
а именно: изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи
справки, да набави документи, книжа и др., както и да определи начина на
изпълнението. Претендирани са разноски по изпълнителното дело, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, според които
представителството на Е.Л.И. в образуваното пред ЧСИ производство се възлага на
адв. В.В. от САК. За това представителство между страните е уговорено заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лв., която е
удостоверено да е заплатена изцяло и в брой към момента на подписване на
съглашението.
С постановление на ЧСИ от 27.01.2020 г. са приети
претендираните от взискателя разноски от 600 лв. за адвокатско възнаграждение,
както и 248,00 лв. - авансови такси по т.1, т.2, т.3, т.5, т.9, т.10 и т.31 от
ТТР към ЗЧСИ.
Частният съдебен изпълнител е поканил длъжника Л.Б.И.
да изпълни доброволно задължението си като му е връчил покана за доброволно
изпълнение на 09.03.2020 г. В същата покана, извън сумите по посочения
изпълнителен лист, е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,
неолихваема сума за по т.1, т.2, т.3, т.5, т.9, т.10 и т.31 в размер на 248,40
лв., както и дължима сума в размер на 115,20 лв. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В срока за доброволно изпълнение – на 23.03.2020 г.,
длъжникът е депозирал жалба срещу постановлението от 27.01.2020 г. на ЧСИ М. Б.,
в частта относно приетия размер за адвокатското възнаграждение на взискателя.
На 06.07.2020 г. съдебния изпълнител М. Б. е постановил
отказ за намаляване на приетите
разноски, за който отказ длъжника е уведомен на 04.08.2020 г.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради
прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи
на обжалване пред съда.
В случая, няма данни преди иницииране на
изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето
действие насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите с осъдително
решение парични суми, което означава, че длъжникът Л.Б.И. ще следва да понесе разноските
във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане
преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за
процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ , в настоящия случай е
дължимо.
Предвид установената по-горе фактология по
отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата, установени в Закона за
адвокатурата, страните могат свободно да определят размера на адвокатското
възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва
осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила
другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на
процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна
сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско
възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не
е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е
ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението
на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012
г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на
изпълнително дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер
на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 500 лв. – 1/10 от съответните възнаграждения предвидени
в чл.7, ал.2, т.1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответните
възнаграждения по чл.7,ал.2, т.1 и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от
съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2, т.2-7.
В конкретният случай единственото
фактическо действие, което е осъществено от процесуалния представител на
взискателя - адв. В.В. (САК), е подаването на молба за образуване на
изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист. След момента на упражняване на молбата за образуване на
изпълнителното дело до момента на определяне на възнаграждението за разноски, а
и след това - до момента на подаване на жалба от страна на длъжника не са осъществявани каквито и да е било процесуални
действия във връзка с провеждания изпълнителен процес, било то такива
ориентирани към проучване имущественото състояние на длъжника, респективно
такива преследващи налагането на изпълнителни способи пряко насочени към
събиране на допуснатото до изпълнение вземане. Обстоятелството, че съдебния
изпълнител е провеждал подобни действия изобщо не създава основания по
отношение на кредитора да се заключава, че активно е съдействал за тяхното
иницииране. Инициирането на същите е по служебен почин на съдебния изпълнител,
които след образуването на изпълнителния процес е пристъпил към прилагане мерки
на принудително изпълнение спрямо имуществената сфера на длъжника. Паралелно с
изложеното, е важно да
се отбележи, че без всякакво значение за размера на дължимия за репарация
хонорар е това, какъв е вида на присъдените за заплащане вземания. Това, че се
касае до изпълнение на вземания за периодични плащания не означава, че в полза
на кредитора се поражда вземане за разноски за адвокатска защита още в началния
момент на принудителното удовлетворяване на тези вземания, защото занапред
ангажирания адвокат ще провежда защитата правата на тази страна. Преценката за
прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК всякога следва да се базира само
на осъществените до момента на навеждане на възражението, респ. в случай подаването на жалба процесуални
действия от страната, изискваща
присъждане на съответното възнаграждение. В този смисъл, евентуалните бъдещи действия,
които могат да се реализират в пределите на изпълнителния процес, няма как да бъдат отчитани от
съда, дори да е известно, че изпълнителния процес няма да може да бъде
прекратен, поради пълно удовлетворяване на присъденото вземане, защото такова
ще възниква всеки месец.
За пълнота на изложението трябва да се спомене и това,
че адвокатското възнаграждение следващо се за образуване на изпълнителното
дело, по смисъла на 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по разглежданото изпълнително дело няма как да
надвишава минималния размер от 200 лв., тъй като изготвянето на молбата по 426, ал.1 ГПК не се отличава с някаква
завишена правна сложност или с необходимост от осъществяването на допълнителни
проверки на обстоятелства, свързани с
използвания от кредитора изпълнителен титул, респективно- с установяване на някакъв широк
кръг от длъжници, спрямо които да се разпростира силата на присъдено нещо на
осъдителното решение. В този смисъл сумата от 200 лв. е напълно съответна на
положения от адвоката труд във връзка с изготвянето на молбата за образуване на
изпълнителния процес, като за заплатения разход над тази сума до сумата от 600 лв. Определеното от ЧСИ възнаграждение
за репариране се явява прекомерно и подлежащо на редуциране по смисъла на 78,ал.5 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Л.Б.И., ЕГН **********, отказ
на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ обективиран в съобщение изх. № 33970/06.07.2020
г. по изп.д. № 2020838040499 за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено
от взискателя по изп. дело № 2020838040499 на ЧСИ М. Б. рег. № 838 на КЧСИ адвокатско
възнаграждение от 600 лв., на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.