Решение по дело №66/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 149
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20243001000066
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000066 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. А. Б. и Н. К. Б., двамата
с адрес в гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Я., и въззивна
жалба подадена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София,
представлявано от изпълнителните директори Коста Чолаков и Бистра
Василева, чрез процесуален представител ю.к. Па, срещу решение №
488/10.11.2023г., постановено по т.д. № 372/2023год. по описа на ОС – Варна,
с което съдът на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е осъдил „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ " АД да заплати на И. А. Б. и на Н.
К. Б. сумите от по 15 000 лв. на всеки от тях, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от техния праводател/наследодател К Н Б.
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки, страдания и
психически дискомфорт, причинени от смъртта на брат му В Н Б., вследствие
настъпило на 22.08.2020г. ПТП, виновно причинено от водача С А С на лек
автомобил „Шевролет Каптива", peг. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица №
BG/06/120001832758, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.
1 и чл.497 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е отхвърлил претенциите за разликата
над сумите от по 15 000 лв. до предявените размери от по 25 000 лв., като
неоснователни.
1
Въззивниците - ищци в първоинстанционното производство – И. А. Б. и
Н. К. Б., обжалват решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковите
претенции за разликата от по 15 000 лв. до 25 000лв., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 24.02.2021г. до окончателното изплащане
на сумите. Излагат се конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение правилата на чл. 52 ЗЗД, както и в
отклонение задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 4/68 и
решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС. Намира
за необоснован извода за неоснователност на претенцията за разликата над 15
000 лв., а присъдената сума за несправедлива и занижена, несъответна на
понесените от наследодателя им К Б. неимуществени вреди вследствие
загубата на брат му В Б.. Излагат подробни съображения за доказаността на
твърдяната изключителност в отношенията между двамата братя и на
връзката помежду им. Претендира се отмяна на решението в обжалваните
отхвърлителни части и уважаване на исковите претенции за разликата от
15 000 лв. до 25 000 лв., т. е. за присъждане на допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от по 10 000 лв. на всеки един от ищците, и за
уважаване на претенцията за законна лихва върху главниците считано от
24.02.2021г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира се
присъждане на разноски, в т.ч. на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр. София.
Въззивникът "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, представлявано по
пълномощие от ю.к. Н., обжалва решението в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени
вреди в размер от по 15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.02.2021г. Излагат се подробни съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението в съответните му части,
при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се
допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Цитира относима съдебна практика, изразена в ППВС, както и в ТР на
ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, от
която първоинстанционният съд се е отклонил при постановяване на
решението. Излага оплаквания по отношение събраните по делото гласни
доказателства, намирайки цененето на същите от съда в отклонение от
правилото на чл. 172 ГПК. На самостоятелно основание твърди допуснато
съществено нарушение, изразяващо се в лишаване възможността ответното
по иска застрахователно дружество да подкрепи възражението си по
отношение на това дали братята са живели в едно домакинство и съответно до
кой момент, а искането за издаване на съдебно удостоверение е счетено за
неотносимо. Поддържа се възражението за недоказаност наличието на трайна
дълбока и изключителна (емоционална) близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Счита, че в настоящия случай
2
няма данни за възникнали конкретни житейски обстоятелства или ситуация,
навеждащи до извода за подобна изключителност. Моли съда да отмени
обжалваното решение в осъдителната му част и отхвърли исковите претенции
като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски
съобразно изхода от спора.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от И. А. Б. и Н. К.
Б., чрез процесуалния им представител адв. Я., с който се изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба на застрахователното дружество, с
подробно изложени съображения за това. Излагат се съображения за
правилност на извода за окръжния съд, че в разглежданият случай е налице
визираната в чл. 493а, ал. 4 КЗ и ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС по
тълк.д. № 1/2016г. изключителност. Намира за бланкетни оплакванията на
застрахователното дружество по отношение необосноваността на
обжалваното решение, в т.ч. по отношение събраните по делото гласни
доказателства. Твърди доказаност на изключителността на връзката между
двамата братя, а изводът на първоинстанционния съд в тази връзка за приет
след задълбочен анализ и отчитане конкретиката на спора. Считайки
въззивната жалба на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за неоснователна и
необоснована, моли съда да остави същата без уважение, респ. да уважи
депозираната от името на И. А. Б. и Н. К. Б. въззивна жалба.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №
125/19.02.2024 г.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са наследници по закон на К Н Б., който приживе е предявил
застрахователна претенция до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане
на обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат
В Н Б. вследствие настъпило на 22.08.2020 г. ПТП, виновно причинено от С А
С - водач на лек автомобил „Шевролет Каптива", peг. № ХХ ХХХХ ХХ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" със застрахователна полица
№ BG/06/120001832758. Съобразно дадените разрешения в Решение № 60170
от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1435/2020 г., II т. о., ТК, когато приживе
пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на
обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ на
застрахователя могат да го предявят с иск по чл. 226 КЗ (отм.). Със същото
решение е прието, че наследяване на правото на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се приложи при наличие на претенция,
отправена до застрахова теля, независимо дали при действието на КЗ (отм.)
или на новия КЗ, в сила от 1 януари, 2016 г. С оглед на изложеното ищците са
активно материално правно легитимирани за проведат иска за обезвреда за
3
вреди от деликт, тъй като наследодателят е упражнил приживе своето лично
право.
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Застрахователят оспорва единствено наличието на активна
материалноправна легитимация на праводателя на ищците да претендира
обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка със смъртта на
неговия брат В Н Б.. Оспорва се наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, причиняваща продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на Тълкувателно решение №
1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Съобразно дадените разрешение в ТР № 1/2016 год. по т.д. №1/2016 год.
на ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на
4
смърт, право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричния извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертани в двете пленумни постановления, се присъжда само
по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение са:
1/създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка.
Отношенията между починалия В Б. и неговия брат К Б. /праводател на
ищците/ са установени при съвкупната преценка на събраните по делото
гласни доказателства – показания на св. Н.К /дъщеря на ищците и сестра на
техния праводател/ и К.П/ приятел/. Свидетелите са категорични, че
отношенията между двамата братя били много близки. Имали малка разлика
във възрастта, като до 2018 г. живеели заедно, в една стая, в апартамента на
родителите си. Общували ежедневно, имали идентични интереси –
компютърни игри и упражнявали хобито си в общи групи. Общуването не
било прекъснато от факта, че на 41 год. /през 2018 год./ В закупил личен
апартамент. В бил по-общителният и се стремял да приобщи брат си в
собствената си приятелска среда. Имал по-големи финансови възможности и
помагал на К и на цялото семейство. Свидетелката Н.К определя двамата
братя като „душевно свързани“ и „близнаци“. Идентична е и оценката на
свидетеля К.П, който излага, че „годините постепенно минавали“, а двамата
братя „продължавали да бъдат много близки“ и „не можели един без друг“. В
работел, а след работа бил с брат си.
Събраните гласни доказателства установяват видимите, обективни
признаци на дълбокото страдание и скръб на К от смъртта на брат му. К
плачел, искал да пуши, въпреки, че не пушел. Затворил се, спрял да общува,
станал по-сприхав и ядосан. Заключвал се в стаята си, отказвал разговори със
сестра си и нейните деца, искал да бъде оставен сам. Сам играел на
компютърните игри, но ставал раздразнителен, бесен, споделял, че няма с
кого да играе и да споделя любимото си занимание. В последствие К имал
проблеми със съня и приемал медикаменти за това. Спрял да се грижи за себе
си, изпитвал чувство за вина и самота. Страданията му продължили до датата
на смъртта му – 01.12.2022 год.
Преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, показанията на
свидетеля Н К кореспондират с разказа на другия свидетел К П П, поради
което същите се кредитират от съда. Само фактът на заинтересованост на
свидетеля не е основание за некредитиране на показанията му. Не съществува
забрана въз основа на показания на заинтересовани свидетели да бъдат
приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се
явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната
/Решение № 50095 от 3.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1318/2022 г., II т. о., ТК/.
5
Неоснователни са възраженията на въззивника – застраховател,
обосновани с липсата на преки и непосредствени впечатления на св.К П.
Свидетелят има системни и дългогодишни впечатления за
взаимоотношенията между двамата братя. Показанията в частта относно
финансовата помощ пресъздават приживе споделени от В факти /плащане на
сметки, закупуване на компютър/, поради което изцяло се кредитират от съда.
Въззивникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се позовава на допуснато
процесуално нарушение във връзка с отказа за снабдяване със съдебно
удостоверение за постоянен и настоящ адрес на братята. Страната обаче не е
подновила соченото доказателствено искане пред въззивния съд. Фактът на
продължително съвместно съжителство е установен безпротиворечиво от
събраните гласни доказателства, като от релевантно значение за спора е
фактическото, действителното местожителство, а не декларираното такова по
реда на ЗГР.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Преценката за наличие на „особено близка връзка с починалия“ за
понесени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка е винаги конкретна и
почива на събраните по делото доказателства. В казуалната практика на ВКС
се приема, че особено близка връзка се поражда например в резултат на
тежки и извънредни житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-
интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия
обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за
съответния вид родство, например поради заместващата финансова и
емоционална грижа, полагана за пострадалия вместо от родителите /Решение
№50116/23.04.2024 по дело №1725/2022, 2 ТО; решение № 25/12.01.2024 год.
по гр.дело № 4660/2022 г., на I г.о., на ВКС / или при израстването на братята
сами като деца поради продължително отсъствие на родителите /Решение
№50038/18.08.2023 по дело №2736/2021 2 ТО/. В конкретния казус липсва
тежка и извънредна житейска ситуация, но въззивният съд отчита, че двамата
братя са живели съвместно, в условията на непрекъснато общуване и грижа,
не само в детството и юношеството, но и в зрелите си години. Двамата братя
са нямали семейства и деца. Въпреки възрастта си К не създал и собствен
приятелски кръг. Взаимните грижи и взаимопомощ в бита надхвърлят
ежедневната и традиционна такава, като те са продължили през целия
житейски път на братята. Продължителното съвместно съществуване /над 40
год./ е факторът, който следва да бъде отчетен при формиране на извод за
наличие на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство.
Същевременно съдът отчита и че действително претърпени
неимуществени вреди надхвърлят по интензитет вредите, нормално присъщи
за съответната връзка.
При съвкупната преценка на гореизложеното съдът приема, че
6
праводателят на ищците К Б. е активно материалноправно легитимиран да
претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на
неговия брат В Б..
По размера на вредите: Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало,
причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени
или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при телесни
увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на
увреждането, произтичащите от него физически и психически последици,
личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално
положение, среда и занятия.
Съдът намира определеният от ВОС размер на обезщетението от 30 000
лева за справедлив, отчитайки интензитета на болките и страданията, но и
обстоятелството, че същите са търпяни в периода от смъртта на В.Б. /
30.08.2020 год./ до смъртта на праводателя К.Б. /01.12.2022 год./.
Определеният размер съответства на икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, индиция за която са и предвидените в Кодекса
за застраховането лимити на застрахователното покритие на гражданската
отговорност / чл. 492 КЗ/.
Въззивникът – застраховател не е навел възражения против решението на
ВОС в частта, в която са формирани фактически и правни изводи за
неоснователност на възражението за съспричиняване на вредоносния
резултат.
Разноски: С оглед изхода от спора и неоснователността на въззивната
жалба от двамата ищци на ответника – застраховател следва да бъде присдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, съобразявайки че въззивното производство е
протекло в едно съдебно заседание и без събиране на доказателства.
В ползи на въззивниците Б.и следва да бъдат присъдени сторените във
въззивното производство разноски, съразмерно на обжалваемия интерес по
неоснователната жалба на насрещната страна. Страните са представили
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 3000
лева от всеки от ищците. Така договореният хонорар е прекомерен с оглед
7
обстоятелството, че въззивният спор не е с фактическа и правна сложност,
протекъл е в едно съдебно засадение и без събиране на доказателства.
Предмет на установяване са факти, които са общи за двамата ищци, чиято
активна легитимация произтича от наследствено правоприемство. С оглед
направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК възнаграждението за всеки от
ищците следва да бъде намалено до размер на 1000 лева или общо 2000 лева.
С оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С -
432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.
минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни и
не обвързват съда. От определеното възнаграждение – общо 2000 лева,
съразмерни на обжалваемия интерес по неоснователната жалба на
насрещната страна се явяват 1200 лева, т.е. по 600 лева за всеки от ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 488/10.11.2023г., постановено по т.д. №
372/2023год. по описа на ОС – Варна
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б ДА ЗАПЛАТИ на И. А. Б., ЕГН **********, с адрес, гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“ бл. 15, вх. 1, ет. 7, ап.21 сумата от 600 лв., представляваща
определени по съразмерност разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Б., ЕГН **********, с адрес, гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“ бл. 15, вх. 1, ет. 7, ап.21 сумата от 600 лв., представляваща
определени по съразмерност разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И. А. Б., ЕГН **********, с адрес, гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“ бл. 15, вх. 1, ет. 7, ап.21 и Н. К. Б., ЕГН **********, с адрес, гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 15, вх. 1, ет. 7, ап.21 ДА ЗАПЛАТЯТ общо на
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление, гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от
100 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9