Р E Ш Е Н И Е
град София, 12.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на петнадесети
април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА въззивно гр. дело № 5766 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
С Решение № 29899 от
31.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 56263 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 80-ти състав, е осъдил на
основание чл. 144 СК, В.Х.В., ЕГН **********, да заплаща на С.В.В., ЕГН **********,
като пълнолетна учаща редовно във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на сумата от 155.00 лева, считано от 01.10.2019
г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до настъпване на 25 -годишна възраст
или до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, на основание чл. 144 от Семейния кодекс (СК), ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК. Отхвърлил е иска за издръжка в останалата му част за разликата над уважения размер от 155.00 лева до пълния предявен размер от
250.00 лева месечно, като неоснователен. Осъдил е В.Х.В. да заплати, по сметка на СРС, сумата от 223.30 лева – държавна такса по така
присъдената издръжка. Осъдил е В.Х.В.
да заплати на адвокат Е.И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 248.00
лева – възнаграждение за безплатна адвокатска защита на ищцата С.В.В.. Допуснал
е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно така присъдената издръжка.
Ищцата С.В.В. (въззивница в настоящото производство), чрез пълномощник – адвокат Е. И., е останала недоволна от така постановеното
Решение и го е обжалвала, с въззивна
жалба, вх. № 5025165 от 13.02.2020
г. по описа на СРС, в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 144 СК за разликата над 155.00 лева до пълния претендиран
размер от 250.00 лева. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
съдебния акт в обжалваната част, като се поддържа, че ответникът вече не дължал
издръжка на три деца, тъй като сестрата на ищцата е навършила 25 - годишна
възраст. Ето защо, след като досега заплащал три месечни издръжки, за него
нямало да е налице особено затруднение да заплаща исканото увеличение. Поддържа,
че са допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, която не
била обсъдила всички доводи и твърдения, изложени в исковата молба. Не бил
обсъден и доказателствения материал в неговата пълнота. Счита, че размерът от
155.00 лева е неправилно определен само въз основа на признанието на ответника.
Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени Решението в обжалваната
отхвърлителна част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска по
чл. 144 СК изцяло. Въззивната жалба се поддържа в писмена молба и пълномощникът
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, поради
освобождаването на въззивницата като материално затруднено лице по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Ответникът В.Х.В. (въззиваем в настоящото производство), чрез пълномощник – адвокат Т.Б., е заявил
становище в отговор на въззивната жалба. Оспорил
е жалбата изцяло по изложените в нея оплаквания за неправилност на обжалваната
част от първоинстанционното решение и моли въззивния съд да я остави без
уважение и да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представи
по делото писмени бележки.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срок, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е
насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване в атакуваната част валиден и допустим съдебен акт.
Решението в частта, с която е уважен
искът до размера на сумата от 155.00 лева, както и в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, като необжалвано, е влязло в сила.
Софийският градски съд, с оглед
обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото в двете
съдебни инстанции и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
При
постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският
районен съд е приел за установени следните факти, които са били и безспорни
в отношенията между страните: ищцата С.В.В. е дъщеря на ответника В.Х.В. (удостоверение
за раждане на л. 5 от първ. дело);
iъщата е навършила пълнолетие към датата на исковата молба и
продължава обучението си в редовна форма във висше учебно заведение – СУ “Св.
Климент Охридски“, Медицински факултет, по
специалността “Медицина“ (удостоверение
на л. 9 от първ. дело); ищцата не
е имала навършени 25 години към датата на приключване на съдебното дирене; бракът
на родителите на ищцата – Елена Ангелова В. (с
фамилно име “Иванова“ след прекратяването му)
и В.Х.В. е прекратен с влязло в сила решение от 26.02.2016 г., постановено по
гр. дело № 22843 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 91-ви състав (л. 6 от първ. дело).
Видно
от приети в първата инстанция като писмени доказателства две удостоверения (съответно на л. 24 и на л. 23 от първ. дело), ответникът В.В. има сключен втори граждански брак с Диана
Валентинова В., като от брака им е родено на *** г. детето Владислав
Венциславов В. – малолетен. Следователно, както правилно е обосновал и
първоинстанционният съд, ответната страна по спора има задължение за издръжка и към това дете.
Доходите
на бащата В. са установени по делото в размера от 1 478.40 лева до 1 922.44 лева (писмо от 20.12.2019 г. на
Дирекция “Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“ при НОИ
и Справка за периода 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. на ТД на НАП - София). Ответникът
има задължение по месечно обслужване на банков кредит в размер на 564.30 лева (банково извлечение – на л. 22 от първ.
дело).
В
хода на процеса ответникът В. е заявил, че е в състояние да заплаща месечна
издръжка на ищцата в размер на 155.00 лева без това да съставлява за него
особено затруднение.
Като
е обсъдил подробно посочената доказателствена съвкупност (включително признанието на неизгодния факт, направено от
ответника за размера, до който не оспорва иска),
Софийският районен съд е достигнал до извода, че ответникът В. разполага с
материалната възможност да плаща търсената издръжка до сумата от 155.00 лева
месечно, до която е приел исковете по чл. 144 СК и чл. 146, ал. 1 СК за основателни
и доказани.
Горната
фактическа установеност следва да бъде допълнена с установените факти във
въззивното производство, посредством допуснатите, на основание чл. 266, ал. 2 ГПК, писмени доказателства: заповед № 82 от 27.01.2020 г. от Апелативна
прокуратура – София, заверено копие от трудова книжка № 4 на Е.И.и регистрационна
карта на Е.И.от Дирекция “Бюро по труда“ – “Люлин“ при Агенция по заетостта. От
същите е видно, че трудовото правоотношение на майката на въззивницата е
прекратено, считано от 03.02.2020 г., поради връщане на работа на замествания
съдебен служител, както и че същата е била регистрирана на 06.02.2020 г. като
лице, търсещо работа, като не е отбелязана друга дата на среща.
В двете инстанции не са ангажирани други допустими и
относими доказателства, на които въззивният съд да гради изводите си.
Настоящият състав на съда споделя
установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз
основа на нея обосновани изводи, като не намира
основания за изграждане на различни изводи въз основа на така приетата
доказателствена съвкупност. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички
поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло
делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК,
правейки ги по този начин част от своя съдебен акт. С оглед оплакванията във въззивната
жалба и нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд
излага и свои мотиви.
Уважаването на иск за издръжка на
пълнолетно учащо дете от неговия родител,
предполага, ищцата, която
е въззивница в настоящото производство, и чиято е доказателствената тежест,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже
кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/. че въззиваемият - ответник е нейн родител,
2/. нуждите си от издръжка за релевантния период и в претендирания размер, 3/.
че не е навършила 25 години и учи редовно в съответното висше учебно заведение,
4/ Ищцата е следвало да наведе и
твърдения, че не разполага със
собствено имущество и доходи или, че имуществото й не е достатъчно, за да се
издържа от него; 5/ На доказване подлежи и възможността дължащият
издръжката родител да я престира без това да съставлява “особено затруднение“
за него.
В процесния случай, предвид безспорните
в отношенията между страните факти, на установяване са подлежали доходите на
ответника и възможността му да плаща месечна издръжка в размер на исковата сума
без това да съставлява особено затруднение за него. Наред с горните въпроси следва
да се прибави и този доказан ли е от ищцата размерът на така претендираната
издръжка от 250.00 лева месечно. Не са ангажирани доказателства в тази посока по
делото. Действително, нуждата от средства при учащите за храна, транспорт,
учебни материали, такси и пр., се предполага, но е в тежест на търсещия
издръжка да докаже по делото конкретния месечен размер на сумите за
задоволяване на тези нужди.
На следващо място, въззивният съд намира
за неоснователни оплакванията на въззивницата, че въззиваемият дължал издръжка
вече само на малолетния му син и на самата С.В. (доколкото
сестрата на ищцата е навършила 25 години),
поради което месечно въззиваемият следвало да разполага със свободна сума,
посредством която да заплаща претендираната издръжка от 250.00 лева. В тази
връзка правилно първостепенният съд е съобразил факта, че ответникът има
задължение към детето Владислав В., роден на *** г. Задължението за издръжка
към ненавършилите пълнолетие лица е безусловно. Не са налице по делото данни
каква сума месечно е необходима на въззиваемия, за да осигурява посредством
финансови средства правилното физическо, емоционално и социално развитие на малолетния
му син, за да бъде съобразявана конкретно сума като отчисление от месечния му
доход, каквито аргументи са наведени във въззивната жалба.
От друга страна, в хипотезата на чл. 144 СК, условие за
уважаване на иска за издръжка на пълнолетни учащи деца е и родителите да могат да я дават без “особено затруднение“, т. е.
издръжката да не съставлява “особено затруднение“ за дължащия я родител. Тази
предпоставка също следва кумулативно да е налице. Това означава, че родителят
трябва обективно да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
издръжката на пълнолетното му дете. Това е така, тъй като не е налице пълна
безусловност на задължението за издръжка на пълнолетен учащ. Задължението за
издръжка по чл. 144 СК се подчинява
освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, и на
определени ограничителни изисквания. Ограничението
има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете,
което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си.
Правилно Софийският районен съд е взел
предвид направеното признание от ответника В., че без особено затруднение може
да заплаща единствено месечна издръжка в размер на 155.00 лева. Признанието на
неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което съдът преценява с
оглед на останалата доказателствена съвкупност по делото. Последната в своята
цялост сочи, че издръжка в размер на 250.00 лева месечно би съставлявала тежест
за възиваемия, който има алиментно задължение към друго лице (малолетно), както и
месечно дължима погасителна вноска по банков кредит в размер на 564.30 лева. При
постановяване на месечната издръжка на пълнолетен учащ не следва да се определя
дела на другия родител (в случая майката) в издръжката. Въпреки това, материалната
възможност на другия родител следва да бъде отчетена дотолкова, че да се
прецени прецизно основателността на претенцията за издръжка на пълнолетния учащ
от родителя, от когото тя се претендира. В конкретния случай, не може да бъде
направен извод, че въззиваемият следва да предоставя по-голяма сума за издръжка
на въззивницата, поради невъзможност на майка й да й дава каквато и да било
издръжка за подпомагане на учението й, съобразно представените доказателства
относно майката на въззивницата (прекратяване на
трудовия й договор, трудова книжка и регистрационна карта от “Бюро по труда“). Това е така, защото при прекратяване на трудовото
й правоотношение майката е получила съответното обезщетение по КСО, а данните
от регистрационната й карта са само за една регистрация към дата 06.02.2020 г. (преди близо година и половина). При това положение майката на въззивницата също
може да я подпомага в издръжката.
Съобразно изложеното, правилно първоинстанционният
съд е отхвърлил, като неоснователна, исковата претенция за издръжка за
разликата над 155.00 лева до пълния предявен размер от 250.00 лева.
При постановяване на решението в
отхвърлителната част първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не
са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на
атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
отхвърлителна част, като правилно, постановено при спазване на материалния
и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция.
При този изход
на спора не следва да бъдат присъждани разноски на въззивницата, вкл. и за
адвокатско възнаграждение. Доколкото С.В. е представлявана безплатно от адвокат
Е.И., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., то и адвокатът няма вземане за адвокатско
възнаграждение, доколкото присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. е обусловено от правото на разноски на безплатно представляваната
страна в процеса.
Въззиваемият В.В.
е заявил претенция за разноски, като по делото не са представени доказателства
да е понесъл такива. Ето защо и това искане следва да бъде оставено без
уважение, но като недоказано.
Така
мотивиран, Софийският градски съд, на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29899 от 31.01.2020 г., постановено по гр. дело № 56263 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 80-ти състав, в обжалваната отхвърлителна част.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на адвокат Е.И.,***,
за присъждане на адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл.
ал. 1, т. 2 Задв., за въззивното производство, като неоснователна.
ОСТАВЯ без
уважение претенцията на В.Х.В. за присъждане на разноски за въззивното
производство, като недоказана.
РЕШЕНИЕТО, съобразно ограничението на чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.