РЕШЕНИЕ
№ 72 / 7.2.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на
прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а.
дело № 1271 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на Началника на Районно
управление Панагюрище към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, чрез процесуалния
представител гл. юрк. Пенова, срещу Решение № 16 от 13.10.2021г., постановено
по а.н.дело № 20215230200116 по описа на Районен съд Панагюрище за 2021г., с
което е отменено Наказателно
постановление 2021-310-08-07 от 05.05.2021 год. на Началника на Районно
управление Панагюрище към ОДМВР, Пазарджик, с което на Н.Н.Н., ЕГН: **********,***,
за нарушение на чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и на
основание чл. 212 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание глоба в
размер на 500,00лв.
Твърди се, че решението на районния съд е
постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2, от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Оспорва се констатацията на съда, че в хода на
административната процедура е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото
не е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение, а наказателното постановление да се издаде в хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН. Оспорва се и констатацията на решаващия съд, че сроковете по чл.
34 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление са изтекли.
Счита се, че констативния акт и наказателното
постановление са издадени от компетентен орган, съгласно чл. 215. ал.1 и ал.2 ЗОБВВПИ, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на предвидения
за това процесуален ред. Според
жалбоподателя, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето в присъствие и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На съшия
с осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, от която възможност Н. не се е възползвал. Съставеният акт
за установяване на административно нарушение, отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН, налице е надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено.
Поддържа се, че след 03.12.2020 г., когато срока
на действие на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси е изтекъл до 23.12.2020 г., когато оръжието е предадено, Н.
е съхранявал без разрешение пистолет „Макаров“, кал. 9*1 мм., с фабричен №
081224, с което нарушил изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, тоест реално
е съхранявал оръжие без да притежава съответното разрешение за това. Според
жалбоподателя, притежателите на оръжие, след изтичане на срока на издаденото за
това разрешение, могат да изберат една измежду няколко възможности за
правомерно поведение - да предадат оръжията в районното управление, да го
продадат или да го отчуждят по друг предвиден в закона начин, но при всички
случаи, като резултат те не трябва да държат оръжие, ако нямат отново издадено
разрешение.
Счита се, че непосочването на целия период на
извършване на нарушението в случая не представлява процесуално нарушение, тъй
като към датата посочена в акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление, нарушението не е било преустановено, а е било налице.
Според жалбоподателя, в случая не е налице
основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото самият факт, че предмет на
нарушението е огнестрелно оръжие, показва една висока обществена опасност на
деянието.
Иска се обжалваното решение на
първоинстанционния съд да бъде отменено, като се остави в сила процесното
наказателно постановление. Иска се в полза на администрацията да се присъди
възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.
3. Ответника по касационната жалба Н.Н.Н., ЕГН: **********,***,
чрез процесуалния си представител адв. Б., в представен по делото писмен
отговор е на становище, че същата е неоснователна. Поддържат се изцяло
фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд
в обжалваното съдебно решение.
Счита се, че контролния орган съставил акта за
установяване на административно нарушение е извършил служебна справка на
23.12.2020 г. в регистрите на служба Контрол на общоопасните средства при Районно
управление, Панагюрище и е констатирал нарушението още тогава. Поради тази
причина се счита, че съдът правилно е приел, че АУАН съставен на 27.04.2021 г.
е извън преклузивния три месечен срок.
Според ответника по касация, първоинстанционния
съд правилно е квалифицирал случая като маловажен.
Иска се първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Панагюрище е бил сезиран с жалба,
предявена от Н.Н.Н., срещу НП № 2021-310-08-07 от 05.05.2021 год. на Началника
на РУ Панагюрище към ОДМВР, Пазарджик, с което за нарушение на чл. 56, ал. 1,
във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ, нему е
било наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв.
Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия АА № 240172 от 27.04.2021г.,
съставен от Стоил Н. Иванов, на длъжност полицейски инспектор по контрол на
общоопасните средства при Районно управление, Панагюрище. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На 23.12.2020г. около 09:40 ч., в град
Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. Георги Бозаджиев, №26, при извършена проверка в
регистрите на служба Контрол на общоопасните средства при Районно управление,
Панагюрище е установено, Н.Н.Н. за времето от 03.12.2020г. до 23.12.2020г. е
съхранявал на постоянния си адрес в гр. … , общ. … обл. …., ул. … , личното си
късо оръжие марка пистолет „…“, кал. 9х18 мм. с №….без да притежава валидно
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Срокът на
притежаваното разрешение №20150140597 от 04.12.2015г. издадено от Районно
управление Панагюрище е било валидно до 03.12.2020г.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
56, ал. 1, във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия.
Акта е връчен на неговия адресат, без заявени
резерви или забележки.
Това описание на противоправното деяние и неговата
правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно
наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл.
212 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание глоба в размер на
500,00лв..
7. По административно наказателната преписка и
съответно по първоинстанционното дело са приобщени :
- Досъдебно производство № 27 по описа за 2021
г. на РУ, Панагюрище, прокурорска преписка № 142 по описа на Районна
прокуратура Панагюрище, образувана с Постановление на прокурор от РП,
Панагюрище от 02.02.2021 г., с оглед евентуално извършено престъпление по чл.
329, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е прекратено с Постановление на
прокурор от РП, Панагюрище от 12.04.2021 г. Прието е, че Н. е оказал пълно
съдействие на разследващите органи,
което го очертава като личност с явно незначителна обществена опасност,
а от това на плоскостта на преценката по чл. 9, ал. 2 от НК, конкретното деяние
е малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност ;
- Докладна записка от 30.12.2020 г. до Началника
на ПУ Панагюрище, във връзка с процесния
инцидент ;
- Заявление от 30.12.2020г. от Начев до Началника
на ПУ Панагюрище за продължаване на
срока за разрешението носене, употреба и съхранение на оръжие;
- Медицинско удостоверение от 21.12.2020 г.,
издадено от ЕТ „Хипократ 2004 д-р Златка Божкова – ИППМП“, в което е посочено,
че в периода 01.12.2020 г. до 21.12.2020 г. Н. е бил контактен и преболедувал
от COVID-19.
Разпитан като свидетел е бил служителя, състави
акта за установяване на административно нарушение.
В хода на настоящото производство се представи
писмо изх. № 25-1027 от 25.10.2021 г. на РЗИ, Пазарджик, според което Н., не е
бил поставен под карантина за периода 01.12.2020 г. до 22.01.2020 г.
8. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е приел за неспорни в процеса
фактите за това, че Н.
е притежавал късо оръжие - пистолет марка „…., кал. 9x18 мм с № …., за чието
съхранение имал разрешително със срок на валидност до 03.12.2020 година. Прието
е, че той не бил предал оръжието на компетентните органи в деня на изтичане на
разрешението, не бил подал и заявление за подновяване на разрешителното в
законоустановения едномесечен срок преди неговото изтичане. Причина за това
било недоброто му здравословно състояние, в което изпаднал от 01.12.2020 г.
21.12.2020 г. - заболял от КОВИД 19. Ангажиран с лечението си, което продължило
до 21.12.2020 г. жалбоподателят не успял да предаде оръжието на компетентните
органи и/или да поднови разрешението за неговото носене.
Фактът на изтичане на срока на разрешението за
носене и употреба на огнестрелно оръжие на жалбоподателя бил установен от
служител на служба КОС на 23.12.2020 г. при проверка на регистъра за
разрешенията за притежание на къси и дълги огнестрелни оръжия. При тази
констатация служителят по КОС в РУ Панагюрище, помолил колеги от Полицейски
участък, Стрелча да се обадят на Н., за да го уведомят, че срока на
разрешението му за носене на оръжие е изтекъл. Още същия ден жалбоподателят
посетил служба КОС при РУ, Панагюрище и предал оръжието, ведно с разрешението,
за което бил съставен предавателно-приемателен протокол.
Според решаващия съд, неспорно между страните е, че в периода от
04.12.2020 г., тоест датата, следваща изтичането на разрешението до 23.12.2020
г., тоест датата на която Н. е предал оръжието си на компетентните органи, той е
съхранявал огнестрелно оръжие без да притежава надлежно разрешение. С това си
деяние в посочения период той е осъществил от формална страна състава на чл. 56,
ал. 1, във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Мястото на това нарушение е дома
на жалбоподателя
Според съда, административното производство е
започнало с допускане на процесуално нарушение, тъй като в случая административно
наказващия орган е следвало да пристъпи към съставяне на наказателно
постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а в случая административно
наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. По този начин според съда, акта за установяване на
административно нарушение от 27.04.2021 г. се явява съставен извън преклузивния
тримесечен срок от откриване на нарушителя. Счетено е, че нарушението е
съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Независимо от това, съдът е приел, че процесния
казус, следва да бъде квалифициран като маловажен. Аргументи в тази насока
според първата съдебна инстанция са, причината за закъснялото връщане на
оръжието - недоброто здравословно състояние на Н. и ангажираността му през
периода за необходимото лечение, както и поведението му след обаждането на
полицейски служител, изразяващо се в незабавно предаване на оръжието на
компетентните органи. В този контекст е посочено медицинското удостоверение, според
което Н. е бил контактен и е преболедувал от COVID-19 от 01.12.2020 г. до
21.12.2020 г. За ноторно известен факт е прието, че през този период Н. е бил
поставен под карантина, поради което и обективно не е могъл да изпълни
задължението си за предаване на оръжието и/или за подновяване на срока на
разрешението за неговото притежание.
Според решаващия съд, при тези факти деянието на
Н. разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба, макар и в
минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
ІV. За правото :
9. Съобразно нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може
да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с
изключение на фойерверки от категория F1, или да съхранява, носи и/или
употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено или
по електронен път на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на
МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР
по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице.
Според чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ, разрешението за
съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях и разрешението по чл. 81а са валидни за срок 5 години от
датата на издаването им, освен в случаите по чл. 84, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
Съобразно административно наказателната норма на
чл. 212 от ЗОБВВПИ, за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от
500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
В чл. 93, т. 9 от НК е пояснено, че „Маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Според чл. 28, б. „а“ от ЗАНН(действалата към момента
редакция от ДВ, бр. 105 от 1991 г.), за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
10. В рамките на тази материална и
административно наказателна правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба и по съществото на
правния спор, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени
по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно установените
факти, са направени обосновани изводи относно квалифицирането на процесния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд в тази насока, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
11. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
На първо място, не следва да се споделя извода,
че Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 240172 от
27.04.2021г. е съставен, след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.
34, ал. 2 от ЗАНН, като самият факт на неговото съставяне, следва да се
определи като съществено нарушение на административно производствените правила.
В случая, няма съмнение, че производството по
установяване на противоправното поведение на Н. е образувано с Постановление на
прокурор от РП, Панагюрище от 02.02.2021 г., с оглед евентуално извършено
престъпление по чл. 329, ал. 1 от НК. в случай, тримесечния срок от извършване
на нарушението от Начев, явно е спазен. Досъдебното производство е прекратено с
Постановление на прокурор от РП, Панагюрище от 12.04.2021 г. и изпратено на
административно наказващия орган. Действително, в случая не е било необходимо
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, доколкото имаме
постановление на прокурора за образуване на досъдебно производство. В този
смисъл, според чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Съставянето на акт за установяване на административно нарушение в случая обаче,
само по себе си не съставлява нарушение на правилата на административната
процедура, което да е основание за отмяна на издаденото при тези условия
административни нарушение. Впрочем, в случая от страна на административно
наказващия орган е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, според който, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
12. На следващо място, както правилно е
констатирал първостепенния съд, формалното осъществяване на противоправното
деяние от страна на Н. не е бил спорен между страните. Очевидно то съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Съвкупния анализ на приобщените по делото
доказателства обаче, налага извод за значително по-ниска обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение, спрямо други нарушения от същия вид, което
обосновава квалификацията му като маловажен случай при който, посредством
прилагането на правилото на чл.28 от ЗАНН биха били постигнати целите на
специалната превенция, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Каза се, за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което с
оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (аргумент от
чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен
състава на административно нарушение, с оглед описаните в предходния раздел
факти и обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение
налагането на имуществена санкция дори в минимално предвидения в нормативния
акт размер, се явява несъразмерно тежко наказание, спрямо степента на
обществената опасност на деянието.
Следва
да се добави, че представеното в настоящото производство, писмо изх. № 25-1027
от 25.10.2021 г. на РЗИ, Пазарджик, според което Н., не е бил поставен под
карантина за периода 01.12.2020 г. до 22.01.2020 г., не налага несъмнен извод,
че същия не е имал здравословни проблеми, независимо от липсата на данни за
карантиниране.
Искането
на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да се уважава,
доколкото те не са посочени по основание и размер и не са представени
доказателства в тази насока.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 16 от 13.10.2021г., постановено по а.н.дело № 20215230200116 по описа на
Районен съд Панагюрище за 2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ :
1. /п/
2. /п/