№ 1701
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110204658 по описа за 2022 година
Производството е по реда начл. 63 ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) вр. с чл. 145 - 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на служебния защитник на Г. М. Д. – адв. Т
срещу заповед за задържане на лице рег. №513зз/14.03.2022 г., издадена от
полицейски орган при 08 сектор отдел ПКП-СДВР., с която на основание чл.
72 ал. 1 ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
"задържане за срок до 24 часа".
Адв. Т твърди в жалбата, че оспорената заповед „не ни е връчена”. В с.з.
излага доводи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в
нарушение на процесуалните правила – в нея липсва посочено право
основание, липсва посочена правна норма, която е вменена на Д., нарушен е
чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Излага доводи, че СГС е приел, че не следва да се взима МНО по отношение
на Д., тъй като въпреки медийните изяви и пируети и на МВР, и СРП в цялото
дело няма установено дори и едно малолетно лице, поради което заповедта е
постановена и в нарушение на материалния закон. В с.з. жалбата се поддържа
от адв. Т, който предлага на съда да отмени атакуваната заповед и претендира
заплащане на заплатена държавна такса.
Жалбоподателят призован на адреса, посочен в заповедта, не се явява.
Призовката е върната с отбелязване, че адресът е посещаван на три различни
дати и не е открито лице, на което да бъде връчена призовката.
1
Ответникът – В.С. М полицейски орган при 08 сектор отдел ПКП-
СДВР., редовно призован се явява лично и се представлява се от юрк.
ХРИСТОВ, който оспорва жалбата, излага доводи за законосъобразност на
обжалваната заповед. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален
административен акт с рег. №513зз/14.03.2022 г., издаден от полицейски
орган при 08 сектор отдел ПКП-СДВР., на основание чл. 72 ал. 1 т.1 ЗМВР на
Г. М. Д. е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за
временно задържане на 04 РУ – СДВР..
На 20.09.2021 г. е образувано ДП №513 ЗМК-178/2021 г. по описа на
СДВР., като с постановление от 15.03.2022 г. жалбоподателят Д. е привлечен
като обвиняем за това, че през 2021 г. в гр.София, чрез информационна и
съобщителна технология – интернет сайт за запознанства „Gepime.com” и
интернет приложението „Viber”, събирал информация за лице ненавършило
14-годишна възраст, регистрирано в същия сайт и ползващо същото
приложение, за да установи контакт с него с цел извършване на блудствени
действия и полово сношение – престъпление по чл.155а ал.2 вр.ал.1 НК.
На 14.03.2022 г. в 17.45 часа е извършено задържане на Д. и е издадена
атакуваната заповед, в която като фактическо основание за издаване е
посочено: "за лицето има данни, че е извършило престъпление ЗМК ДП
№178/2021 г.”
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие
от нея. Ведно с посочената заповед, Д. е попълнил декларация (приложение
№1 към чл. 14 ал. 2) на 14.03.2022 г. /л.11 от делото/. Към административната
преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя.
Д. е освободен в 15.10 часа на 15.03.2022 г., видно от ксерокопие на
Книга за задържани лица, както и отразеното в самата заповед.
Преди да бъде освободен обаче, в 13.35 часа на 15.03.2022 г. Д. е бил
привлечен в качеството на обвиняем в присъствието на служебен защитник
адв. Т, след което в 13.45 часа в присъствието на защитника си за времето от
13.45 часа до 13.52 часа на същия ден е проведе разпит на обвиняемия. Няма
данни по делото, служебният защитник да е уведомен и да му е връчена
заповедта за задръжане, след като същият вече е имал качеството на
защитник, а жалбоподателя – на обвиняемо лице.
На 15.03.2022 г. СРП е сезирала СРС с искане по реда на чл.64 НПК по
отношение на 20 обвиняеми, между които и Д. , като съдът не е уважил
същото по отношение на него, а е взел МНО „гаранция в пари в размер на 1
000 лв.” по ЧНД №3402/2022 г. на СРС, НО, 17 състав. С протоколно
определение от 24.03.2022 г. по ВНЧД №1046/2022 г. на 14 състав на СГС,
2
определението на СРС е отменено в тази му част.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията
му, заложени в разпоредбата на чл.72 ал.1 ЗМВР. Приложена е заповед за
компетентност на конкретния полицейски служител, който е издал заповедта,
която се оспорва.
От нормата на чл. 74 ал. 1 ЗМВР се извежда и законоустановената форма
на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон,
като тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР. Практиката на ВАС, както и на
ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане
трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което
лицето е задържано. В процесната дата изобщо липсва посочено правно
основание, а единствено и само е отразено, че "за лицето има данни, че е
извършило престъпление ЗМК ДП №178/2021 г.”
Следващата предпоставка, която съдът следва да провери при
осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорената заповед е
дали по делото са налице данни за извършено престъпление от
жалбоподателя.
С решението си по делото Дидов срещу България съдът е приел, че е
налице нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или
информация, сочещи за съществуването на обосновано подозрение за
извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, а само е посочен текст
от НК и липсват факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това
престъпление. Европейският съд е приел, че е необходимо да е налице повече
3
от "данни" за извършено престъпление, което понятие е значително пошироко
от понятието "обосновано подозрение", т.е., това са т.нар. минимални
стандарти на съдържание. От съдържанието на заповедта не става ясно какво
е основанието за задържането на жалбоподателя, като отразеното "На
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР” и "за лицето има данни, че е извършило
престъпление ЗМК ДП №178/2021 г.” са абсолютно недостатъчни да
обосноват минимално изискуемото съдържание на заповедта за задържане.
От друга страна, настоящият състав изцяло се солидаризира с изводите
на СГС в определението, с което е прието, че по отношение на жалбоподателя
не следва да се взема каквато и да било МНО, тъй като изначално е налице
несъставомерност на деянието, което му е вменено, тъй като свидетелите
Симеонов, Стоянов и Иванова не са малолетни лица, а са се представяли за
такива. ЕСПЧ изрично е посочил, че обоснованото подозрение в извършване
на престъпление предполага наличие на факти или информация, които биха
убедили обективният наблюдател, че въпросното лице може да е извършило
престъпление, а такива в конкретния случай липсват.
При горните съображения, съдът намира, че подадената жалба е
основателна, а обжалваната заповед – незаконосъобразна и същата следва да
бъде отменена.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя и да му присъди разноските по делото, представляващи
сумата от 10 лв. - държавна такса за завеждане на делото. Относно
възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Т,
същият има качеството на служебен защитник назначен в хода на ДП на Д. и
съдът не дължи произнасяне в тази насока. Препис от протоколите и
решението следва да се издадат на адв. Т, за да му послужат за отчет пред
НБПП.
Така мотивиран, СРС, НО, 121-ви състав на основание чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР, вр. чл. 172 АПК
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. №513зз/14.03.2022 г.,
издадена от полицейски орган при 08 сектор отдел ПКП-СДВР., с която на
основание чл. 72 ал. 1 ЗМВР на Г. М. Д. е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА СДВР. да заплати на Г. М. Д., с ЕГН ********** сумата от
10 лева, представляваща държавна такса за завеждане на делото.
Препис от протоколите и решението да се издадат на адв. Т, за да му
послужат за отчет пред НБПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред АССГ в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5