Решение по дело №467/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв. П. П. против Решение №79/22.03.2024 год., постановено по АНД №1246/2023 год. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №41/28.09.2023 год., с наложено на Д. Н. К. от с. Ветрен административно наказание – глоба в размер на 1 500.00 лв. за нарушение на чл.40 връзка с §1, т.16, буква „а“ от ДР от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът счита, че неправилно съда е приел, че не се установяват действия на наказаното лице, които да са умишлени или по непредпазливост по замърсяване на почвата. Изразява се несъгласие и с мотивите на съда относно вмененото допустителство у наказаното лице. С наказателното постановление е ангажирана отговорността на К. в качеството му на ползвател на процесния поземлен имот. Този факт не е спорен по делото. От резултатите от взетите проби на почвата се установява, че девет от показателите са в норма, с изключение на един показател – „масла и мазнини хексанекстрахируеми материали, включително нефтопродукти“ с установени 1092.41 мг/кг при норма от 300 мг/кг, съгласно Наредба №3/01.08.2008 год. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите. Ето защо, счита, че е безспорно установено депонирането на строителни отпадъци и замърсяване на почвата. Твърди се, че е безспорно установено, че замърсяването на процесния имот е в резултат на целенасочените действия на Д. К., а наказанието е определено към предвидения от закона минимум.

Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №41/28.09.2023 год.

Ответникът – Д. Н. К. с. Ветрен, общ. Мъглиж не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна и моли решението да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.1246, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е наказателно постановление №41/28.09.2023 год., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №41/18.05.2023 год., с което на Д. Н. К. на основание чл.162 от ЗООС е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500.00 лв. за нарушение на чл.40 връзка с §1, т.16, буква „а“ от ДР от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че Д. Н. К. като ползвател на ПИ с идентификатор 30870.4.39 по КККР на с. Зимница, общ. Мъглиж, Област Стара Загора с площ от 16 582.00 кв.м., нает от Община Мъглиж с договор за аренда от 25.01.2021 год., със срок на години от 15 години, е допуснал замърсяване на почвата с нефтопродукти над пределно допустимите количества, които предизвикват вредни изменения на почвата, с което се нарушават почвените функции и които вредни изменения предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло, с което виновно е нарушил чл.40, връзка с §1, т.16, буква „а“ от ДР на ЗООС. Нарушението е извършено на 12.05.2022 год. датата на вземането на проби и е установено на 04.05.2023 год. /съгласно констативен протокол №0011132/04.05.2023 год./. При стопанисване на имота лицето е допуснало депонирането на строителни отпадъци и замърсяване на почвата с „масла и мазнини, включително и нефтопродукти/ съгласно резултатите от изпитване на почвените проби, взети на 12.05.2022 год. и представен протокол №164/20.05.2022 год. на изпитвания на почвени проби на „Лабораторен комплекс за изпитване“ към Аграрен университет“ гр. Пловдив. От десет показателя, девет са в норма, с изключение на един показател – „масла и мазнини хексанекстрахируеми материали, включително нефтопродукти“ с установени 1092.41 мг/кг при норма от 300 мг/кг, съгласно Наредба №3/01.08.2008 год. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд Казанлък приема, че жалбоподателят не бил автор на деянието, тъй като не се установяват негови действия – умишлени или непредпазливи по замърсяване на почвата. В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателя е допуснал замърсяване на почвата, което допускане сочи за деяние при евентуален умисъл, който се характеризира с настъпване на вредоносния резултат като действие, извършено при преследване на друга цел. Съгласно чл. 40 от ЗООС юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти. В хода на съдебното производство не се установило, че жалбоподателят с някакви лични действия е предизвикал вредни изменения в почвата довели до замърсяване с масла.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от страна на касатора не е представена пълната административна преписка по издаването на обжалваното наказателно постановление. Така например както в АУАН, така и в наказателното постановление е цитиран констативен протокол №011132/04.05.2023 год., който обаче не е приложен по делото. Според отразеното в наказателното постановление, с този протокол се доказва датата на установяване на административното нарушение. Липсата му обаче пречи на осъществяването на адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство.

Не на последно място, като доказателство за вмененото административно нарушение е цитиран протокол №164/20.05.2022 год. на Лабораторен комплекс за изпитване“ към Аграрен университет“ гр. Пловдив, който протокол обаче не е ясно как е приобщен към преписката и кога касатора е узнал за резултатите от изследванията на почвата. Видно от приложената прокурорска преписка №2822/2022 год. на ТО Казанлък при РП Стара Загора, същият е изготвен във връзка с воденото досъдебно производство, като пробите са взети съгласно протокол за оглед на местопроизшествието от 12.05.2022 год. /лист 93 – 94 от прокурорската преписка/. Видно от този протокол, при съставянето му не са присъствали служители на РИОСВ Стара Загора. Извършвани са неколкократни проверки от служители на РИОСВ Стара Загора, протоколите от които са приложени по прокурорската преписка, които обаче са още през 2021 год..

Доколкото обаче по делото не е налице пълната административна преписка по издаването на наказателното постановление, то не може да се направи адекватен съдебен контрол относно процедурата по реализирането на админстративнонаказателната отговорност на ответника по касация и доказаността на вмененото му административното нарушение.

С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на Районен съд Казанлък е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, като същото следва да се върне за ново разглеждане, при което да се изиска пълната административна преписка по издаването на наказателно постановление №41/28.09.2023 год., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора и едва след това съдът да се произнесе по съществото на спора. Следва да се преценят спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН, дали е спазена процедурата по ЗАНН за реализирането на отговорността на Д. К., както и налице ли е извършено административно нарушение по чл.40 от ЗООС, ако да – доказано ли е същото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №79/22.03.2024 год., постановено по АНД №1246/2023 год. по описа на Районен съд Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.