Решение по дело №1311/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 45
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20225220201311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Пазарджик, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220201311 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-1006-001867 от 25.07.2022 г. на
Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3 от ЗДвП на Е.
А. Ф. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „А.К.“ № 18, ет.3, ап.7 за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Е. А. Ф., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението,
издаването му при съществени процесуални нарушения. Счита НП за
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата. Процесуалният му представител счита, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, излага доводи в тази насока и моли да бъде отменено.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, лично и чрез процесуалния си представител,
1
счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за законосъобразно и
правилно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На ... г. полицейските служители – свидетелите Н. Р. и И. Г.
изпълнявали служебните си задължения за установяване на нарушения по
ЗДвП, като около 20,00 часа се намирали на пункт на бул. „А. С.“ и ул. „Е.
Й.“. Полицай Р. подал стоп палка на лек на автомобил марка А. с рег. ..., който
идвал от Градската градина посока магазин „Лидл“. Водачът на автомобила
не спрял на подадения сигнал. Автомобилът продължил движението си и
свил надясно и от там между блоково пространство по ул. „Н. Г.“.
Полицейските служители се качили в служебния автомобил и тръгнали
веднага след него. Включили звуков и светлинен сигнал. Полицаите не са
губили от поглед автомобила през цялото време, даже подавали информация
по радио станцията на колегите си накъде се движи. Автомобилът пред тях се
движил доста бързо и на ул. „К. Ч.“ влязъл в междублоковото пространство и
там спрял. От дясно на автомобила излязло едно лице, което искало да избяга
и Р. тръгнал след него и след две пресечки от мястото го задържал. Водачът,
установен по-късно като жалбоподателя Е. Ф., слязъл от шофьорското място.
Г. изрично го попитал: „Ти ли управляваш?“, жалбоподателят отвърнал: „Да,
аз управлявам“. След това на място дошли полицейски служители от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, между които и актосъставителя
Л. П., за да тестват за алкохол и наркотични вещества жалбоподателя. На
место извършили проба за алкохол с техническо средство, която не отчела
наличие на алкохол. След това жалбоподателят бил качен в полицейски
автомобил и отведен в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пазарджик, където отказал извършването на проба за наркотични вещества.
Пред сградата на сектора бил и бащата на жалбоподателя – свидетеля А. Ф.,
който също посъветвал сина си да не дава проба. На място П. съставил АУАН
на жалбоподателя, който му предявил, но последният отказал да подпише и
получи, удостоверено с подписа на един свидетел. На жалбоподателя е бил
издаден талон за изследване с № 125057, който последният подписал и
2
получил. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, в което
жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДВП, като са
посочени следните обстоятелства: „На ... г. в 20:00 часа, в гр. П. на ул.К. Ч.
като водач на лек автомобил, А., ... при обстоятелства: в гр. П. на ул."Ал. С.“
при номер 20 движейки се в посока към ул. "Н. В." управлява горепосоченото
МПС А. с регистрационен номер ..., като извършва следното нарушение: в
сектор "ПП" около 20:50 часа категорично отказва проверка с техническо
средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARPK-0010 зa
установяване употребата на наркотични и/или упойващи вещества и техните
аналози в кръвта и не изпълни предписание за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.
Изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 + с
фабричен номер ARDM-0193, който в 20:19 часа отчете резултат 0.00
промила.“

Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата,
събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетелите са
категорични, ясни, последователни и взаимнодопълващи се по отношение на
съставомерните признаци, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те се
потвърждават и от писмените доказателства по делото. По същество
жалбоподателя не отрича фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП и
обстоятелството, че е отказал проба за наркотични вещества. В качеството на
свидетел е разпитан и неговия баща, който също заяви пред съда, че е
посъветвал сина си да не дава такава проба. Показанията на полицейските
служители са дадени и от лица, които не са заинтересовани по никакъв начин
от изхода на делото. В крайна сметка по отношение на съставомерните
признаци на извършеното нарушение – управление от страна на
жалбоподателя на автомобила и отказ за извършване на проба за употреба на
наркотични вещества с техническо средство, изнесеното от полицейските
служители е ясно, категорично и потвърждава гореизложената фактическа
обстановка.

При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
3
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото място в НП, като се е
движил по бул. „Ал. С.“ по посоченото време в НП, когато след известно
преследване от страна на полицейските служители е спрян за проверка на ул.
„К. Ч.“. Категорично се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества при
извършена от контролните органи проверка на процесната дата. На
санкционираното лице е бил издаден талон за изследване с № 125057, който
последният подписал и получил.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на
административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в
съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи
вещества. Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта не включват
избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка.
Задължението на контролните органи за издаване на талон за изследване,
установено от чл.3, ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с
техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест. Видно е, че законодателят е приравнил като последици
както отказа за тестване, така и например некачествените проби. Нещо повече
– в редица разпоредби на Наредбата изрично е записано, че поведението на
лицето по време на проверката, вследствие на което не може да бъде
извършена проба, се приравнява на отказ. Така например съгласно чл. 2, ал.1
от Наредбата: „При извършване на проверка за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е
4
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за
движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве“, като съгласно втората алинея на същия член: „Неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава“. В тази насока е и
разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата: „В случай че не приема показанията
на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето
избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с
медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“.
Следователно, като са издали талон за изследване, контролните органи
са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП
водачът може да бъде санкциониран и за неизпълнение на направлението за
изследване на кръвта, което в конкретния случай жалбоподателят също не е
изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място
за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС
изпълва административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този
законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно,
а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях,
дава възможност на наказващия орган да упражни компетентността си. В тази
посока е налице многобройна съдебна практика, като например Решение от
8.04.2014 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 62/2014 г., Решение № 732
от 12.12.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 838/2015 г. и други.
Установи се, че жалбоподателят не се е явил в дадения му срок за даване на
кръвна проба, поради което това също се явява и неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване.
Следователно НП се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Наложените санкции - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
право да управлява МПС за срок от 24 месеца - са твърдо определени от
закона и не следва да бъдат коригирани.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени
5
процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Неоснователни са и
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице
съществено процесуално нарушение, а именно, че в НП е посочено, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, като е отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол. Съдът неслучайно по-горе в
решението си копира дословно цялата фактическа обстановка по извършване
на нарушениеto, така, както е описана в АУАН и НП и от нея ясно е видно, че
е посочено, че жалбоподателят „управлява горепосоченото МПС А. с
регистрационен номер ..., като извършва следното нарушение: в сектор "ПП"
около 20:50 часа категорично отказва проверка с техническо средство Дрегер
Друг Тест 5000 с фабричен номер ARPK-0010 зa установяване употребата на
наркотични и/или упойващи вещества и техните аналози в кръвта“, с което
виновно е нарушил чл.174, ал.3 ЗДвП. Известно объркване внася в издаденото
НП посочването на пр.1 на чл.174, ал.3 ЗДвП в санкционната разпоредба, но
доколкото първо наложените санкции - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
право да управлява МПС за срок от 24 месеца - са едни и същи и на следващо
място са правилно посочени, то по същество няма разлика в наказанието и по
никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице, още
повече, че в крайна сметка наказаното лице се защитава по фактите, а както
се посочи по-горе обстоятелствата на нарушението във връзка, с което е
ангажирана отговорността му, са ясно и точно посочени.
С оглед засегнатите отношения по безопасност на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, категорично не са налице
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че
по делото е приложена и справка за нарушител-водач, от която се вижда, че
жалбоподателят се явява системен нарушител на правилата за движение по
пътищата, въпреки младата му възраст.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, поради което ще следва да се
потвърди.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
6
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед неявяването в открито
съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и
изготвянето само на писмено становище.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
22-1006-001867 от 25.07.2022 г. на Началник група към сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.53
от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3 от ЗДвП на Е. А. Ф. с ЕГН: ********** от гр. П., ул.
„А.К.“ № 18, ет.3, ап.7 за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. А. Ф. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „А.К.“ № 18, ет.3,
ап.7, да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7