гр. Шумен 07.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският Окръжен съд наказателна колегия в закрито заседание на пети август в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Георгиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Светлин Стефанов
2. Соня Стефанова
Сложи на разглеждане докладваното от съдия Светлин Стефанов ВЧНД № 269/19 година.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Настоящото производство се води по реда и при условията на чл. 243 от НПК
Шуменският окръжен съд е съзиран с въззивна частна жалба депозирана от Д.С.Д. с ЕГН: ********** *** против определение № 382 от 09.07.2019 г. постановено по ЧНД № 1398/2019 г. по описа на Шуменският районен съд. С жалбата се иска отмяна на определението, като неправилно и незаконосъобразно, като за това се сочат доводи, последният от които е несъотносим към настоящата преписка, тъй като касае процедура по отказ от образуване на наказателно производство и в този смисъл постановеното от Апелативна прокуратура - Варна са неприложимо, дотолкова, доколкото след това е извършено разследване по ДП № 1515/2017 г., чиито резултати са предмет на настоящото обсъждане.
ШОС приема за установено от към фактическа
страна следното:
Досъдебното производство е образувано на 14.12.2017 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата през м. април 2017 г., с цел да се набави имотна облага е възбудено и поддържано у Д.С.Д. заблуждение, че ще бъде доставен товарен автомобил марка *********-самосвал и с това му е причинена имотна вреда в размер на 5900 лв. С постановление от 04.06.2019 г. на ШРП е прекратено наказателното производство поради недоказаност, като е установено, че е обективно невъзможно събирането на други доказателства.
От приложените по делото доказателствени материали се установява, че пострадалият бил управител и съдружник в „********- Шумен, като дейността на дружеството се свеждала до внос и търговия с употребявани автомобили. През 2016 г. св. Й.Г.Й.споделил с пострадалия, че негов приятел - св. К.Д.К., живее трайно в Конфедерация Швейцария, където се занимава с търговия с употребявани автомобили и предложил да посредничи на Д.Д. при закупуване на такива от посоченото лице. В края на 2016 г. пострадалият решил да приеме това предложение, като се уговорил със св. Й. последният да получава чрез интернет-приложението „Вайбър" снимки и цени на автомобили, предлагани за продажба от св. К., които да бъдат препращани на св. Д.. Целта на уговорката била св. К. да не узнава самоличността на действителния купувач. В случай, че вземел решение да закупи някой от предлаганите от св. К. автомобили, пострадалият предавал съответната сума на св. Й., който от своя страна предоставял парите на св. Т.Н.С.- съпруга на св. К., като за предаването на сумите не били съставяни никакви документи. За поръчаните автомобили били съставяни фактури от „********- Шумен, като били доставяни чрез платформа или на собствен ход. По този начин последователно били осъществени 7-8 доставки на различни автомобили. През м. април 2017 г. пострадалият поискал да закупи товарен автомобил марка *********-самосвал, предлаган от св. К. и предоставил за целта на св. Й. сумата от 5900 лв., за което отново не бил съставен съответен документ. На 18.07.2018 г. св. Д. подал жалба до ШРП, в която твърдял, че не е получил товарния автомобил, въпреки, че е заплатил
съответната цена. Било образувано настоящото досъдебно производство, което на 04.06.2019 г. било прекратено с обжалваното постановление.
На базата на гореизложената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя изцяло, Районният съд е направил правилни правни изводи в следния смисъл:
Правилно съдът е отчел, че на базата на така изложената фактическа обстановка представителя на прокуратурата е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за ангажирането на наказателната отговорност на горепосочените лица, както и факта, че събирането на други доказателства в тази посока е обективно невъзможно. Въпреки, че в показанията на част от свидетелите се съдържат данни за предаването на процесната сума и за уговорката във връзка, с която тя е заплатена съдът откроява един по съществен въпрос, а именно въпросът за наличието или липсата на престъпление от общ характер. Правилно първоинстанционния съд е счел, че дори и твърденията на пострадалия да бъдат кредитирани и да се приеме, че са налице достатъчно доказателства в тяхна подкрепа, отново биха били налице основания за прекратяване на наказателното производство, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Първоинстанционния съд е стигнал до правилния извод, че за да е налице наказателно правна измама е необходимо деецът да е встъпил в договорни отношения без намерение да се задължи по тях, в смисъл, че още при сключване на самата сделка, същият да не е имал намерение да изпълни поетите задължения. В тази връзка съдът е посочил и практика на ВКС в същия смисъл. Именно поради това първоинстанционния съд е счел, че въз основа на събраните по делото доказателства такъв извод не би могло да бъде направен. Правилно съдът е счел за безспорно установено, което се доказва от събраните по делото доказателства, че св. Д. неколкократно е закупувал автомобили от св. К., с посредничеството на св. Й., като превозните средства са били доставени съгласно уговорките между тях. Пострадалият твърди в жалбата си, че е закупил около 7 автомобила, а в свидетелските си показания сочи, че проблеми с доставката им не е имало. Именно поради тази причина, че св. К. е доставил всички поръчани в предходни моменти автомобили не би могло да се направи извод, че още при уговарянето на последната сделка, същият е действал с умисъл за да извърши измама. В тази връзка по делото не са събрани каквито и да е било доказателства, които да говорят за това. Поради изложените съображения правилно първоинстанционния съд е намерил ,че наказателното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1. В тази връзка е направил разсъждения и в посока, че по делото липсват данни не само за престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК, но и за такова по чл. 206 от НК, като сочи и практиката на ВКС, която изрично приема, че паричната сума предадена в изпълнение на сключен договор не може да бъде предмет на обсебване, тъй като получените пари не могат да се третират като чужди по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК (Решение № 150/2003 на ВКС, III н.о.).
Правилно първоинстанционния съд е определил и прекратителното основание на наказателното производство по досъдебното производство, а именно по реда на чл. 243, ал. 6, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, и на тази база правилно е потвърдил постановлението на ШРП от 04.06.2019 г., като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК Шуменският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава изцяло определение № 382 от 09.07.2019 г. на Районен съд - Шумен постановено по ЧНД № 1398/2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|