Р Е Ш Е Н И Е
№1461 / 29.11.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На шести
ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена
Ангелова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №1698 по описа за две хиляди и шестнадесета година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове по чл.79,ал.1 и чл.92,ал.1, във вр. с чл.365,ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на парично
задължение и уговорена лихва за забава.
Предварителна бележка: С определение
№812/05.04.17г. /л.120/, поради оттегляне на исковете, предявени срещу
ответницата К. С. Ц., ЕГН **********, съдът е прекратил производството по
делото по отношение на тази ответница и с това е отпаднало и искането за
солидарно осъждане на двамата ответници.
Ищецът „Сапс груп“ ООД,
ЕИК *********, със съдебен адрес:****, адв.А.А., моли съда да осъди ответника Н.И.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес:****, адв.Г.Т.Н., да му заплати
сумата от 114 200лв., след допуснато с Определение №1873/15.08.16г.
увеличение по отношение на първоначално заявен частичен иск за сума от 25
300лв., от вземане с общ размер от 114 200лв. /л.47-л.48/, както и сумата
от 200лв., като частичен иск от вземане за сумата от 56 501.55лв.,
съставляваща лихва върху посочената главница за периода 03.09.2011г.-07.07.16г., за плащане на които ответникът се е задължил и
съгласил в полза на „Посока Ком“ ООД- гр.София със споразумение, сключено на
25.08.11г., което не е изпълнил, тъй като вземането по същото споразумение е било
прехвърлено от „Посока Ком“ ООД на ищеца с договор за цесия, сключен 23.11.15г.,
и цесията е съобщена на длъжника с уведомление от 03.02.16г.
Пледира по същество за уважаване на
исковете и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 06.11.18г.
/л.213/. Развива съображения с писмена защита вх.№33328/14.11.18г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът Н.Н. е
подал отговор на исковата молба с вх.№26285/10.09.16г. /л.68-л.69/, с който е
оспорил предявените срещу него искове като неоснователни, тъй като: с исковата
молба не са представени никакви доказателства за предоставяне на твърдените с
нея *** услуги-*** билети, р. и застраховки, от които да личи от кого тези
услуги са били ползвани, цените на същите и има ли по тях плащания- пълни или
частични; уговарянето на солидарна отговорност за ползване на индивидуални
туристически услуги е нищожно, поради противоречие и заобикаляне на закона; уговорената
лихва за забава от по 0.5% дневно е прекомерна; споразумението от 25.08.11г. е нищожно
като привидно, тъй като от него не личи как е формирана сумата от
114 200лв.-от какви суми поотделно, за кой период и при какви цени, а това
води до липса на основание; цесията не му е надлежно съобщена от цедента- има доказателства за изпращане на уведомления, но
не и за получаването им, поради което тя е породила действие само между цедента и цесионера, а на него му
е непротивопоставима, а активната легитимация на
ищеца по предявените искове- не е надлежна. Повдигнал е и възражение за
погасяване по давност и на двете претендирани от ищеца
вземания.
В първото по делото с.з., проведено на 12.12.17г.,
във връзка с дадените му от съда указания да отстрани противоречията в
твърденията, касаещи възраженията му за нищожност на споразумението, закрепени
с отговора на исковата молба, и да ги конкретизира, е заявил чрез пълномощника
си адв.Н., че: споразумението е нищожно като
привидно, тъй като единственото задължение, което е имал към „Посока Ком“, е за
сумата от 13 170евро по представената в това с.з. фактура, а не за сумата
от 114 200евро и привидността се изразява в това, че сумата на
действителното задължение се различава от сумата по споразумението, без тази
разлика да има основание и обяснение; че не може да каже нищо повече по
възраженията за нищожност поради противоречие със закона и поради заобикаляне
на закона; че прекомерността на уговорената лихва се изразява в
обстоятелството, че се явява 180% годишно, което е 18 пъти повече от законната
лихва, поради което иска намалението и до размера на законната лихва; че
вземането е погасено подавност, защото, при падеж на
задължението, съгласно споразумението, на 02.09.11г., давността следва да се отчита с начало
03.09.11г., евентуално от датата на издаване на представената от него в това
с.з. фактура- 29.08.12г. и като се зачете срока по чл.111 от ЗЗД- т.е. три
годишната давност /виж изявлението на л.164гръб и фактурата на л.156/.
Не пледира по същество в последното проведено по делото с.з., но с отговора
на исковата молба моли исковете да се отхвърлят като неоснователни, недоказани
и погасени по давност, като му се присъдят разноските в производството /виж
л.69/.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца, оспорванията
и възраженията на ответника и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани
по същество са основателни и следва да се уважат изцяло, тъй като
възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност за
вземанията, техен предмет, е неоснователно, и като се допусне исканото от
ответника намаление на уговорената от страните лихва за забава, поради нейната
прекомерност, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищеца, че е придобил по силата договор за цесия към
ответника вземания, произтичащи от сключено между ответника и праводателя на ищеца споразумение, което ответникът не е
изпълнил, с оглед което моли осъждането му за тяхното изпълнение, попадат в
хипотезата на дадената от закона на кредитора възможност, когато длъжникът не
изпълни едно поето с договор задължение, да иска реалното му изпълнение - в
случая, за реално изпълнение на договора за спогодба, от който произтичат претендираните вземания- едно главно и едно акцесорно- лихва /неустойка/ за забава, и правят исковете му
допустими.
ІІ. По основателността.
1.В с.з. от 12.12.17г. съдът е приел за
окончателен доклад проекта за доклад, съобщен на страните с Определение
№1730/12.07.17г., с поясненията и уточненията по възраженията на ответника,
както са заявени от пълномощника му в това с.з., като е разпределил между
страните доказателствената тежест за фактите по
наведените от тях твърдения, оспорвания и възражения, поставяйки в тежест на ищеца
да установи: наличието на споразумение, с което ответникът се е задължил към
„Посока ком“ за плащане на претендираните
вземания; прехвърляне на същите вземания в негова полза от „Посока ком“; съобщаване на цесията от „Посока ком“
на длъжника, а в тежест на ответника са поставени обстоятелствата, на които е
основал възраженията си за нищожност на споразумението и възражението за
давност, както и на твърденията му, свързани с искането за намаление на
уговорената лихва, поради нейната прекомерност /виж определението на
л.138-л.139 и протокола от с.з. на л.164-л.168/.
2. При така разпределена между страните доказателствена
тежест за твърдените от тях доказателствени факти, в
производството се установи, както следва:
2.1. По поставените в тежест на ищеца факти:
2.1.1. На 25.08.11г., в ***, между „Посока Ком“
ООД, ЕИК *********, от една страна, и К.С.Ц., ЕГН **********, и Н.И.Н., ЕГН **********-
от друга, като Длъжници, е подписано споразумение, с
което страните, след като са констатирали, че към датата на подписване на това
споразумение длъжниците дължат на „Посока Ком“ сумата
от 114 200лв. за закупени *** билети, х. р. и застраховки, които са
използвали, но все още не са заплатили, Длъжниците са
се задължили да заплатят на „Посока Ком“ същата сума, не по-късно от
02.09.2011г., че ще отговарят солидарно за задължението по плащането и, както и
че ако не я заплатят в пълен размер на уговорената дата, ще дължат на „Посока
Ком“ лихва за забава в размер на 0.5% дневно върху неизаплатената
сума, която ще се начислява до окончателното и плащане /виж споразумението на
л.7/.
Ответникът не е оспорил сключването на това споразумение, а е оспорил
единствено валидността му, тъй че следва да се приеме за установено, щото е
сключено между страните и съдържа уговроки, съгласно
които ответникът се е задължил за плащане на претендираните
суми в полза на „Посока Ком“ ООД, както ищецът твърди.
2.1.2. На 23.11.15г., в ***, между „Посока Ком“ ООД, ЕИК *********, като Цедент, и „Сапс груп“ ООД, ЕИК *********, като Цесионер,
е подписан договор, по силата на който Ценедтът е
прехвърлил възмездно на Цесионера описаните подробно
с този договор свои вземания, включително вземанията си срещу К.С.Ц., ЕГН **********,
и Н.И.Н., ЕГН **********, произтичащи от подписано с тях на 25.08.11г.
споразумение, за сумата от 114 200лв. и дължимите се съгласно споразумението
лихви и неустойки /виж договора на л.8-л.10/.
Сключването на този договор от страните по него също не е било нарочно
оспорено от ответника, тъй че със събирането му следва да се счита, щото ищецът
е установил надлежно и факта, че вземанията на „Посока ком“,
ООД, предмет на сключената на 25.08.11г. спогодба, са му били прехвърлени от
кредитора на същите.
2.1.3. На 03.02.16г., от „Посока Ком“ ООД, до Н.Н.,
с телепоща са били изпратени два броя еднотипни
уведомления за извършената цесия /виж изх.№12 на л.12 и изх.№13 на л.13/, за
получаване на които от адресата, при дадено на ищеца от съда указание с
Определение №1730/12.07.17г., че не сочи доказателства и че може да предприеме
съответни процесуални действия за ангажиране на такива най късно в първо с.з.,
в проведеното на 12.12.17г. с.з. ищецът е заявил, че
няма да ангажира доказателства за връчване на приложените две уведомления с телепоща, а ще се ползва от установеното от съдебната
практика разбиране, че надлежно е и уведомлението за цесията тогава, когато към
исковата молба, връчена на длъжника в хода на производството, се е съдържало и
уведомлението за цесията, извършено от прехвърлителя
на вземането, което не му е връчено до момента, тъй че съобщаването на цесията
да се счита от съда извършено, считано от датата на получаване на съдебните
книжа от ответника.
Доколкото това схващане е наистина прието от съдебната практика по
приложение на чл.99,ал.4 във вр. с ал.3 от ЗЗД и този
състав го споделя изцяло, съдът приема и че ищецът е установил, щото
извършената цесия е съобщена на длъжника надлежно на 08.08.16г.,
на която дата са му връчени препис от исковата молба с приложенията и, измежду
които са и двете уведомления, изпратени от „Посока ком“
ООД до Н.Н. за извършената в полза на „Сапс груп“ цесия на вземанията на
цедента по т.1.1 от договора за цесия, произтичащи от
сключеното на 25.08.11г. между „Посока ком“ ООД от
една страна, и от Н.Н. и К.Ц. от друга страна, споразумение
/виж л.37/.
2.1.4. В потвърждение на установеното от ищеца по т.2.1.1-2.1.3 е и подписаната
в хода на процеса между ищеца и ответника, чрез упълномощения от последния с
право да сключва спогодби по предмета на спора адв.Н.,
извънсъдебна спогодба от 29.05.18г. /виж спогодбата на л.198-л.199 и пълномощнот она л.200/, с която
страните са се съгласили, че:
Претенцията на ищеца към ответника по гр.дело №1698/16г. на ПОС произтича
от споразумението, сключено на 25.08.11г. между „Посока ком“
ООД от една страна, и Н.Н. и К.Ц. от друга страна,
вземането по което е впоследствие цедирано на ищеца
по делото /чл.1/;
Ответникът признава задължението си по споразумението и се съгласява да
изплати на ищеца сумата от 100000лв., включваща: 76 273.09-главница,
15009.22лв.-лихва върху тази главница за времето от 26.07.13г.-28.05.18г.лихва
и 8 717.69лв.- разноски за производството, включително по допуснатите
обезпечения, на три вноски от по 33 333.33лв., не по-късно съответно от
20.06.18г., 18.07.18г. и 17.08.18г., при които условия ответникът му опрощава
оставащата част от дълга- до сумата от 114 200лв. и начислените върху нея
неустойки /чл.2, чл.3 и чл.4/;
Ответникът се задължава да заплати описаната сума в уговорените по чл.4
размери и срокове, че при забава ще
дължи върху нея неустойка за забава в размер на законната лихва, но ако тази
забава продължи повече от 15 работни дни, извършеното от ответника опрощаване
на дълга се обезсилва, и задължението остава такова, каквото е уговорено с
подписаното на 25.08.11г. споразумение /чл.5/.
С молбата на ищеца за възобновяване на производството по делото, спряно по
взаимно съгласие на страните в с.з. от 29.05.18г., се сочи, че ответникът не е
изпълнил задълженията, поети с приложената извънсъдебна спогодба, подписана
между страните на 29.05.18г., а ответникът нито е поискал, нито е събрал
доказателства по делото, с които да установи изпълнението на тези задължения,
или на задълженията, поети със споразумението от 25.08.2011г.
2.1.5. С приетото по делото в с.з. от 12.12.17г.
заключение на ССЕ с вх.№20754/03.07.17г., допусната с Определение
№1226/25.05.17г. по задача, формулирана с исковата молба от ищеца, се установи,
че уговорената със споразумението лихва за забава от по 0.5% дневно, върху сумата
от 114 200лв., за периода 03.09.2011г.-07.07.16г.,
възлиза на 1 010 670лв. /виж заключението на л.154-л.155 и определението
на л.127/.
2.2. По фактите, поставени в тежест на ответника.
2.2.1. На 24.08.12г. от „Посока ком“ е била издадена фактура с №8643, с получател Н.Н., за сумата от 13 170евро /л.156/, макар в протокола
от с.з. от 12.12.17г. сумата по фактурата да се сочи
от пълномощника на ответника, като такава от 13 700евро /л.164гръб/.
Сумата по тази фактура наистина се различава от сумата от 114 200лева
по подписаното на 25.08.11г. между същите страни споразумение, равностойна по
фиксинга на БНБ евро:лев на 58 389.53евро, но със събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установи твърдението на ответника сключеното на
25.08.11г. споразумение да прикрива действително съглашение на страните, по
което поетото от Н.Н. към „Посока ком“
задължение да е такова от 13 170евро, а не за 114 200лв., и се
установи оспорването на ответника във връзка с тази представена от ищеца
фактура, че същата има за предмет отношение между същите страни, различно от
онова, което е предмет на сключеното споразумение от 25.08.11г., и едно от
множеството от трайно установените в годините между „Посока ком“
и Н.Н. отношения по предоставяне на туристически
услуги, потвърдено както от представените от ищеца в с.з. от 12.12.17г. писмени доказателства, неоспорени от ответника, сочещи
на множество предоставени от „Посока ком“ услуги с
получател Н.Н. и налични и други споразумения между
него и „Посока ком“ във връзка с тях, така и от
показанията, дадени от *** на „Посока ком“ ООД П. П.,
призован като свидетел от ответника и разпитан по формулираните от него в с.з.
от 12.12.17г. въпроси в с.з. от 06.11.18г., в което е
заявил, че представената от ответника фактура на л.156, която му е показана, е
издадена много по-късно от сключеното споразумение от 25.08.11г., няма нищо
общо с отношенията по него, а е проформа фактура,
отнасяща се до бъдещи пътувания на Н.Н., издадена му
по негово искане, която нито е била заплатена, нито бъдещите пътувания, за
които се е отнасяла, са били осъществени, докато споразумението от 25.08.11
касае отношения за период от три-четири години назад във времето преди
сключването му, в който ответникът бил редовен клиент на дружество и услуги,
които са му били вече доставени, без във връзка с това да е имало каквито и да
е възражения от негова страна, за тях са били водени множество преговори за
заплащането им на един по-късен етап, за разсрочването им и за които, тъй като
клиентът и другите ползватели не успели да заплатят, се подписало това
споразумение /виж писмените доказателства на л.157-л.163 и протокола от с.з. от
06.11.18г. в частта на л.216лице/.
2.2.2. Във връзка с искането на ответника за
намаление на уговорената със споразумението лихва, поради нейната прекомерност,
с приетото по делото в с.з. от 25.09.18г. заключение на ССЕ с
вх.№5692/22.02.18г., допусната с определение в с.з. от 12.12.17г.
по задачите, формулирани от ответника, се установи, че: законната лихва за
забава върху сумата от 114 200лв., за периода 03.09.2011г.-07.07.16г., възлиза на 56 434.30лв.; законната лихва за
забава върху сумата от 114 200лв., за периода 03.09.2011г.-11.07.16г., до
датата на исковата молба, възлиза на 56 561.18лв.; законната лихва върху
сумата от 13 700евро, за периода от 29.08.12г.-11.07.16г., възлиза на
5 388.14евро, с равностойност по фиксинга на БНБ от 10 538.29лв. /виж
заключението на л.188-л.194 и определението на л.166гръб/.
3. Въз основа на тези установени факти, съдът направи следните правни изводи
по съществото на спора, по предявените от ищеца искове:
3.1. По възраженията на ответника за нищожност на споразумението от
25.08.11г.
За да избегнат един възможен спор, страните могат да сключат договор за
спогодба /чл.365,ал.1 от ЗЗД/, който, както всеки друг договор, има силата на
закон за тях /чл.20а, ал.1 от ЗЗД/ и дължат точното му и добросъвестно
изпълнение /чл.63,ал.1 от ЗЗД/.
Горните основни принципи в облигационните отношения между страните са
приложими само за договорите, които са валидни и не страдат от пороци, водещи
до нищожността им, защото нищожните договори не произвеждат действие и не
пораждат за страните каквито и да е задължения, тъй че съдът следва първо да се
произнесе валидно ли е споразумението, от което произтичат задълженията на
ответника, предмет на предявените искове, или е нищожно и като такова не
поражда действителни права в полза на ищеца, на когото са прехвърлени
вземанията, договорени в полза на „Посока ком“ по
това споразумение.
В случая, ответникът е навел с отговора си множество основания за нищожност
на сключеното на 25.08.11г. споразумение в неговата цялост, но за нито от тях,
с изключение на това за нищожност поради привидност, не е посочил конкретни
факти или обстоятелства, които да станат предмет на установяване в хода на
процеса, нито е развил доводи, на които съдът да даде конкретен отговор.
Ето защо, при даване отговор на повдигнатите от него възражения за нищожност
на споразумението, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона
и поради липса на основание, съдът взе предвид единствено съдържанието на
представеното по делото споразумение и приложимите и относими
към него според приетия по делото доклад правни норми, и така стигна до извода,
че пряко от уговорките на страните по споразумението не може да се изведе
твърдяната от ответника негова нищожност на тези три основания, доколкото:
Подписаното между страните споразумение не е нищожно поради липса на
основание, тъй като в него е ясно посочено основанието за поетото от Длъжниците задължение за плащане на сумата от
114 200лв. - констатациите на страните, че към тази дата, длъжниците по споразумението дължат на „Посока Ком“
описаната сума, съставляваща стойност на закупени билети, х. р. и застраховки,
които са използвали, но не са изплатили, както и на поетото от тях с това
споразумение задължение за плащане на уговорената с т.2 от него него лихва- в случай, че длъжиците
не заплатят дължимата сума в пълен размер на уговорената с него дата.
За нищожност на споразумението поради противоречие със закона, както е най-
общо наведена, не би могло да се говори, доколкото чл.365,ал.1 от ЗЗД изрично е
дал възможност на страните, за да избегнат един възможен спор, както в случая е
бил този за заплащането на използвани, но незаплатени самолетни билети, хотелски
резервации и застраховки, да подпишат помежду си спогодба, правейки си взаимни
отстъпки, и страните са сключили такава.
Твърдението на ответника, че уговарянето на солидарна отговорност за
ползване на индивидуални туристически услуги е нищожно, поради противоречие и
заобикаляне на закона, е невярно, доколкото чл.37,ал.2 от Закона за туризма /отм/, действал от 2002г.-2013г. и към датата на подписаното
споразумение от 25.08.11г. изрично постановява, че потребителят, който
прехвърля своите права и задължения, и лицето, на което пътуването се
прехвърля, са солидарно отговорни пред *** или ***агент за заплащане на общата
цена по договора и на разходите, свързани с прехвърлянето, а от показанията на
св.П. се установи, че потребител на ползваните при „Посока Ком“ услуги е бил отв.Н., но като такива, по договорите, сключвани с него, са
ползвани и от други лица, и като тези негови показания са подкрепени от
разпечатката за ползваните услуги на л.157-л.159, в която, освен ответника, са
посочени и лицата К.Ц., Н. Й. и М. Н..
Отделно от горното, за заявената най-
общо нищожност, поради заобикаляне на закона, съдът не може да гадае, доколкото
и след като е поканил ответника в първото по делото с.з. да заяви какъв
забранен от закона резултат е бил постигнат с подписване на споразумението,
което е по принцип разрешено от чл.365,ал.1 от ЗЗД, ответникът не е изложил
конкретни твърдения.
Твърдяната от ищеца нищожност на споразумението като привидно и прикриващо валидно
споразумение за дължимост на сумата от
13 170евро по издадената на 24.08.12г. фактура, не се установи, тъй като
за целта ищецът следваше да докаже, че страните по споразумението съзнателно са
записали в него като дължима главница от 114 200лв., докато същинската им
воля е била такава за задължение в размер на 13 170евро, в каквато насока
не се събраха никакви доказателства, а напротив, установи се, че тази издадена
почти година след сключване на споразумението от 25.08.11г. фактура, няма нищо
общо с отношенията на страните, предмет на подписаната от тях спогодба.
С оглед гореказаното, съдът заключи, че възраженията на ответника за
нищожност на сключеното споразумение са неоснователни, като недоказани, а
споразумението е валидно и е породило за длъжниците
по него задълженията, които са се съгласили да изпълнят с подписването му.
3.2. По възражението на ответника за липса на надлежна активна материална
легитимация на ищеца, като негов кредитор, поради това, че цесията не му е била
съобщена, с оглед което му е непротивопоставима.
Прехвърлянето на вземането наистина има действие спрямо длъжника от деня,
когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99,ал.4 от ЗЗД/ и преди датат ана съобщаване на цесията
на длъжника, цесионерът по нея не може да се легитимира
надлежно като негов кредитор по прехвърленото вземане, но съдът прие в р.ІІ, т.2.1.3
от това решение, че цесията следва да се счита надлежно съобщена на ответника
от 08.08.16г., при което възражението му за липса на
надлежна активна материална легитимация на ищеца, като негов кредитор по
вземанията, произтичаще от сключеното на 25.08.11г.
споразумение, е неоснователно, а ищецът е надлежно легитимарн
като негов кредитор по претендираните с предявените
искове вземания, прехвърлени му от цедента с договора
от 23.11.15г.
3.3. По иска за сумата от 114 200лв.
Със сключеното споразумение от 25.08.11г. ответникът се е задължил да
заплати солидарно с К.Ц., на цедента по прехвърлените
на ищеца вземания, сумата от 114 200лв., дължими за закупени самолетни
билети, хотелски резервации и застраховки, които длъжниците
са използвали, но не са заплатили, и не установи в процеса нейното плащане,
нито плащането на задължението, поето със сключената на 29.05.18г. извънсъдебна
спогодба, по начина и в сроковете, уговорени с нея, при които част от
задължението му е било опростено от кредитора, но под условието за нейното
изпълнение, поради което дължи реалното изпълнение на същото на кредитора, в
лицето на цесионера по надлежното съобщената му
цесия.
Доводът на ответника, че този иск е неоснователен, като недоказан, тъй като
с исковата молба не са представени никакви писмени доказателства за
предоставянето на описаните туристически услуги, включващи самолетни билети,
хотелски резервации и застраховки, за да стане ясно от кого, кога и при какви
цени са били ползвани и има ли за тях извършени плащания, е несъстоятелен,
доколкото:
В сключеното споразумение се съдържа изрично признание на длъжниците, че сумата от 114 200лв., която се
задължават да заплатят по него, съставлява стойност на използвани от тях, но
незаплатени на „Посока Ком“ самолетни билети, хотелски резервации и застраховки.
Тези доказателства биха били в случая ирелевантни
за съществото на предявения иск, тъй като след оставяне на исковата молба от
съда без движение с Определение №1575/11.07.16г., с молба вх.№22749/27.07.16г.
ищецът ясно е заявил, че предявените от него искове са такива за осъждане на
ответника да изпълни задълженията, поети със споразумението от 25.08.11г., а не
за заплащане на предоставени му от неговия праводател
туристически услуги, за които тази конкретизация, както и доказването на
фактите, свързани с нея, биха били задължително необходими /виж определението
на л.19-л.20 и молбата на л.23-л.26/.
С подписанато в хода на процеса извънсъдебно
споразумение, въпреки наведените с отговора му възражения и оспорвания,
ответникът отново е признал задължението си за плащане на обсъжданата сума,
източника на същото и основанието за поемането на задължението.
Ето защо, искът на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от
114 200лв., е основателен, тъй като при неизпълнение на едно валидно поето
договорно задължение, кредиторът може да търси по исков път неговото реално
изпълнение от длъжника /чл.79,ал.1 във вр. с
чл.365,ал.1 от ЗЗД/.
3.4. По иска за сумата от 200лв., като частичен от сумата от
56 501.55лв- лихва за периода 03.09.11г.-07.07.16г.
и по искането на ответника за намаление на уговорената лихва, поради
прекомерност.
Страните разполагат със свобода на договаряне /чл.9 от ЗЗД/ и могат, извън законо определената като равна по размер на законната лихва
за забава сума на обезщетението, дължимо се при забава в плащането на едно налично
парично задължение /чл.86,ал.1 от ЗЗД/, да уговорят и друг размер на това
обезщетение, а когато той е предварително уговорен със сключения помежду им
договор, и е определяемо, задължението за неговото плащане е по естеството си
такова за заплащане на неустойка за забава.
Такъв е и случаят с поетото от Длъжниците с чл.2
от сключеното споразумение от 25.08.11г. задължение, съгласно което, в случай
че не изпълнят задължението си за заплащане на сумата от 114 200лв. на
„Посока Ком“ до 02.09.11г., то ще заплатят и лихва за забава в размер от по
0.5% дневно върху размера на неизплатената сума, която ще се начислява до
пълното плащане на задължението.
Че уговорката на страните за заплащане на лихва по чл.2 от споразумението
от 25.08.11г. има характер на неустойка, личи и от извънсъдебното споразумение,
сключено на 29.05.18г., в чл.2 от което се говори за опрощаване на оставащата
част от дълга до сумата от 114 200лв., съгласно подписаното между Н.Н. и К.Ц. от една страна, и от друга- от „Посока ком“ споразумение, включително и начислените върху нея
неустойки.
При завеждане на исковете, както и след сключване на извънсъдебната
спогодба от 29.05.18г., никаква част от сумата от 114 200лв. не се твърди или
доказва да е била заплатена от длъжниците, нито на Цедента, нито на Цесионера- т.е.
налице е неизпълнение на основното поето със споразумението задължение, при
забава в изпълнение на което, след уговорената за изпълнението дата - не
по-късно от 02.09.11г., страните са уговорили заплащане на лихва/ неустойка от
по 0.5% на ден върху незаплатената сума.
Казаното прави претенцията на ищеца за заплащане на уговорената лихва за
забава върху главницата от 114 200лв., за периода от 03.09.11г., следващ
датата на падежа, до датата 07.07.16г., предхождаща
датата на исковата молба, основателна.
Искането на ответника за намаляване на уговорената със споразумението между
страните лихва за забава /неустойка, поради нейната прекомерност, е основателно
и следва да се уважи, като уговорената лихва за претендирания
период се намали до размер от 101 069лв., а не до размера на законната
лихва, както ответникът моли.
Съгласно разпоредбата на чл.92,ал.2 от ЗЗД, съдът може да намали
неустойката, ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, и
такова намаление е поискано в случая от ответника, който не е търговец, тъй че
правилото на чл.309 от ТЗ е в случая неприложимо.
Поради разнородния характер на задълженията, чието изпълнение неустойката
може да обезпечава, липсва общовалиден критерий за прекомерност, а в съдебната практика по приложение на чл.92,ал.2 от ЗЗД е прието, че преценката
следва да се извърши конкретно за всеки случай, като за целта се сравни превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора/с размера на основното задължение,
чието изпълнение тя обезпечава, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне
вредите като положи грижата на добър стопанин,
както и да се съобрази обичайната
практика за уговаряне на неустойка
при договори от същия вид, но като при намаляване на неустойката
поради прекомерност не трябва да
се изпуска санкционния и елемент и тя да се свежда до размера на вредите,
защото противното би обезсмислило уговарянето и от
страните. Не са редки и случаите, при които, когато неустойката
обезпечава изпълнение на поети парични задължения, като показател за
прекомерност се приема обезщетението по чл.86,ал.1 от ЗЗД, в размер на
законната лихва.
В този конкретен случай, поетото от ответника със сключеното на 25.08.11г.
основно задължение е за заплащане на сумата от 114 200лв.- цена на потребени самолетни билети, хотелски резервации и
застраховки, а уговорената с чл.2 от споразумението лихва/неустойка от по 0.5%
дневно, считано от 03.09.11г. до окончателното плащане, обезпечава неговото
надлежно изпълнение в уговорения срок до 02.09.11г.
Повдигайки искането за намалението и поради прекомерност, ответникът е
използвал един от посочените вече критерии, а именно, че уговорената със
споразумението лихва надхвърля почти 18 пъти законната лихва за забава, и това
негово твърдение е установено, доколкото с приетите заключения се доказа, че за
периода, за който се търси, уговорената лихва върху главницата от
114 200лв. възлиза на 1 010 670лв., докато за същия този период,
законната лихва за забава възлиза на 56 434.30лв.- т.е., уговорената със
споразумението лихва е 17.91пъти по- висока от законната лихва и 8.85 пъти
по-голяма от размера на основното поето със споразумението парично задължение.
Не се споделя от съда довода на ищеца с писмената му защита, че искането за
намаление следва да се отхвърли, тъй като ответникът не е доказал в процеса
какви са претърпените от ищеца вреди. Неизпълнението на едно парично задължение
обичайно се свързва с претърпяване на вреди, под формата на пропуснати ползи в
размер на законната лихва за забава, тъй че, като е искал нейното установяване
в процеса, ответникът на практика е установил и размера на претърпените вреди.
Сигурна индиция за това, че ищецът не е претърпял
вреди, различни от обичайните за случая в размер на законната лихва за забава,
се съдържат според съда както в неговото искане по обсъждания с този пункт
частичен иск, с който търси плащане на сумата от 200лв., като част от сумата от
56 501.55лв., лихва за периода 03.09.11г.-07.07.16г.-
т.е, като сам сочи за общ размер на вземането си за уговорената по
споразумението лихва размер, който е почти еднакъв с установения от ответника
размер на законната лихва за периода, вместо същинския и размер от
1 010 690лв., така и в подписаното между него самия и ответника
извънсъдебно споразумение от 29.05.18г., с което се е съгласил да получи лихва
върху сумата от 76 273.09лв. за периода от 26.07.13г.-28.05.18г. в размер
на 15 009.22лв., за която последна сума проверката на съда чрез електронен
калкулатор показа, че е точно в размер на законната лихва за посочения период и
върху посочената главница.
При тези данни, съдът намери, че уговорената със споразумението неустойка,
възлизаща за периода 03.09.11г.-07.07.16г. на
1 010 690 лв. е прекомерна в сравнение с претърпените от ищеца вреди
в размер на 56 434.30лв., тъй като ги надвишава с около 18 пъти, поради
което следва да се намали, но не до размера на законната лихва, както
ответникът иска, тъй като това би я лишило от присъщата и санкционна функция, а
до размер от 101 069лв., тъй като обичайната практика за уговаряне на
неустойка за забава в изпълнение на парични задължения е в границите на 0.05%
на ден, около 10 пъти по-ниска от уговорената със споразумението такава от 0.5%
на ден.
3.5. По възраженията на ответника за изтекла в негова полза погасителна
давност за вземанията, предмет на спора.
Доколкото ответникът не установи фактурата от 24.08.12г., която е
представил в процеса, да има отношение към поетите от него със споразумението
от 25.08.11г. задължения, моментът на изпадането му в забава за тяхното
изпълнение се определя от уговореното със споразумението. Затова, за начална дата
на забавата за плащане на основното задължение не може да се приеме датата
29.08.12г., следваща с пет дни датата на издаване на посочената фактура /
л.156/.
Давността за главното вземане тече от деня, в който то е станало изискуемо
/чл.114,ал.1 от ЗЗД/, а датата на неговата изискуемост, предвид уговорката на страните,
че е следвало да се изпълни не по-късно от 02.09.11г., е 03.09.11г. Касае се до
парично задължение извън онези, за които се отнася кратката погасителна давност
по чл.111 от ЗЗД, и за което е приложима общата петгодишна погасителна давност
по чл.110 от ЗЗД, тъй че то би било погасено по давност с изтичането на
петгодишен срок от 03.09.11г., т.е. на 03.09.16г. Искът за плащането му обаче е
предявен на 11.07.16г., преди да изтече погасителната давност, а това прави
възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност за
сумата от 114 200лв. неоснователно.
По отношение на задължението за уговорената със споразумението лихва за
забава /неустойка за забава, приложима е кратката тригодишна погасителна
давност по чл.111, б.“б“ от ЗЗД, но съгласно чл.114,ал.4 от ЗЗД при искове за
неустойка за забава давностният срок започва да тече
от последния ден, за който се начислява неустойката. В конкретния случай ответникът
не е извършил плащане, а съгласно споразумението неустойката се начислява до
пълното плащане на главното задължение- т.е последният ден, за който
неустойката се начислява, в случая не е настъпил. Или пък, в случай че се вземе
предвид посочения от ищеца период от 03.09.11г.-07.07.16г.,
последният ден за начислението и е 07.07.16г., а
искът е заведен на 11.07.16г., тъй че тригодишният срок за погасяване на това
вземане по давност също не е изтекъл, при предявяване на иска, и възражението
за него е неоснователно.
3.6. В обобщение, предвид изводите на съда по т.3.1.- 3.5 от това решение,
и двата предявени от ищеца иска следва да се уважат като основателни в пълния претендиран размер, тъй като възраженията на ответника за
погасяване по давност на вземанията, техен предмет, са неоснователни, и като се
допусне исканото от ответника намаление на уговорената със споразумението от
25.08.11г. лихва за забава за плащане на основното поето с това споразумение
парично задължение, поради нейната прекомерност, като за периода от 03.09.11г.-07.07.16г. същата се намали от 1 010 690лв. на
101 069лв.
Когато неколцина са се задължили солидарно, както е с подписаното на
25.08.11г. споразумение, с което Н.Н. и К.Ц. са се
задължили по отношение на главното задължение солидарно към „“Посока ком“ ООД, цедирал вземането на
ищеца по делото, кредиторът може да се насочи претенцията си към всеки от
солидарните длъжници за цялото вземане /чл.122,ал.1
от ЗЗД/, поради което, с прекратяване на производството по делото по отношение
на К.Ц., няма пречка само ответникът Н.Н. да бъде
осъден за плащане на задълженията по споразумението, за което са заведените
искове.
Върху сумата от 114 200лв. ищецът търси и законна лихва от датата на
исковата молба, каквато следва да му се присъди.
В частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на направените в производството
разноски, но с оглед изхода на спора, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски
се следват само на ищеца.
Ищецът претендира по списъка, представен в последно с.з., разноски в размер
на 9 718лв., от които : 4 618лв.-държавна такса за производството;
100лв.- депозит за вещо лице; 5000лв.- адвокатски хонорар /виж списъка на
л.213/.
Ищецът е установил направата на описаните в списъка му разноски, тъй че те
следва де му се присъдят в размера, в който се търсят- 9 718лв. /виж: за
внос на държавната такса-л.6- 1020лв., л.27-42лв. и л.41- 3556лв.- общо
4618лв.; за депозита за вещо лице- л.130-100лв.; за адвокатския хонорар- л.214-
5000лв. изплатени в брой при подписване на договора за правна помощ/.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Н.И.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:****, адв.Г.Т.Н.,
да заплати на „Сапс груп“
ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:****, адв.А.А., въз основа на сключеното в ***, на 25.08.2011г., между
„Посока Ком“ ООД- гр.София от една страна, и Н.И.Н. и К. С. Ц. от друга страна
споразумение, вземанията по което са прехвърлени от „Посока Ком“ ООД на „Сапс груп“ ООД с договор за
цесия, сключен 23.11.15г., съобщена на ответника в хода на производството по
гр.дело №1698/16г., задълженията по което не е изпълнил, сумите от :
114 200- сто и четиринадесет хиляди и двеста лева, дължими по т.1 от
споразумението, за закупени *** билети, х. р. и застраховки, ведно със
законната лихва от 11.07.16г. до окончателното и плащане;
200- двеста лева, като част от сумата от 56 501.55лв., съставляваща
уговорената по т.2 от споразумението лихва за забава в плащане на сумата от
114 200лв., за времето от 03.09.11г.-07.07.16г.,
като допуска по искане на ответника намаление на уговорената със споразумението
лихва за забава, възлизаща за същия период на 1 010 690лв., поради
нейната прекомерност в сравнение с претърпените вреди, до размер от
101 069лв.;
9 718- девет хиляди седемстотин и осемнадесет лева- разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен
съдия: