Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260052 Година 2022,21.06. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На осми април Година
две хиляди и двадесет и втора
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:
………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Таня
Михова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
номер 1 по описа за 2021 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Молителят „Индустриална зона КЦМ”ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив и адрес *** е поискал откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Заводски строежи-ПС-Пловдив“АД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и адрес ***.Твърди,че ответното дружество не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка,а именно неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти.Счита,че то е в състояние на неплатежоспособност ,евентуално свръхзадълженост.Развива подробни съображения. Представя и ангажира доказателства.
Молбата е с правно основание в чл.625 от ТЗ.
Ответникът по молбата „Заводски строежи-ПС-Пловдив“АД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и адрес *** оспорва основателността й,като на оспорва качеството кредитор на молителя и доводите на неплатежоспособност,евентуално свръхзадълженост.Развива подробни съображения.Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото доказателства, приема за установено следното:
От изложението на обстоятелствата в молбата се констатира,че молителят „Индустриална зона КЦМ”ЕООД,ЕИК ********* твърди,че в тежест на ответника съществува изискуемо парично задължение по търговска сделка,сключена помежду им-предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,което е възникнало допълнително ,в резултат от неизпълнение на друго съществено задължение по същата сделка.Качеството си кредитор основава на задължение за заплащане на неустойка,възникнало поради неизпълнение от страна на ответника на поетото задължение за сключване на окончателен договор.
От представените по молителя доказателства е видно,че между него и ответното дружество на 04.12.2019 год. е бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,по който „Заводски строежи-ПС-Пловдив“АД,ЕИК ********* е продавач ,а „Индустриална зона КЦМ”ЕООД,ЕИК ********* –купувач.В чл.1 на договора продавачът е поел задължение да продаде на купувача няколко свои собствени недвижими имоти,респ. всички притежавани идеални части от тях,ведно с построените върху тях сгради, съоръжения и други подобрения ,описани от № 1 до № 19 вкл. в ал.1 на тази клауза.В ал.2 на чл.1 е договорена продажната цена и начина на плащането й.Прието е продажната цена да е общо в размер на 1000000 евро без ДДС,които е посочено,че се равняват на 1955830 лв. без ДДС,платима както следва : по т.2.1-капаро в размер на 25000 евро без ДДС ,които се равняват на 48895,75 лв. без ДДС в тридневен срок от заверяването на скиците в Община –Пловдив,но не по-късно от 31.12.2019 год.;по т.2.2 останалата част в размер на 975000 евро без ДДС,които се равняват на 1906934,25 лв. без ДДС,купувачът се е задължил да заплати на продавача в деня на подписване на договора за прехвърляне на собствеността на имотите,описани в чл.1 пред нотариус,като представянето на заверен от банката екземпляр от платежното нареждане за превода на продажната цена е условие за подписването на нотариалния акт от страна на продавача.В ал.3 на чл.1 страните са се споразумели капарото по т.2.1 да бъде заплатено от купувача по изрично посочена банкова сметка ***,като са записани номера на тази сметка, нейният титуляр,който е различен от продавача , и вида на сметката.В ал.4 на същия чл.1 е подчертано,че остатъкът от продажната цена по ал.2 на чл.1,предл.2 купувачът се задължава да заплати по банков път,по посочена от продавача банкова сметка ***.В чл.2 са договорени срокът до който окончателен договор следва да се сключи,нотариусът ,пред който страните следва да се явят ,подготвени за изпълнение на всичките си задължения по договора,като в ал.3 отново е подчертано,че сделката се изповядва ако към деня на сключване на окончателния договор дължимата вноска от продажната цена постъпи по сметката на продавача.В Раздел Пети са уговорени неустойки,като съгласно чл.5,ал.1 с в случай на неизпълнение на задълженията по чл.1 от договора неизправната страна дължи неустойка в размер на авансово внесената сума /капаро/ по чл.1,ал.2,т.2.1 от договора.В ал.2 на чл.5 е уточнено неустоечното задължение на продавача при негово виновно неизпълнение-той дължи освен неустойката по чл.5,ал.1 и връщане на даденото капаро по чл.1,ал.2,т.2.1 от договора.В ал.3 на чл.5 е уточнено неустоечното задължение на купувача при негово неизпълнение- продавачът задържа даденото капаро по чл.1,ал.2,т.2.1,като неустойка по чл.5,ал.1.В ал.4 на чл.5 от договора е прието,в случай на неизпълнение на задълженията по чл.1 в сроковете по чл.2 от която и да е от страните,договорът да се счита за прекратен като виновната страна дължи неустойката по чл.5,ал.1,съгласно правилата на чл.5,ал.2 и 3.
С оглед на горните данни от предварителния договор следва да се приеме,че за всички обекти по предварителния договор с ДДС е уговорена една продажна цена,която възлиза на сумата от 2346996 лв. с ДДС ,от които размера на договореното капаро с ДДС е 58674,90 лв.,а размера на договорения остатък с ДДС е 2288321,10 лв.
От приложените доказателства е видно, а по това обстоятелство страните и не спорят,че молителят е заплатил около 2 седмици след датата на предварителния договор и по-точно на 19.12.2019 год. сумата от 48895,75 лв. без ДДС ,а не сумата от 58674,90 лв. с ДДС,представляваща уговореното капаро.Видно от завереното копие на преводно нареждане на лист 17 от делото,молителят е наредил от своя банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД по банковата сметка по чл.1,ал.3 на адв. Йорданка Попова-Петкова сумата в размер на 48895,75 лв.,като преводното нареждане е заверено от банката на молителя на 19.12.2019,видно от положените печати и подписи от банков служител.Не е спорно,че на 31.01.2020 год.,а това е видно и от представения констативен протокол от същата дата на нотариус Теодора Кашилска, определена изрично в чл.2,ал.2 от предварителния договор като нотариусът,който ще изповяда нотариалния акт по окончателния договор,че в 9,00 часа в кантората й се е явил лично Г. П. като управител на търговското дружество-купувач по предварителния договор с готовност да сключи окончателен договор за продажба във форма на нотариален акт,както и че представител на ответното дружество-продавач,не се е явил в кантората й от 9,00 часа до 17,00 часа.Нотариусът е отразил изявление на управителя на купувача,че има готовност да сключи окончателен договор и да плати договорената продажна цена,като за това е представил четири документа.Описаните като представени документи са:изготвено платежно нареждане за плащане на цената;извлечение от разплащателната сметка на дружеството в банка,от което е видно,че в сметката има налични средства за изплащане на цената;платежно нареждане за платен местен данък за придобиване на имотите,платен по сметка на община Куклен;платежно нареждане за платена държавна такса за вписване на нотариален акт. Не е спорно,че представеното на лист 22 от делото копие от преводно нареждане е копие на представеното пред нотариуса платежно нареждане,като е видно,че то не е заверено от банката,така както са заверени останалите два документа на лист 21 от делото.Не е спорно и че по банковата сметка на ответника на 31.01.2020 год. не е постъпил остатъка от договорената продажна цена.Изготвена е била и са били направени опити за връчване на ответното дружество на нотариална покана от служител на нотариус Ф. И. от името на молителя в периода 10.06.2020 год. до 17.06.2020 год. вкл.,които са се оказали безуспешни. От събраните доказателства е видно също така,а това е и безспорно между страните,че в периода от 16.01.2020 год. до 31.01.2020 год. е водена кореспонденция по имейл между служител на молителя и адвокат Йорданка Попова-Петкова,посочена в чл.1,ал.3 от предварителния договор като титуляр на банковата сметка за превод на уговореното капаро,като в хода й са разменени проекти за нотариални актове,единият от които и с дата 17.01.2020 год. Проектите се отнасят до обектите по предварителния договор от 04.12.2019 год., като в този с дата 17.01.2020 год. обектите са разделени в две групи, за всяка група е посочена отделна цена,а именно:за едната група имоти -1568607,48 лв. с ДДС,а за другата -648657,10 лв. В проекта за нотариален акт с дата 17.01.2020 год. също така е договорено заплащане на продажната цена на два етапа: 70 % в размер на 1552085,21 лв. при подписване на нот. акт на дата 17.01.2020 год. ,а остатъка от 30 % или 665179,37 лв. в седмичен срок от представяне на удостоверения за тежести за всички имоти,удостоверяващи,че те не са обременени с каквито и да е тежести и подписване на приемо-предавателен протокол. Нито един от проектите не е подписан.Не е спорно,а това е видно и от представените и приети книжа на листи 91 и 92 ,че ответното дружество на 16.01.2020 год. чрез своя заместник-директор по техническата част Н. К. е изготвило две фактури,подписани от това лице,които като продажни цени съответстват на проекта за нотариален акт от 17.01.2020 год. –листи 80 до 92 вкл,но като основание и предмет на сделката,въпреки,че препращат към предварителния договор от 04.12.2019 год. ,описват групите обекти така както са залегнали в проекта за нотариален акт от 17.01.2020 год. Не е спорно,че Н. К.не е вписан представител на ответното дружество,нито от събраните доказателства и направени от страните изявления се констатира тези фактури да са осчетоводени от някоя от двете страни по делото,нито се констатира оригиналите са изпратени и са в държане на молителя. Установява се също така,че на дата 17.01.2020 год./както е залегнало в проекта за нотариален акт на листи от 80 до 90 вкл. от делото/ молителят е превел по сметка на ответника сумата от 1552085,21 лв. ,като основание за плащането са посочени фактурите на листи 91 и 92 от делото,както и съответните части от сумите, които се заплащат по всяка фактура :така от фактура 91 се сочи,че се плаща част в размер от 454059,97 лв.,а от фактурата на лист 92 се сочи ,че се плаща част в размер на 1098025,24 лв. При това положение към този момент молителят е превел на ответника обща сума от 1600980,96 лв. лв./48895,75 лв. –от 19.12.2019 год. и 1552085,21 лв. на 17.01.2020 год./ . На същата дата 17.01.2020 год. ответникът е наредил обратно превод на сумата от 1552085,21 лв. по банковата сметка на молителя като е посочил като основание:възстановяване на средства.На 23.01.2020 год. Й.П. е превела по сметка на молителя и сумата от 48895,75 лв.-получена от нея на 19.12.2019 год.,като основанието за превода е :по прекратен договор по взаимно съгласие.При съпоставяне на представените по делото книжа е видно,че в изготвеното от молителя преводно нареждане на лист 22 от делото,с което той се е явил на 31.01.2020 год. пред нотариус Теодора Кашилска, посочената сумата 2217264,58 лв. с основание по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , е сбор от двете суми по проекта за нотариален акт на листи от 80 до 90 вкл.: 1568607,48 лв. и 648657,10 лв.
По делото са извършени първоначална и няколко допълнителни експертизи за установяване финансовото състояние на ответното дружество.От експертизите се установява,че молителят е завел в счетоводството си вземане от ответника по молбата за неустойка в размер на 48895,97 лв.
Първата материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговец е инициаторът на производството да установи качеството си кредитор на изискуемо парично задължение по търговска сделка.Установяването следва да стане при условията на пълно и главно доказване.
В настоящия случай молителят обосновава качеството си кредитор с твърдения,че за него е възникнало вземане за неустойка в размер на 25000 евро ,които се развяват на 48895,75 лв. ,поради неизпълнено от ответника-продавач поето задължение да му прехвърли собствеността върху недвижими имоти.Позовава се на текста на чл.5,ал.1 вр. с чл.1,ал.2,т.2.1 от предварителния договор от 04.12.2019 год.
Съдът намира тези твърдения за недоказани.Видно от събраните и обсъдени по-горе доказателства подписаният между страните предварителен договор от 04.12.2019 год. е прекратен на основание предл.1 от ал.4 на чл.5 ,поради несключване на окончателен договор в уговорения срок по чл.2-до 31.01.2020 год. включително.Предварителният договор не е бил изменен и не е бил прекратен по взаимно съгласие до изтичане на договорения в чл.2 от него краен срок,въпреки проведената кореспонденция,съставени фактури от ответника и извършени банкови преводи от страните една към друга.
Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗЗД писмената форма на предварителния договор за сключване на окончателен договор за прехвърляне на недвижими имоти, е форма за действителност.В такава форма е съставен предварителния договор от 04.12.2019 год.,който носи и подписите на законните представители на двамата търговци. Изменението на такъв предварителен договор също следва да бъде извършено ,под страх от недействителност,в обикновена писмена форма.Безспорно е в съдебната практика и в правната доктрина,че за действителността на такъв предварителен договор или за неговото изменение,не е необходимо съгласията на страните да са обективирани в един документ,възможно е да са обективирани в два или повече документа,включително във фактури,като при приложение на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД от съвкупността от документи, се установява действителната воля на страните за сключване,съответно за изменение на договореността.Безспорно е също така,че съгласията могат да бъдат изразени от законните представители или от надлежно упълномощени лица,разполагащи с валидни пълномощни,но е възможно да бъдат изразени и от лица действащи от името на продавача и купувача и без представителна власт.В случай,че се касае до търговска сделка,сключена от представител без представителна власт, волеизявлението произвежда обвързващо търговеца действие ,ако той не се противопостави веднага след узнаването-чл.301 от ТЗ.
В настоящия случай предварителният договор от 04.12.2019 год. е търговска сделка по субективен критерий-сключена е между търговци и не е изразено съмнение,че не е свързана със занятието на някой от тях.Договорът е подписан от вписаните в търговския регистър представители на страните.Водени са преговори и е разменена кореспонденция по съдържанието на окончателния договор,като са оформени и разменени проекти за нотариални актове и са правени поправки по тях.Съдържанието на проектите за нотариални актове се отклонява от съдържанието на подписания предварителен договор,въпреки,че всички те се отнасят до едни и същи обекти.Различна е цената по тях,различен е начина на плащане,различни са уговорките за неустойки, нито един от проектите за нотариални актове не препраща към предварителния договор.Нито една от клаузите в проектите за нотариални актове,не държи сметка и не съобразява вече извършеното плащане на сумата от 48895,75 лв. на 19.12.2019 год. от молителя в полза на ответника по молбата като капаро по предварителния договор от 04.12.2019 год. към датите на съставяне на двете фактури и проекта за нотариален акт от 17.01.2020 год. Само в двете фактури изрично е вписан предварителния договор от 04.12.2019 год., въпреки че са издадени два отделни документа със съдържание на обектите и продажните цени,посочени в проекта за нот. акт от 17.01.2020 год.
С оглед на горното съдът намира,че съставените книжа в периода 16.01.2020 год. -17.01.2020 год. не са имали за цел за изменят сключения на 04.12.2019 год. предварителен договор,а са целяли да преуредят по различен начин покупко-продажбата на описаните в предварителния договор обекти, при това в окончателния договор,който се оформя с нотариален акт.Именно с цел да наложи новите условия на покупко-продажба по проекта за нотариален акт от 17.01.2020 год. молителят е превел в същия ден 17.01.2020 год. сумата от 1552085,21 лв.,представляваща 70 % от продажната цена по проекта за нотариален акт,като се е позовал на съставени предния ден 16.01.2020 год. две фактури от лице,което не е вписано като представител на ответното дружество в електронния търговски регистър и няма спор ,че не е разполагало с пълномощно да действа от името на търговеца. С връщането на сумата от 1552085,21 лв. в същия ден ответникът по молбата се е противопоставил на приемането на предложените с проекта за нотариален акт от 17.01.2020 год. нови условия на покупко-продажбата,различни от тези по подписания предварителен договор.Окончателен договор не е бил сключен ,не е изменен и сключения предварителен договор от 04.12.2019 год.
Съгласно ясните клаузи на чл.1,ал.2,т.2.2 ,чл.1,ал.4 чл.2,ал.3 и чл.4,ал.1, плащането на цената в размер на 1000000 евро без ДДС или в български лева 2346996 лв. с ДДС е следвало да бъде извършено по банков път най-късно в деня на подписване на окончателния договор,но преди подписването му,като плащането е прието за условие за изповядване на сделката от определения от страните нотариус.С оглед на обстоятелството,че продажната цена по предварителния договор е в размер на 1000000 евро без ДДС или в равностойност в български лева с ДДС 2346996 лв.,от които като капаро е била заплатена сумата от 48895,75 лв. ,то при нормално развитие на правоотношенията между страните ,без възникналите обстоятелства в периода 16.01.-23.01.2020 год. включително, остатъка от продажната цена,която е следвало да бъде заплатена до крайния срок 31.01.2020 год. включително от молителя на ответника по банков път е сумата от 2298100,25 лв. При връщане на сумата от 48895,75 лв. на 23.01.2020 год.,за да е изправна страна-молителят е следвало да заплати до 31.01.2020 год. включително пълната продажна цена с ДДС от 2346996 лв.
Задължението за заплащане на парична сума по сметка се смята за изпълнено съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД със заверяване сметката на кредитора, т. е. когато дължимата сума постъпи по сметката на кредитора. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 305 от Търговския закон.Молителят не твърди да е заплатил остатъка от продажната цена по уговорения начин,твърди,че е имал готовност на стори това,като в тази насока е представил и пред нотариуса попълнено,но незаверено от банката преводно нареждане.Предложеното плащане обаче като размер не е съобразно договореното по предварителния договор от 04.12.2019 год.,а е съобразно предложения проект за нотариален акт от 17.01.2020 год.,което предложение не е било прието от ответника по молбата.Следователно молителят не е изпълнил,а и не е имал намерение да изпълни нито като размер,нито като уговорен начин на плащане ,задължението си за договорена продажна цена по предварителния договор,което към 31.01.2020 год. е било 2346996 лв., поради върнатата на 23.01.2020 год. сума от 48895,78 лв. С неизпълнението на задължението по чл.1 в срока по чл.2 предварителния договор е прекратен по вина на молителя.При това положение право на неустойка за него не е възникнало.
С оглед на изложеното по-горе не се установява молителят да е кредитор на ответника по молбата с изискуемо парично задължение по търговска сделка,поради което и не е необходимо да бъдат изследвани останалите материални предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника.Производството по несъстоятелност не е обезпечително и качеството кредитор с изискуемо парично задължение подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване в първата му фаза,каквато е настоящата.
Липсата на качество кредитор обосновава неоснователност на молбата по чл.625 от ТЗ.При това положение тя следва да се отхвърли.
По разноските:Тъй като молбата е счетена за неоснователна,а ответникът е направил искане за присъждане на разноски,въпреки,че не е представил списък,съдът следва да установи и присъди ,съобразно доказателствата по делото,доказания размер на такива.От данните по делото е видно,че ответникът е сключил с адвокат Милен Козарев договор за правна защита и съдействие,представен в съдебно заседание на 18.01.2021 год. с договорено възнаграждение в размер на 5000 лв.-документът-неномериран , между листи 51 и 52.Частта от договора „начин и срок на плащане“ е празна,цифрата 5000 е записана срещу думите „платена сума“,но от щрихите под нея не става ясно как е платена сумата-в брой или по сметка,тъй като те засягат и двата реда,отнасящи се до плащане в брой и по сметка.Съдът не може да предполага,при непредставяне на банков документ за превод на сумата по банков път,че тя е платена в брой,тъй като ответникът може да е пропуснал да представи банковия документ за плащане,а е възможно и плащане по банков път да не е осъществено,въпреки,че е договорено.След като договорът може да служи за разписка и да доказва плащане на договореното възнаграждение,това обстоятелство следва ясно и точно да се извежда от съдържанието на документа.Тъй като в настоящия случай е налице неяснота в съдържанието на договора по въпроса как е платена сумата,не може да се приеме,че договореното възнаграждение от 5000 лв. е действително направена разноска.При това положение на ответника следва да се присъдят само разноски за заплатено от него възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв.
По изложените съображения и на основание чл.625 от ТЗ съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Индустриална зона КЦМ”ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив и адрес *** за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Заводски строежи-ПС-Пловдив“АД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и адрес ***.
ОСЪЖДА „Индустриална зона КЦМ”ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив и адрес *** да заплати на „Заводски строежи-ПС-Пловдив“АД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и адрес *** сумата от 350 лв.,представляваща направени разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас с въззивна жалба в 7-дневен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: