РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. П.**, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е. В.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 60 / 2023
по описа на Административен съд – П.**, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК,
образувано по жалба подадена
ОТ: С.А.Д. ***;
съдебен адрес ***-21-1/04.01.2023 г. по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, издаден от Дирекция „МДТ“
- Община П.**, потвърден с Решение №
23/ММО-962-1/27.03.2023г., в ЧАСТТА в която в която се претендират данъци и такси за апартамент,
находящ се на адрес: гр. П.**, ул. „**“ бл. ** ет.** ап. **.
С ИСКАНЕ: ДА БЪДЕ
ОТМЕНЕН Акт №23-21-1/04.01.2023 г, издаден от Дирекция „МДТ“ - Община П.** в
обжалваната част.
Към жалбата се представя едно писмено доказателство,
не се правят доказателствени искания.
Жалбоподателят
твърди, че не дължи данъци за посочения имот, тъй като не е нито собственик,
нито ползвател на същия. Собственик на имота бил К.Н.Д.**, като за периода
10.02.2017 – 15.03.2019 г. с Решение №95/10.02.2017 г. по гр. д. №***/2015 г.
по описа на ПРС жилището било предоставено изцяло на К. Д.**. С Решение
№1012/04.12.2017 г апартаментът бил присъден в дял на К.Д.**. Съдът присъдил
право на ползване на имота на К.Н.Д.** от датата 10.02.2017 г. Следователно
задължението да плаща данъци за това жилище от момента на постановяване на
Решение №95/10.02.2017 г. по гр. д. №9593/2015 г. по описа на ПРС било
единствено и само на К.Н.Д.**.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, с писмена молба преди насроченото по делото съдебно заседание
моли, в случай че не се яви да не бъде постановявано неприсъствено решение по
реда на чл. 238 от ГПК
В съдебно заседание ответникът по жалбата – Директор дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П.**, редовно призован, изпраща процесуален представител,
които моли жалбата да се остави без уважение при подробно изложени съображения
бележки.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът след
като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира,
че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – лице с право и
интерес от обжалването, в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен
срок, пред надлежен съд срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност
на основание чл. чл. 107, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ решение на ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община, счита същата за допустима,
поради което дължи разглеждането ѝ по същество.
Жалбата се явява процесуално допустима,
макар и да е подадена преди постановяване на Решение №
23/ММО-962-1/27.03.2023г., а именно на 23.02.2023г. тъй като в срока за
отстраняване на нередовности на жалбата и изискване на административната
преписка, във връзка с депозирана и пред административния орган жалба, същия е
постановил Решение по смисъла на чл. 152, ал.2 ДОПК във вр. с чл.4, ал.5 от ЗМДТ,
връчено на жалбоподателката на 30.03.2023г . Тъй като допустимостта на жалбата
пред съда е обусловена от изричното произнасяне на ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ или от
мълчанието му по редовно подадена жалба по аргумент от чл.156, ал.4 от ДОПК, с
произнасянето на ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община и връчването на жалбодателката се изпълват предпоставките за допустимост
на съдебното производство по смисъла на чл. 156, ал.1 от ДОПК.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни
доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, и след като извърши по реда на чл. 160 от ДОПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна:
С Акт за установяване
на задължения по декларация № 23-21-1 от 04.01.2023 г. издаден по инициатива на
органа по приходите от Гл. експерт отдел "РП" в Дирекция "Местни
данъци и такси" в Община П.** са определени ДНИ и ТБО по подадени
декларации по чл. 14 от ЗМДТ от С.А.Д. ЕГН / ЛНЧ ********** и адрес *** р-н ** –
кв.** ** N: ** вх.**, ап.**ет.** за периода 01.01.2018г. до 31.12.2022г.:
За имот находящ се в гр.
П.** ул. ** бл.7 ап.12 ет.5, сграда(и) с партиден № 6404Н2251 както следва:
1.
за 2018 г.
дължим Данък върху недвижимите имоти сумата в общ размер 44.89 лв., от която
главница - 31.13 лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 13.75
лв. ;
2.
за 2019 г.
дължим Данък върху недвижими те имоти сумата в общ размер 10.48 лв., от която
главница - 7.73 лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 2.76 лв.
;
3.
за 2018 г.
дължима Такси за битови отпадъци сумата в общ размер 50.51 лв., от която
главница - 35.02 лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 15.49
лв. ;
4.
за 2019 г.
дължима Такси за битови отпадъци сумата в общ размер 11.80 лв., от която
главница - 8.69 лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 3.11 лв.
;
По партиден № 88111137900 01 за имот находящ се в гр. гр. П.**
ул.Воронеж N: 5 вх.Б ап.54 ет.2 вид: Сграда(и)
1.
за 2020 г.
дължим Данък върху недвижими те имоти сумата в общ размер 17.27 лв., от която
главница - 13.93 лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 3.34 лв.
2.
за 2021 г.
дължим Данък върху недвижими те имоти сумата в общ размер 15.85 лв., от която
главница - 13.93 лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 1.92 лв.
3.
за 2022 г. дължим
Данък върху недвижими те имоти сумата в общ размер 14.43 лв., от която главница
- 13.93 лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 0.50 лв.
4.
за 2020 г. дължима
Такси за битови отпадъци сумата в общ размер 38.84 лв., от която главница - 31.34
лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 7.50 лв.
5.
за 2021 г. дължима
Такси за битови отпадъци сумата в общ размер 35.66 лв., от която главница - 31.34
лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 4.32 лв.
6.
за 2022 г.
дължима Такси за битови отпадъци сумата в общ размер 32.48 лв., от която
главница - 31.34 лв., от която заплатена сума 0.00 лв. и дължима лихва 1.14 лв.
Актът е връчен на
задълженото лице на 08.02.2023г. и е обжалван по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК
вр. чл. 4, ал. 5 ЗМДТ с жалба вх. № 23/ММО-962/23.02.2023г.
С решение № 23/ММО-962-1/27.03.2023
г., издадено от директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П.** в
срока по чл. 155, ал. 1 от ГПК е потвърден Акт за установяване на задължения по
декларация № 23-21-1 от 04.01.2023 г. издаден по инициатива на органа по
приходите от Гл. експерт отдел "РП" в Дирекция "Местни данъци и
такси" в Община П.**, същото е надлежно връчено на жалбоподателя с писмо с
обратна разписка на 30.03.2023г.
С Декларация по чл. 14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 10509 / 22.10.2015 г.,
С.А.Д. е декларирала, че е по наследство въз основа на
Решение № 503/27.10.2014г. на ПРС е придобила собствеността на 1/2 ид.ч. от
недвижим имот находящ се в гр.П.** ул. ** бл.7 ап.12 ет.5, представляващ жилище
с идентификатор **.3.12 с година на построяване 1985 г. с конструкция
М2-панелна г. и с РЗП общо 95.67 кв.м, в това число: РЗП на обекта 82.23 кв.м,
РЗП на мазе 13.44 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м.
С влязло в сила съдебно решение № 95/10.02.2017г. по гр.д.
№9293/2015г. на РС – П.** на осн. чл. 344, ал.2 от ГПК съдът е постановил да
бъдат ползвани до окончателното извършване на делбата, както следва:
1. самостоятелен обект с идентификатор **.3.12 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.П.**, Община П.**, област П.**, одобрена
със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 год., съгласно схема № 15-488155/10.11.2015
год. на самостоятелен обект в сграда, изд. от Служба по геодезия, картография и
кадастър - гр. П.**, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 82.23
кв.м., находящ се на административен адрес: гр.П.**, ул. „**“, блок **, етаж **,
апартамент № ** в жилищна сграда № 3 разположена в поземлен имот с
идентификатор **, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 12 с площ от 13.44 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото да се ползва от съделителят К.Н.Д.**;
2. недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.79
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.**, Община П.**,
област П.**, одобрена със заповед № РД - 18- 91/13.10.2008 год., съгласно схема
№ 15- 488223/10.11.015 год. на самостоятелен обект в сграда изд. от Служба по
геодезия, картография и кадастър - ар. П.**, с предназначение жилище,
апартамент, с площ от 47.01 кв.м., находящ се на административен адрес: гр.П.**,
ул. „**“, бл. **, вх. **, ет**, ап. ** в сграда № 1 разположена в поземлен имот
с идентификатор **, който апартамент се състои се от стая, кухня, сервизни
помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 19 с площ от 2.20 кв.м.,
както и с 3.14 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото да се ползва от съделителят С.А.Д..
Въз основа на
декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/08.07.2019г., въз основа на
съдебно решение за делба № 1012/04.12.2017г. влязло законна сила на
15.03.2019г. е посочено, че данъчно задължено лице за имот с идентификатор на
поземления имот **, с дата на придобиване 15.03.2019г. е лицето К.Н.Д.**, а
собственици на имота са С.А.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***-град и К.Н.Д.** с
ЕГН ********** и адрес: ***.
Видно от съдебно
решение № 1012/04.12.2017г. по гр.д. № 9293 / 2015г. по описа на РС – П.** в
дял и изключителна собственост, по реда на чл.349, ал.2 ГПК, на К.Н.Д.**, с
ЕГН: ********** и адрес ***, е възложен недвижим имот представляващ:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.3.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П.**, Община П.**, област П.**, одобрена със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 год., съгласно схема № 15-488155/10.11.2015 год.
на самостоятелен обект в сграда, изд. от Служба по геодезия, картография и
кадастър - гр. П.**, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 82.23
кв.м., находящ се на административен адрес: гр.П.**, ул. „**“, блок **, етаж **,
апартамент. № ** в жилищна сграда № 3 разположена в
поземлен имот с идентификатор **, който апартамент се състои от три стаи, кухня
и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 12 с площ от
13.44 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото. В дял и изключителна собственост на С.А.Д.,
с ЕГН: ********** и адрес ***, е възложен следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **.1.79 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П.**, Община П.**, област П.**, одобрена със заповед № РД - 18-
91/13.10.2008 год., съгласно схема № 15- 488223/10.11.015 год. на самостоятелен
обект в сграда изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър - ар. П.**, с
предназначение жилище, апартамент, с площ от 47.01 кв.м., находящ се на
административен адрес: гр. П.**, ул. „**“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ** в
сграда № ** разположена в поземлен имот с идентификатор **, който апартамент се
състои се от стая, кухня, сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено
помещение № 19 с площ от 2.20 кв.м., както и с 3.14 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
При така установените по делото фактически
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОП с №
23-21-1/04.01.2023г. издаден от Гергана Димитрова Йорданова на длъжност Гл.
експерт оправомощен със Заповед № 64/18.01.2022г. на Кмета на община П.**, потвърден
с Решение № 23/ММО-962-1/27.03.2023г. в ЧАСТТА в която са начислени дължими
данъци върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода
01.01.2018г. до 31.12.2022г., за имот находящ се в гр. П.** ул. ** бл.** ап.**
ет.**, сграда(и) с партиден № 6404Н2251.
Оспореният АУЗД е издаден
от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ – от лице заемащо длъжността Главен експерт в отдел "Ревизии и
проверки ", Дирекция „Местни данъци и такси“ про Община П.**, надлежно оправомощено,
в качеството му на орган по приходи, да извършва установяване, обезпечаване,
събиране и контрол на местните данъци и такса битови отпадъци със заповед
№64/18.01.2022 г. на Кмета на Община П.** а (л. 27). При издаването му съдът не
констатира да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила
– актът е мотивиран, изложени са фактическите и правни основания за издаването
му.
Между страните не се
спори и от приетите по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
процесният поземлен имот е сред категорията недвижими имоти, подлежащи на
облагане съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти. Съгласно ал.2, чл. 10 ЗМДТ при учредено вещно право на ползване данъчно
задължен е ползвателят.
В разглеждания случай, имотът, обект на
облагане с ДНИ и ТБО, е частна собственост придобит въз основа на наследство и
извършена съдебна делба. Основният спорен въпрос между страните е през
процесния период, чия е собствеността върху имота и кое е данъчно задълженото
лице, като собственик или ползвател на недвижимия имот подлежащ на облагане с
данък за недвижимите имоти и такса смет.
По делото безспорно се
установява, че с декларация по чл. 14 ЗМДТ С.А.Д. е декларирала, че по
наследство въз основа на Решение № 503/27.10.2014г. на ПРС е придобила
собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот находящ се в гр.П.** ул. ** бл.**
ап.** ет.**, представляващ жилище с идентификатор **.3.12 с година на
построяване 1985 г. с конструкция М2-панелна г. и с РЗП общо 95.67 кв.м, в това
число: РЗП на обекта 82.23 кв.м, РЗП на мазе 13.44 кв.м, РЗП на таван 0.00
кв.м., както и че с решение № 1012/04.12.2017г. по гр.д. № ** / 2015г. по описа
на РС – П.** в дял и изключителна собственост, по реда на чл.349, ал.2 ГПК, на К.Н.Д.**,
с ЕГН:********** и адрес ***, е възложен недвижим имот представляващ:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.3.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П.**, Община П.**, област П.**, одобрена със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 год., съгласно схема № 15-488155/10.11.2015 год.
на самостоятелен обект в сграда, изд. от Служба по геодезия, картография и
кадастър - гр. П.**, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 82.23
кв.м., находящ се на административен адрес: гр.П.**, ул. „**“, блок **, етаж **,
апартамент. № 12 в жилищна сграда № 3 разположена в поземлен имот с
идентификатор **, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 12 с площ от 13.44 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото. Не се спори, а и видно от представената служба справка
издадена на Община П.**, служебно въз основа на съдебно решение №
1012/04.12.2017г. влязло в законна сила на 15.03.2019г., като данъчно задължено
лице за недвижим имот находящ се в гр.П.** ул. ** бл.**ап.** ет.**,
представляващ жилище с идентификатор ** е посочен К.Н.Д.** въз основа на делба
и съдебно решение, с дата на придобиване 15.03.2019г.
С оглед на което по
делото безспорно се установява, че до 15.03.2019г. собственик на ½ ид.ч.
на процесния недвижим имот е била С.А.Д., до който момент е била и данъчно
задължено лице по смисъла на чл.10. ал. 1 от ДОПК. Макар нормата на чл. 11, ал.
1 ЗМДТ да въвежда принципното положение, че задължени лица за данък върху
недвижимите имоти са собствениците на имота, нормата на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ въвежда
изключение от това правило, според която при учредено вещно право на ползване
данъчно задължен е ползвателят. Идеята на законодателя изхожда от това, че
принципно задължение лица са тези, които реално ползват имотите. В повечето
случаи това са собствениците на имотите, но доколкото при учредено право на
ползване собственикът има само "голата собственост" и е лишен от
правото на ползване, то задължени лица в тази хипотеза се явяват ползвателите
на имотите. Аналогично е положението и по отношение на задължението за такса за
битови отпадъци по силата на препращата разпоредба на чл. 64 ЗМДТ.
По делото безспорно се
установява, че с влязло в сила съдебно
решение № 95/10.02.2017г. по гр.д. №9293/2015г. на РС – П.** по искане на
страните съгласно разпоредбата на чл.
344, ал.2 от ГПК съдът се е произнесъл кои от наследниците, кои от имотите ще
ползват до окончателно извършване на делбата. Съгласно правната теория и
съдебната практика разпоредбата на чл.
344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не
ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от
тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки
съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като
осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата
или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова
искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство,
като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по
него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае
постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда
представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт,
който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на
пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор
между страните. Действието на определението е за определено време, като същото
може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на
обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК. С оглед на което, докато се поделят
имотите с влязъл в сила съдебен акт спрямо всички трети лица имота е съсобствен
в признатите в съсобствеността идеални части. На практика искането по чл. 344,
ал.2 ГПК представлява привременна мярка, приложима само в производството по
съдебна делба, която по фактически състав се припокрива с иска по чл. 31, ал. 2
ЗС. В такъв смисъл е напр. Решение № 87 от 10.03.2009г. на ВКС по гр. д. №
803/2008г., II г. о., ГК. Поради което разпределеното право на ползване по
смисъла на чл. 344, ал. 2 от ГПК не може да се приравни на учредено право на
ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ.
С оглед на изложеното
съдът намира, че АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК в оспорените му части не страда
от пороци, които да водят до неговата отмяна. Според чл. 107, ал.3 от ДОПК акт
може да се издаде по искане на лицето или по инициатива на органа по приходите
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване
на акта, тъй като жалбоподателката не е заплатила задълженията си за ДНИ и ТБО
за 2018 г. – 2019 г. по отношение на процесния имот. Актът е издаден от
компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, в необходимата
писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби,
поради което е правилен и законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Действително неправилно с потвърждаващото акта
решение са определени допълнителни лихви за забава върху задълженията за местни
данъци и такси изчислени към 04.01.2023г., които са извън обхвата на контрола
по чл. 155 от ДОПК, но това не влияе на крайния правен извод за
законосъобразност на оспорения акт по чл. 107, ал.3 от ДОПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има
ответника, същия претендира и доказва разноски в размер на сумата от 300.00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за защита и правно
съдействие от 15.05.2023г. /л.168/.
Водим от изложеното и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 172, ал. 2,
предл. пето от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Д. с ЕГН ********** *** срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 23-21-1 от
04.01.2023 г. издаден по инициатива на органа по приходите от Гл. експерт отдел
"РП" в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община П.**,
потвърден с Решение № 23/ММО-962-1/27.03.2023 г., издадено от директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П.**, в ЧАСТТА в която се
претендират данъци и такси за апартамент, находящ се на адрес: гр. П.**, ул. „**“
бл. 7 ет.5 ап 12.
ОСЪЖДА С.А.Д. с ЕГН ********** *** срещу Акт за
установяване на задължения по декларация № 23-21-1 от 04.01.2023 г., ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА П.**, с адрес: пл.“***“ №1 сумата в размер на 300.00 (триста)
лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
съгласно разпоредбата на чл.160, ал. 7 от ДОПК.
СЪДИЯ: