№ 242
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20245300900563 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Н. Н. У., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.Н. Д., съдебен адрес
***, твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, състояло се на
13.05.2024 г. в гр.Пловдив, на бул.“Руски“ до №35. Твърди, че е пътувала като пътник на
задна седалка в лек автомобил Ленд Ройвър, модел Рейндж Роувър, рег.№***, управляван от
К.Е.. Последният, в разрез с правилата за движение по пътищата, при движение с превишена
(между 150 и 200 км/ч) и несъобразена скорост (с атмосферните условия – дъжд, мокра
пътна настилка, движение в тъмната част на денонощието), без да контролира непрекъснато
управляваното от него МПС, е излязъл от пътното платно в ляво по посока на движението
си и се е блъснал последователно в 12 пана от разделителната ограда на пътя и в две
дървета. В резултат от така описаното произшествие на ищцата са причинени травматични
увреждания, описани в исковата молба, заради които е приета по спешност в болнично
заведение. Там са проведени множество изследвания, както и оперативно лечение – сутура
на черния дроб за преустановяване на кървенето и апендицектомия. Ищцата е престояла в
лечебното заведение до 28.04.2024 г., като са направени консултации с ортопед-травматолог,
невролог и неврохирург, проведена е и консервативна терапия, предписан е леглови режим,
в т.ч. заради фрактура на таза. Описани са в исковата молба претърпените от ищцата болки,
страдания и неудобства във връзка с тежките травми от произшествието. Ищцата е била на
легло, зависима от чужда помощ. Събитието, което я е сполетяло на **-годишна възраст, е
най-ужасяващият момент от живота й, променен коренно в резултат от това. Последното се е
отразило негативно и в емоционален, и психологически план. Излагат се подробни
твърдения в тази насока. Твърди се, че при процесното събитие ищцата е загубила най-
1
добрата си приятелка, която също е пътувала в автомобила и е починала. Твърди се, че
възстановяването на ищцата продължава и не може да бъде пълно. Претърпените от нея
болки и страдания са с особен интензитет и силно негативен отпечатък върху психиката й.
По-нататък се твърди, че за увреждащия лек автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника със срок на валидност от
21.10.2023 г. до 20.10.2024 г. По този повод е отправена извънсъдебна претенция, получена
от застрахователя на 27.06.2024 г., по която ответникът не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в
исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 400 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. (датата на отправяне на обезщетителна
претенция от ищцата) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ
ИНШУРЪНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шар
планина“ №35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., чрез пълномощника си юрк.Х. И.,
оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а. Ленд
Ройвър с рег.№*** към датата на настъпване на процесното ПТП. Не оспорва, че е предявена
извънсъдебна претенция от ищцата за същото на посочената от нея дата. Оспорва да е
проявено описаното в исковата молба поведение от водача на автомобила, както и същото да
е било противоправно. Евентуално, поддържа, че то не е единствена причина за
преживените от ищцата болки и страдания, като прави възражение за съпричиняване,
поддържайки, че ищцата е нарушила нормата на чл.137а, ал.1 ЗДвП и е пътувала в
автомобила без поставен обезопасителен колан, с което е допринесла във висока степен (не
по-малко от 50%) за настъпване на уврежданията. Оспорват се видът, тежестта и размерът
на твърдените вреди, както и причинно-следствената връзка между всички претендирани
вреди и произшествието от 13.05.2024 г. Оспорва се искът и по размер, който се намира за
прекомерно и неоснователно завишен. Оспорва се акцесорният иск – на първо място поради
неоснователността на главния, на следващо – досежно началния момент, от който се
претендира законна лихва – ответникът счита, че не е изпаднал в забава с уведомяването му
от ищцата на 27.06.2024 г., тъй като не са му били представени изисканите от него
допълнителни документи, във връзка с което се позовава на нормата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ.
Евентуално счита, че е в забава, считано от 28.09.2024 г. – датата, следваща тази, на която е
изтекъл срокът по чл.496, ал.1 КЗ. По изложените съображения е направено искане за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на 13.05.2024 г. около 03,20 ч. е посетено местопроизшествие в гр.Пловдив,
бул.“Руски“ №35. Констатиран е един участник в произшествието, а именно – К.А.Е., ЕГН
**********, като водач на лек автомобил Ленд Роувър, модел Рейндж Роувър, с рег.№***,
2
който според графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ при движение с несъобразена с
пътните условия и релефа на местността скорост излиза отляво на пътното платно и се удря
в 12 броя пана от разделителната ограда и в две дървета. Като пострадали лица от
произшествието в протокола са вписани: водачът К.А.Е. – починал; Т.В. Н. (пътник) –
починала; Н. Н. У. (пътник) – пострадала с контузии на гръден кош и корем и фрактури на
дясна ключица и таз; както и И.Е.П. (пътник) – пострадал.
Установява се от приложения по делото протокол, че на 13.05.2024 г. в 04,30 ч. е
извършен оглед местопроизшествието от органите на образуваното досъдебно производство,
като е отразено, че пътната настилка е мокра, при лек ръмеж и светлина от работещо улично
осветление. Отразено е, че автомобилът е разчленен на две части, намерени на разстояние
една от друга – предна част от купе и задна част от купе с багажно отделение, и двете в
силно увредено състояние.
С постановление от 21.10.2024 г. на ОП Пловдив на основание чл.243, ал.1, т.1 във
връзка с чл.24, ал.1, т.4 НПК (деецът е починал) е прекратено наказателното производство
по ДП №65/2024 г. на СРПТ при ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл.343, ал.4
вр.ал.3, б.б) вр.ал.1, б.в) вр.чл.342, ал.1 НК.
От приетата по делото епикриза се установява, че в деня на горния инцидент ищцата
е постъпила в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, Втора хирургична клиника, където е престояла до
28.05.2024 г. Там на същата са извършени редица клинични и образни изследвания и
консултативни прегледи. Установени са хемоперитонеум (излив на кръв в коремната
кухина), травма на черния дроб, други повърхностни травми на корема, долната част на
гърма и таза, както и счупвания. На 13.05.2024 г. е проведено оперативно лечение, с оглед
преустановяване на кървенето в коремната кухина. Проведено е и медикаментозно лечение.
Пациентката е изписана след гладък следоперативен период и липса на постоперативни
усложнения. Насочена е към последващо лечение и проследяване от специалисти – ортопед,
невролог и неврохирург. От приложените по делото амбулаторни листове се установява, че
на ищцата е поставена имобилизация за 30 дни на горен крайник, предписан е леглови
режим в рамките на 2,5 месеца заради фрактура на таза, впоследствие вертикализация с два
броя патерици, с обезболяващи при нужда, както и е насочена към индивидуална
рехабилитационна програма.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това се установява още от
констативния протокол за ПТП, че за управлявания от К.А.Е. лек автомобил с рег.№*** е
сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие от 21.10.2023 г. до 20.10.2024 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 27.06.2024
г., в която са описани като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
медицинска епикриза. На 02.07.2024 г. на застрахователя е представена история на
заболяването от лекуващото болнично заведение. С писмо от 09.07.2024 г. ответникът е
изискал представяне на краен акт от образуваното досъдебно производство, автотехническа
експертиза и протоколи от разпити на свидетели.
3
Няма спор между страните, че на ищцата не е определено и изплатено
застрахователно обезщетение по горната претенция.
По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което
механизмът на процесното произшествие е следният: водачът К.Е. е управлявал л.а.Ленд
Ровер Рейндж Ровер Спорт по платното за движение на бул.“Руски“ в посока от юг на север.
Ускорил е скоростта около и над 175 км/ч, при което е бил затруднен да запази надлъжната
устойчивост на автомобила. Загубил е контрол над автомобила и така последният е напуснал
платното за движение от ляво, след което се е ударил в дървета – първо в предната лява част
на автомобила, след което и в предната му дясна страна. От ударите автомобилът се е
разпаднал на две части напречно. Причина за произшествието от техническа гледна точка е
това, че горният автомобил се е движел с технически несъобразена скорост, поради което
водачът е бил затруднен да запази надлъжната устойчивост на автомобила, при което е
загубил контрол над същия.
Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза, според което
ищцата, като пътник на задна седалка, е претърпяла механична политравма, засягаща глава,
гърди, корем и крайници, отговаряща да е причинена при горния механизъм на
пътнотранспортно произшествие. По-конкретно са причинени следните травматични
увреждания: 1.) травма на черния дроб – разкъсване/руптура/ на черния дроб в областа 7-ми
сегмент; 2.) хемоперитонеум – кръвоизлив в коремната кухина около 1500 мл.; 3.)
хематом/кръвонасядане/ на дебелото черво в областта под черния дроб; 4.) счупване на
ключицата; 5.) счупване па горния край на раменната кост; 6.) счупване на гръбначния стълб
в поясната област – фрактури на страничните израстъци на два лумбални прешлена; 7.)
счупване на ацетабулума (тазобедрена става); 8.) счупване на сакрума. Като интензитет на
получените от Н. У. наранявания – те се характеризират като тежки травми с голяма сила, а в
психологически аспект са с висока степен на емоционално напрежение или вълнение.
Довели са до тежко общо състояние и кръвозагуба, налагащи спешно оперативно лечение,
поради непосредствената, временна опасност за живота й. Извършена е животоспасяваща
спешна операция по повод тежката коремна травма, причинила разкъсване на черния дроб, с
продължаващ кръвоизлив в коремната кухина. Операцията се характеризира като „голяма“
по обем и сложност. След нея У. е преведена за реанимация и интензивно лечение и
наблюдение в КАИЛ, впоследствие – в хирургична клиника. Окончателното възстановяване
на У. е продължило месеци, като медико-биологичната характеристика на установените
травматични увреди е разстройство на здравето, временно опасно за живота. Болките и
страданията на ищцата непосредствено след травмата са били значителни, засягащи общото
й състояние, определено като тежко, довело до затруднена подвижност и невъзможна
самостоятелна походка. Имала е силни болки от множеството счупвания на кости – ключица,
рамо, таз, сакрум, контузия на глава и гръден кош и в резултат от операцията на корема,
което е наложило продължително аналгетично медикаментозно лечение при дългия й
болничен престой от 15 дни. Страданията, които е изтърпяла са били силно изразени, поради
засягане на горния и долния десен крайник, таза и от там невъзможно придвижване,
4
самообслужване и хигиенен режим. Нуждаела се е от грижи в дома и чужда помощ през
целия период на лечение и възстановяване. Вследствие на приложеното лечение и времето
за възстановяване след травмата, болките са намалели, но подвижността и походката са се
възстановили чак след три месеца от изписването, а болките от фрактурираните кости се
предполага, че са в продължение на месеци. Периодът на усещането за болка може да бъде
по-дълъг при жени, дори до 6-ия месец. При ищцата липсват тенденции към хронифициране
и персистиране на болката, предвид адекватното й лечение в остро състояние. След
възстановяване целостта на разкъсванията, черният дроб напълно възстановява интегритета
и функцията си, без остатъчни функционални или органични дефицити. Към момента на
прегледа, извършен на 26.05.2024 г., липсват остатъчни негативни здравословни последици
от получените от ищцата увреждания на черния дроб и коремната стена и не се очакват
последици и усложнения занапред. Фрактурите на дясната ключица, на горния край на
дясната раменна кост и фрактурите на страничните израстъци на 2-ри и 3-ти лумбален
прешлени зарастват за един месец, но възстановителният период и раздвижването е
различно дълъг и особено е по-дълъг в случаите на съчетаване с други травми на тялото и
долните крайници. Фрактурите в областта на таза зарастват за период от 75 дни, а
възстановяването за вертикализация и прохождане, продължава не по малко от още толкова
време, като придружаващото увреждане па горните крайници забавя този процес до 6-7
месеца. След такива увреди рехабилитационите мероприятия са много продължителни,
особено поради настъпила хипотрофия на мускулатурата. Ищцата е провеждала
рехабилитация в домашни условия под контрол на оторизиран рехабилитатор от датата на
изписването й, като се мине през вертикализацията и ползването на проходилка при
прохождане през септември 2024 г. и се стигне до самостоятелна походка през октомври
2024 г. По постигнатите резултати при прегледа на лицето от експертите може да се съди, че
рехабилитацията е успешна, като е уместно и препоръчително пострадалата да провежда
ежегодно планово в оторизирани заведения ЛФК и физиотерапия. При ищцата е
контатирано наличие на белег с белезникав цвят с големина на монета от 2 лв. в областта на
кръста, който се дължи на охлузване от декубитална рана. Лечението е протекло успешно,
защото не се е стигнало до некроза на кожа и подкожие. Налице е цатрикс от срединна
лапаротомия с големина 32 см., както и цикатрикс от рана с размер 4 см. по
горновътрешната част на дясна глезенна става. Тези белези единствено се подобряват след
козметични операции. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при ищцата е налице
остатъчна увреда на сетивната функция в областта на дясното бедро (не усеща допир на това
място), която реално причинява дискомфорт, но не нарушава нормалния живот и
ежедневните дейности. Там няма неприятно усещане или болка. Налице е болков синдром в
дясното рамо и ограничения в движението на дясна предмишница до 90 градуса, което се
дължи на счупванията на рамо и ключица, които са зараснали, но са довели до контрактура
на меките тъкани и обездвижване. Това може да бъде преодоляно чрез планова
рехабилитация.
Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според което травмите при ищцата са получени от удари в части на автомобила,
5
когато същият се е ударил последователно в двете крайпътни дървета, както и при изпадане
и претъркаляне на тялото й на пътното платно при откъсването на задната част на
автомобила. Като се има предвид това, че уврежданията са разположени в различни
анатомични области, както и липсата на специфични травматични увреждания, които да са
причинени от действието на предпазния колан, е направен извод, че при процесното ПТП Н.
У. не е била с поставен предпазен колан. Отчетено е и, че при оглед на автомобила задният
десен колан е намерен прибран и изпънат от пиропатрона, което показва, че не е бил
използван от пътника. След като е анализирана ролята на триточковия предпазен колан в
аспекта на механизма на конкретното произшествие, е направен извод, че ако пострадалата
би била с правилно поставен предпазен колан, същата не би получила някои от
констатираните травматични увреждания (в съдебно заседание се уточнява, че това са
разкъсването на черен дроб, травмите по прешлени, евентуално на тазобедрената става и
кръстеца), но с голяма вероятност би получила други такива, причинени от самия колан, или
инерционни увреждания, които, предвид скоростта, с която се е движел автомобилът, биха
били достатъчно тежки и дори с възможност за смъртен изход, но в никакъв случай по-леки.
В съдебно заседание се уточнява, че при удар с тази висока скорост, ако тялото на пътника е
фиксирано с колан, биха се получили тежки инерционни травми като разкъсване на аорта,
разкъсване на опората на червата и белите дробове. Тези органи се движат свободно в
кухините на тялото със скоростта, с която се движи автомобилът. При удар на същия,
автомобилът спира, но те продължават да се движат напред и така се стига до тежки
разкъсвания при залавните им места, каквито са констатирани при починалите участници на
предните седалки. Вещите лица считат и нещо повече, а именно – че липсата на предпазни
колани при пътниците на задните седалки и изпадането им от автомобила при неговото
разделяне на две части е намалило кинетичната енергия и ускоренията, които са действали
върху телата им, поради което тези пътници са оцелели, а не са загинали, подобно на
останалите двама.
Прието е заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, според което Н. У. е тревожна, с повишена страхова готовност към сходни на
инцидента събития, със свръхценни идеи за малоценност, понижена самооценка, мисли за
безперспективност, ниска мотивация и нарушения в съня. Физическите травми при нея са
допринесли за значително ограничаване на възможностите за самообслужване и
самостоятелно функциониране в началните етапи на възстановяване, по-късно и към
настоящия момент това е ограничило личностовото и социалното й функциониране, което
от своя страна е довело до гореописаните психични феномени. При ищцата е налице
разстройство на адаптацията с изявена тревожност, което се нуждае от специализирана
терапевтична подкрепа. Това състояние има благоприятна прогноза, като повечето хора се
възстановяват напълно, ако получат подкрепа и стресорът намалее или изчезне. Липсват
значими рискови фактори за невъзможност за пълното й възстановяване и нормален начин
на живот. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че подекспертната не е възстановена
в психичен аспект, като би било добре да използва услугите на психотерапевт.
6
Разпитани са двама свидетели. От показанията им се установява, че след инцидента
ищцата е приета в болница, където е извършена спешна животоспасяваща операция по думи
на лекуващите лекари. Операцията е била коремна, продължила около час и малко. Ищцата
била неадекватна преди това, имала признаци на живот, но не можела да говори. След
операцията била настанена в реанимация, казали, че първите часове до 2-3 дни са критични,
била с опасност за живота. На следващия ден била преместена в хирургично отделение, тъй
като състоянието й се стабилизирало. При престоя й в болница свидетелката К.а У. (нейна
майка) се грижела за нея. През цялото време в болницата била само на легло. Освен
счупванията по тялото, имала множество рани по лицето и по тялото, цялата била в синини.
В болницата била постоянно на обезболяващи заради „адски“ болки. Дори лекарствата на
моменти не помагали. В това време ищцата била изключително объркана, когато се
пробуждала, говорела неадекватно. Нямала спомен за инцидента. Със специализиран превоз
била откарана у дома, тъй като не можела да се движи. Близките й взели специално легло и
матрак, на които да я гледат. В края на май я прибрали у дома, а първите си стъпки
направила едва през септември. Прохождането й отнело дълъг период от време. Мускулите
й отслабнали много. Не можела да се храни сама заради пострадалата дясна ръка, слагали й
памперси през първите три месеца, а после, когато вече можела да се повдига – подлога. За
нея се грижели майка й и баба й – свидетелката В.Ш., близо четири месеца постоянно.
Почти всеки ден идвал рехабилитатор. Рехабилитацията й причинявала болка. В къщи също
била на болкоуспокояващи. От катетъра в болницата развила възпаление, поради което
полагали специални грижи при хигиената. Известно време се придвижвала с помощта на
проходилка и на близките си. В края на октомври започнала да прави по няколко стъпки
сама. Докато била на легло, се чувствала много зле психически – викала, крещяла, оплаквала
се, че вече не е същата, не може да излиза, не можела да спи, пречело й, че трябва да лежи
само по гръб. Започнала да се затваря в себе си, не искала да се среща с други хора. Идвали
приятели, но не искала да се вижда с тях. Предприели онлайн психологична терапия, която
не й помогнала. Преди това учела висше образование в Пловдивския университет, заради
инцидента прекъснала следването си и все още не била готова да продължи. Все още не
може да излиза сред хората. Навън излиза само с придружител. Не шофира, страхува се да се
вози в кола. Има голям отвесен белег на корема от операция, има белези и на гърба от раните
при залежаването. Белезите я притесняват много. Получила рани по гърба, докато била на
легло. Причинявали й болка. Мажели ги с Цикатридина и други мазила. Преди инцидента
спортувала, имала активен живот, обичала да контактува с хора, обичала живота. Сега е
коренно различна. Не може да си вдига ръката до горе, изпитва болки при лошо време,
понякога се налага да приема обезболяващи, изморява се, когато изкачва стълби.
Приятелката й загинала при същата катастрофа, което ищцата понесла много трудно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от
7
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищцата. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил Ленд Роувър с рег.№*** е възникнало валидно застрахователно правоотношение
по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, писмени доказателства от досъдебно производство и съдебно-техническа и
медицинска експертиза, се установява по неоспорим начин, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е управлявал автомобила с превишена за населеното място скорост
(при ограничение на скоростта 50 км/ч автомобилът се е движел със скорост 175 км/ч). Тази
скорост, освен превишена, е била и несъобразена с пътните условия в съответния пътен
участък – пътният участък е бил мокър от дъжд/ръмеж, като инцидентът се е случил в
тъмната част от денонощието, при изкуствена светлина. От техническата експертиза се
установява, че при тази скорост на конкретния пътен участък водачът не е могъл да запази
надлъжната устойчивост на автомобила и е загубил е контрол над управлението му.
Нарушени са били разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, следователно поведението на прекия причинител на произшествието е било
противоправно. Вината на последния съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а от
доказателствата посочената презумпция не е оборена. Вредите, настъпили в патримониума
8
на ищцата, се установяват несъмнено от приетите писмени доказателства, от приетите
съдебни експертизи и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като обективни,
логични и последователни. От медицинската експертиза се установява, че е налице и
причинна връзка между произшествието и констатираните при ищцата непосредствено след
това травми. Следователно, установяват се всички предпоставки по чл.45 ЗЗД да се ангажира
отговорността на прекия причинител.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в
конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищцата е преживяла болка и страдание от причинените травми – болките й са били
изключително интензивни в началото и сравнително бавно отшумяващи поради това, че са
травмирани множество анатомични структури – налице е била политравма. Животът на
ищцата е бил в опасност, проведена е животоспасяваща операция на коремните й органи
поради разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина. Ищцата е била
настанена в болница за продължително време – 15 дни, след което е лекувана при домашни
условия, като от доказателствата се установява, че близо четири месеца тя е била на легло,
през по-голяма част от това време е трябвало да лежи само по гръб, тъй като е имала
счупване на кръстна кост, на лумбални прешлени и тазобедрена става, които не се
имобилизират. През този период ищцата е била безпомощна, близките й са се грижели за
нея. Изпитвала е болка, дискомфорт и неудобства, както по травмираните части от тялото
си, в резултат от операцията, така и от провежданата й ежедневна рехабилитация. Била е
хранена с чужда помощ, обслужвана от други хора, три месеца е била с памперси,
впоследствие с подлога – елементарните й житейски нужди са били обслужвани по
неестествен начин. Получила е рани от залежаването, мускулите й са атрофирали, в резултат
от което, въпреки полаганата рехабилитация, е имала затруднения с прохождането, което се е
случило близо 7 месеца след катастрофата, като първоначално е ползвала чужда помощ и
помощни средства. Преживяла е социална изолация в рамките на горния период от време.
Изпитвала е психически дискомфорт, като според приетата по делото съдебна експертиза в
тази насока понастоящем не е в добро психологично състояние и се нуждае от подкрепа на
психотерапевт. Всичко това при ищцата се е случило в много млада възраст – в деня на
произшествието тя е била на ** години. До този момент тя е водела много добър живот,
учела е, имала е добра социална среда, „обичала е живота си“. Понастоящем нещата не стоят
9
по този начин, животът й е променен, социално изолирана е, тревожи се, притеснява се от
белези, страхува не, преживява разстройство на адаптацията, което не е преодоляно. Следва
да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието – ищцата е
била пътник на задна седалка в автомобила, а при удара на същия в две последователни
дървета край пътя задната част на автомобила се е откъснала, тялото на ищцата се е удряло в
частите на автомобила, впоследствие тя е паднала на пътното платно и се е претърколила,
всичко от което носи неминуемо травмиращи и физически, и психически преживявания. Въз
основа на така обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищцата,
съобразно доказаните по делото болки и други морални вреди, които е претърпяла, както и
съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с обществено-
икономическите условия за живот в страната към момента на произшествието – м.май 2024
г., се свежда до сумата 130 000 лв. При определяне на този размер в аспекта на заявената
претенция съдът съобрази, че ищцата е физически възстановена и прогнозата за нейното
физическо здраве е благоприятна – организмът й е възстановен, с изключение на
затрудненията при движение на ръката, които са преодолими според вещите лица. В
психологичен аспект травмата също е възстановима при полагане на добри грижи и
терапевтична помощ. Ето защо, съдът намира, че претенцията над горната сума се явява
завишена.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между противоправното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
тази връзка ответникът инвокира противоправно поведение на пострадалата, състоящо се в
това, че последната е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Съгласно
чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Според
приетата по делото допълнителна комплексна експертиза ищцата е била без поставен колан
в момента на настъпване на произшествието. За това вещите лица съдят по уврежданията й,
както и по това, че при оглед на автомобила коланът е бил в прибрано състояние.
Следователно, поведението на пострадалата е било противоправно – в нарушение на
изискването на горната разпоредба от ЗДвП. Същевременно, обаче, това поведение не се
намира в причинна връзка с претърпените от нея вреди, тъй като според вещите лица
непоставянето на колан при нея, ведно с други обстоятелства около произшествието, се е
оказало животоспасяващо. Според вещите лица обезопасяването на тялото в конкретния
случай би довело до тежки инерционни травми, несъвместими с живота, от каквито са
починали водачът и пътникът на предните седалки в автомобила. Ищцата не би понесла част
от травмите, които реално са й причинени, но би получила други, при това много по-тежки.
За да е налице причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия резултат, е
необходимо това поведение да е допринесло и увеличило вредите. В конкретния случай
непоставянето на предпазен колан е допринесло за тяхното намаляване, поради което съдът
намира, че възражението за съпричиняване е недоказано и неоснователно. В полза на
10
ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в пълния горепосочен размер. Така
предявеният осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан и
основателен до размер 130 000 лв., а за разликата до 400 000 лв. същият следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното
събитие, следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните
неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, което се установява да се е случило на 27.06.2024 г. Ето защо
претендираната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена, считано от 27.06.2024 г. Възражението, че застрахователят не е изпаднал в
забава, тъй като не са му представени всички изискани документи, е неоснователно.
Установява се, че ищцата е представила констативен протокол за ПТП и медицински
документи. Така представените документи са били достатъчни, че да се направи преценка за
основанието и размера на претенцията – арг.от чл.106, ал.5 КЗ, поради което следва да се
приеме, че претендираното обезщетение за забава е дължимо.
При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях
има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е освободен от държавна такса по делото, поради което по силата на чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 5 200 лв. – държавна такса в размер 4 % от
присъденото вземане, както и сумата 1 521 лв. – възнаграждения на вещи лица по
съразмерност, общо 6 721 лв. по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, с който между ищеца и
адв.Н. Н. Д., САК, е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В тази
хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната
страна е осъдена на разноски. С оглед частичното уважаване на исковата претенция, в полза
на адв.Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер 11 820 лв., определено по реда на
чл.7, ал.2, т.5 и §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа,
което според съда съответства на правната и фактическа сложност на делото и на
материалния интерес от иска. Същото следва да се присъди в тежест на ответника.
Ответникът е заплатил и претендира: държавна такса за съдебно удостоверение в
11
размер 5 лв. и възнаграждения за вещи лица в общ размер 1 900 лв. Тази страна е
представлявана от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 ГПК на същата се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер 540 лв., определено по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната
помощ. От общия размер на разноските на ответника, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция в тежест на ищцовата страна следва да се присъди сумата 1 650,38 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ
ИНШУРЪНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шар
планина“ №35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., да заплати на Н. Н. У., ЕГН **********,
от ***, сумата 130 000 лв. (сто и тридесет хиляди лева), ведно със законна лихва от
27.06.2024 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 13.05.2024 г. в
гр.Пловдив, бул.“Руски“ №35, причинено виновно при управление на лек автомобил Ленд
Роувър с рег.№***, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния
размер до пълния предявен такъв от 400 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ
ИНШУРЪНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шар
планина“ №35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в
полза бюджета на съдебната власт, сумата 6 721 (шест хиляди седемстотин двадесет и един
лева) – държавна такса и разноски по т.д.№563/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ
ИНШУРЪНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шар
планина“ №35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., да заплати на адвокат Н. Н. Д., САК,
адрес на упражняване на дейността – гр.София, ул.”Позитано” №2, сумата 11 820 лв.
(единадесет хиляди осемстотин и двадесет лева) – адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА за производството по т.д.№563/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
ОСЪЖДА Н. Н. У., ЕГН **********, от ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Шар планина“ №35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., сумата
1 650,38 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева и 37 ст.) – деловодни такси и разноски за
производството по т.д.№563/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
12
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13