РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Пловдив, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 2610 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Р.С.С., чрез адв. Б.,
против решение № 254 от 9.07.2019 г., постановено по гр. дело № 960 от 2017 г.,
по описа на Карловски Районен съд.
С обжалваното решение е била допусната съдебна делба
между С.С.К. и Р.С.С., подробно описани в диспозитива на решението 18 поземлени имота, при равни
квоти по ½ идеални части, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК са
били отменени подробно посочени 3 броя констативни нотариални актове само до
размера на ½ ид.част собственост на Р.С.С..
С въззивната жалба се моли да бъде отменено изцяло
решението на Карловски Районен съд. Сочи се, че при решението си
първоинстанционният съд системно е
допускал процесуални нарушения и необосновани действия, които са довели до
категорична неравнопоставеност на страните в процеса. Твърди се, че
анализът на приложените и приети
доказателства по делото, на ответната
страна, приети от съда под опис, били останали необсъдени в мотивите на
решението, както и, че бил едностранчив и непълен анализът на свидетелските
показания по делото. Твърди се, че е било налице несъответствие между
установените по делото факти и наложените от съда правни изводи. Моли се да
бъде отменено решението на първоинстанционния съд като неправилно, тъй като е постановено при
нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че съдът е допуснал да се
приемат редица доказателства на ищеца, извън преклузивните срокове по чл. 147
от ГПК, въпреки че по никакъв начин ищецът не бил възпрепятстван да ги набави в
по-ранна фаза на процеса. Сочи се, че съдът не е уважил множество искания на
ответната страна, без каквито и да е мотиви, включително и за лично явяване на
ищеца К., в съдебно заседание, за да отговори на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК. Намира се, че въззивният съд трябва да обсъди и направените самоотводи от страна на съдиите
В.-П. и П.. Счита се, че исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 2 от ГПК и е
останала нередовна до края на съдебното
дирене, тъй като е без посочен адрес на ищеца. Сочи се, че неправилно съдът е
посочил, като „редовен“ поради небрежност или недоглеждане, адресът на ищеца К.
и адресът на ответницата С., което заключение било, според жалбоподателя, в
пълно противоречие, с чл. 39, ал. 3 от
ГПК. Намира се, че в разрез с правилата за администриране на съдебните
книжа, съдът не е уважил искането на ответната страна за представяне на
доказателства в препис за ответната страна от страна на ищеца. Твърди се, че е
бил налице непълен и погрешен анализ или изобщо липса на такъв, на писмените
доказателства, както и, че съдът повърхностно е обсъдил свидетелските показания
на свидетелите на ответницата И. и П.. Сочи се, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетеля Б., както и, че не е анализирал
представените под опис писмени доказателства на ответната страна. Намира се, че
вследствие на погрешната оценка на фактите и обстоятелства по делото,
Карловският районен съд е изложил в
решението си една противоречива юридическа теза относно качеството на
ответницата С. – дали същата е владяла в цялост процесните имоти или е била владетел на половината от
имотите и държател на другата половина. Твърди се, че единствено тя е владяла и
ползвала изцяло процесните имоти, със съзнанието, че те са само нейни. Счита
се, че съдът не е коментирал основанията, на които са издадени констативните
нотариални актове в полза на ответницата, като не е посочил кои именно
констатирани от нотариуса факти не приема, както и защо и как тези факти
противоречат на фактите по делото. Сочи се, че съдът неправилно не е обсъдил в
решението си направените от ищеца откази от
наследство, които подкрепят тезата, че жалбоподателката е изключителен
собственик на имотите.
Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното решение, с
което е уважен предявеният иск за делба на процесните имоти, и с което са
отменени нотариални актове, под № 170, 171, 172/2014 г., с които ответницата Р.С.
е призната за изключителен собственик на процесните имоти.
По делото е постъпило и становище към въззивната
жалба, от жалбоподателката Р.С.С., чрез
адв. Б., в което са доразвити аргументите за неправилност, посочени в нея.
По делото в срок е постъпил отговор на въззивна жалба,
от адв. С., процесуален представител на С.К., в който се сочи, че жалбата е
неоснователна и се моли да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, като
се счита, че същите са неоснователни, а решаващият съд не е допуснал
процесуални нарушения. Сочи се, че е установено по делото, че въз основа на
заявление до Поземлена комисия – Карлово
са били образувани преписки за възстановяване на право на собственост на
наследници на общи за страните
наследодатели върху земеделски земи, в землището на гр. Карлово, описани в
исковата молба, като след възстановяване на правото на собственост, се сочи,
били съставяни и съответните констативни нотариални актове, като и в решенията
на Поземлената комисия - Карлово, и в съставяните актове надлежно било отразено
правото на собственост на Р.С. и С.К.. Счита се, че при тези правни действия Р.С.
във всеки един етап на производството е действала лично за себе си и като
пълномощник на своя брат С.К.. Твърди се, че до 2014 г. Р.С. не е оспорвала
правото на собственост на брат си върху който и да е имот, чието право на
собственост по силата на различните реституционни закони ѝ е било
признато и възстановено. Намира се, че възражението на ответника, че съдът е
приел доказателства на ищеца извън законния срок, са неоснователни. Счита се, че делбеното производство като
особено исково производство, особено в първата си фаза, не се подчинява строго
на общите правила за преклузиите. Намира се, че са неоснователни твърденията за
нередовност на исковата молба, поради
непосочване на адрес на ищеца, както и твърденията за отводите на съдиите.
Счита се, че са неоснователни и твърденията за това, че не са взети предвид показанията на
свидетелите. Намира се, че са неотносими към правото на собственост на страните
и отказите от наследство, на които
ответникът се позовава, тъй като по смисъла на чл. 91а от Закона за
наследството, те се считат за новооткрито наследство и не се обхващат от
действието на вписани откази преди възстановяването на имотите. Предвид изложеното в отговора се моли да бъде
отхвърлена изцяло предявената въззивна жалба.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо –
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Настоящият състав, след анализ и преценка на
доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за наследници на Е.И.С.
(л. 338), е видно, че същата е починала на ***г., като е оставила за наследници
1. Н.И.С. – брат, починал на ***г.; 2. Децата на Д.И.К.– сестра (починала преди
нея на ***г.) – Р.С.С. и С.С.К..
От представеното удостоверение за наследници на Н.И.С.
(л. 339) се установява, че същият е починал на ***г. и е оставил за наследници
децата на сестра си Д.И.К. (починала преди него на ***г.) – Р.С.С. и С.С.К..
Съгласно представените удостоверения от РС-Горна
Оряховица (л. 119 и л. 121), въззиваемият К. се е отказал от наследствата,
оставени от баща му С.С.К. и майка му Д.И.К.. Отказът от наследството на С.С.К.
е бил вписан в особената за това книга на съда под пореден № 60/05.08.2014г. Отказът
от наследството на Д.И.К. е бил вписан в особената за това книга на съда под
пореден № 61/05.08.2014г.
От съдебните удостоверения от РС-Карлово на л. 166 и
л. 167 се установява, че въззиваемият се е отказал от наследствата, оставено му
от Е.С. и от Н.С.. По отношение наследството на Н.С., отказът на С.К. е бил
допуснат с определение на РС-Карлово от 03.03.1980г. и е бил отбелязан в
специалната книга при съда под № 15 за 1980г. По отношение на наследството на Е.С.
отказът на С.К. е бил допуснат с определение на РС-Карлово от 29.10.2014г. по
ч.гр.д. № 1133/2014г., като отказът е бил вписан под №21/29.10.2014г. в
особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Видно от представените по делото заверени преписи на
решение по преписка с вх. № 11429 на наследници на Н.И.С. и решение по преписка
вх. № 11428 на наследници на Е.И.С. в землището на гр. Карлово (л. 231 –
л. 238 от първоинстанционното дело), процесните имоти са били възстановени на
наследниците Н.И.С. и на Е.И.С. с решения на ПК-Карлово, постановени в периода
от септември 1993г. до септември 1995г. Процедурата по възстановяване на земите
е била инициирана от жалбоподателката С., като страните не спорят по отношение
на тези обстоятелства, а това е видно и от представеното от ответника заявление
с искане за възстановяване на собствеността върху земеделските земи на
наследниците на Е.С. (л. 114 и л. 115).
Два от процесните имоти – подробно описани в пункт 2 и
пункт 4 от исковата молба, респ. в пункт 2 и пункт 4 от първоинстанционното
решение, с номера по предходен план съответно №19013 и №44072, са били
възстановени в полза на наследниците на Н.С. (л. 231). Доколкото страните не
спорят, че от ОСЗ Карлово са изпратили всички решения, свързани с процесните
имоти, а и ищецът не сочи друг способ за придобиване на собствеността освен
възстановяването по реституция, следва изводът, че останалите имоти били
възстановени в полза на наследниците на Е.С., тъй като по отношение на
наследниците на Н.С. е изпратено единствено решение № 0127/20.09.93г., а
останалите 6 решения и 1 протокол (л. 232-238) се отнасят до наследниците на Е.С..
За пълнота следва да се посочи, че в доказателствата по делото е представено от
ответницата С. и решение № 01111/30.05.1994г. за признаване и възстановяване на
право на собственост на наследниците на Н.С. (л. 108 и л. 109) по същата
преписка № 11429 от 25.02.1992г., но няма данни някой от възстановените с това
решение имоти да е процесен (доколкото и ОСЗ Карлово не го изпраща при
изискването на чл. 192 от ГПК).
Междувременно, ищецът в продължителен период от време
отсъствал извън територията на България, като през 2005 година е бил в
страната, съгласно посоченото от ответника в отговора на исковата молба и
неоспорено от ищеца твърдение, за десет дни, но впоследствие заминал отново.
След възстановяването на земите, видно от показанията
на свид. И. и П., жалбоподателката С. се грижела за имотите. Това се
потвърждава и от представените писмени доказателства от ответната страна за
споровете между нея и М.П. по отношение на имоти в парцел VI-3243 в кв. 25 на
гр. Карлово. Свидетелят И. сочи, че според него жалбоподателката С. владее
имотите, тъй като от самата им реституция само тя се е грижила за тях и е
изглеждала като единствен собственик. От показанията му е видно, че не е виждал
въззиваемия К., като е чувал страните да имат спорове за имоти няколко години
преди 2019г.
От показанията на свид. П. е видно, че малкият брат на
свид. П. – Е.П., навремето се е свързал с жалбоподателката С., за да вземе
адреса на въззиваемия К. в Претория с цел да срещне негов съдружник – К. да
разговаря с въззиваемия по бизнес дела.
След като К. и въззиваемия К. се срещнали през 2002г. в Претория, К.
уведомил свид. П., че К. го е изгонил и му казал, че му е писнало от българи,
наследства и ниви и не се интересува от нищо.
От показанията на свид. Б. се установява, че в края на
лятото-началото на есента, вероятно през м. септември 2014г., в кантората му е
била проведена среща, на която са присъствали жалбоподателката С. и някои от
роднините на страните, на която са били обсъждани недвижими имоти. Не се
установява да са били постигнати някакви конкретни уговорки или да са били
обсъждани и процесните имоти, доколкото свид. Б. не е присъствал на срещата, а
само е предоставил кантората за осъществяването ѝ.
От представените от ответната страна писмени
доказателства – квитанции за заплатени данъци и ТБО, се установява, че
жалбоподателката е заплащала данък и ТБО за имотите, като представените
доказателства са за някои от имотите за годините 1996г., 1997г., 1998г.,
2000г., 2003г., 2005г., 2008г., 2012г., 2015г. и 2017г.
От представените от ищцовата страна писмени
доказателства – квитанции за заплатени данъци и ТБО, се установява, че
въззиваемият е заплащал данък и ТБО за имотите, като представените
доказателства са за някои от имотите за годините 2011-2016г.
С оглед на така установеното от фактическа страна,
настоящият състав намира от правна страна следното:
Вследствие на проведената реституционна процедура,
процесните имоти са били реституирани в полза на страните С. и К. към момента
на приключване на процедурите и влизането в сила на решенията на ПК-Карлово,
като последното решение е влязло в сила през 1995г. Към този момент и двамата
са станали собственици на имотите при равни квоти. Два от процесните имоти –
подробно описани в пункт 2 и пункт 4 от исковата молба, респ. в пункт 2 и пункт
4 от първоинстанционното решение, с номера по предходен план съответно №19013 и
№44072, са били възстановени в полза на наследниците на Н.С., а останалите
процесни имоти били възстановени в полза на наследниците на Е.С..
Макар да не се били представени доказателства за това
към кой момент и кои лица са били въведени във владение в имотите, няма причина
да не се смята, доколкото и страните не спорят по този въпрос, че
непосредствено след приключването на реституционните процедури, имотите са били
предадени при условията на чл. 32 от ППЗСПЗЗ, който във всички свои редакции
гласи, че въводът във владение на възстановените земеделски земи се извършва от
длъжностно лице от поземлената комисия в присъствието на собственика или на
упълномощено от него лице. Доколкото и двете страни са били собственици въз
основа на наследственото правоприемство, следва, че дори и предаването на
фактическата власт да е било извършено само на жалбоподателката С., както се
твърди в отговора на исковата молба, то тя е станала държател по отношение на
идеалните части, притежавани от въззиваемия К.. Това е така, тъй като сънаследникът,
който влиза във владение на наследствен имот, придобива качеството съвладелец
по силата на наследяването, съответно той се явява държател на идеалните части на другите
сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци, като по
отношение на техните идеални части, положението на този, който упражнява
фактическата власт върху сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя
или заемателя за послужване на чужд имот. В тази връзка и презумпцията по чл.
69 от ЗС е оборена в случаите, когато е налице наследствено правоприемство – в
тази насока са и мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. по
т.д. № 1/2012г., ОСГК на ВКС.
Със същото тълкувателно решение се прие, че независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Първоинстанционният
съд се е съобразил с постановките на това тълкувателно решение, като още в
доклада по делото е указал на ответницата С., че следва да докаже активните
действия, които е предприела, за да отблъсне владението на ищеца, като в
първото заседание по делото съдът е указал на ответницата, че не сочи
доказателства за действията, които е осъществила, за да отблъсне владението на
ищеца. В хода на производството не се установи извършването на активни действия
от страна на жалбоподателката, които да установяват, че същата е манифестирала
намерението си да свои процесните имоти пред въззиваемия К. след
възстановяването им. Видно от представените писмени доказателства – писма от
ищеца (л. 123 и л. 124), страните са поддържали кореспонденция, а видно и от
показанията на свид. П., жалбоподателката С. е знаела какъв е адресът на К. в
чужбина. Видно от самите твърдения на ответницата в отговора на исковата молба,
същата е знаела, че ищецът се е връщал в България през 2005г. В тази връзка
настоящата инстанция счита, че ответницата е имала възможност да манифестира
намерението си пред ищеца, но не го е направила. С оглед на изложеното е
неоснователно твърдението на жалбоподателката, че е придобила процесните имоти
по давност.
По отношение на представените по делото откази от
наследство на въззиваемия С.К., които действително не са били коментирани от
първоинстанционния съд, настоящият състав намира следното:
Неотносими по настоящия спор и невлияещи на правото на
собственост по делото са отказите от наследство, сторени от въззиваемия по
отношение на наследствата, оставени от майката и бащата на страните – Д.К. и С.К..
Те не се явяват наследодатели на страните по отношение на процесните имоти, тъй
като съгласно представените решения на ПК-Карлово имотите са били възстановени
на наследниците на Н.С. и Е.С..
По отношение наследството на Н.С., отказът на С.К. е
бил допуснат с определение на РС-Карлово от 03.03.1980г. и е бил отбелязан в
специалната книга при съда под № 15 за 1980г., т.е. след включването на имотите
в ТКЗС, респ. след одържавяването им, но преди възстановяването им по реда на
ЗСПЗЗ. В тази връзка, приложима е разпоредбата на чл. 91а ЗН и отказът не е бил
приложим по отношение на процесните имоти, които са били възстановени на
наследниците на Н.С. с решение №127/20.09.1993г., тъй като към момента на
възстановяването им те са се считали новооткрито наследство по смисъла на чл. 1
от ЗН.
По отношение на наследството на Е.С. обаче, отказът на
С.К. е бил допуснат с определение на РС-Карлово от 29.10.2014г. по ч.гр.д. №
1133/2014г., като отказът е бил заведен под №21/29.10.2014г. в особената книга
на съда по чл. 49, ал. 1 от ЗН. С оглед на обстоятелството, че отказът е вписан
след реституционната процедура, то той обхваща цялото наследство, оставено от Е.С.,
включително и реституираното имущество – в този смисъл е и Решение №513 от
30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2009 г., I г. о., ГК. В тази връзка, след
направения отказ, единствен собственик на имотите, реституирани в полза на
наследниците на Е.С., е станала жалбоподателката С. и то не на основание
давностно владение, а на основание чл. 53 от ЗН.
Следва да се посочи, че въззиваемият К. е изразил
становището си по отношение на отказите за наследство в отговора на въззивната
жалба, като е посочил, че по отношение на тях е приложим чл. 91а от ЗН. Това
негово възражение е основателно по отношение на отказа от наследството на Н.С.,
но е неоснователно по отношение на отказа от наследството на Е.С. по
гореизложените аргументи. За пълнота следва да се изложи, че съдът в
първоинстанционното производство е предоставил възможност на ищеца да се
запознае с представените от ответника документи по опис и с приобщените по
делото нотариални дела, включващи и съдебните удостоверения за сторените откази
от наследство, и да заяви своето становище по тях. Ищецът в нито един момент от
процеса не е възразявал, че е извършвал действия по приемане на наследството на
Е.С., респ. че отказът от наследството е нищожен. С оглед засиленото служебно
начало при делата за собственост, съдът прецени всички представени
доказателства по делото и установи, че няма данни и ищецът да е извършил
някакви действия по приемане на наследството на Е.С. – изрично или мълчаливо, като
по отношение на процесните имоти с оглед на фикцията на чл. 91а, изр. 2 от ЗН
релевантен момент би следвало да е периодът след реституирането на имотите,
доколкото от този момент същите се считат за новооткрито наследство. Мълчаливо
приемане е налице, когато наследникът извършва действия, които недвусмислено
показват, че приема наследството – например разпореждане с имуществени права от
наследството, предявяване на иск за съдебна делба (предявеният иск по
настоящото дело е от 06.07.2017г. – след вписването на отказа), предявяване на
иск за възстановяване на запазена част, деклариране на наследствени права на
свое име и др. Заплащането на данъци, установени от представените квитанции от
страна на С.К., не представляват конклудентни действия по приемане на
наследството, тъй като те не доказват недвусмислено намерението му да го
приеме. Поначало съдебната практика приема, че плащане на данъци може да се
прецени като приемане на наследството в зависимост от други действия на
наследника. В случая такива други действия не са налице, нещо повече – ищецът е
продължил да заплаща данъци за имотите и през 2015г. и 2016г., т.е. след
вписването на отказа от наследство. Представеният документ – нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 25, т. III, рег. №5398 по дело № 410/2011г. на нотариус Станка Ранджева с рег. № 099 с
район на действие района на РС-Карлово (л. 275 и л. 276) също не установява
разпореждане с имуществени права от наследството на Е.С. (респ. приемане на
наследството), тъй като няма данни прехвърленият имот с кадастрален номер
017005 да е бил оставен в наследство на въззиваемия от Е.С. (а той не е и сред
процесните имоти). В тази връзка възражението на жалбоподателката, че е станала
изключителен собственик на имотите вследствие на направените откази от
наследство, е основателно, макар и не по изложеното от нея съображение за придобиване
по давност и не по отношение на всички имоти, а само по отношение на имотите,
възстановени в полза на наследниците на Е.С..
Останалите възражения във въззивната жалба са
неоснователни.
По отношение на твърдяното от жалбоподателя допускане
на доказателства извън преклузивните срокове, първоинстанционният съд
мотивирано е посочвал защо допуска съответните доказателства, като настоящият
състав се съгласява с изложеното от първоинстанционния съд по приемането на
съответните доказателства. Следва да се посочи, че видно от протокола от
първото съдебно заседание, ищецът не е бил наясно кои са наследодателите за
процесните имоти, поради което и не е представил всички документи. На л. 197 от
първоинстанционното дело е посочено, че ищецът е поискал след представяне на
решенията от ОСЗ Карлово да представи документ за наследници, след като разбере
кои са наследодателите, правото на наследниците на които е възстановено от
ПК-Карлово.
Касателно неуважаването на доказателствени искания на
страните, в случай на нарушение пред първата инстанция, процесуалният ред е
страната да поиска събирането на съответното доказателство пред въззивната
инстанция на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Постановените отводи не могат да бъдат коментирани от
въззивната инстанция, която е единствено компетентна да се произнесе по
правилността на крайния акт, респ. по валидността и допустимостта му.
Възражението, че актът е постановен при нередовна
искова молба, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.
2 от ГПК също е неоснователно, доколкото в хода на производството ищецът е
представил и постоянния си адрес в страната (който съвпада с постоянния адрес
на ответницата), и адреса си в чужбина (л. 246). Няма пречка адресите на
страните да съвпадат, още повече, че ищецът е посочил и съдебен адрес в
страната (различен от постоянния му), на който са били връчвани съобщенията. По
отношение на непредставянето на преписи от доказателствата, действително е
следвало такива да бъдат представени от ищеца на ответната страна, но следва да
се отбележи, че страната е имала възможност да се запознае с писмените
доказателства в хода на първоинстанционното производство, респ. да вземе
становище по тях.
С оглед на изложеното, делба при квоти по ½
следва да се допусне единствено по отношение на имотите, които са били
възстановени в полза на наследниците на Н.С. – подробно описаните в пункт 2 и
пункт 4 от исковата молба и в тази част решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди. Първоинстанционното решение следва да се отмени, като
вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли искът по отношение на останалите
шестнадесет имота, доколкото по делото не се доказа същите да са съсобствени на
страните.
По отношение на констативните нотариални актове,
следва да се отмени единствено нотариалният акт № 170, том VІ, рег. № 11122,
дело № 1170/2014 г. на нотариус с рег. № 517, в район на действие – Районен съд
Карлово, вписан в АВ – СВ Карлово с дв. вх. № 4522, вх. рег. № 4525 от
04.12.2014 г., акт № 24, том 19, дело № 3160/2014 г. и то частично само до
размер на ½ идеална част и само по отношение на имотите в пункт 3 и 4 от
нотариалния акт (съответстващи на имотите по пункт 2 и 4 от исковата молба). За останалите имоти в този нотариален и акт и
по отношение на останалите 2 констативни нотариална акта ищецът К. не се явява
лице със засегнати от нотариалните актове права, поради което искането му
следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и частичното
уважаване на въззивната жалба, на страните се дължат разноски по съразмерност.
Въззиваемият не претендира разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Следва въззиваемият да бъде осъден да
заплати на жалбоподателят сумата от 40 лв. от заплатената държавна такса
съразмерно с уважената част от искането му.
По отношение на процесуалния представител на
жалбоподателката С., адв. Б., същият претендира заплащането на възнаграждение
при условията на чл. 38 от ЗАдв. Съгласно уважената част от жалбата, съдът
определя възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 4, изр. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 254 от 09.07.2019 г., постановено
по гр. дело № 960 от 2017 г., по описа на Карловски Районен съд,
в частта, в която е било допуснато да се
извърши съдебна делба между С.С.К. с ЕГН: ********** *** Претория – Република
Южна Африка, и Р.С.С. с ЕГН: **********,***, на съсобствените им недвижими
имоти, а именно
2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.19.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово,
област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, без издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на
поземления имот: гр. Карлово, п.к. 4300, местност ДОЛНО ПОДЕЛЕНИЕ, площ: 3099
кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 19013, съседи: 36498.19.103, 36498.19.14,
36498.19.27, 36498.19.50, 36498.19.12 и
4) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.44.72 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово,
област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, без издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на
поземления имот: гр. Карлово, п.к. 4300, местност МЕРАТА, площ: 10888 кв.м,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 44072, съседи:
36498.44.79, 36498.44.81, 36498.44.82, 36498.44.83, 36498.44.84, 36498.44.71,
36498.37.165, 36498.44.57, 36498.44.58
ПРИ РАВНИ КВОТИ – по ½ идеална част,
както и в
частта, в която на
осн.чл.537 ал.2 ГПК е бил отменен нотариален акт № 170, том VІ, рег. № 11122,
дело № 1170/2014 г. на нотариус с рег. № 517, в район на действие – Районен съд
Карлово, вписан в АВ – СВ Карлово с дв. вх. № 4522, вх. рег. № 4525 от
04.12.2014 г., акт № 24, том 19, дело № 3160/2014 г.; САМО до размера на ½ ид.
ч., собственост на Р.С.С. с ЕГН: ********** ***, и САМО по отношение на имотите в пункт 3 и пункт 4 от нотариалния акт, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.19.13 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.44.72.
ОТМЕНЯ решение № 254 от 9.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 960 от 2017 г., по описа на Карловски Районен съд, в
останалите му части, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради липса на
съсобственост заявеният от С.С.К. с ЕГН: ********** против Р.С.С. с ЕГН: **********
иск за съдебна делба на следните недвижими имоти :
1)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.19.27 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност ДОЛНО ПОДЕЛЕНИЕ, площ: 9537 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 19027, съседи: 36498.19.14, 36498.19.36,
36498.19.52, 36498.19.55, 36498.19.112, 36498.19.32, 36498.19.5., 36498.19.13;
3)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.44.70 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност МЕРАТА, площ: 8558 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 44070, съседи: 36498.44.71, 36498.44.69, 36498.37.165,
36498.44.55, 36498.44.56;
5)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.701.1657 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност ЯСА ТЕПЕ, площ: 1290 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 1657, съседи: 36498.701.1659, 36498.701.1660,
36498.701.1661, 36498.701.1656, 36498.701.9526, 36498.701.1647, 36498.701.1658;
6)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.701.1671 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност ЯСА ТЕПЕ, площ: 714 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1671, съседи: 36498.701.1670,
36498.701.9525, 36498.701.1667, 36498.701.1668, 36498.701.1669 и сгради, които
попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор 36498.701.1671.1, застроена площ:
12 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с
идентификатор 36498.701.1671.2, застроена площ: 5 кв.м, брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда;
7)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.701.1660 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност ЯСА ТЕПЕ, площ: 1022 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 1660, съседи: 36498.701.1668, 36498.701.1667,
36498.701.9525, 36498.701.1661, 36498.701.1657, 36498.701.1658, 36498.701.1659;
8)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.701.1667 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност ЯСА ТЕПЕ, площ: 490 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 1667, съседи: 36498.701.1669, 36498.701.1671,
36498.701.9525, 36498.701.1660, 36498.701.1659, 36498.701.1668;
9)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.701.1655 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност ЯСА ТЕПЕ, площ: 742 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1655, съседи:
36498.701.1661, 36498.701.9525, 36498.701.1654, 36498.701.1765, 36498.701.1649,
36498.701.9526, 36498.701.1656;
10)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.701.2016 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност ЯСА ТЕПЕ, площ: 563 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 2016, съседи: 36498.701.1674, 36498.701.2017,
36498.701.9525;
11)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.701.2017 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, местност ЯСА ТЕПЕ, площ: 517 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 2017, съседи: 36498.701.1674, 36498.701.1675,
36498.701.9525, 36498.701.2016;
12)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.501.3209 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, ул. „Гурко Мархолев“, площ: 365 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: част от 3243, квартал
25, парцел VІІ-3243, съседи: 36498.501.3215, 36498.501.3214, 36498.501.3213,
36498.501.9501, 36498.501.3210, 36498.501.3243;
13)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.501.3210 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, ул. „Гурко Мархолев“ , площ: 373 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: част от 3243, квартал
25, парцел VІІІ-3243, съседи: 36498.501.3214, 36498.501.3213, 36498.501.9501,
36498.501.3212, 36498.501.3211, 36498.501.3209;
14)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.501.3211 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, ул. „Гурко Мархолев” , площ: 372 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: част от 3243, квартал
25, парцел ІХ-3243, съседи: 36498.501.3213, 36498.501.3212, 36498.501.9501,
36498.501.3210;
15)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.501.3212 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, ул. „Гурко Мархолев“ , площ: 346 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: част от 3243, квартал 25,
парцел Х-3243, съседи: 36498.501.9501, 36498.501.3211, 36498.501.3210,
36498.501.3213;
16)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.501.3213 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, ул. „Гурко Мархолев“, площ: 352 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: част от 3243, квартал 25, парцел
ХІ-3243, съседи: 36498.501.9501, 36498.501.3212, 36498.501.3211,
36498.501.3210, 36498.501.3209;
17)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.501.3214 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, ул. „Гурко Мархолев“, площ: 354 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: част от 3243, квартал
25, парцел ХІІ-3243, съседи: 36498.501.9501, 36498.501.3213, 36498.501.3210,
36498.501.3209, 36498.501.3215 и
18)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.501.3243 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
издадени заповеди за изменение на КККР, адрес на поземления имот: гр. Карлово,
п.к. 4300, ул. „Гурко Мархолев“, площ: 635 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: част от 3243, квартал 25, парцел
VІ-3243, съседи: 36498.9.30, 36498.501.3216, 36498.501.3215, 36498.501.9501,
36498.501.3210, 36498.501.3208.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.С.К. с ЕГН: ********** по чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяна на нотариални актове: 1. нотариален акт № 170, том VІ, рег. № 11122,
дело № 1170/2014 г. на нотариус с рег. № 517, в район на действие – Районен съд
Карлово, вписан в АВ – СВ Карлово с дв. вх. № 4522, вх. рег. № 4525 от
04.12.2014 г., акт № 24, том 19, дело № 3160/2014 г. В ЧАСТТА МУ по отношение
на имотите по пункт 1 и пункт 2 от нотариалния акт, а именно - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.19.27 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.44.70; 2. нотариален
акт № 171, том VІ, рег. № 11123, дело № 1171/2014 г. на нотариус с рег. № 517,
в район на действие – Районен съд Карлово, вписан в АВ – СВ Карлово с дв. вх. №
4523, вх. рег. № 4526 от 04.12.2014 г., акт № 25, том 19, дело № 3161/2014 г.; 3.
нотариален акт № 172, том VІ, рег. № 11124, дело № 1172/2014 г. на нотариус с
рег. № 517, в район на действие – Районен съд Карлово, вписан в АВ – СВ Карлово
с дв. вх. № 4524, вх. рег. № 45257 от 04.12.2014 г., акт № 26, том 19, дело №
3162/2014 г. САМО до размера на ½
ид. ч., собственост на Р.С.С. с ЕГН: ********** ***
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН: ********** да заплати
на Р.С.С. с ЕГН: **********, сумата от 40
лв., сторени във въззивното производство разноски за заплатена държавна
такса, съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН: **********, да заплати на адвокат Т.С.Б., с ЕГН: **********, сумата от
300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, присъдено по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за представителство пред
въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.