РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. В., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 160/14.04.2022 г. по гр.д.№20211320102301 по описа за
2021 г. на Районен съд-В. е признато за установено по отношение на ЕТ „М. -
М. С.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.В. ул.“. със законен
представител: М. М. С. че дължи на „В. И К. - В.” ЕООД, с ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление: гр.В. представлявано от управителя Г. В.,
сумата в размер на 355,76 лв. /триста петдесет и пет лева и седемдесет и шест
стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда 06.08.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
Осъден е ЕТ „М.- М. С., с ЕИК: . със седалище и адрес на управление:
гр.В. със законен представител: М. М. С. да заплати на „В. И К.- В.” ЕООД, с
1
ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр.В. представлявано от
управителя Г. В., сумата от 25 /двадесет и пет/ лева разноски за държавна
такса в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1681/2021г. по описа на ВдРС,
както и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева разноски за държавна такса в
настоящото производство.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ЕТ „М.-М. С.„ ЕИК . със седалище и адрес на управление : гр.В. със
законен представител М. М. С. .
Иска се решението да бъде отменено изцяло , респективно да се разгледа
спора по същество и да се отхвърли изцяло предявеният иск.
Твърди се ,че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,
необосновано .
По делото липсвали мотиви, от които страната да може да разбере
съображенията на съда, правните му доводи, становището му по направените
възражения. Изложена била единствено фактическа обстановка, без никакъв
правен довод. Решението било абсолютно необосновано, приравнено на липса
на постановен съдебен акт. Нарушена била разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК.
Липсвали мотиви за приетите от съда обстоятелства по делото и правни
изводи, които да обосновават крайният резултат по делото.
Сочи се ,че съдът не се бил произнесъл по нито едно от възраженията в
отговора на исковата молба. Игнорирал бил изцяло позицята по предявения
иск, без да обоснове действията си. Въззивникът бил поставен в положение
да е лишен от възможност за обжалване на съдебния акт, тъй като от същия
не можело да се извлече формираната воля и вътрешно убеждение на съда
при постановяване му.
Поддържа се ,че решението е изцяло незаконосъобразно. Подадената
искова молба от „В и К -В.„ЕООД с пр. основание чл.422 във вр с чл.415 ГПК,
с която дружеството претендирало да се признае за установено, че
въззивникът дължи сумата 355.76 лв.-главница, представляваща стойността
на изразходената питейна вода и отведени канални води на посочения адрес
по фактура № **********/20.01.2021г, ведно със законната лихва, считано от
06.08.2021г. ,била изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
Поддържа се ,че в издадената фактура не се сочел периода, за който се
претендира заплащането, а единствено датата на издаване-20.01.2021г. Видно
от фактурата били посочени 3 обекта на водомера, като под № 2 фигурирал
магазин „333 стоки ,„ за който липсвали данни да е собственост или да се
ползва от ответника.
В този смисъл се оспорва наличието на облигационна връзка между
въззивника и „ВиК В.“ ЕООД, както и качеството си на „потребител“, тъй
като партидата се водела на името на друг потребител.
Сочи се ,че не бил известен периода, за който се претендира вземането.
Сочи,че ЕТ „м. -М. С.“ не осъществявал търговска дейност и не ползвал
обекта повече от 10 г. Не му били връчвани фактури от дружеството ищец, не
му бил известен начина ,по който е станало фактурирането, не бил
уведомяван и не бил присъствал при отчитане на водомера в мое
присъствие.
Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството
„потребител“ имали юридически или физически лица, собственици или
ползватели на съответните имоти, на който се предоставят ВиК услуги
Същото легално определение на понятието „потребител“ било дадено и в
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, като аналогична била и разпоредбата на Общите
условия на В и К оператора.
В представената фактура **********/20.01.2021г. не бил посочен
период ,обхващащ потреблението.
Въззивникът заявява, че от години показанията на водомера не били
отчитани от служител на дружеството, както и че от момента на вписването
на преустановяването на дейността на ЕТ , обектът не бил обитаван от
никого и нямало реално потребление на вода. В тежест на ищеца било да
докаже, че претендираните количества вода са реално доставени от него и
консумирани от ответника.
Поддържа ,че от представената фактура не се установявало
основанието на предявените претенции, а именно съществуване на вземането.
3
Единственото доказателство по делото за основателността на вземането на
ищеца за потребена вода била справка, в която са отразена фактурата
издадена от него, на база констатации неясно от кого направени , в отсъствие
на ответника.
Не било ясно дали във фактурата е отразено служебно начисляване на
потреблението от инкасатора.
Справката към фактурата представлявала частен свидетелстващ
документ, ползващ се с формална доказателствена сила, т. е. удостоверявал
изявлението на своя автор - издател, но не обвързвал съда с материална
доказателствена сила да приеме за установено удостоверения в документа и
стоящ вън от него факт, до който се отнасяло удостоверителното изявление -
в случая начислен разход при неосигуряването на достъп до водомера, поради
отсъствието на абоната или негов представител.
Поддържа ,че съобразно ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК
оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя
или негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане.
Сочи се ,че ищецът не твърдял и не установявал с представените
доказателства, че е спазил задълженията си, произтичащи от Общите условия
на „В и К В.“ ЕООД, тъй като не се изяснил начина на отчитане на водомера и
евентуалната причината, ако служебно е отчитан .
Въззивникът заявява, че не е бил уведомяван за датата на отчитане чрез
поставяне на писмено съобщение или по друг начин и да съм отказвал достъп
до обекта на отчитане.
Не се твърдяло и нямало данни водомерът да е бил повреден или да е
липсвал такъв в обекта. Същевременно не били изпълнени и изискванията на
чл.23, ал.4 от ОУ при неосигуряване на представител на абоната отчетът да е
4
подписван от свидетел.
Твърди ,че процесуалният представител на ищеца заявявал в с.з, че на
ответното дружество не е известно съществуването на процесния водомер „
Не са казвали на ВиК за процесния водомер. Такъв достъп ако беше
предоставен , щеше да се отчете „ .
По какъв начин при това положение била издадена процесната фактура,
в която било отразено старото показание 128 куб .м. и новото при
извършената проверка в отсъствието на ответника било неясно,а също как бил
е приет за меродавен „процес на потребление 22.02.2019 г. до 27.11.2021г
/Протокол от 23.03.2022г /.
В исковия граждански процес всяка страна следвало да докаже своите
твърдения. Ищцовото дружество не установявало с представените към
исковата молба доказателства по безспорен начин основанието на своите
искове, а именно количеството доставена вода в обект на ответника,
основанието за тяхното начисление и съответно размера им.
Поддържа се ,че съгласно ОУ заплащането на услугите от абонатите се
извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, като редът и начина на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава III на ОУ и на
глава VI от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Въззивникът счита,че ищцовото
дружество ,върху което лежала доказателствената тежест, не било посочило
и представило доказателства за доставените в имота на ответника количества
вода, съответно за реалното потребление, отчетено съобразно установения за
това в Общите условия ред.
Самото установено показание на водомера не доказвало за какъв период
от време са отчетени тези данни и по кой ред от ОУ / т.е. дали се касае за
редовен отчет и/или начислена служебно консумация/. Представените от
ищеца доказателства съставлявали частен документ, издаден от него, с цел
установяване на изгодни за него факти, и не обвързвали съда с материална
доказателствена сила, като се оспорват същите.
Предвид така изложеното, съобразявайки и правилата за
5
доказателствената тежест в гражданския процес,се иска да се приеме, че
ищцовото дружество - оператор на ВиК услуги не е доказало потребеното от
ответната страна - потребител през процесния период количество питейна
вода и редовността на нейното отчитане. Ето защо предявеният
установителен иск се явявал неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Излага ,че с отговора на ИМ своевременно било поддържано
възражение за погасяване по давност на исковата претенция, тъй като от
момента на евентуалното възникване на задължението до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение бил изтекъл срокът за
претендиране на сумите поради погасяването им по давност. Липсвало обаче
произнасяне на районния съд.
Погасителната давност като юридически факт бил определен от закона
период от време, след изтичането на който за длъжника възниквала
възможността да може да откаже изпълнение на едно непогасено по друг
начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане (чл. 103 ЗЗД),
новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право и. т.н.
Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на
Върховния касационен съд решили, че понятието "периодични плащания" по
смисъла начл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви- ТР № 3/2011
г. гр.С., 18 май 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Приемало се, че "вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Специалната погасителна давност по отношение на периодичните
плащания на водоснабдителните дружества била три години. Съгласно чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността течала от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
В процесния случай това не бил записаният във фактурите краен срок за
6
плащане.
Поддържа ,че ищецът не бил посочил период , който обхваща
фактурата,а претендирал заплащането на всички начислени задължения по
партидата на абоната. Трябвало обаче да се знае, че не всички претендирани
задължения са дължими. В случая ищецът ВиК-В. ЕООД търсел плащане на
суми, които са погасени по давност, но са прехвърлени към текущата фактура
чрез т.нар. „старо салдо“. В действителност обаче прехвърлянето на старите
сметки не означавало, че те се подновяват и стават дължими. Дружеството не
можело чрез едностранни действия да „поднови“ сметката на потребителя си.
С оглед на горното се иска да бъде постановен съдебен акт, с който да се
отмени обжалваното решение и да се отхвърли изцяло исковата претенция с
произтичащите от това правни последици.
Въззиваемият „В. И К.- В.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. В., ул., представлявано от управителя инж. С. В. С., чрез адв.
П. П. П., АК – В. е представил писмен отговор на въззивната жалба ,в който
поддържа,че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен
анализ на фактите и обстоятелствата по делото, както и на събраните
доказателства, в резултат на което е постановил правилно и законосъобразно
решение.
Намират се за неоснователни оплакванията на ответника, които в
голямата си част преповтаряли отговора на исковата молба.
Не отговаряло на истината, че ищецът бил казвал, че на дружеството не е
известно съществуването на процесния водомер, тъй като всички водомери,
монтирани по надлежния ред, фигурират в системата на „ВиК-В.“ ЕООД.
Поддържа се ,че е неоснователно и възражението за изтекла
погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането по процесната
фактура било станало ликвидно и изискуемо след датата на фактурирането му
- 20.01.2021 г., а съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия
за предоставяне на ВиКуслуги на потребителите от ВиК оператор
„потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и Куслуги в 30 - дневен срок след датата на фактурирането им“. Нямало как
давността да е започнала да тече, а още повече - да е изтекла, преди да бъде
отчетено потребеното количество вода, преди да е възникнало вземането и
7
преди това вземане да е станало ликвидно и изискуемо.
С оглед на гореизложеното се иска да се остави без уважение подадената
въззивна жалба като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „В. И
К.- В. ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.В.
представлявано от управителя Г. В. против ЕТ „М. - М. С. с ЕИК:., със
седалище и адрес на управление: гр.В., със законен представител: М. М. С.,
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр.с чл.415, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че ответникът е титуляр на
партида № 119001 с адрес гр.В. към когото дружеството е изпълнило
задължение да достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе
отпадни води, като ответникът от своя страна не бил изпълнил задължението
си да плати извършените услуги. Сочи се, че вземането по издадената фактура
е станало ликвидно и изискуемо след датата на фактуриране съгласно Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора, при
което не било направено възражение от длъжника относно размера на сумата.
На 06.08.2021г. ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК срещу
ответника за неплатена доставена питейна вода и отведен канал за сумата
355,76 лв. и е образувано ч.гр.д.№ 1681/2021г.по описа на ВРС. Издадена била
заповед за изпълнение относно процесната сума и съответните лихви и
разноски.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в
размер от 355,76 лв. главница, представляваща стойността на изразходваната
питейна вода и отведени канални води на адреса на потребителя в гр.В.по
фактура № **********/20.01.2021г. ведно със законната лихва смитано от
деня на подаване на зявлението за издаване на заповед за изпълнение
06.08.2021г. до окончателното изплащане, както и за направените в
производството разноски.
8
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е представил писмен
отговор,в който е оспорил иска като неоснователен и недоказан (л.16-19).
Направил е възражение, че се явяват погасени претенциите. Възразил е срещу
правните доводи на твърденията за дължимост на сумите. Оспорил е
твърдените и претендирани от ищеца искове и размери.Направените
възражения като цяло се покриват с напревените във въззивната жалба.
От фактическа страна се установява ,че ответникът е титуляр на партида
с уникален абонатен № 119001 с адрес гр.В., към когото дружеството е
изпълнило задължение да достави на потребителя вода с питейни качества и
да отведе отпадни води, като ответникът от своя страна не е изпълнил
задължението си да плати извършените услуги. Вземането по издадената
фактура е станало ликвидно и изискуемо след датата на фактуриране
съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от оператора, при което не е направено възражение от длъжника относно
размера на сумата. На 06.08.2021 г. ищецът е подал заявление по чл.410 от
ГПК срещу ответника за неплатена доставена питейна вода и отведен канал за
сумата 355,76лв.
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл.410 от ГПК
е образувано ч.гр.д.№ 1681/2021г. по описа на ВдРС, по което е издадена
заповед № 382/09.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу ответника, за следните суми: 355,76лв. главница, законната лихва
от 06.08.2021г. и 25,00лв. разноски по производството.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу
Заповедта, с което е оспорил вземането. В следствие на възражението е
образувано и делото пред районния съд.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
9
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалби се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предявения иск е допустим. Против Заповедта за изпълнение е
постъпило възражение от ответната страна в срока за това, като за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на
10
вземанията си по заповедното производство.
Искът е доказан. Страните са били в твърдяното облигационно
отношение, регулирано от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Ищецът е провел необходимото пълно доказване на
размера на вземанията си.
Правоотношенията между ВиК дружествата и крайните потребители
възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на вода . Поради
специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на
страните се регламентират с редица други правни разпоредби в Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,Закона за
водите ,Закона за защита на потребителите и др. Целта на разпоредбите е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от
неравноправни клаузи поради това, че В и К дружества са по-силната страна в
правоотношението.
Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат
общите правила на Закона за задълженията и договорите във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл. 183 от
ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено
определено количество вода, но поради допусната грешка е отчетена доставка
в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване /в този смисъл решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д.
№ 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
В Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
на ВиК оператор се съдържа подробна регламентация по какъв начин се
коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт
на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството
потребена вода , без да е необходимо виновно поведение на потребителя,като
дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена
11
при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на
ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
потребената вода и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето зашо гражданските съдилища не могат да
се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплашане на реално потребената
вода , а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на
събраните по делото доказателства.В този смисъл е задължителната съдебна
практика ,формулилана в решение № 124/ 18.06.2019 г. на ВКС ,трето
отделение на Гражданска колегия по гр. д. № 2991 по описа за 2018 г. –
решението касае неотчетена ел.енергия ,но правните доводи са напълно
относими и в случаите на потребена ,но неотчетена вода.
Дори при доказана неизправност на средството за търговско измерване
на потребената вода (каквото не се твърди в случая ) доставчикът на вода
има правото да получи цената на потребената вода както по силата на
общата забрана за неоснователно обогатяване /Чл.59 ал.1 ЗЗД /,така и по
силата на специалната норма на Чл.183 ал.1 ЗЗД ,предвиждаща ,че продавачът
има право да получи цената на продадената вещ .Това право съществува
независимо от това дали има или няма специални правила за определяне на
цената на водата или съществуващите правила са неясни или непълни.В
случай ,че няма специални правила за определяне на цената на водата или
съществуващите правила са неясни или непълни ,съдът следва да приложи
общия разум на закона ,основните начала на правото ,обичая и морала /Чл.5
ГПК/-обратното означава отказ от правосъдие ,който е неприсъщ на една
правова държава. При доказана неизправност на средството за търговско
измерване на потребената вода искът винаги е доказан по основание ,като
съдът следва да определи само неговия размер.При липса на данни за размера
на вземането съдът не следва да отхвърля иска ,а да определи размера по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице.В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на
ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.;
решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение №
175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и др./. В тях е
12
прието, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не
може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия
размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи
размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице.Ако
отхвърли иска, който счита за основателен, съдът постановява неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се доказва по безспорен начин, че "ВиК - В." ЕООД е
изпълнило задълженията си, като през процесния период е доставило вода с
питейни качества и е отвело отпадните води от имота на ответника, находящ
се на адрес: гр. В.като от своя страна ответникът не е изпълнил насрещното
си задължение да заплати предоставените му услуги-факт ,който ответникът
не отрича.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че въззивникът не бил собственик на процесния имот .Установява се от
представената справка №145842/07.02.2022 г.,че въззивникът е придобил
собствеността на имота пред 2000 г. и че с нот.акт №145,т.I,рег №1498 ,нот.д.
№94/2020 г. на В. В.-Г. –нотариус с район на действие Районен съд-В. и с
нот.акт №144,т.I,рег №1497 ,нот.д.№93/2020 г. на В. В.-Г. –нотариус с район
на действие Районен съд-В. ,и двата с дата 17.08.2020 г. ,е прехвърлил
собствеността на имота на „Б. х. а.“ООД .Налице е недобросъвестното
поведение на въззивника,изразяващо се в незаявяване промяна на партидата,
което не го освобождава от задължението да заплати потребената вода.От
представените по делото писмени доказателства се установява както
основанието, въз основа на което са изчислени дължимите суми, така и
техния размер.
Неоснователно е и направеното възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземането по процесната фактура било
станало ликвидно и изискуемо след датата на фактурирането му - 20.01.2021
г., а съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за
предоставяне на ВиКуслуги на потребителите от ВиК оператор
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30 - дневен срок след датата на фактурирането им.
13
Невъзможно е давността да е да е изтекла, преди да бъде отчетено
потребеното количество вода, преди да е възникнало вземането и преди това
вземане да е станало ликвидно и изискуемо.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че не ставало ясно за кои периоди се начислява консумация на вода от
ищцовото дружество ,тъй като във фактурите ясно е посочен периода -
2.01.2019 г.-27.11.2020 г.Горният период е разделен на три ,тъй като е имало
провени в цената на водата,които изменения са установени с представените
по делото заповед №Р/335 от 27.12.2019 г. и заповед №Р/79 от 14.04.2020 г. на
управителя на ищцовото дружество.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че липсвала облигационна връзка между въззивника и ищцовото дружество
,тъй като от представените по делото доказателства се установява ,че той е
титуляр на партида с уникален абонатен номер 119001 с адрес г.В..
Неоснователен е също така развитият довод относно това ,че фактурата
отразявала потребената вода от три различни абоната и че не било ясно къде е
отразенена потребената от въззивника вода- от съдържанието на фактурата
става ясно ,че същата касае един и същ уникален абонатен номер за три
различни периода.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Разноски не следва да се присъждат поради липса на направени искания
.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 160/14.04.2022 г. по гр.д.№20211320102301
по описа за 2021 г. на Районен съд-В..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15