№ 989
гр. Пловдив, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501555 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК , вр. чл.17,ал.1 ЗЗДН .
Делото е образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. К., ЕГН:
**********, от гр. А., ул. „***, чрез процесуалния представител адв.Л.К.,
против Решение № 140 от 20.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1827/2022г.,
по описа на Районен съд – А., с което съдът е отхвърлил подадената от нея за
молба налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на С. Д. Р. , ЕГН: **********
, от гр. А., жк „*** , за извършен акт на домашно насилие на 09.09.2022г.,
като бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката;
да му бъде забранено да приближава пострадалата,жилището й на адрес гр.
А., ул. „*** А ,местоработата й на адрес гр. А., ул. „*** и местата за социални
контакти и отдих.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за липсата на извършено
от страна на ответника домашно насилие. Поддържа се, че обжалваното
решение е постановено при превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства.Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да се уважи подадената молба за
1
защита.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН не е подаден отговор от въззиваемия С.
Д. Р. , ЕГН: **********.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността
на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН,
подадена от Е. К., ЕГН: ********** срещу С. Д. Р. , ЕГН: **********. В
молбата си молителката сочи, че ответникът е неин бивш съпруг, като бракът
им е прекратен през 2020г. Отношенията между страните били обтегнати,
като ответникът идвал на работното й място и я заплашва, че ще я изгони от
имота, в който живее и от работното й място. На 09.09.2022г. дошъл на
работното й място с искане да му даде стълба от дома й , а след нейния отказ
избухнал, развикал се и започнал да я заплашва, с което предизвикал у нея
страх за здравето и живота й. Твърди , че се страхува от ответника , не е в
състояние да работи и живее пълноценно.
Моли съда да издаде заповед защита, с която да бъдат взети
подходящи мерки по ЗЗДН, а именно: да се задължи ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие; да му бъде забранено да
приближава молителката, жилището и местоработата й , както и местата за
социални контакти и отдих за максимално предвидения в закона срок .
Ответникът, представляван от адв.П., оспорва всички твърдения
изложени в молбата. Твърди, че няма контакт с бившата си съпруга и
срещите им са епизодични.Не оспорва , че на 09.09.2022г. , около 17 часа се е
състояла среща между тях по повод уговорка от предходния ден молителката
да му даде стълба , останала в съсобствения им имот, който тя обитава. На
срещата ответникът бил придружен от Д. Р. и приятелката му. Въпреки
уговорката молителката отказала да му даде стълбата , изпаднала в
емоционална криза и започнала да крещи. Тогава ответникът се обадил на
телефон 112 за съдействие, като дошлите на място полицаи, казали, че не
2
могат да му съдействат и следва да търси правата си по съдебен ред. Моли
съда да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.
С обжалваното решение съдът е оставил без уважение подадената
молба за защита, като е приел, че по делото не са събрани доказателства за
осъществен акт на домашно насилие от страна на ответницата спрямо
молителя.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269,изр.1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл.269,изр.2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в подадените от
страните жалби, като се следи служебно и за спазването на императивните
материалноправни норми.
По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи, поради което
молителката е активно легитимирана да търси защита, а ответникът е сред
лицата, посочени в чл.3 ЗЗДН като пасивно легитимирани да отговарят по
реда на този закон . Безспорно е също обстоятелството, че на посочената дата
09.09.2022г. между тях се е състояла среща, на която ответникът е поискал от
бившата си съпруга да ду даде стълба, останала в съсобствения им имот,
който тя обитава, а тя му отказала.Молителката поддържа,че след нейния
отказ ответникът й се развикал , започнал да я заплашва, което неговото
поведение преминало границите на житейски допустимото и го квалифицира
като домашно насилие, претендирайки да получи защита по съдебен ред.
Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото
производство не са междуличностните отношения между страните в тяхната
цялост, а само конкретно действие или действия съставляващи акт на
домашно насилие, извършени в предвидения в чл.10,ал.1 ЗЗДН срок, който е
преклузивен (така Решение № 1001 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 962/2008 г.,
IIIг. о. на ВКС). От легалната дефиниция, дадена в чл. 2, а и от разпоредбата
на в чл.10,ал.1 ЗЗДН срок, следва, че идеята на закона е да се изследва
поведението на страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
С оглед на горното, в настоящия случай на разглеждане подлежи
3
посочения в молбата акт на насилие от 09.09.2022 г., доколкото единствено
той попада в рамките на срока по чл.10,ал.1 ЗЗДН. С молбата си за защита от
домашно насилие молителката е представила декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН.
На този документ разпоредбата на чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН изрично придава
доказателствена стойност, а нормата на ал. 3 от същия предвижда издаване на
заповед за защита и само въз основа на нея, когато поради естеството на
случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието.
Когато обаче такива са налице, същите могат да се приемат като оборващи
или разколебаващи твърденията на молителя. В случая наред с представената
декларация са събрани и други доказателства, които се преценяват от съда
във взаимната им връзка.
Според показанията на свидетелката Н. Р.а /дъщеря на страните/ ,
отношенията им били влошени и майка й изпитвала страх от ответника. На
процесната дата молителката я извикала по телефона и й казала, че баща й е
при нея. Когато свидетелката отишла на място, видяла пред аптеката от
другата страна на сградата ответника, заедно с неговия племенник Д. Р. и
приятелката му , които чакали да дойдат полицаите. Пред тях страните
започнали да се карат за апартамента, тогава ответникът казал, че ако трябва
ще смени ключалката и пак ще влезе в жилището. Присъстващият полицай го
уведомил, че има това право, тъй като е съсобственик на имота. Майка й
изпаднала в шок от казаното , тъй като ответникът дължал много пари на
хора от града, а тя съхранява лични и ценни вещи в апартамента. След това
ответникът , двамата полицаи и племенникът му си тръгнали, а майка й
изпаднала в паник атака, което й и отнело доста време, за да се съвземе.
Според свидетелката пред полицаите ответникът нагрубявал майка й като
казал :„ Ти как може така да ми ограничаваш достъпа, ще видиш ти“.
Според показанията на свидетелката на ищцата Д.К., на 09.09.2022г
молителката я извикала по телефона, била много притеснена и казала, че
ответникът е при нея, за да вземе някаква стълба. Когато свидетелката
отишла на място, ответникът бил с племенника си от другата страна на
сградата, молителката била много зле и треперила цялата.След това дошла и
дъщерята на страните, на която ответникът казал, че ще съжалява затова, че е
на страната на майка си. Когато дошла полицията ответникът казал, че
стълбата е негова и ще влезе в апартамента, за да си я вземе, тъй като бил
негова собственост и може да разбие вратата на жилището. Полицаите му
4
казали , че макар да е собственик, това не е редно. Тогава молителката се
притеснила и не искала да се прибере вечерта. Според свидетелката преди да
дойдат полицаите с молителката били седнали на масичка пред офиса й, а
ответникът и неговият племенник били от другата страна на сградата, като
свидетелката не била чула ответникът да отправя обиди или закани спрямо
молителката.
Според показанията на свидетеля Д. Р. /племенник на ответника/ ,
присъствал на среща между страните през септември 2022г. На тази дата
отишли до офиса на молителката и ответникът я помолил да му даде
стълбата, но тя му отказала с мотив, че е нейна. Тогава ответникът се обадил
на тел 112, за да може да си вземе стълбата чрез съдействие от страна на
полицията. Чакали около 40 минути, като през това време дошла дъщерята на
страните , нарекла ги мухльовци и започнала да крещи на баща си, че е
помияр.
Според показанията на свидетелката Т.Д. познава ответника, тъй
като е приятелка на неговия племенник Д. Р..На процесната дата му отишла
на гости, като той й казал , че с ответника чакат пред офиса на молителката,
за да му даде някаква стълба.Когато отишла на място свидетелката видяла С.
и Д. да стоят до аптеката отстрани, а тъй като молителката отказала да даде
стълбата били позвънили на тел.112 и чакали полицаите. Свидетелката
заявява, че не е чула ответникът да говори на висок тон или пък да отправя
заплахи спрямо молителката.
Свидетелят С.П. , полицай в РУ А., посетил адреса на процесната
дата заявява пред съда , че сигналът бил подаден във връзка със спор между
страните по повод стълба, която жената не давала на бившия си съпруг.
Твърди, че когато отишли на адреса всички били там, не помни кой къде е
бил, но не е имало караници между страните.
Разпитан по делото като свидетел Т.Т. - полицай в РУ А., заявява
пред съда, че няма ясни спомени за случая, на който са били извикани на
09.09.2022г.
От приложената в първоинстанционното производство справка от РУ
А. се установява, че на 09.09.2022г. в 17,03ч Е. К. е подала сигнал на тел. 112
за семеен скандал с бившият й съпруг С. Р., а той е съобщил че жена му Е. не
му дава да си вземе стълбата. По подадена жалба от Е. К. срещу С. Р. е
5
образувана преписка № 239000- 15447/09.09.2022г., която не е приключила.
Видно от постъпилата справка от Национална система тел. 112, на
09.09.2022г. в 17,00,08ч. е прието повикване от номер *** , обаждащият се е
представил с име С. Д. Р., на същата дата в 17,00,16ч е прието повикване от
номер *** обаждащата се е представила с име Е. К..
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че не
може да бъде направен обоснован извод за осъществен спрямо молителката
акт на домашно насилие на посочената в молбата дата. Съгласно чл.2 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище. Безспорно е по делото, че на 09.09.2023г. между бившите съпрузи се
е състояла среща, на която ответникът е поискал от бившата си съпруга да ду
даде стълба, останала в съсобствения им имот, който тя обитава, а тя му
отказала, с твърдението, че е нейна собственост.Във връзка с така
възникналия спор , всеки един от тях е позвънил на тел.112 и поискал
разрешаване на спора с помощта на полицейските служители. Опровергани от
събраните по делото доказателства са изложените в молбата за защита
твърдения, че на посочената дата-09.09.2022г. ответникът е проявил агресия
спрямо бившата си съпруга , като й е отправил закани и заплахи . От
показанията на свидетелите Д.К., Д. Р. , Т.Д. и С.П. действителното се
потвърждава за проведен на тази дата среща между страните, но липсват
данни от страна на ответника да е проявена вербална агресия или да е
отправила закани за живота и здравето на молителката. Такива сведения,че
ответникът е нагрубявал молителката пред полицаите се съдържат
единствено в показанията на свиделката Н. Р.а, които съдът не кредитира
като достоверни, тъй като са изолирани и не подкрепени от останалия събран
по делото доказателствен материал, като същевременно по делото прозира и
междуличностен конфликт между тази свидетелка и ответника, и нейното
грубо отношение спрямо него.
Следва да се отбележи, че процедурата по ЗЗДН е предвидена с оглед
даване на защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и
има за цел предпазване на пострадалия от посегателство срещу живота,
6
здравето и неговото достойнство. Тя не е средство за разрешаване на лични,
имуществени и други спорове между лицата, имащи право на защита по този
закон . Случилото се на процесната дата, което се окачествява в молбата като
домашно насилие, не съдържа признаците на такова.
Въз основа на изложеното съдът намира, че молбата за предприемане
на мерки за защита срещу домашно насилие е неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140 от 20.04.2023 г., постановено по
гр.д. № 1827/2022г., по описа на Районен съд – А., IV гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7