О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 11.12.2019г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 578 по
описа за 2019г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.139а, ал.5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Образувано е по жалба на Д.П.П. с
ЕГН ********** *** против Разпореждане за умъртвяване на животни на място и
насочването им за обезвреждане №1/08.10.2019г., издадено от Директора на ОДБХ -
Шумен.
При проверка редовността на
оспорването съдът е констатирал, че към жалбата не са представени
доказателства, че посочените в разпореждането животни са собственост на
оспорващия, както и не е приложен документ, удостоверяващ внесена държавна
такса, поради което с определение от 03.12.2019г. е оставил жалбата без движение,
като е указал на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности.
С молба рег.№ ДА-01-3688/10.09.2019г.
оспорващият заявява, че животните са собственост на семейството му и се
отглеждат за лична консумация, което поражда правния му интерес от обжалване на
разпореждането за тяхното умъртвяване и представя документ за внесена държавна
такса.
С оглед изложеното съдът намира,
че нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените
доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ Д.П.П. с ЕГН ********** ***
и ответник Директорът на ОДБХ –
гр.Шумен.
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на
чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои
обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици, като посочи и представи конкретни доказателства в подкрепа
на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане;
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган,
при спазване на процедурата, при наличие на посоченото в него материално правно
основание и в съответствие с целта на
закона.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото
производство както следва:
оспорващ - Д.П.П. с
ЕГН ********** ***;
ответник – Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Шумен.
Насрочва АД № 578/2019г. по описа на ШАдмС за 22.01.2020г. от 10.00 часа, за която
дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, като посочи и представи конкретни доказателства в
подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на
посоченото в него материално правно основание и в съответствие с целта на
закона.
Указва на ответната страна, че следва да ангажира
доказателства относно изложените в оспорвания акт фактически и правни
основания.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник
по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
да представят нови доказателства.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: