№ 10314
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело №
20231110163701 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу В. Р. Д. положителни
установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника ,че дължи
на ищеца : сумата в размер на 121,41лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2018год. до 30.11.2018год.,ведно със законната лихва от 27.04.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 30,31лв.,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 29.03.2022год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 13346/13.05.2022год. по ч.гр.д.№ 22078/2022год.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди, като собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за процесния период
,за имот с адрес в гр.София,ж.к.“Сухата река,бл.68,вх.Г,ет.8,ап.92,аб.№ 142449. Твърди ,че
не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия , за посочения период ,ведно
с обезщетение за забава.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение .
Ответницата В. Р. Д. ,чрез особен представител ,адв.Х. Н. оспорва претенциите на
ищеца като неоснователни .Направено е възражение за погасяване на задълженията по
давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
2022год.
Третото лице помагач на страната на ищеца , „Техем Сървисис“ЕООДне е изразило
становище по предявените искове, представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 27.04.2022год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против В. Р. Д., за вземания за
цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва .
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
1
ч. гр. д. № 22078/2022 год. по описа на СРС, 65 състав срещу длъжника ,която му е връчена
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
С разпореждане от 26.10.2023год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК , връчено му на
30.10.2023год..
В срок ,а именно на 21.11.2023год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Установява се по делото въз основа на Нотариален акт покупко-продажба на
недвижим имот № 196,дело № 173/2018год., че на 11.12.20218год. В. Р. Д. е продала на В.
Иванова Маринова свой собствен недвижим имот,представляващ апартамент 92,в
гр.София,ж.к.“Сухата река“ ,бл.86,вх.Г,ет.8.Със споразумение от 18.12.2018год. страните по
покупко-продажбата са се споразумели всички дължими суми за отопление за абонатен №
142449 до датата на подписването на споразумението да бъдат за сметка на
продавача.Задълженията за плащане за отоплителен сезон 2017-2018 са на стария
собственик.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.11.2018год.
30.11.2018год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот е именно
ответникът В. Р. Д. ,т.е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни
актове,тъй като същата е собственик на недвижим имот в сграда – етажна собственост
,който е топлоснабден.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
2
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР протокол от ОС от
2002год. ,с приложен списък на етажните съсобственици.
От представената по делото индивидуална справка за отопление и топла вода за
периода 01.05.2018год. – 3011.2018год. се установява ,че е разпределена топлинна енергия в
размер на 101,17лв. без ДДС с разлика от сумите по фактури ,в размер на 120,35лв. от
23,02лв.С ДДС за получаване.
Съгласно съобщение към фактура от 31.07.2019год. ,за периода 01.10.2018год. –
30.11.2018год. е дължима сумата от 123,82лв. за реално консумирана топлинна енергия,със
срок на плащане 14.09.2019год.,за която няма твърдения ,а и доказателства да е платена от
ответницата.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответника ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
27.04.2022г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 27.04.2019г. Съгласно чл. 114, ал. 1
3
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.11.2018год – 30.11.2018год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени
по давност задълженията за 01.11.2018год. – 30.11.2018год. , тъй като падежа на
задължението за м. ноември 2018год. е настъпил на 14.01.2019год. като към датата на
предявяване на заявлението в съда / 27.04.2022год./ ,и при съобразяване периода, в който
давността е била спряла /2 месеца и 7 дни/ , е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в"
от ЗЗД.
Ето защо претенцията на ищеца подлежи на отхвърляне изцяло.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. След като съдът стигна до извода ,че не е налице задължение за топлинна енергия ,то
неоснователен се явява и акцесорния иск за обезщетение за забава в плащането й.
По разноските:
При този изход на делото,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответникът,но същият не е доказал направата на такива,поради което не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу В. Р. Д. ,с ЕГН : **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Сухата река,бл.68,вх.Г,ет.8,ап.92,положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца : сумата в размер
на 121,41лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2018год. до
30.11.2018год. за топлоснабден имот с адрес гр.София,ж.к.“Сухата
река,бл.68,вх.Г,ет.8,ап.92, аб.№ 142449 ,ведно със законната лихва от 27.04.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 30,31лв.,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 29.03.2022год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 13346/13.05.2022год. по ч.гр.д.№ 22078/2022год. по описа
на СРС,65 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис“ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5