РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110106781 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „Т. С.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, чрез пълномощник
срещу Д. Д. Р., с постоянен и настоящ адрес: *, с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1199.32 лева, от които: 1026.26 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
31.01.2018 г., потребена в обект с аб. № *, находящ се в *; сумата от 149.35
лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2017 г. – 22.05.2020
г.; сумата от 19.16 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г.; сумата от 4.55
лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.03.2017 г. – 22.05.2020
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.202 0 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 21364 по описа на Софийски
районен съд за 2020 год. е издадена Заповед от 02.07.2020 год. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и
направените съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, като ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ . Твърди, че за
процесния период в сила са били ОУ на договорите за продажба на топлинна
1
енергия за битови нужди от „Т. - С.“ ЕАД, одобрени с решение от 2016 год. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 год. Твърди се, че в изпълнение на чл. 138б от
ЗЕ сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Т. с.“ ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от
ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски и след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Т. с.“ ЕООД
(извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата), на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Начислените за процесния
период суми не са заплатени от абоната, независимо от настъпване на падежа
на задълженията.
Ответникът – Д. Д. Р., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК.
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и
неговият размер, а именно: качеството на ответника – „потребител“ на
топлинна енергия за битови нужди; наличие на валидна облигационна връзка
между страните с твърдяния предмет, по която е изправна страна, т. е факта
на доставка на твърдяните количества топлинна енергия и от която е
възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума. В
тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава
възраженията си.
Съдът, след като съобрази отправеното искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобрази следното:
Ответникът Д. Д. Р. е редовно уведомен при условията на чл. 45 ГПК, а
именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 19) и призовката (л. 24)
са връчени на лично на адресата.
Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед
изложените в исковата молба твърдения и представените по делото писмени
доказателства.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, с което предявените искове бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и по арг. ТР
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на
ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство
разноски, в общ размер на 75.00 лева, от които: сумата от 25.00 лева –
заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
2
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП, с оглед
изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
настоящото производство разноски, в общ размер на 650.00 лева, от които:
сумата от 200.00 лева – заплатена държавна такса, сумата от 400.00 лева –
депозит за КСТИЕ и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Д.
Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, дължи на "Т. С.“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 1199.32 (хиляда сто
деветдесет и девет лева и тридесет и две стотинки) лева, от които: 1026.26
(хиляда двадесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г. – 31.01.2018 г., потребена в обект с аб. № *, находящ се
в *; сумата от 149.35 (сто четиридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки)
лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2017 г. – 22.05.2020
г.; сумата от 19.16 (деветнадесет лева и шестнадесет стотинки) лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г.; сумата от 4.55 (четири лева и
петдесет и пет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.03.2017 г. – 22.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.202 0
г. до окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 21364 по
описа на Софийски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед от 02.07.2020
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА Д. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски, сторени в
производството по ч. гр. д. № 21364/2020 год. по описа на Софийски районен
съд, 124 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща сторени
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника по следните начини:
- по следната банкова сметка с IBAN: *, ВIC *, „* *“ АД;
- по следния начин: на каса на „Т. С.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4