Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
трети април две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря НИНА
АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 212 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Веслец трейд“ ЕООД, предявена чрез управителя на
дружеството Р.Ч., срещу заповед № 18-0819-002091/19.08.2018 г. на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, с която на „Веслец
трейд“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б.
„а“ ЗДвП прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца на пътно превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес С 450“ с рег. № СВ****ВР. По съображения за отсъствието
на законно основание по смисъла на чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП за прилагане на
мярката, тъй като цитираната в мотивите на заповедта принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП, с която СУМПС на водача е
временно отнето, не е влязла в законна сила към момента на издаване на
обжалваната заповед и поради това не е могла да обуслови наличието на
предпоставката по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, се иска заповедта да бъде отменена
от съда.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя
юрисконсулт И., който в с. з. на 03.04.2019 г. претендира съдът да присъди на
доверителя му и сторените по делото разноски. Ответникът - полицейски инспектор
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, изразява чрез пълномощниците
си юрисконсулт Г. и юрисконсулт Й становище за неоснователност на оспорването. В
с. з. на 03.04.2019 г. в пледоарията по съществото на спора юрисконсулт Й предявява искане жалбата да се отхвърли и в
полза на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът като прецени, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това - за подлежащо
на разглеждане по основателността на заявеното оспорване. Относно спазването на
срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според отбелязването на гърба на заповед
№ 18-0819-002091/19.08.2018 г. тя е връчена на едноличния собственик и
управител на „Веслец трейд“ ЕООД Р.Ч. на датата 11.01.2019 г. като според поставения
върху жалбата печат на ОД на МВР – Варна тя е предявена чрез административния
орган по реда на чл. 152 ал. 1 АПК още на същия ден.
По основателността на оспорването
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № 18-0819-002091/19.08.2018
г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна на
„Веслец трейд“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.
2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца на пътно
превозно средство – лек автомобил „Мерцедес С 450“ с рег. № СВ****ВР. Прилагането на мярката е мотивирано с
обстоятелството, че на 19.08.2018 г. около 01, 50 часа в гр. Варна процесният
лек автомобил, собственост на „Веслец трейд“ ЕООД, е управляван от водача
Виктор И. И., за който след справка в АИС „Административно-наказателна дейност“
и „Български документи за самоличност“ е установено, че е с обявено за
изземване СУМПС на основание издадена по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП заповед № 18-0819-001267/24.05.2018
г.
По преписката е приложен
издаденият за нарушението АУАН сер. № 989180/19.08.2018 г. /л. 7/ и извлечение
от АИС, от което се установява, че процесният лек автомобил „Мерцедес С 450“ с
рег. № СВ****ВР действително е регистриран като собствен на „Веслец трейд“ ЕООД.
Относно компетентността на
органа, наложил ПАМ, на л. 6 от преписката е приложена заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с т. 1.9 на която полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна са оправомощени да
прилагат за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от ОД на
МВР - Варна, принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4,
5 б. „а“ и т. 6 ЗДвП. Във връзка с тази заповед на л. 5 от преписката е
приложена и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, с т. 3 на която на основание чл. 165 ЗДвП и чл. 33 т. 9 ЗМВР Областните
дирекции на МВР и Столичната дирекция на вътрешните работи са определени да
осъществяват контрол по ЗДвП.
Защитната теза на жалбоподателя е,
че към момента на издаването на оспорената по делото заповед №
18-0819-002091/19.08.2018 г. наложената на водача на процесния автомобил
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП „временно
отнемане на СУМПС“ не е била приведена в изпълнение, тъй като заповедта за
налагането на мярката все още не е била връчена на адресата, поради което към
19.08.2018 г. не е била влязла в законна сила.
На л. 14 от преписката е
приложена заповед № 18-0819-001267/24.05.2018 г. на мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на Виктор И. И. на основание чл.
171 т. 1 б. „д“ ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до заплащане на
дължима глоба“. Според мотивите на заповедта основание за налагането на ПАМ е
обстоятелството, че на 24.05.2018 г. около 01, 25 часа в гр. Варна водачът Виктор
И. И. е управлявал МПС с незаплатено в срока за доброволно плащане по чл. 190
ал. 3 ЗДвП наказание „глоба“, наложено му с електронен фиш серия К № 1539585,
връчен на 05.04.2018 г. Под съдържанието на заповедта наместо подпис на
получателя е записано „отказва“ и дата 24.05.2018 г. като на отделен лист,
нямащ никаква връзка със заповедта, е записано, че свидетел на отказа да се
подпише и получи ЗППАМ е Т.И. И., под което удостоверяване са поставени подпис
и дата 24.05.2018 г. /л. 15 от преписката/. Същевременно според приложения към
жалбата до съда заверен препис от същата заповед № 18-0819-001267/24.05.2018 г.
тя е връчена на адресата Виктор И. И. на датата 19.12.2018 г., което
обстоятелство е скрепено с подписа му, като на същата дата според представения приемо-предавателен
протокол фактически е било иззето и свидетелството му за управление на МПС /л.
5 и 6 от делото/. Според приобщеното на л. 25 от делото писмо рег. №
819р-1207/01.04.2019 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна с приложена към него квитанция за извършено плащане се установява, че
глобата по електронен фиш серия К № 1539585 е заплатена също на датата
19.12.2018 г. - факт, на който се позовава и пълномощникът на жалбоподателя в
пледоарията си по съществото на спора в с. з. на 03.04.2019 г.
Така
установените по делото факти обуславят следните правни изводи:
Принудителните административни
мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която в изрично предвидените от
закона случаи се дава легален израз на държавната принуда с цел охраната на
определени обществени отношения. По правната си природа те представляват актове
на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове
по чл. 21 ал. 1 АПК, поради което законосъобразността им подлежи на преценка от
съда по критериите, регламентирани в чл. 146 АПК.
Съобразявайки това, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 165 ал. 2 т. 2 ЗДвП
/нова – ДВ бр. 43/2002 г., доп. ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./
при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат правото да изземват и задържат документите по ал.
1, между които е и СУМПС на водача, като по смисъла на чл. 170 ал. 1 ЗДвП при
упражняване на правомощията си по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона, те действат като служби за контрол. С т. 3
на приложената по административната преписка заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
министърът на вътрешните работи е определил като контролни служби по чл. 165 ЗДвП Областните дирекции на МВР. Съответно на разписаната в чл. 172 ал. 1 ЗДвП
възможност директорът на ОД на МВР Варна с т. 1.9 на своя заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. е делегирал на полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна правомощията по прилагане на принудителните
административни мерки по чл. 171 т.
1, 2, 2а, 4, 5 б. „а“ и т. 6 ЗДвП за
цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна. В упражнение на делегираното
му правомощие полицейският инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна е издал обжалваната по делото заповед № 18-0819-002091/19.08.2018 г., с
която е приложил принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца на процесното пътно
превозно средство – лек автомобил „Мерцедес С 450“ с рег. № СВ****ВР. Съвкупната
преценка на изложеното обуславя извод за наличието на материална компетентност
на издателя на заповедта, поради което няма основание за оспорването й по
смисъла на чл. 146 т. 1 АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма като съгласно изискването на чл. 172 ал. 1 ЗДвП, кореспондиращо на общата
норма на чл. 59 ал. 1 АПК, съдържа мотиви, представляващи излагане на
фактическите основания, обусловили упражняването на правомощието на
административния орган по налагане на ПАМ, поради което липсва основание за
оспорване по смисъла на чл. 146 т. 2 АПК. Неизлагането на самостоятелни мотиви
относно продължителността на срока за прилагане на мярката не нарушава
изискването за мотивираност на акта като се има предвид, че административният
орган се е спрял на минимално установената в закона продължителност на срока,
под която поначало не би следвало да се приложи ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП. Необходимост от обосноваване продължителността на срока за прилагането на
ПАМ би била налице, ако в рамките на зададените от правната норма параметри
административният орган бе избрал по-голяма продължителност от минимално
заложената в закона.
В производството по издаване на
заповедта не се установяват допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, поради което липсва основание за
оспорването й по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното:
Съгласно действащата към момента
на извършване на нарушението и на издаване на обжалваната заповед разпоредба на
чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП /последна редакция, обн. ДВ бр. 2/2018 г., в сила от
03.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик за срок от шест месеца до една година“ като са предвидени няколко
отделни фактически състава, единият от които е свързан с управлението на
моторното превозно средство от трето лице, различно от собственика, на което
свидетелството за управление на МПС е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 ЗДвП. По смисъла на чл. 2 ал. 3 от издадената на основание чл. 152 и 153 ЗДвП
Наредба № 31/26.07.1999 г. на МТ и МОН свидетелството за управление на МПС се
издава на лицата, положили успешно изпит, като с него се удостоверява
правоспособността за управление на МПС от съответната категория. В същия смисъл
чл. 3 ал. 3 предл. първо и чл. 50 ал. 1 ЗБЛД определят свидетелството за
управление на МПС като индивидуален удостоверителен документ за правоспособност
за управлението на МПС.
Според обстоятелствата, на които
се е позовал административният орган в мотивационната част на заповедта и които
се подкрепят изцяло от доказателствата по делото, към датата 19.08.2018 г., на която
водачът е управлявал процесния автомобил „Мерцедес С 450“ с рег. № СВ****ВР, той
е бил с наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП „временно отнемане на СУМПС“ на
основание заповед № 18-0819-001267/24.05.2018 г.
Съдът не възприема тезата на
ответника, че тази заповед следва да се приеме за връчена на адресата още на
датата на издаване 24.05.2018 г., към която е бил удостоверен отказът му да я получи.
Общите правила за съобщаване на индивидуалните административни актове са
уредени в чл. 61 АПК и след като в ЗДвП няма специални правила за съобщаването
на актовете по чл. 172 ал. 1 ЗДвП, то приложими са общите правила на чл. 61 АПК,
в които не е уредено връчване чрез удостоверяване на отказ за получаването на
акта. Поради това съдът приема, че заповедта за налагането на ПАМ по чл. 171 т.
1 б. „д“ ЗДвП е съобщена на водача едва на датата 19.12.2018 г., когато му е
била връчена лично.
Независимо от това при издаването
на 19.08.2018 г. на обжалваната по делото заповед № 18-0819-002091, с която на
собственика на лек автомобил „Мерцедес С 450“ с рег. № СВ****ВР е наложена ПАМ
по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, административният орган правилно се е позовал на
наложената преди това на водача на автомобила със заповед №
18-0819-001267/24.05.2018 г. ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП като се има
предвид, че съгласно чл. 172 ал. 6 ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171 т. 1 ЗДвП подлежат на предварително изпълнение. При съобразяване на
това нормативно закрепено положение и като се има предвид, че основанието за
отпадане на наложената на водача ПАМ по чл.
171 т. 1 б. „д“ ЗДвП е настъпило едва на 19.12.2018 г., когато глобата
по електронен фиш серия К № 1539585 е
била заплатена, съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед №
18-0819-002091/19.08.2018 г. е била налице посочената от административния орган
материално-правна предпоставка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, поради което
наложената със заповедта ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца“ е съобразена и с приложимите материално-прани разпоредби.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли
от съда съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.
Предвид изхода на правния спор и
своевременно заявеното от пълномощника на ответника искане за разпределяне на
отговорността за разноски, на основание чл. 143 ал. 4 АПК жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, определено
в размер на 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Веслец трейд“
ЕООД, предявена чрез управителя на дружеството Р.Ч., срещу заповед №
18-0819-002091/19.08.2018 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Варна, с която на „Веслец трейд“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на
регистрацията за срок от шест месеца на пътно превозно средство – лек автомобил
„Мерцедес С 450“ с рег. № СВ****ВР.
ОСЪЖДА „Веслец трейд“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: