Р Е
Ш Е Н
И Е
№382
гр.Сс, 24 юли 2013 година
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на
дванадесети юли 2013 година, в състав:
Председател: Л. КараГ.
Секретар:Надя Г.
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №831 по описа на съда за 2013
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В.С.Н.,***, с ЕГН **********,
моли съда, на основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ да признае за незаконно
уволнението й, извършено със Заповед № ЧР-І-187/16.04.2013г. издадена от
началника на РИО-Сс и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност –“Директор на Обединено общежитие за средношколци “М.”- гр.Сс.
Заявява, че е заела длъжността след проведен конкурс, поради което няма сключен
трудов договор, който да бъде прекратен с цитираната заповед. Освен това, не са
налице елементите от фактическия състав на чл.328,ал.1т.5 от КТ, поради което
издадената заповед е незаконосъобразна. Счита за недоказано и в противоречие с
интереса на работата твърдението на работодателя, че й липсват професионални и
личностни качества за да изпълнява функциите за длъжността. Такава преценка не би могла да се извърши обективно
в краткия период от време, през който тя реално е имала възможността да работи.
По тези съображения моли да бъдат
уважени предявените искове, а ответникът да бъде осъден да й заплати разноските
по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЕДИНЕНО ОБЩЕЖИТИЕ ЗА
СРЕДНОШКОЛЦИ М.” /ООС”М.”/- гр.Сс, представляван от Директора В.П., чрез
упълномощения от нея адв.И.Д.,
заявява, че изложените в уволнителната заповед съображения не са проява на
личностно отношение, а съдържат конкретни обстоятелства, свързани с липсата на
качества у ищцата да изпълнява работата, респективно дължимата ефективност за
това.
Предвид на това счита, че
правоотношението правилно е прекратено и моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноските по делото, заедно със
законната лихва, считано от деня на постановяване на съдебното решение.
Като прецени становищата на
страните и сочените от тях доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са следните искове:
Иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ- за признаване за незаконно на уволнението,извършено със
Заповед № ЧР-І-187/16.04.2013г. на Началника на РИО-Сс и отмяната му;
Иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на работа;
При преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи следното:
Правоотношението между
страните е възникнало на 23.07.2010г. въз основа на проведен конкурс за
длъжността /Споразумение №ЧР-1-101/22.07.2010г.-л.14/. На 25.07.2011г.
правоотношението е прекратено, но ищцата е обжалвала уволнението и то е
признато за незаконно, а тя възстановена на работа. Възстановяването на работа
е станало на 16.01.2013г. На 16.04.2013г. трудовото правоотношение отново е
прекратено. Съдът не счита за основателен довода на ищцата, за незаконност на
уволнението й поради това, че в заповедта е записано прекратяване на трудовия
договор с нея, а такъв не е сключен. Допуснатата от работодателя неточност в
уволнителната заповед не е съществена и не може да доведе до
незаконосъобразността й. При тълкуване волята на работодателя е видно, че се
прекратява съществуващото между страните трудово правоотношение. Безспорен факт
е, че то е възникнало въз основа на проведен конкурс, а не въз основа на
сключен трудов договор. На основание чл.336 от КТ разпоредбите за прекратяване
на трудовия договор са приложими и за прекратяване на трудово правоотношение,
възникнало въз основа на конкурс. Поради това съдът счита, че не е налице
соченото от ищцата нарушение.
Решението за прекратяване
на правоотношението е мотивирано от резултатите от проверка по повод жалба на
част от служителите на общежитието. Жалбата е от 28.02.2013г./
изх.№3/01.03.2013г.-л.18 по делото/ и е била адресирана до началника на
Регионалния инспекторат по образованието. Разпоредена е проверка, резултатите,
от която са обобщени в Констативен протокол от 22.03.2013г. /изх. № 109 по
описа на РИО-л.27/. Към този протокол препраща обжалваната заповед за
конкретизация на сочените в мотивите на заповедта основания за уволнението.
Ищцата е уволнена на основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ- поради липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на работата.
Заповедта е мотивирана и в нея са посочени конкретни недостатъците на
служителя, които, според работодателя, й пречат да заема длъжността. Макар, че
работодателят е обособил липсващите качества в 7 точки, по същество те могат да
се обособят в две групи-липса на умение за работа в екип и незачитане
достойнството на педагогическия и непедагогически персонал. Разделението е
условно, тъй като в конкретната житейска ситуация и в уволнителната заповед, е
невъзможно да бъдат точно диференцирани и класифицирани съответните качества и
умения на служителя. Касае се за комплексна преценка, направена от
работодателя,изводите от която са изложени в 7 пункта. За яснота на настоящото
изложение, съдът приема, че се касае за липса на качества, които следва да се
обособят в посочените по-горе две групи. Към първата група следва да се отнесат
невъзможността да се поддържа продуктивна работна среда в общежитието, липса на
самокритичност, инициативност и саморазвитие, липса на толерантност, субективно
отношение и създаване на неравнопоставеност по отношение на възпитателите,
липса на лидерски и мениджърски умения. Към втората група следва да се отнесат-
подлагане на членовете на колектива на системни унижения и незачитане на
техните законни права и интереси, липса на етичен подход- служи си с
обиди,заплахи, насаждане на напрежение, емоционално неустойчива, нетактична,
некомуникативна, избухлива, невъздържана. /По този начин са посочени
недостатъците в заповедта./
Разпоредбата на чл.328,т.5
от КТ дава възможност на работодателя да прекрати трудовия договор със
служител, който не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на
работата. Липсата на качества следва да се преценява винаги конкретно с оглед
на изискванията за определена трудова функция. Тази липса трябва да е
установена и доказана. Освен това, липсата на тези качества следва да се
отразява на ефективното изпълнение на трудовите функции.
В длъжностната
характеристика за длъжността на ищцата /л.23 по делото/, получена от нея на
24.01.2013г., в т.9 са посочени критериите за “оценяване на трудовото
представяне” или изискванията за ефективно изпълнение на работата. За казуса са
от значение следните критерии:”предотвратяване възникването на конфликтни ситуации,
вземане на превантивни мерки;умения за трайно разрешаване на конфликти;работа в
екип;умение за поддържане на диалогична и продуктивна работна среда”.
Цитирането и позоваването на тези критерии в съдебното решение е във връзка с
установяване на факта, че сочените в уволнителната заповед качества, които
липсват у служителката, са от значение за ефективното изпълнение на работата, а
не плод на субективно отношение на работодателя или особености на характера на
служителката без връзка с осъществяваните трудови функции.
Изводите, от проверката
/л.33 по делото-т.4/, на които се позовава работодателя, съвпадат с фактите,
установени от съда в хода на съдебното производство чрез разпита на
свидетелите, а именно- недоверие и обида у по-голяма част от колектива, липса
на продуктивен диалог.
“Аз постоянно бях под напрежение и страх”, “ИВ. Х.
е под постоянен страх и трепери”; ”Ние почти всеки ден имахме проблеми с
госпожата”/св.К./;”
“В...изпитваше старах от г-жа Н. и това поведение
е отдавна”;”Имаше ситуация, когато съм бил унижаван от нея….имаше агресивно
поведение и това ме засегна”/св.С./;”
“Тя имаше лошо отношение към мене. От всеки повод
прави скандали и започва крещене по коридорите, ругаене…Тя като влезе в
общежитието, всеки гледа да се покрие, защото ако е пред погледа й –вече е
наруган за нещо” “…беше жесток терор…тя измисли тази заповед, за да наложи
терор. Портиерите бяха в депресия.Тях ги е страх, страх насаден в целия
състав”/св.Т./
“Изпитвах вътрешен страх. Имахме добри отношения с
госпожата, но имах вътрешен страх, просто се страхувах.”/св.Н./.
Свидетелките Н. и Ч. споделиха, че са усещали
напрежение в отношенията на колектива и директора, но поради специфичните
функции които изпълняват/ първата е касиер, а втората главен счетоводител/ и
липсата на пряк контакт с останалите служители не могат да дефинират проблема.
За напрежение в колектива говори и свидетелката Д.. Тя сподели, че е видял
разплакана възпитателката Д.Г. на обедната оперативка, заради проблем при
изготвяне на графиците.
Цитираните по-горе изказвания са красноречиви и не
се нуждаят от допълнителен коментар. Без значение е дали страхът у служителите
е умишлено насаждан или е следствие на лоша комуникация и превратно тълкуване
на управленските решение на директорката. Крайният резултат е налице. Факт е,
че ищцата не се е справила със задачата да създаде благоприятна среда за работа
без конфликти. Не е показала умения за разрешаване на конфликтите, напротив,
служителите й считат, че тя е провокирала тези конфликти /показанията на
свидетеля С./. Липсват умения и за създаване на диалогична среда- “Тя не
допускаше разговори с нея”/св.К./ “…тя никога не ни е запитвала дали правилно
постъпва…”;”...тя не позволяваше да се говори по тези въпроси”/св.С./. Този
извод се налага и при анализ на осъществената анонимна анкети сред работещите в
общежитието, проведена при осъществяване на проверката- л.32/.
Неоснователно е възражението на уволненото лице,
че периода от възстановяване на работа до уволнението е прекалено кратък и това
й е попречило да създаде връзка с колектива и да наложи вижданията си. От
изводите на проверяващите се установява, че няма подобрение в микроклимата в
общежитието, в сравнение с констатациите от предходна проверка по жалба на
подчинените през 2010-2011г./л.33/. Това означава, че проблемът е бил налице
още при предходното уволнение на ищцата.
Организационните и други
делови качества на ищцата не са предмет на изследване на настоящото
производство, тъй като те не са посочени в уволнителната заповед. Именно тези
качества са били предмет на преценка в конкурсната процедура и ищцата несъмнено
ги притежава, след като е била избрана сред другите кандидати. Уменията за
работа в екип и спазването на етичните норми за общуване и прилагането им в
практически ситуации трудно могат да бъдат преценени при провеждане на
конкурса. Пример в тази насока се оказва и настоящия случай. Поради това, съдът
не споделя доводите на ищцата, че работодателят вече е дал положителната си
оценка за уменията й за работа в екип, за справяне с конфликтни ситуации и
т.н.-всички посочени в уволнителната заповед като липсващи.
Не следва да се обсъжда
правилността на управленските решения на ищцата по повод прекратяване на
правоотношението с медицинското лице, Заповед № 145/01.02.2013г. и Заповед
№148/06.02.2013г. Тези заповеди не превишават правомощията на ищцата като
директор и са издадени в кръга на компетенциите й. Не съдържат данни за разпореждания
уронващи достойнството на служителите или за неправомерно ограничаване на
правомощията им. Това са заповеди, свързани с административната дейност и
тяхната целесъобразност не подлежи на съдебен контрол, още по-малко на контрол
от страна на служителите, към които те са адресирани. Ищцата не следва да носи
отговорност за неправилното им интерпретиране от някои от служителите и
свързаните с това негативни усещания у тези лица. Въпреки това, отзвука, който
те са предизвикали сред служителите е показателен за необратимата загуба на
доверие от страна на ищцата като ръководител и за невъзможността в създалата се
ситуация да продължи да ръководи повереното й общежитие. До този извод е
стигнал началникът на РИО-Сс издавайки уволнителната заповед и съдът счита, че
този извод е правилен и законосъобразен. Работодателят не е бил длъжен да
предостави нов срок на директора и възможност да подобри микроклимата в
общежитието. Както вече беше споменато, проблемът е съществувал още през 2010г.
и нито предходното уволнение /макар и на друго основание/, нито
възстановяването на работа на ищцата, не са довели до промяна в управленския й
стил.
Не се събраха доказателства за субективно
отношение и създаване на неравнопоставеност по отношение на възпитателите. В
случай, че в тази насока следва да се има предвид издадената от ищцата Заповед
№142/29.01.2013г., то с оглед събраните доказателства, съдът приема, че се
касае за нецелесъобразно управленско решение- неправилно разпределение на
работните смени без да се отчита реалната натовареност на възпитателите. Самата
заповед не дава основания за извод, че се въвежда неравнопоставеност между
възпитателите. От свидетелските показания също не следва този извод.
Не се събраха доказателства за липсата на
“мениджърски умения” /не става ясно какво е имал работодателят предвид/, както
и за незачитане на законните права и интереси на служителите.
Независимо от това,
установената липса на качествата, коментирани по-горе е достатъчно основание за
да бъде потвърдена обжалваната заповед.
По тези съображения, съдът
счита, че издадената заповед е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена, а предявените от ищцата искова следва да се отхвърлят като
неоснователени.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника, направените от него разноски по
делото. Те са в размер на 700 лева- за адвокатско възнаграждение. Сумата се
дължи заедно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в
сила.
Мотивиран от тези
съображения, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ- да се признае за незаконно на
уволнението,извършено със Заповед № ЧР-І-187/16.04.2013г. на Началника на РИО-Сс
и отмяната му и по
чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на работа, предявени
от В.С.Н.,***, с ЕГН **********,
срещу ОБЕДИНЕНО ОБЩЕЖИТИЕ ЗА
СРЕДНОШКОЛЦИ М.” - гр.Сс.
ОСЪЖДА В.С.Н.,***, с ЕГН **********, да заплати на ОБЕДИНЕНО ОБЩЕЖИТИЕ ЗА СРЕДНОШКОЛЦИ М.” /ООС”М.”/-
гр.Сс, сумата от 700 /седемстотин/
лева- разноски по гр.д.№831/2013г. по описа на СРС, заедно със законната лихва,
считано от датата на влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок, считано от 26.07.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: