РЕШЕНИЕ
№ 8072
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110106957 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно съединени установителени искове, предявени от [фирма]
срещу Н. Н. А..
В исковата молба, подадена чрез адв. З. Ц., се твърди, че между [фирма] и ответника са
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг /продажба на
изплащане/. Ответникът ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги,
но не изпълнил точно своите парични задължения за използваните услуги и лизингови
вноски, за което била издадена фактура No **********/01.08.2020 г. Съгласно чл. 19б, б. „в“
от ОУ на оператора при незаплащането на фактури за ползване на мобилни услуги в срок,
[фирма] има правото да прекрати едностранно договора, а според т. 11 от индивидуалните
договори за мобилните номера, респ. раздел III, т. 2 от Допълнително споразумение от
16.10.2019 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер *** /съгласно уточнителна
молба с вх. No от 23.03.2023 г./, в случаи на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в първоначалния срок, по вина или инициатива на Потребителя, същият
дължи неустоика за предсрочно прекратяване в размер на сумата от стандартите за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за съответната СИМ карта до края на
този срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
вноски. Договорите за мобилни услуги били прекратени поради неизпълнение от страна на
потребителя, поради което били начислени и претендираните неустоики. Всички договори
за лизинг били сключени по повод договорите за мобилни услуги, поради което и на осн. чл.
1
12, ал. 2 от ОУ, тези договори ставали предсрочно изискуеми. Поради това във фактура No
**********/01.08.2020 г. били начислени останалите дължими лизингови вноски по всеки
един от сключените лизингови договори. Тъи като ответникът не е изплатил задълженията
си по договорите, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което
било образувано частно гр. дело No 37614/2022 г. по описа на СРС, но тъи като длъжникът
подал възражение срещу издадената заповед /поправена по реда на чл. 247 ГПК/, се
предявяват настоящите установителни искове за установяване на съществуване на
вземанията по заповедта. След депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда, от страна на ответника
постъпило плащане в размер на 311.78 лв., с което били изцяло погасени задълженията за
предсрочно изискуемия остатък от лизингови вноски по Договор за лизинг от 04.07.2019 г.
за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A70 128GB Dual Black. По изложените
съображения ищецът моли да бъде признато за установено, че ответницата му дължи
оспорените с възражението суми, а именно: 120.48 лв., представляваща неустоика за
предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги №
********* от 30.06.2016 г., изменен с Допълнително споразумение No ********* от
16.10.2019 г. с предпочетен номер ***, формирана като сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси в размер на 34.15 лв. без ДДС всяка, както и част от стоиността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора в размер на 18.03 лв., 64.46 лв., представляваща неустоика за предсрочно
прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* от
04.07.2016 г. с предпочетен номер ****, формирана като сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси в размер на 13.32 лв. без ДДС всяка, част от стоиността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 14.97 лв., както и добавена разлика в размер на 9.53 лв. между
стандартната цена на мобилно устроиство SAMSUNG Galaxy A70 128GB Dual Black без
отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 04.07.2019 г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 04.07.2019 г., съответстваща на оставащия
срок от договора за мобилни услуги; 24.12 лв., представляваща лизингови вноски за периода
от 01.07.2020 г. до 04.06.2021 г. по Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от
04.07.2019 г. Претендира се законна лихва върху всяка една от посочените суми от дата на
подаване на заявлението - 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, подаден чрез адв. Г., с които оспорват предявените искове като неоснователни
и недоказани. Оспорва се ищецът да е доставил на ответника твърдяната мобилна услуга,
както и обстоятелството, че стоиността на същата не е била заплатена, което довело до
разваляне на процесните договори. Оспорва получаването на процесната фактура, като
освен това счита, че не се установява каква стока е получена от ответника без да бъде
заплатена. Поддържа, че липсва изрично приемане на приложимите към договорите за
мобилни услуги общи условия от страна на потребителя, като същите съдържали и
2
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и не били влезли в сила. Оспорва страните да са
постигнали съгласие по повод уговарянето на деиствителна клауза за неустоика, както и че е
налице основание за начисляването и, доколкото поддържа, че липсва неизпълнение по
процесните договори. Твърди, че претенцията за неустоика се явява прекомерна и се
основава на нищожна клауза, тъи като последната накърнява добрите нрави и излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Релевира възражение за
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното
Предявените искове са с правна квалификация - чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването им е обусловено от доказването при условията на пълно и главно
доказване наличието на посочените облигационни отношения между [фирма] и Н. Н. А., че
[фирма] е било изправно по облигационните правоотношения, предоставяло е мобилни
услуги и е предало устроиства за ползване, съдържанието на правоотношенията,
уговарянето на клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски по договор за
лизинг на базови аксесоари при прекратяването на договора по вина на потребителя,
уговарянето на клауза за неустоика при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги в първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя в размер на сумата за
три месечни абонамента, уговарянето на клауза за възстановяване на ползваната стоиност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок от договора при
прекратяването на договора по вина на потребителя, прекратяването на договорите за
мобилни услуги по вина на потребителя, валидността на уговорената клауза за неустоика,
размера на претендираните суми. По отношение на претенциите за разликата между цената
на предоставените устроиства без абонамент и заплатената при предоставяне на
устроиствата преференциална сума следва да бъде установено при уговарянето на валидна
клауза по договорите в този смисъл, предоставянето на устроиствата, цената на
устроиствата без абонамент и преференциалната цена на всяко едно от устроиствата, както
и размера на вземанията - вкл. разликата на цената съответстваща на оставащия срок на
договора.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Владимирова – майка на ответницата, които съдът ще цени при условията на
чл. 172 ГПК.
От приетия като доказателство Договор за мобилни услуги, сключен между Н. Н. А.
и [фирма] се установява, че между страните е било налице облигационно отношение по
повод предоставяне на мобилни услуги от оператора [фирма] на потребителя Н. Н. А.. Като
адрес за получаване на фактури е посочен: *****. Договорът е нов, сключен за предпочетен
номер **** с избран абонаментен план 30,99 с неограничени национални минути,
стандартен месечен абонамент 30.99 лв. на месец, с отстъпка 29,04 % от месечния
3
абонамент за 24 месеца, дата на издаване на фактурата: на 1-ви всеки месец. Отбелязани са
допълнителни услуги: отказване от хартиена фактура, достъп до HBO GO, промо
неограничен брой Теленор SMS, мобилен интернет /неограничени МВ към Facebook и
WhatsApp+8000 MB на максимална скорост на месец, лимит за мобилен интернет в
България и пространство за съхранение в Capture. Договорът съдържа подпис на
потребителя Н. Н. А., който не е оспорен от ответната страна. Подписът е положен под
изявления от името на потребителя, че е запознал с Общите условия на оператора и е
получил екземпляр от тях. Посочено е, че договорът влиза в сила на 30.06.2016 г., а срокът
му е 2 години. посочено е още, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Във всички случаи, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата межди цената на устройството
без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на която и да е СИМ-
карта, посочена в него и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в
брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг. След изтичане на
първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия за
абонаментния план и може да бъде прекратен по всяко време. Към договора е приложена
ценова листа за абонаменти планове, както и декларация- съгласие, подписана от ответната
страна, чийто подпис не е оспорен, че е получила подписан от представител на оператора
екземпляр от общите условия на [фирма], актуални към 30.06.2016 г.
Прието като доказателство е допълнително споразумение с мобилен номер *** от
16.10.2019 г., с което страните Н. Н. А. и [фирма] са се уговорили мобилният номер да бъде
ползван за абонаментен план и условия Тотал +. Посочено е, че споразумението се сключва
за срок от 24 месеца и изтича на 16.10.2021 г., като условията по него влизат в сила след
подписването му. Посочено е, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по
настоящия договор, вкл. и Общите условия, потребителят дължи неустойка в размер на
всички месечни абонаментни за периода от прекратяване на до изтичане на уговорения по
договора срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част
съответстваща на оставящия срок на договора от разликата на най-ниския и най-високия
месечен абонамент в случай, че са били налице отстъпки или различни стойности на
месечни абонаменти. Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. Към договора е
приложена ценова листа за абонаменти планове, както и декларация-съгласие за получаване
на подписан от представител на оператора екземпляр от общите условия на [фирма],
подписана от ответната страна, чийто подпис не е оспорен.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за мобилни
услуги, сключен между Н. Н. А. и [фирма]. Като адрес за получаване на фактури е посочен:
****. Договорът е нов, сключен за предпочетен номер 3**** с избран абонаментен план
„Тотал + 15,99“, стандартен месечен абонамент 15,99 лв. на месец, с промоционална цена от
12, 99 лв. за 24 месеца, дата на издаване на фактурата: на 1-ви всеки месец. В сключения
договор е отбелязано, че на потребителя е предоставен мобилен апарат – SAMSUNG, Galaxy
A70 128 GB Dual Black, чиято цена е 887, 76 лв., а стандартната цена на устройството без
абонаментен план е 909, 90 лв., отстъпката от стандартната цена е 22, 14 лв. Отбелязани са
допълнителни услуги: 200 МБ мобилен интернет на максимална скорост в БГ и зона ЕС,
отказване от хартиена фактура, лимит за мобилен интернет в България и роуминг. В
4
договора се съдържа информация, че след като потребителят е избрал услуга достъп от
хартиена фактура му се осигурява електронен достъп в портала MyTelenor. Посочено, че
Общите условия на оператора са неразделна част от договора. Договорът съдържа подпис на
потребителя Н. Н. А., който не е оспорен от ответната страна. Посочено е, че договорът
влиза в сила на 04.07.2019 г., а срокът му е 2 години. Посочено е още, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение на договора, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок абонаменти, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстващи на оставащото срок по договора, дължи разлика в цената на устройството,
предоставено му по абонаментен план и стандартната цена, съответстваща на оставящия
срок от договора Към договора е приложена ценова листа за абонаменти планове, както и
декларация -съгласие, подписана от ответната страна, чийто подпис не е оспорен, че е
получила подписан от представител на оператора екземпляр от общите условия на [фирма],
актуални към 30.06.2016 г.
По делото е приет като доказателство и договор за лизинг на базови аксесоари,
сключен между [фирма] и Н. Н. А. в качеството й на лизингополучател с предмет – пакет от
базови аксесоари на обща цена 48, 27 лв. с ДДС. Посочено е, че договорът се сключва за
срок от 23 месеца от датата на подписването му. Договорът съдържа погасителен план.
Договорът се състои от седем страници с номерация от 1 до 7, като разпоредбите следват
поредност, макар и представения по делото препис да съдържа празни пространства,
съдържа подпис на лизингополучтеля. Предвидено е, че в случай на неизпълнение на
задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми.
Приета като доказателство по делото е фактура № ********** от 01.08.2020 г.,
издадена за отчетния период от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. от [фирма], с която са
начислени на Н. Н. А. суми в общ размер от 870, 84 лв., представляваща сбор от следните
суми: 184, 94 лв. – неустойки при предсрочно прекратяване на договори за услуги, 468 лв. –
неустойка за лизинг, 217.90 лв. – задължения за предходен период с ДДС.
От събраните писмени доказателства по делото се установява, че между страните са
били налице облигационни отношения във връзка с продажба на електрони и съобщителни
/мобилни/ услуги, като ответната страна е била потребител по две услуги за ползването на
два телефонни номера, както и е била страна по договор за лизинг на мобилен апарат, както
и по договор за лизинг на базови аксесоари. Страните не спорят, че между тях са били
налице тези материални правоотношения, но спорят относно прекратяването им и
наличието на основание за това. Според ответницата ищецът неправомерно й е начислил
неустойки, тъй като неправомерно й бил ограничен достъпът до мобилната мрежа,
респективно неправомерно били едностранно прекратени договорите.
Съдът е дал указания с разпореждане от 08.03.2023 г. на ищеца да уточни исковата си
претенция и да посочи на какво основание намира договорите за мобилни услуги и този по
допълнително споразумение за прекратени. В уточнителната си молба от 23.03.2023 г.
ищецът се е позовал на Общите условия, уреждащи отношенията между страните, към
процесния период. Към Общи условия препращат и сключените между страните договори.
Въпреки указаната доказателствена тежест обаче ищецът не е доказал наличие на основание
за прекратяване на сключените договори. Цитирането на разпоредба от Общи условия не
удовлетворява доказването на основание. Същите не са представени пред съда и
решаващият орган не може изобщо да направи извод дали е налице соченото основание с
оглед конкретното им съдържанието, както и с оглед фактите по делото. Според настоящият
5
състав съдът не е обвързан да издирва какви са били приложимите Общите условия, при
които са сключени конкретни договори, между търговско дружество – мобилен оператор и
потребител. В тежест на търговецът професионалист е било да докаже, че е осъществил
фактическият състав, даващ му правото да прекрати едностранно сключен между страните
договор. Следва да се отбележи и че непредставянето на Общите условия е ограничило съда
да извърши проверка за валидността на клаузите, доколкото такава той дължи при
отношения с потребител.
Съгласно общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Действително договор може да бъде развален с исковата молба, но в случая липсват
такива твърдения. По-същественото е, че в случая нито е посочено, нито се установява
неизпълнението на кои конкретно задължения от страна на потребителя на мобилни услуги
е мотивирало оператора да развали договорите, респективно съдът не може да прецени
правомерно ли е упражнил това свое право. Липсват и конкретно посочени и установени
фактически основания за развалянето на договорите. Не са представени доказателства кои
задължения на ответницата са станали изискуеми и неудовлетворени. Обстоятелството, че е
изпратена покана за доброволно плащане установява наличието на неизпълнени договорни
задължения, но не става ясно какви задължения конкретно за кои месеци не е изпълнила
потребителката на мобилни услуги, същите по никакъв начин не са индивидуализирани.
Налице е твърдение за неизпълнени задължения, като се доказва, че ищецът е претендирал
тези вземания, но с оглед направените оспорвания от ответната страна, в тежест на ищеца е
било да докаже, че договорите за мобилни услуги са били прекратени по вина на
потребителя, като установи конкретни обстоятелства във връзка с неизпълнението на
конкретни договорни задължения от страна на потребителя, както и упражняването на
потестативното му право да развали договора. Ангажирането на договорната отговорност на
ответника за заплащане на неустойка е обусловена от валидно упражнено от ищеца право на
разваляне на договора вследствие виновно неизпълнение на длъжника. Доколкото по делото
не се установи кои са дължимите месечни абонаментни такси от длъжника, за кой период,
съдът намира, че не е доказано и възникването на правото на ищеца да развали договора.
Следва да се посочи и, че във връзка с твърдението на ищеца, че бил упражнил
правото си едностранно да прекрати договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с изпращане на
покана, съдът намира за необходимо да акцентира, че в приложената и приета като
доказателство по делото покана за изплащане на изискуеми задължения, се съдържа
предупреждение, че при неизпълнение в 10 дневен срок - договорът за предоставяне на
мобилни услуги ще бъде прекратен, няма доказателства обаче кога е връчена поканата на
потребителя. Действително поканата е изпратена до адреса за кореспонденция, посочен от
самата потребителка в сключените от нея договори, което е противно на показанията на
разпитаната по делото свидетелка и в тази част съдът не ги кредитира с доверия.
Свидетелката Владимирова е посочила, че дъщеря й Н. Н. А. не живеела на адреса в ***,
макар, че това бил адресът й по лична карта, живеела на друг адрес и винаги него посочвала
за кореспонденция. Съдът счита, че удостоверението от [фирма] не доказва получена покана
за доброволно изпълнение, респективно предупреждение за едностранно разваляне на
договора, доколкото в удостоверението от пощенския оператор, прието като доказателство
по делото, изрично е посочено че става въпрос за непрепоръчана кореспондентска пратка.
Има данни, че същата е доставена на адреса, но няма данни да е получена от потребителя.
Ето защо и на това основание дори да се приеме, че е било налице основание за разваляне на
договора, не може да се приеме, че длъжникът е предупреден за последиците от
неизпълнението и му е даден подходящ срок за изпълнение съгласно изискването чл. 87, ал.
6
1 ЗЗД.
При това положение съдът намира, че по делото с оглед събраните доказателства и
установените факти, е останал недоказан въпросът относно кои задължения не са били
изпълнени от страна на длъжника, респективно налице ли е негово виновно поведение,
валидно ли е прекратено действието на сключените договори между страните, на какво
основание и възникнало ли е основание за заплащане на неустойка от потребителя. Ето
защо съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. При този изход на спора разноски се следват на ответника
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответницата в производството претендира разноски в исковото и заповедното производство,
като е представила договори за правна помощ. В заповедното следва да й бъде присъдена
сумата от 123 лв. по съразмерност, а в исковото адвокатски хонорар в размер на 400 лв.,
доколкото исковите претенции, предмет на установителните искове са изцяло отхвърлени.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените предявени от „[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** срещу Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в **** искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във
вр. с чл. 342 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че Н. Н. А. дължи на „[фирма] следните суми: 120.48 лв.,
представляваща неустоика за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор
за мобилни услуги № ********* от 30.06.2016 г., изменен с Допълнително споразумение No
********* от 16.10.2019 г. с предпочетен номер +***, формирана като сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси в размер на 34.15 лв. без ДДС всяка, както и част от
стоиността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 18.03 лв., 64.46 лв., представляваща
неустоика за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.07.2016 г. с предпочетен номер +359****, формирана като сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси в размер на 13.32 лв. без ДДС всяка, част от
стоиността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 14.97 лв., както и добавена разлика в размер
на 9.53 лв. между стандартната цена на мобилно устроиство SAMSUNG Galaxy A70 128GB
Dual Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 04.07.2019 г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 04.07.2019 г., съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги; 24.12 лв., представляваща лизингови
вноски за периода от 01.07.2020 г. до 04.06.2021 г. по Договор за лизинг на базови аксесоари
№ ********* от 04.07.2019 г.
ОСЪЖДА „[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да на
7
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в **** сумата
от 123 лв. за защита в заповедното производство и сумата от 400 лв. за защита в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8