№.........................../.......................2019г. , гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на двадесет
и осми ноември 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело №2618/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. ІІ-ро от ЗАНН във връзка с
чл.208 от АПК и с чл. 348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата и по
касационна жалба на В.С.К. срещу решение №1376/09.07.2019г. на Варненския
районен съд по НАХД № 5810/2018г., с което е изменено наказателно постановление № НП-14/14.12.2017г.,
издадено от заместник министъра на културата, с което за нарушение на чл.160
ал.2 от ЗКН на В.С.К. е наложената глоба в размер на 4000 лева на основание чл.221
от Закона за културното наследство /ЗКН/, която съдът е намалил на 3000 лева и
е отменил наказателното постановление по отношение на глоба в размер на 1500
лева, наложена на В.К. на основание чл.221а ал.1 от ЗКН за нарушение на чл.161
ал.1 изр.1 от ЗКН.
В касационната жалба на Министерството на културата се излагат оплаквания
за неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се както отменителната
част на решението, както тази, с която е намалена глобата, наложена по чл.221 от ЗКН за нарушение на чл.160 ал.2
от ЗКН. Касаторът счита за неприложимо
цитираното от въззивния съд
определение за „инвестиционен проект“, дадено в Наредба №4 от 21.05.2001г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена на основание чл.139
ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като разпоредбите на чл.83
и на чл.84 ал.1 и ал.2 от ЗКН, които са специални спрямо ЗУТ, съдържат
по-широко понятие за инвестиционен проект, като освен това се изисква и съгласуване от Министерството на
културата. Подчертава, че в чл.56 от ЗУТ има изискване разрешенията за поставяне
на преместваеми обекти в недвижими имоти културни ценности да бъдат
издавани след съгласуване по реда на ЗКН. Обръща внимание, че съгласно чл.147
ал.3 от ЗУТ за строежите от т.1 до т.14 не се изисква инвестиционен проект, но
се разрешават след съгласуване по реда на ЗКН. По отношение намаляване размера
на глобата се иска съдът да има предвид, че административно-наказващия орган е
проучил имотното състояние на нарушителя и е съобразил размера ѝ с него. Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
С касационната жалба на В.К. се оспорва решението в частта на изменения
размер на глобата, като се иска отмяната му в тази част и отмяната на
наказателното постановление относно нарушение на чл.160 ал.2 от ЗКН. Смята, че
в наказателното постановление /НП/ не се съдържат факти и обстоятелства, които
установяват авторството на деянието, като не са събрани доказателства, че той
като собственик е извършител на нарушението, предвид невъзможността
строителните работи да бъдат извършени с ръчен труд. Сочи, че не е знаел, че
имотът му е включен в обхвата на І-ва охранителна зона на ГАНКЦ „Късно-антична
крепост, ранно-християнска базилика, ранно-християнска гробница и част от
старобългарски вал“, поради което деянието не е извършено при умисъл. Изтъква,
че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е издаден извън
тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като констативен протокол №0001556
от 13.06.2017г., съставен от служители на община Долни Чифлик е съобщен на
наказващия орган със сигнал вх.№ 08-00-561 от 21.06.2017г. в Министерството на
културата. Според този касатор, датата 10.07.2017г. не може да се приеме за
дата на откриване на нарушителя, защото на нея само е направена повторна
констатация и е установен собственика на имота.
В отговора на В.К. се оспорва касационната жалба на Министерството на
културата като неоснователна и се иска да не бъде уважена.
В писменото възражение на Министерството на културата срещу касационната
жалба на В.К. се подчертава, че авторството на извършеното деяние е установено
с няколко документа, приложени в преписката, които са обсъдени и в решението на
Варненския районен съд. Изтъква се, че В.К.
е знаел, че имота му е включен в обхвата на културна ценност, защото в
решението за поставяне на два павилиона е посочено, че имотът е в границите на
НАКЦ „Късно-антична крепост /квадрибург/, ранно-християнска базилика,
ранно-християнска гробница и част от старобългарски вал“ и този статут е отразен
в заповед №РД9Р51/15.12.2015г. на министъра на културата, обнародвана в
Държавен вестник бр.10 от 05.02.2016г. Посочени са доводи и за спазване на
чл.34 от ЗАНН.
Представителят на ВОП намира за основателна касационната жалба на
Министерството на културата и за неоснователна касационната жалба на В.К..
Смята, че в отменителната част на обжалваното решение, Районен съд – Варна не се е съобразил със
специфичната уредба по чл.83 и чл.84 от ЗКН.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивният съд е отменил
наказателното постановление в частта, с
която с НП на В.К. е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.221а
ал.1 от ЗКН за нарушение на чл.161 ал.1 изр.1 от ЗКН, като е приел, че за
преместваем обект, за който е издадено разрешение за поставяне не се изисква
инвестиционен проект, поради което наказаното лице не може да наруши посочената
разпоредба. За да измени глобата, наложена на основание чл.221 от ЗКН за
нарушение на чл.160 ал.2 от ЗКН, въззивният съд е приел, че нарушението е
доказано по безспорен начин, установена е
самоличността на нарушителя и неговата вина, но не са изложени мотиви в
НП за превес на отегчаващите отговорността обстоятелства във връзка с наложена
глоба в размер над законовия минимум.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН и от надлежни страни, поради
което са допустими. Наведените доводи представляват касационни основания по чл.348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция счита, че
жалбата на Министерството на културата е основателна в частта, с която се иска отмяна на решението на ВРС, с която част е отменено НП по отношение на
наложената на основание чл.221а ал.1 от
ЗКН глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.161 ал.1 изр.1 от ЗКН.
Намира за неоснователни касационните
доводи на Министерството на културата срещу частта от оспореното решение, с
която глобата на В.К. е намалена от 4000
лева на 3000 лева, наложена на основание чл.221 от ЗКН за нарушение на чл.160
ал.2 от ЗКН, предвид липсата на мотиви за определяне на размер на глобата над
минималния, посочен в приложената санкционна норма. Твърденията в касационната
жалба, че е било проучено имотното състояние на нарушителя и определения размер
на глобата е съобразен с него, не е намерило отражение в съдържанието на НП.
Съображенията на касационната съдебна
инстанция са следните:
В отменената част на основание чл.221а
ал.1 от ЗКН с наказателното постановление е наложена глоба в размер на 1500
лева за нарушение на чл.161 ал.1 изр.1 от ЗКН, тъй като преди изкопни дейности в ПИ №002241 /с идентификатор
83404.2.241/, собственост на В.К. не са
проведени предварителни археологически проучвания – спасителни разкопки.
Посочената като нарушена разпоредба гласи: „Осъществяването на инвестиционни проекти
на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на
археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните
работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява
дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти.“. Действително,
с разрешение за поставяне №9/11.04.2017г., издадено от община Долни Чифлик е
разрешено на В.К. да постави в собствения си имот два павилиона с обща
квадратура от 40 кв.м, които са преместваеми обекти и за тях не се изисква
разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти. Разрешението за
поставянето им в недвижими имоти –
културни ценности се издава въз основа на схема след съгласуване при условията
и по реда на Закона
за културното наследство, каквато в случая не е била изготвена и
съгласувана, въпреки изискването по чл.56 ал.4 от ЗУТ. Строежите по чл.147 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти при издаване на
разрешение за строежа им се разрешават след съгласуване при условията
и по реда на Закона за културното наследство,
когато се намират в недвижими културни ценности в техните граници и охранителни
зони. Разпоредбите на чл.83 ал.1 и на
чл.84 ал.1 от ЗКН, които се явяват специални спрямо тези на ЗУТ включват не
само инвестиционни проекти, но и искания за намеси в защитени територии за
опазване на културното наследство. От съвместното разглеждане на изброените
правни норми и изискването за
съгласуване по реда на ЗКН на разрешението за строеж и на схемата за поставяне в
двата случая, при които не се изисква одобряване на инвестиционни проект – изграждане
на строежи по чл.147 от ЗУТ и поставяне
на преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ става ясно, че акцентът в чл.161 ал.1 от
ЗКН е върху понятието „строителни работи“, които предстои да бъдат извършени в територии,
за които има данни за наличие на археологически обекти, да бъдат задължително
предхождани от спасителни теренни археологически проучвания, с които се
установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти. Освен
това, включването на понятието „искания за намеси“ в чл.83 и чл.84 от ЗКН води
до заключението, че мерки за опазване на археологически обекти следва да бъдат
предприети всеки път, когато има искане от собствениците, концесионерите или ползвателите
за намеса в защитени територии за опазване на културното наследство, т.е. при
всяка инвестиционна инициатива, а не само
когато се осъществяват инвестиционни проекти.
Ако се приеме, че нарушение би имало само,
ако се осъществяват инвестиционни проекти, тогава ненаказани биха останали
деянията, при които строежите се
извършват без да са били одобрени инвестиционни проекти, въпреки че такива са се изисквали за
конкретния вид строеж в недвижим имот – културна ценност. Подобно тълкуване би
противоречало на целта, поставена в чл.1
от ЗКН за опазването и закрилата на културното наследство на Република България
и ще е в разрез в законосъобразното уреждане на обществените отношения,
свързани с инвестиционното проектиране и строителство, която е целта на ЗУТ,
отразена в чл.1 ал.2.
Следователно, собственикът на процесния
имот, съгласно нотариален акт № 176 том V рег. № 12145 дело №626 от 2016г. е бил длъжен по силата на
чл.161 ал.1 от ЗКН преди извършване на строителните работи по поставяне на
двата павилиона /макар за тях законът да не изисква одобряване на инвестиционни
проекти/ да осигури спасителни теренни
археологически проучвания, които да бъдат извършени от компетентните държавни органи и на лицата,
получили разрешение за извършването на теренно проучване за осъществяване на
дейностите по проучване и опазване на обектите, с които да се установи дали няма да бъдат засегнати или нарушени
археологически обекти. Безспорно е установено, че в недвижимата културна
ценност са били извършени строителни работи, което не се отрича и от самия
нарушител. Върху него е лежала тежестта
да докаже, че е осигурил
извършването на спасителни теренни археологически проучвания, с които се
установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти,
който релевантен факт е останал недоказан.
При извършената проверка на място на 10.07.2017г. от съвместна комисия
между служители на Министерството на културата и община Долни Чифлик, за
резултатите от която е съставен констативен протокол вх.№ 10-00-223 от
26.07.2017г. е установено, че във връзка с осъществените изкопни и насипни работи
частично е нарушена структурата на археологическия обект, което доказва
изпълнения състав на нарушение по чл.161 ал.1 от ЗКН. Видно от разпоредбата на
чл. 161а от ЗКН, носители на
задължението по чл.161 ал.1 от ЗКН са собствениците и ползвателите на поземлени
имоти, в които се намират археологически обекти, тоест при неизпълнението му, същите лица са субекти на нарушението.
Във връзка с изложеното, решението на ВРС
следва да бъде отменено в оспорената от Министерството на културата част и
наказателното постановление да бъде потвърдено в частта, с която на основание
чл.221а ал.1 от ЗКН на В.С.К. е наложена глоба в размер на 1500 лева за
нарушение на чл.161 ал.1 изр.1 от ЗКН.
Варненският административен съд намира за
неоснователна касационната жалба на В.К., с която се иска отмяна на решението
на ВРС в частта, с която е изменено НП по отношение на глоба по чл.221 от ЗКН
за нарушение на чл.160 ал.2 от ЗКН, като излага следните разсъждения:
Касационният състав на Варненския
административен съд не споделя възраженията на В.К. за неспазване на срока по
чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН.
Сигналът за прокопаване в ПИ 83404.2.241 в местност „Табята“, находящ се
в с.Шкорпиловци, община Долни Чифлик в обхвата на І-ва охранителна зона на
недвижим имот – културна ценност е постъпил в Министерството на културата на
21.06.2017г. препратен от кмета на община Долни Чифлик. Видно от съдържанието
му към препращащото писмо е приложен само констативен протокол от 13.06.2017г.
Не може да се приеме, че от 21.06.2017г. Министерството на културата е открило
извършителя. От тази дата е узнало за нарушението, от когато тече едногодишен
срок за съставяне на АУАН. Нарушителят е открит на 10.07.2017г., когато на
място е била извършена проверка и са били изискани документите за собственост
върху имот 83404.2.241. Следователно, считано от 10.07.2017г., актът за
установяване на административно нарушение №14/04.10.2017г., изготвен от
регионален инспектор в Инспекторатът за опазване на културното наследство към
Министерството на културата е съставен в 3-месечния срок по чл.34 ал.2 от ЗАНН.
Административното наказание по чл.221 от
ЗКН е наложено на В.К. в качеството му на собственик на имот, находящ се в
територията на недвижима културна ценност за това, че при извършена на място
проверка на 10.07.2017г. е установено, че при изкопни дейности са разкрити и
частично разрушени археологически структури и находки, въпреки това дейността в
имота му не е спряна съгласно задължението по чл.160 ал.2 от ЗКН и кмета на общината,
директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на
културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност не
са били уведомени по реда на чл.72 от ЗКН за предприемане на незабавни действия по обезопасяване на
археологическия обект. Наказаното лице
не твърди и не е представил доказателства, че е уведомил компетентните органи
по реда на чл.72 от ЗКН. Не отрича и правно-относимия факт, че в резултат на
извършените строителни работи са частично разрушени архитектурни структури и
находи, което се установява и от веществените доказателства – снимков материал,
както и от констатациите от извършената на място проверка на 10.07.2017г.,
отразени в констативен протокол вх.№ 10-00-223 от 26.07.2017г.
Заповед №РД9Р-51 от 15.12.2015г. на
Министъра на културата, с която е променен статута на Археологически комплекс
„Късно-антична крепост (квадрибург), ранно-християнска базилика, ранно-християнска
гробница и част от старобългарски вал“, разположен в землището на с.Шкорпиловци,
община Долни чифлик, област Варна, с класификация на групова археологическа
недвижима културна ценност и с категория „национално значение“ и са дадени
предписания за опазването му е обнародвана в Държавен вестник бр.10 от
05.02.2016г., поради което е неоснователно оплакването на В.К., че не е знаел
за това, че имота му попада в обхвата на археологическия комплекс и деянието му
в нарушение на чл.160 ал.2 от ЗКН се явява съставомерно от субективна страна. Този статут е съществувал към датата на
придобиване на имота на 05.12.2016г. въз основа на нотариален акт №176 том V
рег.№ 12145 дело №626/2016г. с купувач В.К..
Правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност по чл.221 от ЗКН на собственика на
имот 83404.2.241, тъй като незабавното уведомяването на съответния орган по
реда на чл.160 ал.2 от ЗКН във връзка с чл.72 от ЗКН трябва да бъде извършено
от собственикът, концесионерът или ползвателят на имота. Тоест, законът не
държи сметка кой е физическия извършител на самите строителни работи, тъй като
отговорността за опазване на културното наследство лежи върху собственика на
имота, попадащ в територия с културни ценности, а когато имота е даден на
концесия – върху концесионера или върху ползвателя,
в случай на учредено право на ползване. Противно на твърденията на В.К. в АУАН и в
НП се съдържат факти и обстоятелства, които установяват съставомерността на
деянието, авторството му и вината на нарушителя.
Правилността на решението на ВРС в частта,
с която е изменено НП и глобата, наложена за нарушение на чл.160 ал.2 от ЗКН на
В.К. на основание чл.221 от ЗКН от 4000 лева е намалена на 3000
лева, налага оставянето му в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.221
ал.2 от АПК, VІ касационен състав на Варненския административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1376/09.07.2019г. на Варненския районен съд по НАХД № 5810/2018г. в частта, с
която е отменено наказателно постановление № НП-14/14.12.2017г., издадено от
заместник министъра на културата в частта в частта, с която на В.С.К. за
нарушение на чл.161 ал.1 изр. 1 от Закона за културното наследство е наложена
глоба в размер на 1500 лева на основание чл.221а ал.1 от Закона за културното
наследство, като вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № НП-14/14.12.2017г., издадено от заместник министъра на
културата в частта, с която на В.С.К. за нарушение на чл.161 ал.1 изр. 1 от
Закона за културното наследство е наложена глоба в размер на 1500 лева на
основание чл.221а ал.1 от Закона за културното наследство.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1376/09.07.2019г.
на Варненския районен съд по НАХД № 5810/2018г. в частта, с която е изменено
наказателно постановление № НП-14/14.12.2017г., издадено от заместник министъра
на културата в частта, с която на В.С.К. за нарушение на чл.160 ал.2 от Закона
за културното наследство е наложена глоба, чийто размер е намален на 3000 лева
на основание чл.221 от Закона за културното наследство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.