№ 332
гр. Шумен, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201687 по описа за 2023 година
Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД, ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление № В-002129/22.05.2023г. на Директор на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.200
от ЗЗП на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
нарушение на чл.16 от ЗЗП. Дружеството[1]жалбоподател привежда доводи за наличие на
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. В деловодството на ШРС, упълномощен представител е депозирал кратко
писмено становище, с което изцяло поддържа жалбата. Административно наказващият
орган също не изпраща упълномощен представител, като в придружителното писмо изразява
мнение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Дружеството –жалбоподател стопанисва търговски обект[1]магазин
„Лидл”, находящ се на ул. Ген. Драгомиров № 18 в гр. Шумен, в който се предлагат за
продажба разнообразни хранителни и нехранителни стоки. На 20.02.2023г. свидетелите В.
К. Г. и Н. И. Й. - главни инспектори в КЗП-РД- Варна извършили проверка в посочения по
горе търговски обект. Проверката била съвместно със служители на НАП и ОДБХ. При
влизане в магазина, свид. В. Г. взел рекламна брошура за периода 20.02-26.02.2023г.
Свидетелите произволно избрали няколко вида от обявените в брошурата, стоки, които
проверили дали са налични в магазина и дали са обявени коректно цените им. Свидетелите
Г. и Й. констатирали, че на стр.5 от брошурата било обявено намаление на цената на
свинско филе – сурово-сушено от 29,90 лв. на 22,49 лв за кг. Свидетелите посетили щанда,
на който се предлагали тези стоки и установили, че имало налична такава стока – свинско
1
филе-сурово сушено с обявена цена 29,90 лв., която била зачеркната и на същия етикет била
записана друга цена - 22,49 лв. за кг. При преглед на стелажа, свидетелите констатирали, че
продукта бил вакуумиран и пакетиран в индивидуална опаковка, на която имало грамаж и
цена, изчислена на база 29,90 лв. за кг. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № к-2692753 от 20.02.2023г. Била изпратена покана до Управителя на „Лидл
България ЕООД енд Ко“ КД да се яви лично или нотариално упълномощено от него лице на
06.03.2023г. за съставяне на АУАН за констатирани нарушения в хода на проверката от
20.02.2023г. На 06.03.2023г., свид. В. Г. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 002129 на дружеството-жалбоподател, за това, че на 20.02.2023г. при проверка
на щанда, на който е изложено за продажба обявеното в рекламната брошура намалено
„Свинско филе“ на етикета, поставен на стоката е обявено намаление от 25%, като старата
цена от 29,90 лв. за килограм е зачертана и е обявена новата цена – 22,49 лв. за кг. При
проверка на самите вакуумирани разфасовки, които са с различни грамажи се установи, че
върху етикетите им е обявена старата цена за килограм – 29,90 лв и всяка разфасовка е с
обявена цена за разфасовка по тази стара, ненамалена цена. Така обявената различна
продажна цена на стоката – една на самата стока и втора на етикета над нея е двусмислена,
трудно разбираема и е в състояние да въведе потребителя в заблуждение, като посочил, че с
това е нарушена разпоредбата на чл.16 от Закона за защита на потребителите. Актът бил
съставен в отсъствието на надлежен представител на нарушителя, който след връчената на
01.03.2023г. не се явил. Била изпратена покана за явяване и връчване на съставни два акта за
административни нарушения, но представител не се явил. АУАН № 002129 бил връчен на
24.03.2023г. на основание чл.233, ал.4 от ЗЗП на заместник управителя на магазин „Лидл“,
находящ се в гр. Шумен, ул. Ген. Драгомиров № 18, който го подписал без възражения.
Писмени такива, били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, в които дружеството
жалбоподател изложил, че за да бъде съставомерно едно нарушение по чл.16 ЗЗП, то
неразбираемостта, двусмислието и неясното изписване на цената трябва да носят риск
потребителят да вземе неизгодно за себе си икономическо решение, а в случая това не е
налице. В конкретния случай било пределно ясно обозначено както в брошурата, така и на
щанда, че стоката е в намаление и новата цена от 22,49 лв. за кг. се прилага от търговеца.
Очевидно, възраженията не са били споделени от административно наказващия орган, тъй
като въз основа на съставения акт, било издадено обжалваното НП № В-002129 от
22.05.2023г., с което на дружеството на основание чл.200 от ЗЗП била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.16 от Закона за защита на
потребителите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите В. Г. и Н. Й., както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства. При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател
има качеството „търговец” по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, а именно- представлява
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки като част от своята
търговска дейност.
Според разпоредбата на чл.16 от ЗЗП продажната цена и цената за единица мярка
на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо
изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение. Задължение на търговеца е да обяви
цената на стоката, както за съответната мерна единица, така и за разфасовката, ако е
различна от нея, или за брой - чл.19, ал.2 от ЗЗП, т. е. при разлика между цената за единица
мярка и цената за съответното количество/обем - търговецът следва да обяви/обозначи и
цената, която отговаря за премереното количество. Обозначаване само на цената за
единицата мярка, не го освобождава от задължението да обяви цената, която е меродавна за
продавания от него продукт. Наличието на електронни четци, които не са регламентирани в
закона и не ангажират потребителите, също не го освобождава от това задължение. Отделно
2
от чл.19, ал.2, разпоредбата на чл.22, ал.1 от закона също изисква за стоките, които се
предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка да се поставят
върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.
Действително законът дава възможност продажната цена да бъде поставена в
непосредствена близост до стоката, но в случая не сме поставени при тази хипотеза, тъй
като в близост до стоката е поставена цената за единица мярка, не и за цена за пакетираното
количество, т. е. последната изобщо не е обявена.
Доколкото в случая става въпрос за стоки, чиято цена е намалена, то следва да се
има предвид и текста на чл.6, т.4 ЗЗП, който вменява на търговците задължение такива
стоки да бъдат отделени, а мястото специално обозначено от местата на останалите стоки в
търговския обект, за което предварително потребителите да бъдат информирани по
подходящ начин.
Жалбоподателят не представя доказателства, че именно цената на стелажа/рафта е
продажната цена, като това обстоятелство е било установимо едва при покупка с издаване
на касов бон от ЕКАФП. В казуса не е спорно, че отразената цена за единица мярка / кг., не е
възможно да бъде поставена като крайна сума за конкретната разфасовка върху рафта, тъй
като разфасовките са с различно тегло. Неопроверган остава фактът на съществуващи
различни цени за един и същ вид стока. Така представената цена за един и същ вид стока,
очевидно не се възприема ясно и безпротиворечиво от потребителите, поради което
търговецът е бил длъжен еднозначно да отрази коя цена е продажната. На практика, от
представените писмени доказателства /снимки на разфасовките на стелажа и от етикет
поставен на него/, не става ясно коя цена е продажната.
При тази правна уредба, настоящият състав намира, че различните цени, обявени
от търговеца в търговския обект, в който е извършена проверката, не са недвусмислени и
лесно разбираеми и създават предпоставки за въвеждане на потребителите в заблуждение,
каквото изискване е въведено в чл.16 ЗЗП.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Извършеното от
дружеството[1]жалбоподател неизпълнение на административно задължение и
обстоятелствата, при които същото е извършено, са описани достатъчно ясно и конкретно.
Следва да се отбележи, че в случая се касае за реализиране на безвиновна отговорност на
юридическо лице, при което конкретният извършител, подбудите и мотивите за
извършването на деянието и т.н. са обстоятелства без правно значение.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. Закона за
защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата
цел основно е да гарантира правата на потребителите, а както нееднократно е имал
възможност да се поризнесе ВАС, засягане на обществените отношения, свързани с
потребителски услуги, не може да бъде определено като маловажно.
Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е
наложил наказание на основание чл.200 от ЗЗП, който предвижда специални наказания за
нарушение на чл.16 от с.з., какъвто е и процесния случай и е наложил административно
3
наказание в размер идентичен с минималния.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на административно-наказващия орган е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството,
че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване
на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 002129 изд. на 22.05.2023г. от
Директор на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на основание чл.200 от ЗЗП на „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД
ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на
чл.16 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД, с ЕИК131071587 да заплати на КЗП
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4