Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2/03.01.2013г. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия,
На четиринадесети
септември Година
2012
В
публичното заседание в следния състав :
Председател : Капка Павлова
при
секретаря Мария Стоянова_____________ и в присъствието на прокурора
_______________________ като разгледа докладваното от съдия Капка Павлова,
търговско дело № 168 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 630 във вр. чл. 625, чл. 608 и чл. 607а от ТЗ.
Постъпила е молба от кредитора „ДСК Л.” АД, гр.С. против „БТ П.”
ЕООД, гр.П. ,представлявано от
управителя К.Г.Л. за обявяване на неплатежоспособността и откриване
производство по несъстоятелност на ответното дружество, по реда
на чл. 630 ал.1 от ТЗ, като са изложени твърдения, че същото е изпаднало в
неплатежоспособност, поради трайна невъзможност да изпълни изискуемо и
безспорно парично задължение. Като начална дата на неплатежоспособността се сочи
01.05.2009г., от която длъжникът е в забава за извършване на плащане по договор
за финансов лизинг№***, сключен между страните по делото. При условията на
евентуалност се моли да бъде констатирана свръхзадлъжеността на
длъжника.
Ответното дружество е подало писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с
който оспорва съществуването на задълженията си към молителя. На първо място се
прави възражение за липса на процесуална легитимация на същия, тъй като право
да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, според
ответника, има кредитор по търговска сделка,а в случая договора по тази сделка
бил развален,поради което и отношенията се уреждали на принципа на неоснователното обогатяване. На следващо място се развиват
съображения, че втората сделка, по която молителят е кредитор не е търговска
такава, тъй като отпускането на заеми не е включено в предмета му на дейност,
поради което и тази сделка не е търговска.
Ответната страна се позовава и на забава на кредитора по договора за лизинг
и прави възражение за прихващане на насрещни задължения ,като твърди , че „ ДСК
Л.” АД му дължи стойността на направените в имота, предмет на лизинговия договор
подобрения, както и разликата в
придобивната и увеличената стойност на
същия имот, с която това дружество се е
обогатило.
Пернишкият окръжен
съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл.235 ГПК, приема за установено и доказано от правна и фактическа
страна следното:
Производството е по
реда на чл. 625 от ТЗ и е образувано по молба на „ДСК Л.” АД, гр.С. за
обявяване на неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност
на ответното дружество, който твърди, че е ответното дружество
е изпаднало в неплатежоспособност, тъй
като не изпълнява изискуеми задължения
по търговски сделки. Кредиторът основава претенцията си на Договор за финансов
лизинг №*** и Договор за заем от
11.07.2008г. Молителят твърди ,че по първия договор му се дължат 4 358 334,92
евро ,а по втория – 12 134 028,97 евро .
Към молбата са
представени изискуемите по чл. 628, ал. 1 от ТЗ документи.
Нормата на чл. 608
от ТЗ свързва неплатежоспособността с невъзможността за изпълнение на две
категории парични вземания - произтичащи от търговска сделка или публично
правно задължение към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Следва да се
извърши преценка дали е налице неизпълнение на изискуемо парично задължение,
установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване производство
по несъстоятелност, както и дали затрудненията на длъжника са временни - т. е дали
той е в състояние в един разумен срок да изпълни задълженията си. Подлежат на
анализ и обстоятелствата дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно да
покрие задълженията без опасност за кредиторите, и с имущество, достатъчно да
покрие разноските по несъстоятелността.
Във връзка с преценката дали е налице първата предпоставка за уважаване на
молбата следва да анализират двата
договора ,сключени между страните.
По договора за
лизинг:
Със сключения на 03.09.2007г. между страните .договор
за финансов лизинг на недвижимо
имущество ,същите са се
съгласили „ДСК Л.” АД в качеството си на
лизингодател да отдаде на лизинг на ответното дружество магазин- партер и мецанин
в сграда, находяща се в *** при цена на
лизинговото имущество 9950 000 евро,като срока на договора е до 01.09.2022г.
С анекс от 03.09.2007г. страните са се договорили относно отговорността на лизингодателя при съдебно отстранение, а с анекс от 11.07.2008г. са се съгласили, че собствеността върху
недвижимото имущество, предмет на
договора може да бъде прехвърлена
само ако са изпълнение всички условия на договора за лизинг и „БТ П.” ЕООД
е погасило изцяло заемната сума по договора за заем от 11.07.2008г., както и че
неизпълнението на която и да е от клаузите на договора за заем ще се счита за
неизпълнение на договора за лизинг.
От приложения
нотариален акт № 64, т.III,
рег.№6870, дело №422/2007г. по описа на нотариус З. Т. с №*** на НК и район на действие С. районен
съд и
приемо -предавателен протокол от
13.09.2007г. се установява ,че „ ДСК Л.” АД е изпълнило задължението си по договора за финансов
лизинг да придобие собствеността на имота, предмет на същия, както и да го
предаде на лизингополучателя.
Видно от
погасителния план, който е неразделна
част от договора за финансов лизинг и приложените към исковата молба фактури и
сметки за платени от ищеца такси битови
отпадъци, местни данъци и застраховки, към 02.09.2011г., както и от
заключението на съдебно- икономическата експертиза, депозирано на 14.06.2012г.
и допълнителното такова от 05.09.2012г., „БТ П. „ ЕООД дължи лизингови вноски в размер
на 1 096 175,90 евро или 2 143 933,70 лв. за периода от
01.05.2009г. до 01.10.2011г. Освен това са начислени лихви за забава върху неплатените в срок лизингови вноски, които
са в размер на 1 651 968,68 евро, което в левова равностойност е
3 230 969,89 лв., неустойки за забава в размер на 823 126,28 евро / в левова равностойност
1 609 895,07лв./ и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 497 500 евро /973
025,43лв./. Ответното дружество дължи и разходите за застраховка „ Имущество” ,
за платен местен данък , както и други разходи по договора / нотариални такси,
регистрационни такси и други/ ,които са в следите размери - 19 973,04 евро / 39063,87лв./,
191 286,76 евро / 374 124,38лв./ и 78304,26 евро /153 149,84 лв./ .
С анекси от 30.10.2008г.,
30.12.2008г. и 14.04.2009г. са постигнати договорености за промяна на падежа на
лизингови вноски по договора. Тези съглашения са взети предвид при определяне
на размера на дължимите към 02.09.2011г. суми.
На 08.09.2011г.
ищцовото дружество е отправило нотариална покана до ответната страна, надлежно връчена чрез
залепване на уведомление по реда на
чл.50,ал.4 от ГПК, с която е поканило „БТ П.” ЕООД да изплати всички дължими
суми по договора за финансов лизинг. Даден е 10 дневен срок за
погасяване на задълженията, като в
противен случай ответното дружество е уведомено, че договорът ще бъде прекратен
на основание чл.16.2. от Общите условия
на договора за лизинг.
В отговора на
исковата молба се твърди, че сумите за дължимите лизингови вноски се погасяват
чрез плащания ,които извършват
наемателите на отдадения на лизинг имот, които превеждат дължимите
суми направо на лизингодателя и
така погасяват задълженията по договора
за лизинг. С допълнителна молба от 22.06.2012г. се посочва , че „БТ П.” ЕООД е
издало фактури на наемателите в размер на
1 626000лв., които е следвало да постъпят
Освен това, както
вече беше посочено по-горе, ответното дружество се позовава на забава на
кредитора по договора за лизинг, тъй като с уведомление вх.№ 2495/03.11.11г. ,представено по делото
,е заявено ,че желае да заплати
остатъчната сума по договора за финансов лизинг, а лизингодателят неоправдано
не бил приел предложението. „ДСК Л.” АД от своя страна твърди ,че ответникът не е имал право да изкупи имота, тъй като в Договора за финансов лизинг
е предвидено ,че от клаузата за изкупуване на могат да се ползват неизправните лизингополучатели.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно- икономическа експертиза,
извършена от вещото лице Я.А. се
установява ,че след 01.05.2009г. „БТ
П.” ЕООД не е изплащало лизинговите вноски, дължими по договора от 03.09.2007г.,
като с постъпилите суми от наематели на
имота са погасени общо вземания
за 817069,02лв. Вещото лице е посочило и
размера на начислените неустойки за забава, неустойка за предсрочно,
прекратяване на договора и останалите
разходи ,които съгласно договора се дължат от лизингополучателя. Тези суми
са осчетоводени като вземане към ответната страна при „ ДСК Л.”, а
при ответното дружество като задължение по договора за финансов лизинг е
отразена сумата 24 767 698,75лв. , осчетоводени по сметка 1593-
Други заеми.
Предвид на така
описаните доказателства, съдът намира ,че по делото е безспорно установено ,че между страните по
същото е бил сключен договор ,който има
качеството на търговска сделка. Този извод се налага предвид обстоятелството , че и двете страни по същия
са търговци по смисъла на ТЗ, като сделката е сключена с оглед на
дейността им. Поради тази причина се касае до търговска сделка, съобразно чл. 286
ал. 1 ТЗ. Възражението на ответното
дружество, че след като договора е развален,
то отношенията се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване и не е
налице търговска сделка, а оттам и основание за искане за откриване на
производство по несъстоятелност е неоснователно. Сумите които се претендират се дължат имено
въз основа на клаузите на договора и
това основание не се променя след
неговото разваляне. Още повече ,че става въпрос за договор с периодично
изпълнение и при него не настъпва
разваляне в истинския смисъл ,а действието му се прекратява занапред .
Следователно към момента на възникване на
задълженията ,същите са такива по търговска сделка.
От описаните
по-горе нотариален акт и приемо -прадавателен протокол се установява , че
лизингодателят е изпълнил задълженията
си по чл. 1от договора. От друга страна „ БТ П.” не е изпълнило своите задължения за заплащане на
лизинговите вноски след 01.05.2009г. и останалите плащания по договора.
Твърденията ,че
дължимите лизингови вноски се погасяват
от наемите , които наемателите на отдадената на лизинг сграда плащат на ищеца вместо на ответника останаха
недоказани. От съдебно- икономическата експертиза се установи ,че за периода от
01.01.2010г. до 30.09.2011г. действително са
постъпили общо 817 069,02лв.
от наеми и с тях са погасяване лизингови
вноски и други задължения по договора за лизинг. Те обаче се недостатъчни за покриване на изискуемите задължения и същите са налице въпреки постъпленията от наеми. В същото време за
периода от 01.01.2011г. до 01.03.2012г.
ответното дружество е осчетоводило като
приход дължимия наем за магазини № 3 и
№4 . Това означава ,че тези суми
се отчитат като постъпили при ответника, който
или води неправилно счетоводството си
или упражнява недобросъвестно свои права.
Както вече беше
посочено при изчисляване на дължимите
суми по договора за лизинг от вещото
лице е взело предвид постъпилите
плащания от наемателите на магазини в
отдадения на лизинг имот след
като с постъпленията от наеми са погасени част от дължимите плащания. Основно с
тях са погасени дължими лихва, суми за платен местен данък ,други разходи като
застраховка и др., а също и лизинговата вноска ,която е била дължима към 01.04.2009г.
Неоснователно и е
възражението ,че е налице забава на
кредитора. Такава има само ако длъжникът предложи изпълнение ,но кредитора неоправдано не
приема същото. В случая „БТ П. „ ЕООД е
поискало да се възползва от
клаузата за изкупуване на имота ,което
не означава е
предложило пълно изпълнение ,а и
към датата на отправяне на искането същото не е
било изправна страна по договора за лизинг ,тъй като не е изплатило дължимите се лизингови вноски. На следващо място не е било
налице уговореното с анекса от
11.07.2008г. условие,а именно –да
бъде изплатена изцяло
сумата по договора за заем, сключен между страните
от същата дата. Ето защо не са били налице условията за прилагане на клаузата за
предсрочно изкупуване на вещта и твърдението за наличие на забава на кредитора е несонователно.
Предвид на
гореизложеното, следва да се приеме ,че е налице първата предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност
– неизпълнение от страна на ответното дружество на изискуемо парично вземане ,произтичащо от
търговска сделка.
По отношение на твърденията
,че ответната страна дължи и суми по
сключения между страните на 11.07.2008г. договор за заем: Със
същия на „БТ П.„ ЕООД е предоставена в
заем сумата 10 000 000 евро със срок за погасяване 170 месеца, считано
от падежа на първата погасителна
вноска. В последствие да подписани и три
анекса към същия ,с които се
уговарят увеличен размер на неустойката за забава и се предоговарят падежи на няколко вноски без това да влияе на
крайния срок на договора. От заключението на вещото лице се установява, че след
01.05.2009г. ответното дружество не е
погасявало дължимите вноски по договора
за заем. Общо дължимите суми от неизплатени в срок вноски, лихви, неустойки за неизпълнение, разходи
и неизплатен остатък от главница са в
общ размер от 12 134 028,97
евро.
Следва да се посочи,
че ответното дружество не оспорва факта,
че е получило сумата по договора за заем. Твърди се обаче ,че е налице насрещно задължение в по-голям
размер и е направено възражение за прихващане за
сума по-голяма от по отпуснатите
парични средства,а и именно - 24 758 800,90
евро, което погасява не само вземането на сумите по договора за заем,а и тези по лизинговия договор. Освен това се навеждат
доводи, че тази сделка/ договора за заем/ не е
търговска, тъй като отпускането на заеми не е включено в предмета на
дейност молителя.
Съдът намира ,че макар
договора за заем да не е сред изброените
в чл.1,ал.2 от ТЗ ,като се има
предвид ,че това изброяване не е изчерпателно и доколкото и двете страни са
търговци и дадената на длъжника по заема сума е за оборотни средства за
упражняваната от самия него търговска
дейност,то сделката безспорно е
търговска по смисъла на чл.286 от ТЗ.
От приложените
поделото писмени доказателства и приетата
съдебно- икономическа експертиза се установява ,че сумата 10 000000 евро
е получена от „БТ П.„ ЕООД. Към датата
на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност неизплатената от „ БТ П. „ ЕООД сума е в общ размер на размер на 12 134 028,97
евро / 23732097,88лв./, от които 1 104 940,74 евро / 2161976,30лв./ главница по погасителни вноски за периода
01.05.2009г.-01.10.2011г., 1 703175,34 евро / / 3331121,45 лв./ лихва по
погасителни вноски за периода
01.05.2009г. – 01.10.2011г., 706368,78 евро/ 1381537,28лв./ неустойка за
забваено плащане на погасителни вноски, 1030,68 евро/ 2015,83лв./ други разходи
и 8 618513,40 евро / 16 856347,06лв./. Сумата от плащанията до 01.05.2009г
е в размер на 841 240,54 евро, а за
останалата част от дължимите вноски по заема няма данни същите да са платени.
Следователно и по тази сделка е налице неизпълнено парично
задължение, което произтича от търговска сделка ,като същото е в посочения
по-горе размер.
Предвид установените вземания на ищцовото дружество
към ответната страна следва да бъде обсъдено направеното възражение за прихващане
между същите и твърдените от
ответника негови вземания към дружеството
- молител. Макар с решението ,постановено при
искане за откриване на производство по несъстоятелност да не се създава
сила на пресъдено нещо по отношение на
вземанията ,а само по отношение на
евентуално констатираното състояние на неплатежоспособност / респ.
свръхзадълженост/ ,възражението за прихващане, следва да бъде обсъдено,
защото същото е от категорията на правопогасяващите такива ,а съдът следва
да прецени дали твърдяното от ищеца вземане съществува. В тази връзка съдът
излага следните съображения :
Ответната страна твърди ,че
има вземане към ищеца за стойността на извършените в отдадения на лизинг
имот подобрения, както и вземане за
увеличената стойност на имота ,с която
ищцовата страна се е обогатила .
Представени са многобройни
писмени доказателства за платени суми за проектиране, договор за извършване на
СМР и анекс към същия , протоколи
за установяване и заплащане на натурални видове строително.монтажни работи
на обект „ Преустройство на бивш магазин „ Д.”- гр.С. ,ул. „С.” №*,
договор за възстановяване и
усилване на стоманено бетонна
конструкция на обект „Ремонт на бивш Д.”
, анекси към същия, договори за изработка ,касаещи различни части от ремонта на
сградата, и протоколи за установяване
на натурални видове СМР по същите.
От заключението
на съдебно- икономическата експертиза ,
приета по делото се установява , че
разходите за извършените от ответната страна подобрения в отдадения на лизинг
имот ,за които има представени платежни
документи са в размер на 1 537 657,03 лв.
Длъжникът навежда
доводи ,че сумата за извършените в имота
подобрения се дължи по аналогия на разпоредбите на договора за наем.Окръжният
съд намира ,че тези доводи биха били относими към договор за оперативен лизинг, който по своята същност е
разновидност на договора за наем и то при условие ,че липсва изрична регламентация на тези отношения в самия договор,за да приложими общите
разпоредби на закона. В
случая обаче е сключен договор за финансов лизинг. Същият представлява особен вид инвестиционен кредит, който е в
размер на общата сума от покупната цена
на вещта / в случая имота/ , разноските
на лизингодателя и неговата печалба.
Лизингодателят осигурява инвестицията си чрез получаването на
лизинговите вноски и като гаранция за вземането си, той запазва собствеността върху вещта ,но дава
право на лизингополучателя да я изкупи.
Ето защо не може да се приеме ,че стойността на направените подобрения се дължи на основание чл.230,ал.2 ЗЗД, на който текст се позовава
длъжникът.
Да се приеме ,че
стойността на подобренията ,направени
след отдаване на имота на лизинг следва
да се поеме от лизингодателя, би означавало да се намали цената на вещта ,която лизингоплучателят на
практика изплаща чрез лизинговите вноски
,което е в противоречие с каузата на
договора ,която за лизингодателя е получаването на предварително определената печалба. Ето защо
следва извода, че за „БТ П.” ЕООД не е налице вземане към „ДСК Л.” за
направените в имота ,предмет на договора за лизинг, подобрения.
С оглед на така
приетото ,че не съществува вземане на
ответника в настоящото производство към
„ ДСК Л.” АД, то съдът не обсъжда представения с молба от
15.05.2012г. договор за цесия на това
вземане.
По отношение на твърденията,
че лизингодателят дължи на ответното дружество сумата 14332101 евро ,която
според ответната страна представлява разликата увеличената стойност на имота ,която се твърди ,че е 23 832101
евро след извършените подобрения и
стойността на който същия е закупен от лизингодателя:
Увеличената стойност на имота се дължи само при уреждане на отношенията между собственик и добросъвестен владелец
на един
имот. В случая ответната страна
е държател на имота на основание на
договора за лизинг , поради което и не съществува правна възможност да се
претендира увеличената стойността на
същия. Твърденията ,че е налице
неоснователно обогатяване на „ ДСК Л.” АД, тъй като към момента е собственик
на имот ,чиято стойност е увеличена 2,5
пъти са неоснователни, поради факта ,че това дружество е останало собственик на имота само и единствено поради неизпълнението на
,сключения между страните договор от страна на „ БТ П.” ЕООД. Ако
последното изпълняваше задълженията по същия ,то нямаше да са налице
предпоставките за неговото прекратяване.
Ето защо съдът
счита ,че не съществува вземане на „ БТ
П.” ЕООД към „ ДСК Л.” АД в резултат на неоснователно обогатяване, изразяващо се в увеличаване на
стойността на собствения му имот в
посочения по-горе размер , поради което
и не са налице предпоставките за
извършване на прехващане с
дължимите на дружеството- молител суми.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема за доказано в настоящото производство, че „ БТ П.” ЕООД има изискуеми парични задължения към
молителя – „„ ДСК Л.”
АД , произтичащи
от търговска сделка, което може да сочи на състояние на неплатежоспособност на
търговеца-длъжник по сделката, изхождайки от материалноправните предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност, по чл. 608 ал. 1 от ТЗ.
На следващо
място следва да бъде извършена преценка на финансовото
състояние на ответното дружество, за да се
установи налице ли са затруднения за погасяване на краткосрочните му
задължения, тези затруднения временни ли са или имат траен характер, както и
дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
По делото е изготвена
първоначална и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице Я.А.. Вещото лице е изчислило коефициентите, отразяващи финансовото
състояние на дружеството, като е изготвило варианти , при които е налице
разлика в зависимост от включването или не в баланса на дружеството- ответник на
дълготрайните материални активи-
лизнговия имот и на начислените
неустойки по договора за финансов лизинг, като вариантите са само за периода
01.01.2011г. -31.12.2011г. .
За периода
2007г.-2011г. краткотрайните активи на
дружеството са били 1,84% от капитала на длъжника за първата година и са
достигнали 99,71% през 2011г. Сумата на краткосрочния актив през 2011г. се увеличава, но това увеличение
идва от прехвърлянето на вземането,което
ответното дружество има към „П.
Д.” АД от дългосрочно в краткосрочно. По делото не са представени
доказателства, от които да може да се установи на какво основание е направено прехвърляне на задължението.
Няма данни какъв е бил първоначалният
срок за погасяване на този заем и дали отнасянето на вземането в графата
краткосрочно е на основание изтичане на
срока на договора или на промяна в клаузите на същия. Самото
счетоводно записване не установява съществуването на вземането ,нито
неговия характер / краткосрочно или дългосрочно/, а взаимосвързаността е тъкмо обратна. Ето защо увеличаването на процента на
краткотрайните активи към останалата
част от актива на дружеството само по
себе си не може да служи за основание, за да се приеме, че е финансовите
показатели на дружеството са се
подобрили.
Изчисленията на
коефициентите за финансовото състояние на
дружеството обаче са направени, като в тях е включен този актив като
краткосрочен, което само подобрява оценката на финансовото състояние на
длъжника,а не го уврежда. Коефициентите за 2011г.
са дадени в три варианта. При
първия вещото лице е взело показателите за 2011г.,така както са посочени
от самия ответник. При втория вариант от
сумата на активите е изключен „Магазин район С.”, с който дружество се е
разпоредило , а при третия в
задълженията на ответника са включени и сумите по начислените
неустойки по договора за лизинг.
Коефициентите
за ликвидност са един от основните
показатели , въз основа на които се преценява финансовото състояние на предприятието
на търговеца. Коефициентът на обща ликвидност представлява съотношение между
текущите активи и текущите задължения.
За изследвания период той се движи от 22,667 за 2007г., 2,6707 за 2008г.
до стойност под 1 за 2009 и 2010г. ,а именно
0,7576 и 0,4758. За 2011г.
той вече е над единица – 1,3307 /стр.14 от доп.заключение/ . Подобно
е положението и при коефициента за бърза ликвидност, докато при този за незабавна ликвидност още от 2008г. стойностите са под единица , която
е нормата за добро финансово състояние.
Друг важен критерий
за определяне на финансовото състояние на предприятието са коефициентите за
финансова автономност, които отразяват
степента на финансова зависимост на дружеството от неговите кредитори. Същите
са отрицателни величини за 2007 и 2008г., положителни през 2009 и 2010г- и
отново отрицателни през 2011г. Показателите за рентабилност на предприятието са отрицателни величини за
целия изследван период.
Предвид на така
установените размери на задълженията на дружеството и на неговите активи следва
изводът, че със стойността на краткотрайните материални активи не могат да
бъдат покрити задълженията към кредиторите. Макар коефициентът за обща ликвидност за 2011г. да е изчислен на
сума над 1, видно от данните по съставените баланси, дори и без корекциите , сумата на краткосрочните задължения
е над 33 600 000лв., в това число 775 х.лв. данъчни задължения и 3
х.лв към осигурителни предприятия, докато вземанията са в размер на около 14
000000 лв.
Последните плащания
,които дружеството е извършвало са през първата половина на 2009г.
След този момент е имало частично
погасяване на негови задължения от заложени към кредитора вземания от договора за наем. Същите обаче са крайно недостатъчни за погасяване на
действително дължимите суми. Налице е
тенденция за влошаване на икономическото състояние на ответника. Той от една страна е трайно затруднен да погасява
задълженията си, а от друга не разполага с достатъчно имущество за покриване на
дълговете, без опасност за интересите на кредиторите си. Ето защо следва да се
приеме,че е налице хипотезата на чл. 607а ал. 1 от ТЗ и следва да се обяви
неплатежоспособността на „ БТ П.” ЕООД със
седалище в гр.П., ЕИК *** .
За начална дата на
неплатежоспосбността следва да се приеме 01.05.2009г. , тъй като е установено
,че от този момент са спрени плащанията по договора за заем , а тези по договора
за лизинг, които е следвало да се заплатят на същата дата са били отсрочени, но
в последствие също не са платени от длъжника. Спирането на плащанията не е било
в резултат на моментно финансово затруднение ,а е причинено от голямата
задлъжнялост на ответника и липсата на
приходи ,които да покриват плащанията по договора за заем.
На основание
чл.630,ал.1, т.4 ще следва се допусне обезпечение, чрез налагане на общ запор и възбрана върху
имуществото на длъжника, като за целта се издадат обезпечителни заповеди, които
да се изпратят на Съдебно-изпълнителната служба при П. районен съд и Съдията по вписвания при П. районен
съд за вписване на обща възбрана.
За временен синдик
следва да се назначи Д.В.Б. с ЕГН ********** и адрес,*** , тъй като същият отговаря на
изискванията на чл. 655, ал. 2 от ТЗ и е представил нотариално заверена
декларация по чл. 656 ал. 2 от ТЗ, рег. № 286/22.02.2012 г. на нотариус Ч. Б., рег. № *** на
НК. На
временния синдик следва да се
определи месечно възнаграждение от 1000.00 лв., платими от масата на несъстоятелността. Съдът определя дата за
встъпване на временния синдик в длъжност на 10.01.2013 г., за което
същият да бъде уведомен.
Освен това
следва да бъде насрочено и първо събрание на кредиторите на длъжника при задължително установения в
разпоредбата на чл. 672, ал. 1 от ТЗ дневен ред на 25.01.2013 г. от
13.30 часа в зала № 5 на Пернишкия окръжен съд, за която дата и час да се
призоват молителя, длъжникът и синдикът, а останалите кредитори да се
считат уведомени , чрез обявяване на
решението в търговския регистър.
По тези
съображения и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „БТ П.” ЕООД , ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя К.Г.Л. като ОПРЕДЕЛЯ начална дата на същата-01.05.2 009 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „БТ П.”
ЕООД , ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***
НАЛАГА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото
на „на „БТ П.” ЕООД , ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** , като за целта се издадат обезпечителни заповеди,
които да се изпратят на Съдебно-изпълнителната служба при П. районен съд и
съдията по вписвания при П. районен съд
за изпълнение.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик Д.В.Б. с ЕГН ********** и адрес,***
и определя възнаграждение в размер на 1000
лева месечно от масата на несъстоятелността и ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване до 10.01.2013г.
СВИКВА кредиторите
на „БТ П.” ЕООД , ЕИК *** със седалище и
адрес на управление **** на първо събрание на 25.01.2013г. от 13.30 часа в
Съдебната палата в гр. Перник, зала № 5, което ще се проведе при дневен ред: 1.Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на
постоянен синдик; 3. Избор на комитет на кредиторите, за която дата и час да се призоват молителят и синдикът, а
кредиторите да се считат уведомени от датата на вписване на решението в търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския
регистър, на незабавно изпълнение и може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен от срок от вписването
му в Търговския регистър .
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в
ал. 1 от ТЗ.
Препис от
решението да се изпрати незабавно на
Агенция по вписванията за вписването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Съдия: