№ 527
гр. Бургас, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501520 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Етажна собственост на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие“,с рег.№ ТСУ-23002/18.11.2014г.с адрес гр.Поморие,ул.“Княз
Борис І“№211,представлявана от Мартин Чолаков-председател на УС на ЕС,подадена чрез
пълномощника адв.Тасев,рлоним Решение №260150 от 23.06.2021г.,постановено по гр.д.
№29/2019г.по описа на ПРС,в ЧАСТТА,с която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на въззивника за
осъждане на ответницата Т. Г. ПШ.,гражданка на Р Ф за разликата над уважения размер от
55.20 лв.до претендирания размер от 279.61 лв.вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на
ЕС за 2017г.,разликата над уважения размер на лихвата от 5.75 лева до претендирания
размер от 41.32 лева- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2018г.до предявяване на иска-
11.01.2019г.,както и в частта,с която е ОТХВЪРЛЕН изцяло искът на въззивника за
осъждане на Т. Г. ПШ. да заплати на ищеца сумата 699.01 лева,представляваща годишна
такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017г.,103.31 лв.обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.07.2017г.до
10.01.2019г.,ведно със законната лихва върху посочената главница от 11.01.2019г.-датата на
предявяване на иска,до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон,като е оспорен изводът на съда,че не следва да се прилага,като
противоправно,решението на ОСЕС на комплекса от 12.11.2014г.за определяне размера на
етажните разходи за управление и поддържка за 2016г.и 2017г.Изложени са подробни
правни аргументи,анализирана е практиката на ВКС,която според въззивника е неправилно
приложена от съда.На следващо място се прави оплакване за неправилност на правния извод
на съда,че следва да се отхвърлят исканията за присъждане на разходи за управление и
поддръжка като недължими,поради липса на действащо за периода решение на
ОСЕС.Въззивникът излага правни доводи в обратна насока,като сочи,че дори ако не е
1
установено съществуването на акт на ОСЕС,то следва да се приложи правилото на чл.162
ГПК ,при наличие на доказателства за основателност на иска.Позовава се и на съдебна
практика по този въпрос.Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на ПРС в
обжалваните части и постановяване на решение по съществото на спора с резултат-
уважаване на предявените искове изцяло. Няма доказателствени искания. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба,в който
се изразява становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна се позовава на
съдебна практика на ВКС по идентичен случай,като посочва и съдебни актове на ПРС и
БОС,с които са отменени решения на ОСЕС ,определящи такси за 2015г.,2016г.,2017г.
2019г.и 2020г.,които не прилага,считайки,че са публично известни.Излага правни доводи
досежно периода на действие на обсъжданото решение на ОСЕС ,като намира становището
на ПРС за правилно и законосъобразно,тъй като решенията на ОСЕС за определяне на такси
за последващ период -2017г.е отменено по съдебен ред. Позовава се и на практика на БОС.
Въззиваемата счита,че аргументите на въззивника за приложение на чл.162 ГПК са
несъстоятелни,тъй като ищецът не твърди и не представя доказателства за направени
разходи за поддръжка и ремонт на общи части. Сочи,че първоинстанционният съд не е
направил извод за установеност на претенцията по основание,а претенцията е отхвърлена
като неоснователна. Моли решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваните части. Няма доказателствени искания.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната Етажна собственост,редовно уведомена,се
представлява от адв.Тасев,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата П.,редовно уведомена,не се явява и не се
представлява.Представено е писмено становище от пълномощника и адв.П.,с което се
оспорва въззивната жалба.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба БОС намери следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита спорът по делото е квалифициран от ПРС с правно основание на исковете
по чл.38 ал.1 ЗУЕС вр.с чл.6 ал.1 т.8,т.9 и т.10 от ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че ПРС правилно е установил фактическата обстановка по
делото, като не се налага възприемането от настоящата инстанция на нови фактически
изводи. Спорните въпроси, очертани във въззивната жалба са по приложението на
относимите правни норми.
По исковете, с предмет дължими такси за управление и поддръжка за 2017г., съдът
намира следното:
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.38 ал.1 ЗУЕС вр.чл. 6,
ал. 1, т.8 и т. 10 от ЗУЕС е необходимо да са налице и двете предвидени в закона
предпоставки: 1/ответникът да притежава обект в сграда – етажна собственост и 2/да е
налице валидно взето решение на общото събрание на ЕС, определящо дължимите от
етажните собственици суми за управление и поддръжка на общите части, както и за фонд
"Ремонт и обновяване".
По отношение на наличието на първата предпоставка между страните не е било
2
спорно,че същата е налице,тъй като ответницата П. е собственик на самостоятелен
обект/апартамент/,който се намира в сграда,част от процесната етажна собственост. Във
връзка с втората предпоставка- валидно взето решение на ОС на ЕС,определящо дължимите
от етажните собственици суми, ПРС е приел,че решенията, взети на проведеното на
12.11.2014 г. общо събрание нямат действие за процесната 2017г.,тъй като таксата за 2017г.е
била определена с последващо Решение на ОСЕС от 29.06.2017г.,което впоследствие е било
отменено по съдебен ред. Застъпено е становище,че след отмяната на решението на ОСЕС
от 2017г. не се прилага автоматично взетото по-рано решение на ОСЕС от 12.11.2014г.
,тъй като подобно приложение по аналогия не е предвидено в закона,нито е възприето в
решение на ОС. При формиране на гореизложеното становище,ПРС е съобразил актуалната
съдебна практика на БОС- Решение № ІV-31/02.06.2021г.по в.гр.д.№1851/2021г. и
посоченото в него Решение №313 от 07.04.2019г.по гр.д.№1332/2019г.на ІV г.о.на ВКС.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба,че ПРС неправилно е
приложил материалния закон и неправилно е тълкувал и приложил цитираното от него
решение на ВКС. В Решение № 313/07.04.2019 г. по гр. д. № 1332/2019 г. по описа на ВКС,
IV г. о. е дадено разрешение на въпроса, по който делото е било допуснато до касационно
обжалване, а именно относно периода на действие на решение на ОС на ЕС за определяне
размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части. В
мотивите на цитираното решение, ВКС е посочил, че решението на ОС на ЕС преустановява
действието си във две хипотези –при отмяната му по съдебен ред и при приемане на ново
решение, по силата на което предходното преустановява действието си. ВКС е приел, че
когато последващо решение на ОС на ЕС, бъде отменено в производство по чл. 40 от ЗУЕС,
то ЕС не може да прилага занапред нито отмененото решение, нито предходното такова с
идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда и да
проведе ново Общо събрание, на което съответните решения да бъдат преразгледани и
съобразени със закона. Съдът намира, че въззивникът неправилно интерпретира Решение №
313/07.04.2019 г. по гр. д. № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., влагайки в цитирания в
жалбата текст от решението на ВКС смисъл, противоречащ както на възприетото в
цитираното решение на ВКС, така и на процесуалните норми и съдебната практика относно
"силата на присъдено нещо", с която се ползва само диспозитива на съдебното решение, а
мотивите не са част от него. Следователно, при наличие на отменено решение на ОС на ЕС с
влязло в сила съдебно решение, съдът следва да отчете само това обстоятелство при
разрешаване на сложен пред него правен спор.
С оглед на даденото разрешение на повдигнатия пред настоящата инстанция
спорен въпрос, съдът намира, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се
основават исковите претенции, няма действие за процесния период, тъй като таксата за 2017
г. е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което
впоследствие е било отменено по съдебен ред, след отмяната на това решение взетото по –
рано решение от 12.11.2014 г. не се прилага автоматично за процесния период, тъй като
3
подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона, нито е възприето с
решение на общото събрание. В този смисъл са и Решение № 35 от 15.04.2021 г. по в. гр. д.
№ 2251/2020 г. на БОС,Решение №260508 от 27.07.2021г.по в.гр.д.№ 1682/2020г.на
БОС,Решение №260425 от 07.06.2021г.по в.гр.д.№2420/2020г.на БОС и др.
До идентични изводи е достигнал и ПРС, като е приел,че таксите за поддръжка и
управление за 2017 г. са недължими поради липса на действащо за процесния период
решение на ОС на ЕС,в резултат на което правилно и законосъобразно е отхвърлил
предявените искове за заплащане на годишна такса за поддръжка и управление за 2017 г.и за
лихва за забава. Неоснователно е искането на въззивника за приложение на чл.162 ГПК ,тъй
като предявеният иск не е установен по основание. Правното основание на иска,определено
съобразно твърденията на ищеца и вида на търсената съдебна защита е чл.38 ал.1 ЗУЕС вр.с
чл.6 ал.1 т.8 и т.10 ЗУЕС и липсващата воля на етажните собственици,обективирана в
решение на ОСЕС относно размера на годишните такси поддръжка и управление за
процесната 2017г.не може да бъде заместена от съдебно решение.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.38 ал.1 вр.с чл.6 ал.1 т.8 и
т.9 ЗУЕС вр.чл.50 ЗУЕС за заплащане на дължимата за 2017 г. вноска за фонд "Ремонт и
обновяване", съдът намира следното:
Между страните не е спорно, че с взетото на проведеното на 12.11.2014 г. ОС на
ЕС решение по т. 2 от дневния ред, е създаден фонд "Ремонт и обновяване", като е
определено същият да се формира от вноски в размер на по 2 евро/кв. м. годишно, които ще
бъдат заделени от общата годишна такса определена в размер на 9 евро на кв. м., като само
по изключение за 2015 г. е предвидено да се заделят по 3 евро/кв. м. годишно.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 11, т. 7, вр. чл. 50 ЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд "Ремонт и обновяване", чийто размер е
определен от Общото събрание по определения в чл. 50 ЗУЕС начин. Следователно, също от
компетентността на ОС е да определи размера на ежемесечната вноска, дължима съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. По
отношение на размера на вноската за посочения фонд, законодателят е предвидил
минимален размер – 1% от минималната работна заплата за страната.
В настоящия случай претенцията касае 2017 г. За този период, както се посочи по-
горе, не е налице валидно взето решение на ОС на ЕС за определяне на размера на вноската
на етажните собственици, поради отмяната по съдебен ред на решението, взето през 2017 г.
Правилно и законосъобразно ПРС е приел,че след като фонд "Ремонт и обновяване" е
създаден с решението на ОС на ЕС от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона,
но няма валидно взето решение на ОС на ЕС за размера на вноските за този фонд за
2017г.,то следва да намери приложение законовата норма, която да замести липсващата воля
на етажните собственици досежно размера на вноските на всеки от тях, дължими за
попълване на този фонд – 1% от МРЗ за 2017 г. Размерът на вноската е изчислен правилно
от ПРС и и в съответствие с Постановление на МС № 141/13.07.2017 г., определящо
минимална работна заплата за страната за календарната 2017 г. в размер на 460 лв. или за
4
периода от 12 месеца вноската възлиза общо на 55. 20 лв. По изложените съображения БОС
намери,че правилно и законосъобразно ПРС е уважил частично предявения до размера от
55.20 лв.и го е отхвърлил в останалата част до пълния му претендиран размер.
По гореизложените съображения и при споделяне на мотивите на ПРС,към които
препраща на основание чл.172 ГПК,въззивният съд намери,че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,а въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
въззивното обжалване,разноски следва да се присъдят на въззиваемата П..Претендирани са
разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение,като от представения договор
за правна защита и съдействие се установява,че сумата е платена в брой на адв.П..При това
положение,съдът възлага разноските за плащане върху въззивната етажна собственост.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260150 от 23.06.2021г.,постановено по гр.д.
№29/2019г.по описа на ПРС в обжалваната отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“,с рег.№
ТСУ-23002/18.11.2014г.с адрес гр.Поморие,ул.“Княз Борис І“№211,представлявана от
Мартин Чолаков-председател на УС на ЕС да заплати на Т. Г. ПШ.,гражданка на Р Ф,родена
на 24.06.1949г.сумата от 400/четиристотин/ лева,представляваща направените от нея
разноски по въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5