№
86
гр.
Габрово, 01.08.2011 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Габрово в открито съдебно заседание от
двадесет и седми юли, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
и секретар: Н.К., постави за разглеждане докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. д. № 102 на Административен съд Габрово по описа за 2011
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Същото е образувано по жалба на К.П.П., ЕГН: ********** ***, против решение № 26 от 02.05.2011 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/- Габрово. С атакувания административен акт на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалба на П. против разпореждане № ********** от 01.02.2011 г. на началник отдел “Пенсии” /ПО/ при Районно управление “Социално осигуряване” /РУ”СО”/- Габрово, с което на основание §.4 от ПЗР на КСО, във вр. с чл.68, ал.1 и 4 от същия нормативен акт е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на жалбоподателя.
Габровски Административен съд /ГАС/, след като прецени редовността и допустимостта на жалбата приема, че същата, като подадена в законово регламентирания срок от заинтересовано лице, е редовна и допустима и като такива следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателят навежда мотиви за отмяна на горепосочените административни актове /АА/- Решението и потвърденото с него Разпореждане, изразяващи се в несъобразяване с материалноправните разпоредби, както и в наличие на съществени процесуални нарушения. По- конкретно същият намира, че административните органи са достигнали до погрешни правни изводи, при неизяснена напълно фактическа обстановка по вина на водещия процеса орган. Конкретните оспорвания са свързани с това, че на същия неправомерно не е признат осигурителен стаж от ІІ категория при трима от осигурителите му, а именно: “Мехатроника”АД, Габрово /бивша “Промишлена електроника”/, “Подем”АД- в несъстоятелност, Варна и “Текстилмаш”АД, Габрово /бивш МЗ “Янтра”/. В “Мехатроника” АД същият е работил в цех “Металоконструкции” като заварчик, шлосер, ел. заварчик и заварчик- шлосер, като при изпълнението на трудовите си функции се е занимавал основно със заваръчна дейност в обособено звено- въпросният цех, предназначен за сглобяване и заваряване на метални конструкции. Независимо от промяната в наименованието на длъжността му, по своето същество тя е останала една и съща, свързана основно със заваряване, при което законодателят е отчел наличие на вредности в околната среда и натоварване при изпълнение на трудовите задачи в степен, достатъчна да бъде признат този вид труд като такъв от ІІ категория с разпоредбата на чл.20 от ПКТП /Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/. По отношение на другите си двама осигурители- “Подем”АД, и “Текстилмаш”АД, П. се базира на т.12 от ПКТП, като излага съображения, че е бил работник в ковашко- пресово производство и работата в него също следва да се зачете като такава от ІІ категория. При незачитане на положения от него труд при тези трима осигурители П. желае да му бъдат възстановени направените осигурителни вноски за по- високата категория, което съдът не може да направи в рамките на това съдебно производство, касаещо единствено установяване на субективното му право да получи ПОСВ.
Съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна на Решението и потвърденото с него Разпореждане, а на основание чл.168, ал.1, във вр. с чл.146 от АПК провери служебно законосъобразността на същите на всички посочени в чл.146 от АПК основания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява, като поддържа подадената от него жалба.
Ответникът, Директор РУ”СО”- Габрово, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт К., оспорва жалбата.
За да определи предмета на правния спор и да се произнесе по основателността на депозираната жалба, от фактическа и правна страна съдът приема за установено следното:
На 01.12.2010 г. жалбоподателят подава заявление до Директор РУ”СО”- Габрово за отпускане на лична ПОСВ. Към заявлението си същият е приложил редица документи, удостоверяващи вида и продължителността на осигурителния му стаж, вкл. трудова книжка и Удостоверения от осигурителите му. Видно от приложения към делото доклад за осигурителен стаж /л.7/ за стаж от ІІ категория на П. се признава времето, през което е работил в “Мехатроника” АД, Габрово и “Пътстрой”, Габрово, но при първия осигурител са зачетени като стаж от по- висока категория само времето от 02.06.1986 г. до 26.01.1987 г. за длъжност “ел. заварчик” /7м. и 24д./ и от 01.05.1987 г. до 01.05.1993 г. на длъжност “заварчик” /6г./. През останалото време, когато е работил в “Мехатроника”АД, Габрово на длъжностите “шлосер” /07.03.1972 г. до 02.06.1986 г. и от 26.01.1987 г. до 01.05.1987 г./ и “заварчик- шлосер” /от 01.05.1993 г. до 25.06.2000 г./, стажът му е зачетен като такъв от ІІІ категория. Към тази категория е причислен и стажът му в “Подем”АД от 30.07.1969 г. до 18.09.1969 на длъжност “ковач”- 1м. и 16д., както и стажът, положен в ДМЗ “Янтра” като шлосер в периода между 14.10.1971 г. и 12.02.1972 г. от 3м. и 20д. Съгласно този доклад общият стаж на заявителя, приравнен към ІІІ категория, се равнява на 43 г., 3 м. и 2 д., стажът му от ІІ категория е 14 г., 5м. и 15д., а от ІІІ-та, неприравнена, се равнява на 25 г., 2м. и 5 д. Общият сбор точки по чл.68 от КСО е изчислен на 102 г., 4 м. и 9 д., като е взета възрастта на П. към датата на подаване на заявлението- 59 г., 1 м. и 7 д. Оисугиряването на заявителя е преустановено към подаване на заявлението за пенсия със Заповед № 39 от 29.11.2010 г. на Изп. директор на “Пътстрой”АД, Габрово.
С процесното Разпореждане е отказано отпускане на исканата пенсия, поради това, че към 01.12.2010 г. /подаването на заявлението/ К.П. няма 15 години осигурителен стаж от ІІ категория, за да му се признае право на ранно пенсиониране по §.4 от ПЗР на КСО. Стажът му не достига с 6 м. и 15 дни. Същият няма право на ПОСВ и на общото основание по чл.68, ал.1 и 3 от КСО, т.к. няма навършената изискуема възраст от 63 години. Не е възникнало такова субективно право и по чл.68, ал.4 от кодекса, т.к. П. няма навършени 65 години. По тази причина пенсия му е отказана.
В законния срок жалбоподателят атакува Разпореждането пред Директор РУ”СО”- Габрово, като основните му възражения са свързани с непризнаване на ІІ категория на положения от него труд в “Мехатроника”АД и “Подем” АД.
Въз основа на така подадената жалба ответникът се произнася с процесния ИАА, с който потвърждава атакуваното пред него Разпореждане. Мотивите му се изразяват в следното:
Пенсионният орган е зачел за стаж от ІІ категория стажът на жалбоподателя, положен на длъжностите “заварчик” и “ел. заварчик” на основание чл.20 от ПКТП /отм./ в “Мехатроника” АД и “Пътстрой” АД. През периодите, в които П. е работил в “Мехатроника” АД на длъжностите “шлосер” и “заварчик- шлосер” административният орган е счел, че не отговаря на нормативните условия за по- благоприятна категория труд, т.к. длъжностите не отговарят на посочените в тази разпоредба, която не включва “шлосер” и смесени длъжности.
Що се отнася до стажа на жалбоподателя, придобит в МЗ “Янтра”АД от представените документи било видно, че същият е изпълнявал длъжностите “пресовчик” /преса/ в цех “Механичен”и “шлосер” в “Шлосеро- монтажен цех”. От направена от РУ”СО” проверка се установява, че няма доказателства в тези цехове да са били налице обособени звена. Въпреки, че в приложеното Удостоверение, издадено от този осигурител, било посочено, че стажът следва да се зачете като такъв от ІІ категория по т.20 от ПКТП, авторът на Решението сочи, че тази отметка има характер на предложение, а преценката се извършва от пенсионния орган. ГАС споделя тези разсъждения на база чл.70 от ПКТП /отм./, според който осигурителят само предлага категория труд, по която да се пенсионира осигуреният. Обосновката на ответника за непризнаване на стажа за такъв от по- висока категория, се базира на това, че в т.20 от правилника не се предвижда такава категоризация на полагания от пресьорите труд. ГАС следва да напомни, че действително отразената в УП категория труд не е задължителна за пенсионните органи, но за тях не е задължително и предложението за основанието, на което следва да се категоризира положения труд. Осигурителните органи следва да обсъдят всички възможни основания за определяне на по- благоприятна категория, а не само предложеното от осигурителя.
Стажът в “Подем”АД е зачетен изцяло за ІІІ категория. П. е бил назначен на длъжност “стажант- ковач”, но придобитият от него стаж не бил оформен надлежно в трудовата му книжка, липсва отразяване от страна на работодателя на придобития трудов стаж, оформен чрез печат или свободен текст, заверен с подписите на длъжностните лица и печат на осигурителя. Този стаж е бил отразен в горепосочения доклад с отбелязването, че е установен по Удостоверение № УД.030055/07.02.1997 г., което е приложено и приобщено към доказателствения материал. При направена допълнителна проверка на този осигурител се установило, че за П. няма данни по разплащателните ведомости за периода 30.07.1969 г.- 18.09.1969 г. Поради липсата му в тези ведомости и некоректно оформяне на трудовата книжка осигурителният орган не можел безусловно да установи дали стажът е изобщо придобит, но въпреки това го признава. Сочи, че “още по- малко може да установи при какви условия на труд е станало това”, поради което се зачита ІІІ категория.
Не е налице спор по отношение навършената от жалбоподателя
към датата на подаване на заявлението възраст- 59 години, 1 месеца и 7 дни,
нито по отношение на общия му осигурителен стаж. Спорът е около признаването на
ІІ категория труд за длъжностите, които К.П. е изпълнявал в “Подем”АД, МЗ
“Янтра”АД и “Мехатроника”АД /за които стажът му е зачетен като такъв от ІІІ
категория/. Съгласно §.4, ал.1 от ПЗР на КСО до 31 декември
2014 г. включително лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 57 години за мъжете
при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Към 01.12.2010 г. жалбоподателят е имал
необходимата за пенсионирането му на това основание възраст /59 г./ и точки /102/,
проблемът се явява в липсващите 6 м. и 15 д. стаж от ІІ категория.
Съгласно чл.104 от КСО
Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява,
съобразно характера и особените условия на труд. В периода от началото на
трудовия стаж на жалбоподателя до 01.01.2000 г. е действал Правилникът за
категоризиране на труда при пенсиониране, а от тогава до 25.06.2000 г. /датата
на прекратяване на последното спорно трудово правоотношение с “Мехатроника”АД/
е в сила Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Тези нормативни
актове очертават категориите труд. Според чл.12 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж /НТКТС/ трудовият стаж се установява с трудова,
осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз
основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи,
удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл.354 от КТ. Административната преписка
съдържа такива документи. Съдът е указал на жалбоподателя, че в негова тежест,
съобразно правилото на чл.170, ал.2 от АПК, е да установи продължителността,
вида и категорията на осигурителния си стаж и е изискал допълнително документи
от ответната страна и от тримата осигурители на П., при които са били налични
трудови правоотношения през спорните периоди.
При преценката на събрания доказателствен материал се установи от фактическа страна следното:
І.По отношение на стажа в ”Подем”АД- в несъстоятелност,
Варна е налице отбелязване в трудовата книжка на жалбоподателя, че същият е бил
на длъжност “стажант- ковач” за времето от 30.07.1969 г. до 18.09.1969 г., но
липсва печат, в който да е вписан размерът на стажа или оформено по друг начин
свидетелство за този факт, вкл. в свободен текст с подписи на отговорните лица.
Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният
стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по
утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл.5, ал.4 от КСО. Вписванията в трудовата
книжка се правят въз основа на оригинални документи или на заверени по
установения ред преписи от тях, съгласно чл.2, ал.2 от НТКТС. Съгласно чл.6,
ал.1 от последната при прекратяване на трудовото правоотношение
продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при
работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва
с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се
подпечатва с печата му. Това изискване в случая
не е изпълнено. Съгласно чл.12, ал.2 от НТКТС редовните вписвания в трудовите
книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на
трудовия стаж за това време, независимо че не са оформени по начина, посочен в
ал.1 на чл.6, но това не важи за
стажът, придобит след тази дата. За да бъде признат той, ТК следва да бъде
надлежно оформена и приключена.
Според приложеното Удостоверение № 930055 от 07.02.1997 г., издадено от същия осигурител, П. е работил като “ковач” през този период. Съгласно чл.101 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП- отм./ трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. Този нормативен акт е бил в сила както към съществуване на трудовото правоотношение, така и към датата на издаването на удостоверението от 1997 г. В последното, обаче, не е посочено възнаграждение, а то е задължителен реквизит за този тип документ. Съгл. чл.101, ал.3 и 4 от ППЗП /отм./ в случаите, когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната /началната/ заплата, предвидена за съответната длъжност в съответния отрасъл или дейност. Следователно и този документ, както и ТК, не е надлежно оформен, за да послужи като писмено доказателство- официален документ, удостоверяващ трудов стаж.
По делото е приложено и Удостоверение №122 от 07.04.2011 г.
обр. УП-3 /л.159/, в което е посочена друга продължителност на стажа- от
22.08.1969 г. до 03.09.1969 г. /11 дни/ и е вписан текстът “удостоверението
отменя стажа в трудовата книжка”. Същото е подписано от Главен счетоводител и
Ръководител, с поставен печат на осигурителя, който го е издал.
В писмо изх. № 142/27.04.2011 г.,
подписано от гл. счетоводител на дружеството и лицето “Н. Б.”, чиято длъжност
не е отразена, е посочено, че за К.П.П. няма данни по разплащателни ведомости
за периода 30.07.1969 г.- 18.09.1969 г., поради което Удостоверение УП-3 от
07.02.1997 г. се анулира. Съдът следва да отбележи, че в доклада си пенсионните
органи се базират на удостоверението от 1997 г. и не променят становището си за
зачитане на общия трудов стаж в “Подем”АД на П. въз основа на това писмо. Въз
основа на допълнително изисканите сведения този осигурител сочи, че
действително К.П.П. ***, като “валцьор” 6 р.дни през месец август 1969 г. и 2
работни дни като ковач през месец септември, същата година, които данни се
разминават с данните, съдържащи се в Удостоверение № 122 от 07.04.2011 г. За
този период му било издадено удостоверение УП-3 № 122 от 07.04.2011 г. /обсъжданото/
и този период не съответства на посочения в трудовата му книжка /което е
очевидно/. В последната е отразено, че лицето е стажант, а тази категория лица
не били назначавани по трудов договор. Такъв договор жалбоподателят
действително не е представил, въпреки дадените му от съда изрични указания в
тази насока, не е представил никакви други първични документи, установяващи
както наличието на трудово правоотношение, така и даващи насока за неговото
съдържание и условията на труд. Осигурителят сочи, че в предприятието такива
документи не се намират, т.к. липсва архив, от който на съда да се предоставят
трудов договор, длъжностна характеристика, анекс или заповед за освобождаване.
Само ведомостите за заплати са налични, т.к. същите се съхраняват 50 години.
Към писмото са приложени копия от разплащателни ведомости за месеците август и
септември, 1996 г. На тях е видно, че жалбоподателят е бил за 6 дни валцьор
през август и ковач за 2 дни през септември, за когато са му били и начислени
възнаграждения, като обща сума, без да са начислявани допълнителни
възнаграждения за вредности. Няма данни за конкретното работно място на П.. По
делото не се установява, дали той е изпълнявал трудови функции в обособено звено
или е бил на стаж в предприятието, с каква интензивност е бил натоварен, с
какви вредности му се е налагало да работи и по колко часа дневно. Основно
липсата на трудов договор или друг акт, въз основа на който е възникнало
правоотношението му с “Подем”АД, не дава възможност да се съди за характера и
спецификите на работната среда.
Трудовата книжка не е първичен
диспозитивен документ. Тя съдържа данни, възпроизведени по първичен начин в
други документи- трудови договори, анекси, заповеди за преназначаване,
изменение на трудовото възнаграждение, за отпуски, длъжностни характеристики,
ведомости за работни заплати. Такива първични документи не са запазени, освен
приложените ведомости. Тяхното съдържание, обаче, се отличава от направеното
вписване в ТК и приложеното по делото УП от 1997 г. Въпреки това осигурителният
орган е признал на жалбоподателя не 8 дни осигурителен стаж, колкото има той по
ведомост, а 1 месец и 16 дни, според отразеното в тези последващи документи. Приемането
на този период като трудов и осигурителен стаж е благоприятно за жалбоподателя,
що се касае до това, че е приет за такъв по- дългият стаж /според ТК и УП, въпреки
горепосочените непълноти във формата им, а не според ведомостите/, поради което
и с оглед принципа за невлошаване положението на жалбоподателя съдът не може да
обсъжда следва ли този стаж да се приеме като трудов, респективно осигурителен
и следва ли да бъде намалена неговата продължителност.
Що се касае до категорията труд,
която следва да бъде призната за този месец и половина съдът взе предвид, че
т.20 от ПКТП признава за стаж от ІІ категория трудът на ковачи и
пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. В случая няма доказателства
в насоката, че е полаган труд по трудово правоотношение на такава длъжност в
такъв цех или звено. Няма данни какви трудови функции е изпълнявал
жалбоподателят, докато е карал този свой стаж, в каква работна среда е бил, за
колко време и дали е полагал труд или се е обучавал. При липсата на
доказателства, че трудът следва да се квалифицира като такъв от ІІ категория,
той няма как да бъде зачетен за такъв както от съответните административни
органи, така и от съда, поради което в тази част ГАС намира Решението на
ответната страна за правилно и законосъобразно.
ІІ. По отношение на стажа в Машинен завод /МЗ/ “Янтра”АД, Габрово в трудовата книжка на жалбоподателя е отбелязано, че същият е работил на длъжност “ковач- пресовчик”от 14.10.1971 г. до 15.11.1971 г. /един месец и един ден/, а след това като “шлосер” до 12.02.1972 г. /2 месеца и 27 дни/. Въпреки, че стажът при този осигурител е отчетен в доклада именно въз основа на трудовата книжка /”ТК”/, неясно защо длъжността “ковач- пресовчик” не е отразена и целият стаж е отчетен като положен на длъжността “шлосер”.
Същата информация се съдържа и в издаденото Удостоверение УП-3 № 49 от 01.04.2011 г. /л.50/ от “Текстилмаш” АД /бивш МЗ “Янтра”АД, Габрово”/. Според този документ П. е работил като “ковач- пресовчик” на горещ метал в обособено звено” от 14.10.1971 г. до 15.11.1971 г. за 1 месец и 1 ден. Осигурителят предлага трудът му през този период да бъде зачетен като такъв от ІІ категория на основание т.20 от ПКТП /отм./.
Към преписката е приложен Констативен протокол за извършена проверка на “Текстилмаш” АД, Габрово с изх. № 69 от 29.04.2011 г., в който е отразено, че жалбоподателят фигурира в разплащателните ведомости на механичен цех за месец октомври 1971 г. с 12 работни дни на длъжност “пресовчик”, а през месец ноември фигурира с 16 работни дни. През декември 1971 г. е на длъжност “шлосер”. Не е запазено личното досие на работника, както и други документи, удостоверяващи наличието на обособено звено в същия цех. Приложени са извлечения от тези ведомости, доказващи факта на каква длъжност се е водило лицето и за какъв период.
В атакувания ИАА по отношение на този период е отразено, че поради неустановяване на съществуващи обособени звена в посочените цехове, съгласно този Констативен протокол, не е налице правно основание посоченият стаж да се зачете като такъв от ІІ категория. Не е ясно защо длъжността за този 1м. и 1д. е посочена като шлосерска, при положение, че наименованието й не е такова, поради което съдът извърши служебна проверка за допустимостта да се категоризира труда на жалбоподателя, положен през този период.
Съгласно разпоредбата на т.12 от ПКТП /отм./ към втора категория се отнася трудът на работници и инженерно- технически работници до началник смяна включително от горещо ковашко-пресово производство. От този текст следва да се направи извода, че не всяка длъжност “пресовчик” дава основание за пенсиониране при по- благоприятни условия, а само тази, при която е ставало въпрос за горещо пресоване. С какви машини, при какви условия и в каква среда е работил жалбоподателят като пресовчик по делото не се установи.
Освен това разпоредбата е от материално правен характер, без действие за минало време, поради което признаването на труда от дадена категория следва да се съпостави със съдържанието на разпоредбата, която е била в сила към момента на полагане на съответния труд. През месеците октомври и ноември, 1971 г., т.12 от ПКТП не предвижда изобщо причисляване труда на ковачи и/или пресьори като такъв от І или ІІ категория. В приложените по делото ведомости няма данни на работника да са били начислявани допълнителни възнаграждения за вреден труд, няма доказателства той да е получавал допълнителен отпуск, специално работно облекло или храна.
Съгласно предложения като приложим текст на т.20 от ПКТП /отм./, за втора категория труд се признава трудът на ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Това е, обаче, последната редакция на разпоредбата, която не е била в сила през 1971 г. През времето, когато П. е работил като “пресьор” съдържанието на разпоредбата е звучало така: За ІІ категория труд се признава времето, през което работниците са били заети като “Оксиженисти, електроженисти и котляри, работещи в дъна на плавателни съдове или в затворени съдове /котли, цистерни и други/.”- нито една от изброените длъжности не е валидна за жалбоподателя в края на 1971 г. Няма доказателства дали като пресьор /както е изписана длъжността му във ведомостите/П. е обработвал горещ метал.
Що се касае до шлосерската длъжност на П. в същото предприятие, то тя не е призната като такава, при която трудът на работника следва да се квалифицира от по- висока категория.
В тази част атакуваното Решение ГАС също намира за правилно
и законосъобразно.
ІІІ. По отношение на стажа в ”Мехатроника”АД, Габрово /бивша “Промишлена електроника”/ съдът установява, че в представената трудова книжка са направени следните записвания:
|
№ по ред |
Наименование на длъжността |
Период |
|
1 |
Шлосер |
07.03.1972 г.- 02.06.1986 г. |
|
2 |
Електрозаварчик |
02.06.1986 г.- 26.01.1987 г. |
|
3 |
Шлосер- инструменталчик |
26.01.1987 г.- 01.05.1987 г. |
|
4 |
Електрозаварчик |
01.05.1987 г.- 01.05.1993 г. |
|
5 |
Заварчик- шлосер |
01.05.1993 г.- 25.06.2000 г. |
По същия начин са отразени длъжностите и периодите, през които са заемани, в доклада на пенсионните органи. Докладът се позовава не на трудовата книжка, а на удостоверение- УП-2 № 12 от 31.01.2008 г., издадено от “Мехатроника”АД, Габрово /л.56/, съответстващо на отразяванията, направени в ТК и доклада. В това удостоверение осигурителят е вписал забележка: “Трудовият стаж от 02.06.1986 до 26.01.1987 г. и от 01.05.1987 г. до 25.06.2000 г. се признава за втора категория труд”, както и че същото е издадено въз основа на изплащателни документи, намиращи се в “Мехатроника”АД, за да послужи за пенсиониране, съгл. чл.40 от НПОС. В доклада, а от там и в процесните актове- Разпореждане и Решение, като стаж от ІІ категория /6г., 7м. и 24д./ е признат само този, при който П. е работил като “ел. заварчик” и “заварчик”, а за длъжностите “шлосер” /14г., 2м. и 25 д./, “шлосер- инструменталчик” /3м. и 5д./ и “заварчик- шлосер” /7г., 1м. и 24д./ трудът е класифициран като такъв от ІІІ категория.
Същият осигурител е издал и удостоверение № 17 от 16.02.2009 г., в което са посочени получаваните от жалбоподателя доходи по пера /основна заплата, % прослужени години, платен отпуск, извънреден труд, временна нетрудоспособност, вредни, непл. отпуск/ или основа за определяне размера на пенсията /при неполучаван доход- напр. неплатен отпуск/. Приложено е и още едно удостоверение № 86 от 16.12.2010 г. на същия работодател с такова съдържание. В тези удостоверения е отразено получаване на допълнително възнаграждение, с посочено основание “вредни” за длъжността “заварчик- шлосер”.
Ответникът е мотивирал оценката си за категориите труд с това, че шлосерските длъжности и длъжността “заварчик- шлосер” не попадат в обхвата на т.20 от ПКТП /отм./.
Съдът е изискал всички трудови договори, анекси към тях, длъжностни характеристики, заповеди за отпуск и друга документация, налична в дружеството, която установява вида и продължителността на трудовия стаж на жалбоподателя. С писмо изх. № 166 от 01.07.2011 г. осигурителят сочи, че горепосочените наименования на длъжности съответстват на ведомостите за заплати в дружеството. Представил е всички договори, анекси /допълнителни споразумения/, заповеди, касаещи този въпрос, които са налични при него. Посочил е, че “Мехатроника”АД, Габрово е правоприемник на завод “Промишлена електроника”, Габрово, по който въпрос не се спори. П. е работил в цех 01 “Подготвителен” и цех “Металоконструкции”- начален цикъл на работа в предприятието, откъдето тръгва изработката на изделията, като се започва с разкрой на материалите и се стига до първоначална заготовка на същите. В завода не е имало обособено звено “Заварчици”, “Шлосери” или “Заварчик- шлосери”. Няма данни как часово са били разпределени задълженията за длъжността “заварчик- шлосер” като операции. ПКТП не съдържа и изискване за определени часове работа. С последващо писмо изх. № 176 от 07.07.2011 г. осигурителят е изпратил молби и заповеди за платен отпуск на лицето, както и щатно /длъжностно/ разписание на длъжностите и договорените заплати. Трудови характеристики на длъжностите не са запазени, освен за длъжността “заварчик- шлосер”, последната, изпълнявана от лицето в това предприятие. Тези договори, заповеди, анекси и длъжностната характеристика съставляват именно първичната документация, въз основа на която се съставят счетоводните регистри /ведомости за заплати/, и се издават удостоверителните документи- трудови книжки и удостоверения за пенсиониране.
От първичната документация съдът установи, че първоначално жалбоподателят е бил назначен на длъжност “шлосер” на 07.03.1972 г., като по време на изпълнение на същата до 02.06.1986 са били променяни трудовите му възнаграждения. Няма данни през този период П. да е изпълнявал други длъжности, да е работил в обособени участъци на предприятието, да са му били изплащани допълнителни възнаграждения за вреден труд или допълнителни дни платен годишен отпуск за такъв. Специалните разпоредби не признават труда, положен на тази длъжност, като такъв, който допуска ранно пенсиониране.
За промяната на длъжността му от шлосер на електрозаварчик не са налице първични документи, поради което съдът приема за достоверно вписването в ТК, съгласно която от 02.06.1986 г. до 26.01.1987 г. същият е “електрозаварчик”.
На 26.01.1987 г. се издава заповед, съгласно която от тази длъжност П. преминава на работа като “шлосер- инструменталчик”, какъвто остава до 01.05.1987 г., когато отново работи като “електрозаварчик”. На длъжност с такова наименование той е до 01.05.1993 г. Като шифър на длъжността “електрозаварчик” по Националния класификатор на професиите и длъжностите е посочен № **********.
От 01.05.1993 г. длъжността на П. се наименова “заварчик- шлосер”, видно от ТК. По делото е приложено допълнително споразумение от 01.03.1993 г., съгласно което жалбоподателят преминава от длъжност “заварчик- шлосер” на длъжност със същото наименование и шифър- 10000-01042. Работното му време е 7.30 ч., а не 8.00 часа. В споразумението е посочено, че на работника се дължи допълнително възнаграждение за вредни условия на труд.
За времето от 31.03.1998 г. до 03.07.1998 г. /4 месеца/ П. е бил преназначен от длъжността “заварчик- шлосер” на “шлосер- монтьор” с код по НКП 10000-01207, видно от заповед № 18 от 31.03.1998 г., но този факт не е отразен в трудовата книжка. Заповедта е издадена на основание чл.120 от КТ, по силата на която разпоредба работодателят има правото да прави едностранни промени в мястото и характера на работа. От заповед № 46 от 03.07.1998 г. е видно, че П. е отново на длъжност “заварчик- шлосер”.
Налице е допълнително споразумение № 239 от 23.09.1998 г., според което за два дни П. отново е преназначен на длъжност “шлосер” в цех 02, с шифър на длъжността 7226, след което следва да се предположи, че той отново е изпълнявал функции като “заварчик- шлосер”, видно от ТК и допълнително споразумение № 408 от 09.10.1998 г., последващо такова № 51 от 21.02.2000 г. и Заповед № 40 от 26.06.2000 г., когато същият е освободен от заемането на тази, точно, длъжност с код по тогава действащия Класификатор на длъжностите- 7213, съответстващ на длъжността “заварчик”.
Както бе посочено по- горе, представена е длъжностна характеристика на работното място “заварчик- шлосер” с шифър по стария Класификатор на професиите 10000-01042. В част ІІ от същата- “Описание на производствения процес”, е записано, че същият се състои от различни видове заварочни процеси /електродъгово със стопяеми електроди, в защитена газова среда с въглероден двуокис и аргон, точкова заварка и шлосерски операции/. Същността на процеса се състои в прихващане, измерване на пространствените диагонали и други елементи на размерните вериги, измерване на възлите и конструкцията по технологична инструкция. Изпълняват се заварочни шевове от различен вид, след което се почиства шлаката с шмиргел на всички видове външни заварки. Извършват се “минимален брой шлосерски операции”- пробиване, напасване, рязане под ъгъл с ъглошлайф, изпиляване, огъване на листоогъваща машина, изрязване. В раздел ІІІ “Оборудване”, т.6 е посочено изрично, че “работните места за заварчик- шлосерите са в обособен участък “Металоконструкции”. Длъжностната характеристика, както и останалите документи, приложени към делото, не са оспорени от ответната страна.
“Мехатроника”АД изпраща и молби за отпуск на жалбоподателя. Приложени са и заповеди, с които се разрешава ползването на платен отпуск. В заповед № 311 от 19.11.1994 г., когато П. е бил на длъжност “заварчик- шлосер” е посочено, че на същия се дължат 6 дни допълнителен отпуск “за вредност”.
В двете удостоверения УП-2 /л.8- л.18/ за длъжността е отразено допълнително заплащане за “вредни” до 31.12.1999 г. /след която дата в сила влиза НКТП/.
Приложено е и щатно разписание на длъжностите и договорените заплати в “Мехатроника”АД, в сила от 04.01.1999 г. За цех “Металоконструкции”, където е работил П., са посочени следните длъжности: началник цех и организатор производство. За участък “Подготвителен” са предвидени един ръководител участък, един диспечер, двама резачи- заготовчици, един газорезчик и почиствач на отливки, един топилчик и нормализатор на отливки, а за участък “Металоконструкции” са предвидени един настройчик- оператор на машини с ЦПУ, двама пресьори, седем заварчик- шлосери и двама бояджии. И в това щатно разписание шифърът на длъжността “заварчик- шлосер” е 1000-01042, а кодът- 7213, съответстващи на “заварчик”, а не на “шлосер”.
“Мехатроника”АД, Габрово изпраща още един документ до НОИ с изх. № 251 от 16.12.2010 г., в който е посочено, че за периода 01.05.1993 г. до 31.12.1999 г. К.П.П. е работил като “заварчик” в “Подготвителен участък 01”.
За да установи вида и характера на
положения от жалбоподателя труд, ГАС е разпитал и трима свидетели, водени от
последния, негови бивши колеги, работили за длъжност “заварчик- шлосер” в
“Мехатроника”АД, Габрово. Техните показания са последователни, непротиворечиви,
тримата излагат обстоятелства, като не си противоречат един на друг.
При наличие на доказана с писмени доказателства продължителност на трудовия стаж на дадени длъжности и установения факт, че надлежните документи за категорията труд не са запазени не по вина на жалбоподателя, съдът следва да приеме, че е налице основанието на чл.165, ал.1 ГПК относимите към въпроса за категорията на труд обстоятелства да бъдат установени чрез свидетелски показания /Решение № 1693 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2010 г., VI о., Решение № 2390 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 29/2009 г., VI о., Решение № 6386 от 29.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2008 г., VI о./. В случая са запазени част от относимите писмени доказателства, която част е приложена по делото. Няма спор, че П. е работил при този осигурител, на каква длъжност и работно място, затова са налице писмени доказателства. Съгласно чл.171, ал.2, чл.63, ал.3, чл.9, ал.4 от АПК, съдът може да събира нови доказателства, извън тези, събрани в административното производство пред органа, по реда на ГПК. Нещо повече- той е длъжен да стори това в интерес на установяване на обективната истина. Свидетелските показания са допустими във всички случаи, освен изрично установените в нормата /чл.164, ал.1 ГПК/. В конкретния случай обстоятелствата, установени в процеса чрез устните показания на допуснатите до разпит свидетели, не попадат в хипотезите на законовите забрани. При безспорната липса на първична документация, която е унищожена поради изтекъл срок на съхранение /липсват длъжностни характеристики за останалите длъжности, някои допълнителни споразумения, данни от замервания за вредност на работната среда/, важните за спора обстоятелства могат да бъдат установени с други позволени средства. Характерните особености на трудовата среда могат да се установят чрез свидетелските показания на лица, които са били пряко заети в производството. В този смисъл- Решение № 113 от 7.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2007 г., VI о., Решение № 10074 от 17.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2005 г., VI о.
Тримата свидетели са били колеги на жалбоподателя, работили са в същия цех, като единият от тях- Б. П., е бил в бригадата на П., а другите двама-М. и К., са били в други бригади, но в същия цех и са работили в близост до К.П., като са полагали труд, аналогичен на неговия, на същата длъжност.
От свидетелските показания става ясно, че работата по заваряването на металните конструкции се е осъществявала в общ цех, в който не е имало отделно шлосери, нито заварчици. Основната работа се е състояла в направа на отвори, заваряване по различни способи, изчистване на шлаката след заварка, което съответства и на описанието в длъжностната характеристика. За работата си заварчик- шлосерите са получавали специално работно облекло- кожени престилки, ръкавици и шлемове /маски/, както и специална храна- кисело мляко, минерална вода. Работили са в този цех, като понякога се е налагало да направят единични заварки на други места, ако бъдат повикани, за да поправят допусната от тях преди това грешка. Сглобяването на конструкциите в този цех ставало с електрожен /свидетелят М./, което било основният вид сглобяване в цеха. Работата на заварчиците, ел. заварчиците и шлосер- заварчиците била една и съща, независимо от промяната в наименованието на длъжността през годините /свидетелят К./. Свидетелят К., работил най- дълго време в цеха, заявява, че си спомня, че в цеха са правени замервания от ХЕИ, но резултатите от тези измервания не са запазени, т.к. въпреки това, че съдът е изискал такива данни от осигурителите на П., никой не е представил данни в тази насока. К.П. е правил всякакви видове заварки, от посочените по длъжностна характеристика и това е било част от основните му трудови задължения.
За
правоспособността си като заварчик П. представя на съда удостоверения за
наличието й, за различни видове заваряване, както се изисква за заемане и
изпълнение на длъжността “заварчик- шлосер”.
Това, че длъжността е със смесено наименование, не изключва
автоматично приложението на ПКТП за по- благоприятна категория труд. От значение
е, че когато жалбоподателят е бил “заварчик”, “ел. заварчик” и “заварчик-
шлосер” той е изпълнявал фактически едни и същи трудови операции в една и съща
трудова среда, при едни и същи вредности, съпътстващи производството, получавал
е допълнително възнаграждение за полагания от него труд при вредни условия,
специално работно облекло и храна. Според т.68 от Правилника при изменения в
наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й,
работниците и служителите запазват категорията си.
Според Решение
24.11.2009 г. на АдмС- Монтана по адм. д. № 561/2009 г., потвърдено с Решение №
5462 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 153/2010 г., VI о. “Това, което може
да се види в информационния бюлетин по труда бр.5 от 1985г., изд. на Комитета
по труда и социалното дело е, че длъжността "шлосер-заварчик" попада
в част осма на тарифен указател 805- "заваряване на металите".
По-късно е утвърдена със заповед № 731/20.12.1988г. на Министерство на
икономиката и планирането и Централния съвет на БПС номенклатурата на
длъжностните наименования, поместена в бр.1/1989 г. на информационния бюлетин
"Икономика и икономическо регулиране". На стр. 23 от този бюлетин за
длъжността "заварчик" е предвид код /шифър/ 10010-01042”, какъвто
шифър е посочен и в допълнителното споразумение от 22.05.1990 г. /на лист 120/
по настоящото дело. За длъжността "заварчик- шлосер", която е заемал К.П.,
е посочен код **********, на който съответства код по НПК 7213. Според Националната класификация на
професиите, утвърдена със Заповед № 54 от 26.03.1996 г. на министъра на труда и
социалните грижи. Този код съответства на длъжността “заварчик”. Цифрите на
кода “72” означават “Квалифицирани производствени работници в
металообработването, монтажници и монтьори”, като целият код 7213 е “заварчици
и резачи на метал”. Шлосерите попадат под друг код- 7226. Според Кодовата таблица за
преход от класификатора на длъжностните наименования към националната
класификация на професиите /НКП/ на номер 10000-01042 “заварчик” съответства
код 7213. Следователно за смесената длъжност “шлосер- заварчик” /което следва
да се приложи и за “заварчик- шлосер”, още повече, че водещата длъжност тук е
“заварчик”/, следва да се приложат правилата за длъжността “заварчик” и
положеният до края 1999 г. труд на тази длъжност да бъде признат за ІІ
категория на основание т.20 от ПКТП. В този смисъл са и Решение
№ 8201 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2010 г., VI о., Решение № 1205
от 5.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 9809/2006 г., VI о.
За периода 04.05.1980 г.-15.02.1996 г. трудът на П. като "заварчик- шлосер в "Мехатроника"АД, Габрово следва да се признае като такъв от II категория, т.к. е изпълнявал приоритетно заваръчни работи в среда, в която са се изпълнявали основно такива, предвид удостоверенията УП, ТК, допълнителните споразумения, длъжностната характеристика и свидетелските показания. С помощта на свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е работил като заварчик с различни способи на заваряване, получавал е социални привилегии- кисело мляко, работно облекло, ръкавици, заваръчна престилка, маска. Сами по себе си свидетелските показания не водят до извода, дали спорният трудов стаж е от втора категория, но съпоставени с останалите доказателства по делото те водят до комплексния извод, че спорният трудов стаж е от тази, именно, категория. Тези доказателствени средства се обсъждат наред с останалия доказателствен материал- писмени документи, които са относими и допустими доказателства в процеса. Когато е налице писмено начало на доказване, какъвто е случаят с полагания труд на жалбоподателя в “Мехатроника”АД, свидетелски показания са допустими. При това положение следва да се приеме, че трудът, положен от лицето за периода, през който е работило на длъжност “заварчик- шлосер” в “Мехатроника”АД, Габрово до 31.12.1999 г., е втора категория по смисъла на т. 20 от ПКТП /отм./ и изводите на пенсионния орган, че трудът е трета категория са неправилни.
При тези данни съдът взе предвид и разпоредбата на чл.67 ПКТП /отм./ като допълнително основание за уважаване на жалбата. Според този текст трудът на работниците, посочени в раздел първи и втори, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. “Под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/. Записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология, се извършва заваряване или рязане на метали- черни и цветни."- Решение № 14166 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2010 г., VI о., Решение № 4655 от 18.04.2008 г. на ВАС по адм. д. № 317/2008 г., VI о., Решение № 6387 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2009 г., VI о.
От
01.01.2000 г. действа Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
През тази година П. е работил около 6 месеца на длъжността “заварчик- шлосер”. В
тази наредба не са изброени категориите труд според наименованието на
длъжностите, а според производствения процес, в който те участват, което е
значително по- обективен критерий, т.к. той държи сметка в по- голяма степен за
условия на труд в даден трудов процес или производство. Пенсионният орган
следва да обсъди приложимостта на разпоредбите на тази наредба в периода от
01.01.2000 г. до 25.06.2000 г. за длъжността “заварчик- шлосер” в светлината на
горното, още повече, че е признал ІІ категория труд за длъжност “ел. заварчик”
след 10.02.2003 г. в “Пътстрой”АД, т.к. не е обследвал този въпрос, а
жалбоподателят е атакувал Разпореждането що се касае до цялата част на труда
му, положен в “Мехатроника”АД.
С признаване на времето, през което К.П.П. е работил като “заварчик- шлосер” в “Мехатроника”АД, Габрово до 31.12.1999 г. се изпълнява единственото липсващо според пенсионните органи изискване от хипотезата на правната норма да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §.4, ал.1 от ПЗР на КСО- 15 години стаж от ІІ категория. Като са приели друго, административните органи неправилно са изтълкували и приложили т.20 ПКТП /отм./, поради което процесните Решение № 51 от 26.07.2010 г. на Директор РУ”СО”- Габрово и Разпореждане № ********** от 10.06.2010 г. на Ръководител “ПО” следва да бъдат отменени, а преписката- върната на последния за ново произнасяне по подаденото заявление.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ, във вр. с ал.1, чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 26 от 02.05.2011 г. на Директор Районно управление ”Социално осигуряване”- Габрово, в едно с потвърденото с него Разпореждане № ********** от 01.02.2011 г. на Ръководител отдел “Пенсии” при същото административно звено в частта, в която не е признат като стаж от ІІ категория трудът на жалбоподателя, положен в “Мехатроника”АД, Габрово като “заварчик- шлосер” и
ВРЪЩА преписката на Ръководител отдел “Пенсии” при РУ”СО”- Габрово за ново произнасяне по подаденото от К.П.П. заявление от 01.12.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §.4, ал.1 от ПЗР на КСО, при спазване на указанията, дадени в настоящия съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ: