Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Алина
Тодорова и в присъствието на
прокурора Радослав Стоев като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 14244 по описа
на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Б.Й.Т. срещу П.на Р.Б., с която е предявил иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след
изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинение за периода от 20.05.2014 г. до
07.10.2014 г. в извършване на престъпления по чл.199, чл.213а, чл.214 и чл.330 НК, за участие в престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от
три лица с цел да извършват съгласувани в страната престъпления по чл.199,
чл.213а, чл.214 и чл.330 НК. Твърди се, че по отношение на ищеца е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 20.05.2014 г., изменена в
„Домашен арест“ с определение от АСпНС от 24.07.2017
г. по в.н.ч.д. № 1268/2014 г., отменена на 17.10.2014 г. Твърди се, че
наказателното производство спрямо ищеца е прекратено с влязло в сила
Постановление от 07.10.2014 г. на прокурор в СП. Поддържа се, че незаконното
обвинение и незаконното задържане под стража и домашен арест са причинили на
ищеца непрекъснат стрес и страх от обвинението и от несправедлива осъдителна
присъда лишаване от свобода. Ищецът изпаднал в тежък депресивен период в
ареста, били му предписани силни лекарства, поради което по-късно, при престоя
на ищеца в психиатрично отделение в Ломската болница, били установени симптоми
на бензодиазепинова зависимост. Поддържа се, че и до
днес ищецът лекува симптомите на стреса с поддържаща лекарствена терапия и бива
наблюдаван периодично от психиатър. Поддържа се, че след прекратяване на
наказателното производство срещу ищеца, му е установено заболяване-захарен
диабет ІІ тип, което е вследствие на преживения стрес. Твърди, че ищецът бил
непрекъснато притеснен и чувствал морален дискомфорт,
страх от това дали ще може да издържа децата си и като цяло семейството си.
Ищецът има три деца, които отглежда сам. Ежедневно се грижел за животни, от
което изкарвал прехраната на семейството, но се наложило животните да бъдат
продадени, а хората с които търгувал се отдръпнали от него, тъй като го считали
за опасен престъпник. Ищецът претърпял болка и страдание и от негативното
отношение на обкръжението му-близки и познати, което довело до стрес, срам от
посещаване на обществени места и като цяло излизане извън дома му.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 20.05.2014 г. до окончателното издължаване. Претендира
сторените по делото разноски.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.Б.на
09.02.2018 г.
В законоустановения
едномесечен срок на 01.03.2018 г. е постъпил отговор от ответника.
Оспорва претенцията като
неоснователна. Възразява срещу началния момент, от който се претендира лихва с
твърдението, че такава се дължи от влизане в сила на определението, с което е
потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното
производство.Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват
действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Оспорва претенцията като недоказана. Оспорва иска по размер като завишен и не
съобразен с икономическия стандарт в страната.
В съдебно
заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На
20.05.2014 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 128/2014
г. по описа на ГДНП-МВР, отдел „Разследване на тежката престъпност“, пр.пр. № 189/2014 г. по описа на СП, за това, че в периода от
неустановена дата на 2012 г. до 19.05.2014 г. на територията на РБ, обл.Монтана, общ.Лом, участвал в организирана престъпна
група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл.199, чл.213а и по чл.214, чл.330 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в
която група, ръководена от Димитър Георгиев Владимиров участвали и други лица,
като групата е създадена с користна цел, престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2,т.2, вр.с ал.2 от НК.
В същият
ден-20.05.2014 г. ищецът е задържан за срок до 24 със заповед за задържане на
лице, а с постановление на прокурор в СП до 72 часа.
С
протоколно определение от 23.05.2014 г., постановено по ч.н.д.№ 613/2014 г. по
описа на СНС, 3 състав, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, изменена
в „Домашен арест“ с определение от АСпНС от 24.07.2014
г. по в.н.ч.д. № 1268/2014 г.
С
разпореждане от 19.09.2014 г. на прокурор в СП се установява, че на 12.09.2014
г. ищецът е постъпил на стационарно лечение в Психиатричното отделение при МБАЛ
„Св.Николай Чудотворец“-гр.Лом, където е приет с работна диагноза „умерено
тежък депресивен епизод“. Започнато е лечение с антидепресант
и бензодиезепин-без съществено повлияване. Тези
обстоятелства се установяват и с приетата по делото епикриза,
от която е видно, че в периода от 12.09.2014 г. до 03.10.2014 г. ищецът е бил
на лечение в психиатричното отделение на МБАЛ-гр.Лом с окончателна диагноза:
умерено тежък депресивен синдром. Ищецът е постъпил с потиснатост, напрежение,
повишена тревожност, нарушен сън, отслабнал на тегло. Установено е, че освен
тревожните и депресивни симптоми, са налице и симптоми на бензодиазепинова
зависимост, поради продължително използване в ареста и в къщи на успокоителни.
С
постановление от 17.10.2014 г. на прокурор при СП, воденото срещу ищеца ДП № 128/2014 г. по описа на
ГДНП-МВР, отдел „Разследване на тежката престъпност“, пр.пр.
№ 189/2014 г. по описа на СП е прекратено, поради недоказаност на обвинението.
Отменена е и взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Това
постановление е потвърдено от Апелативна специализирана прокуратура. С
Постановление на прокурор от ВКП от 18.03.2015 г. тези постановления са
отменени и делото е върнато на СП за доразследване, като са дадени задължителни
указания във връзка с необходимостта от събиране и обсъждане на всички възможни
доказателства, както и анализ на конкретни доказателствени
средства.
След
извършване на множество следствени действия с Постановление от 08.02.2016 г. СП
отново прекратява наказателното производство спрямо ищеца, като това
постановление е потвърдено с влязло в сила на 13.04.2016 г. Определение,
постановено на 16.03.2016 г., по н.ч.д. № 456/2016 г. по описа на СпНС, 9 състав. По този начин и на 13.04.2016 г.
окончателно е прекратено воденото срещу ищеца наказателно производство.
От
заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че един месец преди да
постъпи в МБАЛ гр.Лом за лечение, ищецът е отключил втори тип захарен диабет.
Вещото лице сочи, че в случая при ищеца този тип диабет се е отключил след
стрес, който е претърпял след месец май 2014 г.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите Е.Д.В. и П.З.П..
Свидетелката В. установява, че е
от с. Сталийска махала и е комшия на Б., с който се познава отдавна.
Свидетелката установява, че хората се плашели от него като разбрали, че е
задържан. Ищецът имал крави вкъщи, които гледали заедно със съпругата си, с
която имат и три дечица. Съпругата му го напуснала, и ищецът гледал сам децата
си. Съпругата го напуснала, когато Б. бил задържан, избягала и оставила децата
си. Ищецът продал кравите, за да може да се грижи за децата си. Хората го
отбягвали, поради което и той се притеснявал и си седял вкъщи. В момента децата
са на училище и ищецът се грижи за тях.
Свидетелят П.З.П. установява, че
е приятел с Б. от близо 9-10 години. Виждат се постоянно. Свидетелят установява,
че след наказателното производство, всички в селото го мислели за голям
престъпник и той спрял да излиза по кафетата. Когато през 2014 г. Б. бил в
ареста, свидетелят го посещавал на свиждане, посещавал го даже и в
Психиатричното отделение. Ищецът бил много зле, отпаднал. Докато бил в ареста
жена му го напуснала и най-вече заради това влязъл в Психиатричното отделение.
Най-много го боляло, че го съдят, а той бил невинен и жена му го напуснала.
Ищецът бил земеделски производител, отглеждал крави и телета. Ищецът има три
деца и те останали при него. Хората не искали да разговарят с Б., защото бил
голям престъпник. Единствените хора, които контактували с него били свидетеля и
комшийката му. Б. спрял да излиза по кафетата и постоянно си стоял вкъщи. Майка
му и баща му са възрастни хора, има сестри, но не живеят с него. Майка му е с
удар, инсулт, баща му с инфаркт.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният против П.на
РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава
с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност
са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата
дължи обезщетение на всеки гражданин
при незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно
основателността на иска си:
На първо
място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно
е установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение
се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.
2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове
са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.на Р.Б.е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище гр. София - чл.
137 ЗСВ.
На второ място ищецът следва
да докаже факта на деянието,
което в случая се заключава
в обвинение в извършване
на тежки умишлени престъпления, за което наказателното производство е прекратено на 13.04.2016 г. с
Постановление от 08.02.2016 г.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с представените с исковата молба писмени доказателства, а
и не е бил спорен между страните.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление,
за което наказателното производство е
прекратено, респ., ако има установени
претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това
обвинение и на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
и фактът на причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в изживени емоционални
страдания - негативни чувства от факта
на обвинението, изолиране от близки и приятели,
преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти.
Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради
което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него неимуществени вреди
като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди-неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС №
4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от
съда по справедливост
като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт
в определен период от време.
Софийски градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди е основателен в размер на 15 000 лв., тъй
като в този размер той е съобразен
със събраните по делото доказателства,
с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпения от ищеца стрес.
От неоснователното обвиняване в
извършване на тежки умишлени престъпления, ищецът и в периода от 20.05.2014 г.
до 13.04.2016 г. е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически
страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатите обвинения
и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно
производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване.
Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи.
В конкретния случай и за период
от около три месеца и 4 дни, ищецът е бил задържан под стража от 20.05.2014 г.
до 24.07.2014 г., след което мярката му е изменена в „Домашен арест“, която
мярка е отменена с постановление на прокурор при СП от 17.10.2014 г.
При определяне на горния размер
съдът съобразява неудобствата причинени на ищеца от взетите спрямо него мерки
за неотклонение, посочени по-горе, като за целият този период от време, за
неудобствата и дискомфорта, и ограниченията създадени
с взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение, същият следва да бъде обезщетен.
При определяне на горния размер съдът съобразява и настъпилата промяна в
психичното и физическото здраве на ищеца. Докато бил в ареста съпругата му го
напуснала и оставила трите им деца, за които ищецът продължил да се грижи сам
след излизането му от ареста. Поради продължително използване в ареста и в къщи
на успокоителни, развил симптоми на бензодиазепинова
зависимост. В периода от 12.09.2014 г. до 03.10.2014 г. бил на лечение в
психиатричното отделение на МБАЛ-гр.Лом с окончателна диагноза: умерено тежък
депресивен синдром. Ищецът се оплаквал от потиснатост, напрежение, повишена
тревожност, нарушен сън, отслабнал на тегло. Един месец преди да постъпи в МБАЛ гр.Лом за
лечение, ищецът отключил втори тип захарен диабет в резултат на стреса, който е
претърпял след месец май 2014 г. Установява се, че хората в селото се
притеснявали от ищеца като го мислели за голям престъпник, поради което той
спрял да излиза в кафетата на селото и си стоял само в къщи.
Всички тези вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на
престъпление и са в причинна връзка с него.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 15 000 лв.,
тъй като в този размер той
е съобразен със събраните по делото
доказателства, с принципа на справедливост по чл.
52 от ЗЗД и е адекватен
да репарира претърпените от
ищеца морални вреди.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 15 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 120 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Ето защо съдът уважава претенцията за заплащане на лихва върху
присъдената главница, считано от 13.04.2016 г. до окончателното изплащане,
поради което и претенцията за лихви за периода от 20.04.2014 г. до 12.04.2016
г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските в процеса:
С оглед
изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи разноски на ищцовата страна на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 21.05.2018 г., удостоверяващ и заплащането на
възнаграждението в брой.
Неоснователно
е възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК. При материален интерес от
120 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3 930 лв., при което
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. очевидно не е
прекомерно.
От общата
сума от 1 010 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 126,25 лв., която е съответна на
уважената част от искове в размер на 15000 лв.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул.
„******, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на Б.Й.Т., ЕГН **********,*** сумата
от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано от П.на РБ обвинение
в извършване на престъпление чл.321, ал.3, пр.2,т.2, вр.с ал.2 от НК, за което наказателното
производство е прекратено с влязло в сила на 13.04.2016 г. Постановление на прокурор
при Специализираната прокуратура от 08.02.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.04.2016 г. до окончателното издължаване, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., както и искът за
заплащане на законна лихва като неоснователен за периода от 20.05.2014 г. до 12.04.2016
г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 126,25 лв. /сто
двадесет и шест и 0,25 лв./ разноски направени по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: