МОТИВИ към решение от 08.03.2021
г., постановено по АНД № 2535/20 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Производството е реда на чл. 83а
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по предложение на
прокурор при Районна прокуратура Бургас, ТО гр. Несебър, с което се иска
налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83б ал. 1 т. 1 от ЗАНН на
юридическото лице „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, район „***“, ул. ***№ 6 със собственик и управител М.И.А. с ЕГН **********
в размер на равностойността на облагата, която би получило юридическото лице в
резултат на извършено от управителя на дружеството М.А. престъпление по чл.
172б ал. 1 от НК във връзка с чл. 13 ал. 1 и 2 т. 2 и чл. 22 ал. 1 от Закона за
географските ограничения.
В съдебно заседание представителя
на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа внесеното предложение и пледира за
налагане на имуществена санкция на юридическото лице в претендирания с
предложението размер. За юридическото
лице „***“ ЕООД се явява управителят му
с упълномощения му защитник адв. М. като молят да не се уважава направеното
предложение, а производството по делото да бъде прекратено поради изтекла
давност. Алтернативно молят, ако съдът реши да уважи предложението на Районна
прокуратура – Бургас, ТО Несебър, да бъде наложена имуществена санкция в размер
на продажната цена на процесните стоки, стойността на която е в размер на 7082
лв.
Пловдивски Окръжен съд, след като
прецени събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.06.2020 г. в Районен съд –
гр. Несебър е внесен обвинителен акт по д.п. 16/2018 г. по описа на ГПУ –
Бургас с вх. № 2958/2018 г. по описа на ТО Несебър при РП Бургас ведно с
обвинителен акт против обвиняемия М.И.А. с ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК във вр. с чл. 13 ал. 1 и ал. 2 т. 2 във
вр. с чл. 22 ал. 1 от ЗМГО.
Съответно е образувано НОХД №
469/20 г. на Районен съд – гр. Несебър, което е приключило с присъда №
260006/17.09.2020 г. влязла в сила на 03.10.2020 г., с която М.И.А. е признат за виновен по повдигнатото
му обвинение като му е наложено наказание „Пробация“ за срок от една година с
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“***7 с явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице за срок от една година с периодичност два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
Подсъдимият М.И.А. е бил
управител на „***“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление – гр.
Пловдив, район „***“, ул. **№ **.
Чрез фирмата си стопанисвал търговски обект – магазин, изходящ
се в к.к. «***», общ. Несебър, на плажната алея пред
хотел «***» под наем за времето от 08.06.2018г до
31.10.2018г. В търговския обект, който
бил с площ 12 кв.м. и функционирал като магазин снабден с касов апарат, регистриран на фирма ЕООД „***”, гр.Пловдив, А. в качеството си на управител предлагал с
цел продажба стоки- тениски,потници, суитчъри/горнища/ и къси панталони с
поставени с изобразени върху тях знаци сходни на търговските марки „**”,”**”,**”,**””**”,”**”,”**” и „**” и „**”. Стоката
се закупувала без документи за произход, фактури, договори и лицензни и се
предлагат за продажба без съгласието на притежателите на изключителните права: *** Trade Mark
Management GmbH & Co KG DE притежател
на марката *** /**/, ***, притежател на марката ***/***/, *** притежател
на марката ***/,
** притежател на марката **/, *** притежател на марката ***/ и
***/, **притежател на марката **/, *** притежател на марката ***/ ***/, ***./ притежател
на марката ** притежател на марката **/. Ha длъжност
„продавач-консултант” към фирма „**”ЕООД
били назначени св. Д.Х.И.и Я. К.А., с които осъществявали трудовите си задължения в
горепосочения обект и продавали мъжки и дамски спортни дрехи.
На 07.08.2018год. във връзка с получена информация от св. А. Т. в ГПУ -Бургас за разпространение и търговия със стоки, носещи търговски марки в нарушение на ЗМГО
на територията на к.к.***” е била проведена специализирана полицейска
операция и е била извършена проверка от св. М. М. и Д.П.-служители в група „ОИД”
при ГПУ-Бургас в търговски обект-магазин, находящ се в к.к. «**», общ. Несебър, на плажната алея пред хотел «**». В
резултат на проверката е установено,че магазинът, стопанисван от фирмата на обв.А., представлява
търговски обект, с изложени на манекени и закачалки, а други поставени на рафтове стоки,като на изложените
за продажба дрехи имало поставени етикети с изписани върху тях цени.Изложените
и неразопаковани дрехи били означени със знаци - търговски марки, защитени на
територията на РБългария, в нарушение на Закона за марките и географските
означения /ЗМГО/, а именно*** и „***”. На въпроса на полицейските служители дали
имат разрешение за продажба на тези стоки от съответните маркодържатели, св. А. и св. И.отговорили, че нямат такива разрешения, както не знаели откъде управителя на
фирмата купувал въпросната стока. Неразполагали
и с фактури или други вид документи, удостоверяващи
покупката на тези стоки. Самият
управител - А. не присъствал на
проверката и полицейските служители поканили двете служителки да предадат
горепосочените стоки.
Св. Я. К. А. предала за нуждите на
разследването следните стоки - тениски, потници, суитчъри/горнища/ и къси панталони, предлагани за продажба с поставени и
изобразени върху тях знаци сходни на търговските марки както следва:
-180 /сто и осемдесет/ броя тениски,
означени със знак сходен на регистрираната
марка ***
/***/
-9 /девет/ броя суитчъри /горнища/, означени
със знак сходен на регистрираната марка *** /***/
-
10 /десет/ броя тениски, означени със знак сходен на регистрираната
марка ****/
-
25 /двадесет и пет/ броя суитчъри /горнища/, означени със знак сходен на регистрираната
марка ***/
-
55 /петдесет и пет/ броя тениски и потници,
означени със знак сходен на регистрираната марка ***/
-
23 /двадесет
и три/ броя суитчъри /горнища/, означени със знак
сходен на регистрираната марка *** /
-22 /двадесет и два/ броя
тениски, означени със знак сходен на регистрираната
марка ***/,като 1 /един/ брой от тях е означена със знак, сходен на регистрираната марка ***
-7 /седем/ броя тениси, означени със знак сходен на регистрираната марка CHANEL/Шанел/
-38 /тридесет и осем/ броя потници, означени със знак сходен на регистрираната марка ***/
-50 /петдесет/ броя тениски, означени със знак сходен на регистрираната
марка HOLLISTER/ХОЛИСТЕР/
-2 /два/ броя тениски, означени със знак сходен на регистрираната марка
***/
-2 /два/ броя къси панталони, означени със знак сходен на
регистрираната марка ***/
-70 /седемдесет/ броя тениски, означени със знак сходен на
регистрираната марка ***/,
за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 07.08.2018г. На проверката
присъствал и св. Х. Д. – представител на „ИПКУ”, който идентифицирал иззетите стоки като имитации на
оригиналните стоки, означени с горепосочените
марки.
Материалите по преписката са били изпратени в ТО-Несебър при РП Бургас
за произнасяне,като с постановление на прокурор при ТО-Несебър при РП-Бургас е
било образувано досъдебно производство.
Впоследствие в хода на разследването е установен
представителят на изключителното право на търговските марки, както и неговите
представители за територията на РБългария.
Назначена е изготвена
съдебно-маркова експертиза, като в експертното заключение се сочи, че е налице
сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и
регистрираните търговски марки, обект на закрила, и между самите веществени
доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили
закрила. Това сходство е в степен, която
би могла да доведе до объркване на потребителя и възможност за свързване на
изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски
марки.
При проведеното разследване е
назначена и съдебно-оценъчна експертиза, като според експертното заключение
предлаганите за продажба стоки към инкриминираната дата в оригинал възлиза на
сумата от 15 477 лв. и съответно 7082 лв. като реплики на оригиналите.
В съда е внесен обвинителен акт,
по който Районен съд – Несебър е постановил присъда, с която е признал за
виновен М.И.А. за извършено престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК във вр. с чл.
13 ал. 1 и ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 22 ал. 1 от ЗМГО и го е осъдил на наказание
„Пробация“ за срок от една година с пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“***7 с явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице за срок от една
година с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година.
При тази фактическа обстановка и
след като се съобрази с разпоредбата на чл. 413 от НПК относно задължителната
сила на постановената присъда и мотивите към нея относно начина на извършване
на престъплението, свързани с преценка механизма на евентуалното придобиване на
неправомерната облага, причинната връзка между деянието е евентуалната облага,
както и между дееца и търговското дружество се налагат следните правни изводи:
Предложението на Районна
прокуратура –Бургас , ТО Несебър е допустимо, дотолкова доколкото е подадено от
надлежна страна по предвидения в закона ред по чл. 83б ал. 1 т. 1 от ЗАНН и
отговаря на изискванията на чл. 83б ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН като разгледано по
съществото си е основателно.
Налагането на имуществена санкция
на юридическо лице по реда на чл. 83а по ЗАНН е възложно при кумулативното наличие на няколко, изрично посочени в закона
предпоставки: Санкцията се налага само на юридическо лице; тогава когато същото
се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено престъпление
от кръга на посочените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН; престъплението да е извършено
от някое от лицата, посочени в т. 1-4 на горецитираната правна норма.
В дадения казус търговското
дружество, посочено от прокуратурата може да бъде санкционирано по реда на чл.
83а от ЗАНН „***“ ЕООД с ЕИК ***е еднолично дружество с ограничена отговорност
и по смисъла на чл. 113 във вр. с чл. 63 ал. 3 от ТЗ е юридическо лице,
следователно годен субект за носене на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН.
Към датата на осъществяване на
престъпното деяние 07.08.2018 г. М.А. е бил управител и собственик на
търговското дружество, т.е. към момента на извършване на престъплението е бил
овластен да взема решения от името на юридическото лице и е представлявал
същото. Поради това А. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1 т. 1
и 2 от ЗАНН. Извършеното от него престъпление, за което е бил признат за
виновен и санкциониран с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.
172 б. ал. 1 от НК е сред визираните в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно се явява
възражението на защитата на
дружеството с искане за прекратяване на
производството по делото поради изтекла давност предвид на обстоятелството, че
предложението за налагане на имуществена санкция е изготвено на 14.12.2020 г. –
три месеца след изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, според адв. М..
Неправилно в случая е позоваването на трайната практика на ВАС, ВКС и
съдилищата с цитиране на ТР № 2/12.04.2017 г. на ВАС както и ТП № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ОСС
на НК на ВКС, която е несъотносима към настоящия казус. Съгласно разпоредбата
на чл. 83а ал. 8 от ЗАНН отговорността
на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност
на този по чл.
81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на
престъплението, от което се е обогатило или би се обогатило юридическото лице, какъвто без съмнение давностен
срок по настоящото дело не е изтекъл.
Въз основа
на установения от наказателния съд и описан в мотивите на постановената присъда
механизъм на извършване на престъплението по чл. 172б ал. 1 от НК може да се
направи извода, че е налице и последната предпоставка, посочена в чл. 83а ал. 1
от ЗАНН – управляваното от А. дружество би могло да се обогати в следствие на
извършеното от управителя му престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК във вр. с чл.
13 ал. 1 и 2 т. 2 и чл. 22 ал. 1 от
ЗМГО, дотолкова доколкото инкриминираните вещи са били налагани и предлагани от
името на търговското дружество в търговски обект, стопанисван от него.
Както
стана дума по-горе, настоящият съд е обвързан със задължителната сила на
постановената присъда и мотивите към нея и следва да се приеме за безспорно, че
общата сума, с която дружеството би могло да получи облага от продажбата на
инкриминираните вещи съвпада с посочената в
стоково-оценъчната експретиза обща стойност на тези вещи като реплики,
каквито всъщност се явяват те и в какъвто смисъл се явява основателно
възражението на пълномощника на дружеството адв. М..
Съгласно чл. 83а ал. 1 от ЗАНН
имуществената санкция следва да се определи в размерите, предвидени в тази
разпоредба. Тъй като евентуалната облага е имуществена, законът предвижда
налагане на санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от
равностойността на евентуалната облага. По настоящия казус е установено, че
дружеството би могло да получи неправомерно облага в конкретно определен
размер, а именно 7082 лв., поради което и Окръжен съд счита, че имуществената
санкция, която следва да се наложи на „***“ ЕООД следва да бъде в този размер –
7082 лв., а не в размера, претендиран от представителя на държавното обвинение
15 477 лв. каквато е стойността на стоките в оригинал.
По изложените съображения съдът
постанови решението си и мотивите към него.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: