РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Смолян, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Величка Маркова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440100926 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „****” ООД, представлявано от *** е предявил обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу М. АС. Х.,
с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, ч е дължи на ищеца
сумите, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 322/2020 г. по описа на РС - Смолян, а именно: 186,43 лв. – неплатена главница
по лизингови вноски с падежи 10.11.2018 – 14.03.2019 г.; 563,90 лв. договорна лихва по
лизингови вноски с падежи 10.11.2018 – 14.03.2019 г.; 3,01 лв. неустойка за забавени
плащания за периода 10.11.2018 – 14.03.2019 г.; 438,87 лв. неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя; 56,24 лв. разходи за платени данъчни задължения и
540 лв. разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано
от 21.04.2020 г. до окончателното плащане. Претендира присъждане на деловодните
разноски в заповедното и в исковото производство.
В хода на процеса, на 07.12.2021 г. и 15.04.2022 г. в търговския регистър са вписани
промени във фирмата на ищеца и в правно-организационната му форма, като същият вече се
именува „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „***“ ЕООД, вписана е и
промяна в управителите – *** и ***.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното: На 13.07.2018 г. между
страните е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № ***, по силата на който ищецът като лизингодател е придобил
собствеността върху лек автомобил *** и е предоставил ползването му на ответницата –
лизингополучател чрез предавателен протокол от 13.07.2018 г.. Лизингополучателят е
1
заплатил авансова вноска и първоначалните разходи по смисъла на общите условия към
договора, а размер на финансирането е 3 500 лв. срещу задължението да заплаща месечните
вноски в размер на 146,29 лв. всяка, ведно с договорения лихвен процент от 39,60 % и да
използва вещта с грижата на добър стопанин. Срокът на изплащане на лизинга е 48 месеца,
изтичащ на 10.07.2022 г.. Към 14.03.2019 г. са неплатени 5 от вноските с падежи от
10.11.2018 до 10.03.2019 г.. поради неизпълнение на договора ищецът развалил договора на
осн. чл. 13.5 от общите условия, считано от 14.03.2019 г. – получаването на уведомлението
от ответницата. Последната е върнала автомобила на 14.03.2019 г., когато го е върнала във
владение на ищеца, до когато дължи заплащане на лизинговите вноски в общ размер 186,43
лв., ведно с възнаградителна лихва в размер на 563,90 лв.. Поради забава в плащанията към
14.03.2019 г. е начислена неустойка на осн. чл. 15.1. от ОУ на договора в общ размер 3,01
лв., както и на осн. чл. 15.5. неустойка за прекратяване на договора в размер на 438,87 лв..
На осн. чл. 8.6, вр. чл. 8.7.4 ответницата дължи да възстанови на ищеца и разходите за
платени данъци по чл. 52-61 ЗМДТ в размер на 56,24 лв., а на осн. чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10
дължи да заплати и направените разходи от ищеца за издирването и изземването на
автомобила в размер на 540 лв. с ДДС. В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения
особен представител адв. *** оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави клаузата на чл. 5 от
договора за финансов лизинг, за който са приложими правилата за договора за наем, с която
е договорен лихвен процент от 39,60 %, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва, поради което и ответницата не дължи лихва в размер на 563,90 лв.. Счита и
неустойката за прекратяване на договора за нищожна поради противоречие със закона и
добрите нрави, предвид стойността на лизинга и непредоставен срок за доброволно
изпълнение. Оспорва и претендираните данъчни задължения като недоказани. Твърди, че е
нищожна и клаузата на чл. 8.7.10 от ОУ на договора, предвиждаща едностранно определяне
на разходи за репатриране на лизинговия автомобил, на осн. чл. 21, ал. 2 ЗПК като
заобикаляща изискванията на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, както и противоречие с чл.
14.1 от ОУ, тъй като на ответницата не е предоставен срок от два дни за връщане на
автомобила, поради което счита, че ответницата не дължи и сумата от 540 лв. за разходи за
възстановяване на владението на автомобила. Счита иска за тези разходи и за недоказан
поради липса на доказателство за извършено плащане за репатриране на процесния
автомобил.
В съдебно заседание ищецът – р.пр. не изпраща представител, в писмено становище
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответницата не се явява, за нея назначеният особен представител адв. *** моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените в пледоарията съображения.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 21.04.2020 г. по описа на СмРС, образувано по подадено заявление на
21.04.2020 г. от „****” ООД, Смолянският районен съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 99/27.04.2020 г., с която е разпоредено
2
длъжникът М. АС. Х., ЕГН ********** да заплати на „****“ ООД, сумите: 186, 43 лева -
падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***, дължими за
период от 10.11.2018 г. до 14.03.2019 г.; 563,90 лева - падежирали и непогасени лизингови
вноски за възнаградителна лихва дължими за период от 10.11.2018 г. до 14.03.2019 г., 3,01
лева - неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от
10.11.2018 г. до 14.03.2019 г.; 438,87 лева - неустойка за прекратяване на Договора по вина
на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора;
56.24 лева - заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018 година; 540.00 лева - разходи за
възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от
приложимите Общи условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В полза на заявителя са присъдени и
направените разноски в заповедното производство, както следва: 35,77 лева - заплатена
държавна такса и 100 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с
Разпореждане № 602179/28.08.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок
може да предяви срещу длъжника иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса. Разпореждането е получено от заявителя на 17.09.2020 г. и на
16.10.2020 г. ищецът е подал настоящата искова молба.
Исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно легитимирани
страни по лизинговото правоотношение и в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
ГПК, като предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 322/2020.
Видно от представения Договор за финансов лизинг № *** със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 13.07.2018 г., ищецът като
лизингодател се е задължил да предостави на ответницата за ползване на лизинг лек
автомобил Suzuki Vitara ид. № ***, на стойност 5 000 лева, стойност на лизинга 5 000 лв., с
първоначална вноска 1 500 лв. и главница 3 500 лв., договорен лихвен процент 39,60 %, със
срок на лизинга 48 месеца, като лизинговите вноски, включващи главница и лихва са в
размер на 146,29 лв. всяка, с изключение на първата от 138,59 лв., с падеж на първата
вноска 10.08.2018 г. и падеж на последната вноска 10.07.2022 г. Общо дължимите за
плащане главници са в размер на 3 514,22 лв., дължимите договорни лихви са в размер на
3 514,22 лв. или общата сума за погасяване е в размер на 7 014,22 лв.. Договорен е и ГПР от
48,82 %, който включва такса ангажимент – 50 лв. и лихва върху главницата. Договорените
първоначални разходи при сключване на договора са в размер на 120 лв. за регистрация в
КАТ, вкл. държавни такси.
С приемо-предавателен протокол от 13.07.2018 г. автомобилът е бил предаден на
ответницата, ведно с ключа и свидетелството за регистрация.
С изрично пълномощно ответницата е упълномощила ищеца да сключи застраховка
Гражданска отговорност за лизинговия автомобил.
Неразделна част от договора за лизинг са общите условия. По т. 15.1. е договорено, че при
забава на плащане на паричното задължение от страна на лизингополучателя,
лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в
срок сума за целия период на забавата.
Според т. 15.5. при прекратяването на договора по вина на лизингополучателя,
последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски, която се начислява въз
основа на последните три лизингови вноски с настъпили падежи преди прекратяването на
договора.
По силата на т. 8.6 лизингополучателят се е задължил да заплаща всички данъци, такси,
мита, нотариални такси и други разноски във връзка с използването на лизинговия актив. За
негова сметка са и застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив, винетни
такси и др.
По т. 8.7.4 лизингополучателят се е задължил да възстанови на лизингодателя в срок от 5
работни дниот издаването на счетоводен документ от последния на пълния размер на
заплатените от лизингодателя данъци и/или такси, а по т.8.7.5 и разноските, направени от
лизингодателя във връзка със застраховането и дозастраховането на актива, а по т. 8.7.10 и
разходите, направени от лизингодателявъв връзка с възстановяване на държането върху
лизинговия актив при прекратяването на договора поради неизпълнение.
3
С т. 14.4, вр. 14.1. в срок от два работни дни от прекратяването на договора
лизингополучателят се задължава да върне лизинговия актив на лизингодателя, като
транспортирането и предаването се извършва за сметка и на риск на лизингополучателя, а
ако не го върне то последният упълномощава лизингодателя да изпълни задължението от
негово име и за негова сметка.
По т. 13.5.i. е договорено прекратяване на договора в случай на забава на плащането на
лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи и др. с писмено уведомление без
рпедизвестие, а по т. 13.5.viii. е договорено прекратяване на договора в случай на
неизпълнение на задълженията по чл. 8.2, 8.3, 8.11, 8.13 с едноседмично писмено
предизвестие.
На 13.07.2018 г. ответницата е платила сумата от 1 670 лв. по договора за лизинг по
сметка на ищеца.
С уведомление от 20.02.2019 г. ищецът е уведомил ответницата, че прекратява договора за
лизинг поради неизпълнението му от нейна страна, на основание чл. 13.5 от ОУ. Уведомил
я, че следва доброволно да предаде автомобила ведно с всичките принадлежности, както и
че следва да заплати: 585,16 лв.лизингови вноски, дължими към датата на прекратяването;
4,16 лв. неустойка за забава; 438,87 лв. неустойка по чл. 15.5. от ОУ; 540 лв. разходи за
възстановяване на лизинговия актив. Уведомлението е връчено на ответницата на 14.03.2019
г.
С приемо – предавателен протокол от 14.03.2019 г. ищцата е предала автомобил на
представител на „****“ – ***.
По сключен договор за издирване на автомобили по сключени договори за лизинг и
съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи, сключен на
29.05.2017 г. между „****“ ЕООД и „****“ ЕООД е изпълнено възстановяването на
автомобили по 10 договора за лизинг, включително и по процесния, за което е издадена
фактура на обща стойност 4 500 лв. без ДДС или по 450 лв. за автомобил по всеки отделен
договор.
Според заключението по назначената СИЕ и приложение 1 към него, М. АС. Х. е
направила лизингови вноски в общ размер 2 957.57 лева, в т.ч. 1 670 лева първоначална
вноска /1 500 лева - главница, 50 лева - такса ангажимент, 120 лева - такса регистрация КАТ/
и 1 287.57 лева - погасителни вноски, подробно посочени по дата и размер в приложената
Таблица 1, к. 1 и к. 19. С извършените погасителни вноски, в счетоводството на ищеца е
извършено погасяване, както следва: 95.45 лева - главница /Приложение 1, к. 9/; 335.72 лева
- договорна лихва по Договор за финансов лизинг /Приложение 1, к. 6/; 1.34 лева-неустойка
за забава по чл. 15.1 ОУ /Приложение 1, к. 14/; 855.06 лева - други разходи и неустойки по
Договор за финансов лизинг /Приложение 1, к. 17/, в т.ч. 540 лева, начислени разходи за
възстановяване на владеенето на актива по фактура № **********/15.10.2018 г., 297.57 лева
- Гражданска Отговорност на МПС- ***1, 17.49 лева - частично плащане Данък МПС 2018 г.
Размерът на договорената и незаплатена част от главницата по Договор за финансов лизинг
№ ***, съгласно приложимия погасителен план за периода от 10.11.2018 г. до 14.03.2019 г. е
181.28 лева /Приложение 1, к. 10/. Размерът на договорената и незаплатена част от
възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг № ***, съгласно приложимия
погасителен план за периода от 10.11.2018 г. до 14.03.2019 г. е 564.45 лева /Приложение 1, к.
7/. Размерът на начислената неустойка за забава по Договор за финансов лизинг № ***,
съгласно приложимия погасителен план за периода от 10.11.2018 г. до 14.03.2019 г. е 2.15
лева /Приложение 1, к. 15/. Размерът на начислената неустойка за прекратяване по вина на
Лизингополучателя по Договор за финансов лизинг № *** на основание чл.15.5 от Общите
условия е три месечни вноски по 146.29 лева или 438.87 лева /Приложение 1, к. 18/.
Съгласно Известие за плащане ********** от 17.10.2018 г. „****” ООД е уведомило М. АС.
Х. за дължимия Данък МПС 2018 г. в размер 73.73 лева. Остатъкът за заплащане на
разноски за данъчни задължения за лек автомобил марка „***”, идентификационен номер на
рама ***, рег.№ *** е 56.24 лева, след приспадане на 17.49 лева, заплатени с направената
вноска от 22.11.2018 г. Във връзка с неизпълнението на задълженията по Договор за
финансов лизинг № *** и на основание чл. 14.4 и чл. 8.7.10 от Общите условия са
начислени разходи за възстановяване на владеенето на Лизинговия актив марка „***”,
идентификационен номер на рама ***, рег.№ *** от Лизингодателя, като от страна на
„****” ООД е издадена фактура № **********/21.03.2019 г. Сумата по фактура №
**********/21.03.2019 г. не е заплатена.
4
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото
не е оспорено от страните.
С установителния иск по чл. 422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение, тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането, а
на ответницата - възраженията си срещу вземането.
Безспорно се установи по делото съществувалото лизингово правоотношение между
страните по делото, по което ищецът е лизингодател, а ответницата е лизингополучател.
Безспорно се установи и едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца
поради неизпълнението на задължението за плащане на лизинговите вноски от страна на
ответницата. Прекратяването е настъпило на 14.03.2019 г. с достигането на уведомлението
до ответницата.
Спорът се свежда до размера на дължимите вноски за главница, действителността на
основанието и размера на договорната възнаградителна лихва и лихва за забава, респ.
действителността на договорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
дължимостта на разноскте за възстановяване на владението на ищеца върху автомобила.
Съгласно решението по дело № С - 472/11 на Съда на Европейския съюз, националните
съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските
договори.
Настоящият договор за финансов лизинг попада в приложното поле на Закона за защита
на потребителите, тъй като е сключен между лизингодателя като търговец от една страна и
ответницата като потребител от друга.
В свое решение № 188/09.05.2016 г. по т.д. № 1787/2014 г. на ВКС, ТК, I о., постановено
по чл. 290 ГПК, е прието, че „Договорът за финансов лизинг е „финансова услуга“ по
смисъла на §13, т. 12 ДР на ЗЗП. Лизингополучателят – физическо лице ще се ползва от
защитата по чл. 143 ЗЗП, ако има качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 ДР на
ЗЗП.“
В този смисъл ответницата се ползва от потребителската защита, предвидена в ЗЗП.
Освен това съгласно чл. 3, ал. 3 ЗПК разпоредбите на този закон се прилагат и по
отношение на договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за
закупуване на стоката - предмет на договора.
Безспорно се установи от заключението по назначената СИЕ, че към момента на
прекратяването на договора е останала непогасена главница в размер на 181,28 лв.. До този
размер на главницата искът е основателен и следва да бъде уважен, като следва да бъде
отхвърлен в частта за разликата до пълния предявен размер от 186,43 лв.
Последователна е практиката на съдилищата, че максималният размер на договорната
лихва – възнаградителна или за забава е ограничен от чл. 9 ЗЗД и следва да бъде съобразен с
добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са сделките, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници, като се използва недостигът на материални
средства на един субект за облагодетелстването на друг. В съдебната практика е прието, че
5
всяка уговорка за договорна лихва върху необезпечено вземане, надхвърляща трикратния
размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Така уговорената в процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 39,60 % надвишава трикратния размер на
законната лихва с 9,6 %, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Нещо повече, клаузата за договорната лихва противоречи и на ЗЗП, представлява
уговорка във вреда на лизингополучателя, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца
и тези на потребителя, по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Това е така, защото общият размер на
кредита, представляващ главница, е 3 500 лв., тъй като първоначалната вноска от 1 500 лв. е
платена към момента на сключването на договора, а договорената лихва върху главницата
възлиза на 3 514,22 лв. и я надхвърля. По този начин потребителят е натоварен с огромна
лихва, а лизингодателят би се обогатил за негова сметка с тази лихва.
Ето защо ответницата не дължи претендираната договорна лихва по лизингови вноски в
размер на 563,90 лв. и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът не споделя доводите на особения представител на ответницата за нищожност на
предвидената в т. 15.5 от общите условия към договора неустойка при прекратяването на
договора по вина на лизингополучателя в размер на три лизингови вноски.
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може
да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при
които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи
служебно за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните
за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о..
Ответницата е преустановила плащанията три месеца след сключването на договора за
лизинг и с поведението си е дала основание на ищеца да прекрати едностранно договора.
Тази неустойка има освен обезщетителна и наказателна /санкционна/ функция и цели да
обезщети вредите от прекратяването на договора, респ. да санкционира лизингополучателя
за това, че с виновното си неизпълнение на договорните задължения е станал причина за
прекратяване на договора.
В случая размерът на неустойката не е завишен и клаузата не противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. По начина, по който е договорена,
неустойката е предназначена да санкционира лизингополучателя за прекратяването на
договора по негова вина. Този иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Относно неустойката за забавените плащания:
Искът е основателен до размера от 2,15 лв., установен от експертизата и до този размер
следва да бъде уважен, като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 3,01 лв..
Неоснователни са доводите на особения представител, че разходите за платените данъчни
задължения за лизинговия автомобил не са доказани от ищеца. Видно от представения
списък на л. 42, на 18.10.2018 г. ищецът е начислил дължимия данък МПС за 2018 г. в
размер на 73,73 лв. и е уведомил за това ответницата, като след приспадане на сумата от
17,49 лв. по извършеното плащане на вноската от 22.11.2018 г. е останал дължим остатък в
размер на 56,24 лв., съгласно експертизата. Искът е основателен и следва да бъде уважен в
предявения размер.
Съдът не споделя доводите на ответницата за нищожност поради неравноправност на
клаузата за разходи за възстановяване на владението върху лизинговия автомобил. Съдът
счита, обаче, този иск за неоснователен като недоказан, тъй като ищецът не ангажира
доказателства, че процесният лизингов автомобил е бил репатриран от „****“ ЕООД.
Представеният договор между „****“ ЕООД и „****“ ЕООД и издадената фактура от
6
18.03.2019 г. не доказват, че именно това дружество е репатрирало автомобила. В приемо –
предавателния протокол изрично е посочено, че М.Х. е предала автомобила на *** –
служител и представител на „****“ на 14.03.2019 г. в деня на връчването на уведомлението
за прекратяване на договора за лизинг, но не и на представител на „****“ ЕООД. Следва да
се отбележи, че в това уведомление вече са били посочени като изискуеми разходи за
възстановяване на актива, преди и без изобщо да са били извършени.
Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен в предявения размер.
Относно разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на деловодните разноски в исковото и заповедното
производство. Представя списък по чл. 80 ГПК, в който са посочени разноски в общ размер
на 1 079,42 лв. за настоящото и 135,77 лв. за заповедното производство.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски както в исковото, така и в
заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете. Съгласно т. 12
на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение в частта ѝ относно разноските отпада.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да бъде осъдена ответницата да заплати
на ищеца 410,05 лв. за деловодните разноски в исковото производство, пропорционално на
уважената част от исковете, както и 51,58 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по
отношение на М. АС. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ***, общ. ***, че съществува
вземането на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от *** и ***, по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 99/27.04.2020 г. по ч.гр.д. № 322/2020 по описа на СмРС,
за сумите: 181,28 лв., представляваща неплатена главница по лизингови вноски с падежи
10.11.2018 – 14.03.2019 г.; 2,15 лв. неустойка за забавени плащания за периода 10.11.2018 –
14.03.2019 г.; 438,87 лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя; 56,24 лв. разходи за платен данък МПС за 2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.04.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, както следва: иска за главницата за
лизинговите вноски в частта за разликата над уважената част от 181,28 лв. до пълния
предявен размер от 186,43 лв.; иска за сумата от 563,90 лв. за договорна възнаградителна
лихва по лизингови вноски с падежи 10.11.2018 – 14.03.2019 г.; иска за неустойка за
забавени плащания в частта за разликата над уважената част от 2,15 лв. до пълния предявен
размер от 3,01 лв.; иска за разходи за възстановяване на лизинговия актив в размер на 540
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 ГПК М. АС. Х., ЕГН **********, с настоящ
адрес с. ***, общ. ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ****, представлявано от *** и ***, сумата от 410,05 лв. за деловодните
разноски в исковото производство, пропорционално на уважената част от исковете, а за
заповедното производство по ч.гр.д. № 322/2020 г. на СмРС сумата от 51,58 лв.,
пропорционално на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок от
връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ответницата чрез адв. ***.
7
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8