Р Е
Ш Е Н
И Е- 177
Гр.Горна
Оряховица – 18.06.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският
районен съд в публично заседание на 16.06.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като разгледа
докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 863/
Постъпила е жалба от П.И.Н.
против Наказателно постановление/НП/ № 19-0268-001650 от 15.10.2019 г. на
Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.Колев, с което за
извършено административно нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания на основание чл.
175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП -"Глоба" в размер на 3 000 (три хиляди) лева
и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. Със
същото НП на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени и две глоби в размер
от по 10 лева за нарушения по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП- неносене на СУМПС
и СРМПС. В жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно и
неправилно, като са нарушени процесуалните правила при издаването му. Моли се за отмяна на процесното НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява. Твърди, че не е извършил описаното в наказателното
постановление нарушение, като заявява, че е изпреварвал и е подал газ за
по-бързо прибиране в неговата пътна лента. Не отрича, че автомобилът е поднесъл, но това твърди, че не
е станало преднамерено. Поддържа искането съдът да отмени процесното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не заема
становище.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 06.10.2019 година жалбоподателят
Н. се придвижвал с лек автомобил „БМВ 528И” с рег.№ *****, като го управлявал в
гр.Горна Оряховица-ул.”В.Грънчаров”. При навлизане в кръстовище с
ул.”Г.Измирлиев-посока ул.”Цар Освободител”/в района на Районен
съд-Г.Оряховица/ ускорил и с това
форсирал двигателя на автомобила. Същият бил забелязан от свидетелите Р.Й.
и А.К./СЗ 14.01.2020г.-л.22-23/, в момент когато задната част на автомобила занася
и навлиза в лентата за насрещно движение. Свидетелят Й. в присъствието на св.К.
съставил Акт серия № 1612/бланков номер
178927/ от 06.10.2019г. за установяване на административно нарушение/л.8/
против Н., за това, че като не използва пътя съгласно неговото
предназначение /за превоз на хора и товари/, а го използва, като занася задната
част на МПС и форсира двигателя, се сочи
да е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП. С
акта са констатирани и нарушения, изразяващи се в неносене на СУМПС и СРМПС от
водача, които били поискани от полицейските служители при извършената проверка.
Нарушителят е заявил, че няма възражение по акта, което обстоятелство е вписано
в подписания от Н. АУАН. Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното НП/л.7 от делото/.
И двамата свидетели, присъствали при установяване на нарушението/ Й. и К./ завиха, че са забелязали процесния автомобил в момент на занасяне/л.22-23/, като водачът успял със затруднение да овладее автомобила. Според свидетелите водачът е успял и да предотврати ПТП, тъй като в насрещното платно се придвижвал друг автомобил/л.22-23/-„От супермаркет Макс Марк по ул.”В.Грънчаров в посока центъра въпросният лек автомобил застигна друг автомобил, в завоя подаде газ, л.а. се занесе, навлезе в лентата за насрещно движение, където имаше друг автомобил и водача на БМВ едвам овладя автомобила…”. Свидетелят К. съобщава идентични обстоятелства-„При влизане в кръстовището подаде газ, предницата наляво се занесе, а задницата обратно….когато направи това занасяне имаше автомобил в насрещното платно”. И двамата свидетели посочват, че времето е било сухо, което кореспондира с изисканата справка относно метеорологичната обстановка в страната в деня и в посочения час на извършване на нарушението/л.40 от делото/. Единственото различие в показанията на двамата полицейски служители е обстоятелството дали Н. е предприел изпреварване. Според Й. водачът е предприел изпреварване в завой на кръстовището. Свидетелят К. не си спомня преди процесния автомобил да е имало друг. И двамата свидетели са категорични, че занасянето е осъществено умишлено. Й. уточнява-„ Водачът умишлено занесе автомобила, тъй като при нормално изпреварване няма как да се занесе. Водачът подаде газ, двигателят се изфорсира…”. Свидетелят К. посочва, че занасянето е единично, след форсиране на двигателя, както и че същият го е възприел като демонстрация/л.23/. Ето защо съдът приема за безспорно доказано обстоятелството, че полицейските служители са наблюдавали единично занасяне на автомобила, управляван от жалбоподателя и овладяването му, както и че двигателят е форсиран чрез подаването на газ. Това е действие е осъществено при настигането на друг автомобил и неговото подминаване чрез изпреварване се установява от показанията на единия от полицейските служители, които кореспондират с обясненията на жалбоподателя.
Служителите на полицията спрели за проверка автомобила, като установили, че същият бил управляван от жалбоподателя. И двамата полицаи сочат инцидентно занасяне на автомобила, което според тях се дължи на преднамерени действия от страна на водача, изразяващи се в рязко подаване на газ, както и навлизане в насрещна пътна лента, където в този момент се е предвижвал друг автомобил. Относно насрещно движещ се автомобил обяснения дава и жалбоподателя.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че не са налице безспорни доказателства за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно че занасянето на автомобила на жалбоподателя се е дължало на умишлено форсиране на двигателя и целенасочено отклоняване на автомобила.
Жалбоподателят Н. е имал качеството водач, тъй
като е управлявал МПС със съдържанието на понятието "управление",
прието от съдебната практика (вж. ППВС № 1 от
Безспорно платното за движение е
предназначено не за занасяне/завъртане/ на автомобила, което е било видно за
свидетелите очевидци /като външна проява/, а за обичайното придвижване на МПС,
осъществяващо се в съответна посока.
Ноторно известно е от гледна точка на
общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи,
че при определено боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ,
боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в
съчетание с посочените действия, които се осъществяват умишлено/, може да се
наблюдава именно съобщения ефект/занасяне/, при който се демонстрира
отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната или предна
част на колата и др.ефекти, известни в общожитейския смисъл като форсиране,
„въртене на гуми”, „слънца”, дрифт и прочие. Без съмнение този ефект следва да
се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, като без
значение е начина, по който е постигнат от водача в купето на автомобила.
В практиката на управление обаче, инцидентно
занасяне може да настъпи и при други обективни фактори. Съвсем обясним и
възможен е ефекта на занасяне при управление с по-висока скорост от пределната
за занасяне, при наличие на пътната настилка на пясък или чакъл, особено ако
автомобилът е със задно предаване.
Свидетелските показания относно умишлено
подаване на газ/форсиране/ кореспондират с обясненията на водача, но последният
посочва, че е целял не демонстративното
управление на МПС чрез занасяне, а че същото
е резултат от опита му да изпревари по- бързо. При посочените доказателства не
са оборени обясненията на жалбоподателя и не се доказва по безспорен начин, че
неговото управление е имало демонстративен характер- широко известен и
разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство”
при управление на МПС.
На следващо място: Видно от съдържанието на
НП, в обстоятелствена част са описани конкретните обстоятелства, при които е
извършено административното нарушение. Посочено е, че описаните действия са
осъществени при навлизане в самото кръстовище, както и че е осъществено
навлизане в лентата за насрещно движение със създадена опасност.
При преглед на така направеното описание
става ясно, че са упоменати конкретните обстоятелства, които индивидуализират
нарушението по начина, изискуем съгласно чл.57, ал.1 т. 5 от ЗАНН. Посочено е конкретното
място, на което е било осъществено занасянето на автомобила. Описано е също
така с какво са били „застрашени”/така, както е записано в НП/ останалите
участници в движението /по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП/ и кои са те. Това
има връзка с евентуална преценка за прилагането на чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, която санкционна норма изисква непосредствена
опасност за движението при нарушаване правилата за използване на пътното
платно. Тук може евентуално да се обсъжда и санкционната разпоредба на чл.179
ал.1 т.5 от ЗДвП /отново при описана непосредствена опасност за движението/ и
по принцип във връзка с правилата за предимство, като НП съдържа фактология
относно такива нарушения.
Тогава, при обоснованата несъставомерност по
чл.104б ЗДвП, за която бяха изложени мотиви по-горе, евентуалната деятелност на
водача би могла да се квалифицира по друг текст на ЗДвП.
С оглед посоченото в НП „форсиране” и
„занасяне”, което предполага един целен и демонстриран ефект, същото може да
бъде постигнато само умишлено при
определено боравене със системите на автомобила, което не се установи
пряко чрез свидетелските показания, липсват и индиции за това/няколко
занасяния, зигзагообразни движения на пътя и пр./. За евентуално обсъждане на
друго нарушение, в това число и непредпазливо са налични факти, изложени в НП. Тук
следва да се приеме доводът на защитата, че във всяко от най-новите решения на
Административен съд-В.Търново/ КНАХД № 10275/17г., № 10365/18г., № 10366/18г./,
обосновавайки съставомерността на описаните действия по чл.104б ЗДвП,
последните са действително демонстративни и безспорно предизвикани от водача,
за което се съди и по тяхната трайност и
повторяемост-описване на кръгове, продължително въртене, няколко еднотипни
занасяния в различни посоки и пр.
При
установеното положение не може да се изведе категоричен извод дали
наблюдаваното от полицейските служители занасяне на задницата на автомобила е
било резултат от неумелото управление на жалбоподателя или е било съзнателно
предизвикано от жалбоподателя в нарушение на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Ето защо съдът приема, че извършването на нарушение, санкционирано по реда на чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП не е
установено по несъмнен начин.
От друга
страна обаче, от доказателствата се установява, че при управление на автомобила
жалбоподателят е нарушил забраната по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е навлязъл
в лентата за насрещно движение. Това е допустимо само при изпреварване или
заобикаляне. Тъй като липсва фактология относно това каква е била и имало ли е
маркировка в процесния пътен участък, въпреки че с това деяние Н. е създал
опасност за останалите участници в движението, не следва да се приеме, че
същият е осъществил състава на нарушението по чл.179, ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП. От друга страна обаче може да се приложи санкционната разпоредба на
чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- нарушил е правилата за използване на пътното
платно и изискването да не навлиза в лентата за насрещно движение/чл.16 ал.1
т.1 ЗДвП/, освен при разрешено изпреварване, като в резултат на нарушението е
създадена непосредствена опасност за движението.
Нарушението
по чл.180, ал.1 т.1 е по-леко наказуемо от нарушението по чл.175а, ал.1, предл.3
от ЗДвП, за което Н. е наказан с обжалваното постановление. Фактите и
обстоятелствата, на които се основава изводът за извършеното по-леко нарушение
са включени в обстоятелствената част на постановлението. Поради това съдът
приема, че е налице предвиденото в чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК основание за изменение
на постановлението чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо административно
нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на
административното обвинение.
Предвид изложеното съдът следва да измени
обжалваното наказателно постановление, като отмени наложеното на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл.175а, ал.1,
предл.3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.104б, т.2 от същия закон и
му наложи за описаното в наказателното постановление деяние административно наказание глоба в размер на
150 лв. на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от същия закон. Така определеното наказание
напълно съответства на профила на жалбоподателя като системен нарушител на
правилата по ЗДвП, което е видно от справката за извършени нарушения, приложена
на л.11 от делото.
В
останалата част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
19-0268-001650/15.10.2019г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в Районно управление-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, КАТО ОТМЕНЯ наложеното административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание
чл.175а, ал.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на разпоредбата на чл.104б, т.2 от същия закон и НАЛАГА на П.И.Н. за описаното в наказателното постановление
деяние административно наказание глоба
в размер на 150 лв. (сто и петдесет
лева) на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл.16,
ал.1, т.1 от същия закон.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата му част, с която:
-на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени и две глоби в размер от по 10 лева за нарушения по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП- неносене на СУМПС и СРМПС, като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в
14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………..………