Решение по дело №306/2019 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 30.05.2019 г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                  ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 306 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 17 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Производството пред РС-Елин Пелин е било образувано въз основа на молба от М.Ц.В. *** против Р.Я.В., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че ответникът е съпруг на молителката от 16.12.1996 год. На 31.01.2019 год. около 20,30 ч. в дома на страните в с. Л. съпругът й безпричинно започнал да я удря с юмруци по главата, след което взел едно дърво и започнал да я удря по гърба, като през цялото време я обиждал: „ти си долен човек, курва, боклук, тъпанарка“ и др. До сутринта не й позволил да заспи, дърпал я, бутал я, крещял и обиждал. Молителката била трудно подвижна, с бастун и освидетелствана от ТЕЛК. На 02.02.2019 год., докато съпругът й бил на двора, успяла да се обади по телефона на сина си К.В.,***, като му разказала всичко. Същият дошъл в селото и се срещнал с другия им син Л. В., който живеел в съседната къща, за да решат какво да правят. Поискали да се видят с майка си, но ответникът се опитал да ги изгони, продължил да обижда и заплашва, както и да блъска молителката. К.се обадил в полицията и бил съставен протокол за полицейско предупреждение. В продължение на повече от 10 години ответникът не позволявал на молителката да излиза от дома им, като гони и синовете си, заключва портата и не позволява на молителката да контактува с никого. През целия им съвместен живот била подложена на психически и физически тормоз. Счита, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето й, поради което моли съдът да издаде заповед за защита, като постанови извършителят да бъде задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие; да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, както и да му бъде наложена забрана да приближава жилището, находящо се в с. Л. на разстояние по-малко от 100 метра, както и да приближава пострадалата на разстояние по-малко от 100 метра, с изключение на съдебни и полицейски сгради.

Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на действителното фактическо положение.

С решение № 45/19.03.2019 год. по гр.д. № 129/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу молителката, същият е отстранен от съвместно обитаваното жилище в с. Л. за срок от 12 месеца, наложена му е забрана да приближава жилището на разстояние по-малко от 200 метра, както и да приближава пострадалата на разстояние по-малко от 200 метра, с изключение на съдебни и полицейски сгради, за срок от 12 месеца. На ответника е наложена и глоба в размер на 400 лв.

Решението е обжалвано от ответника като неправилно, с искане за отмяната му и за отхвърляне на молбата за съдебна защита. Оспорва твърденията в молбата за извършени актове на домашно насилие.

Въззиваемата оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН М.В. възпроизвежда посочените по-горе обстоятелства във връзка с твърдяното домашно насилие, изразяващо се в отправяне на заплахи, физически и психически тормоз.

С протокол за предупреждение от 02.02.2018 год. на РУ-Елин Пелин ответникът е предупреден да не упражнява психически и физически тормоз по отношение на М.В., на основание чл. 65 от ЗМВР. С протокол от 07.02.2019 год. ответникът е предупреден да спазва издадената от РС-Елин Пелин заповед за незабавна защита № 2/05.02.2019 год.

Според показанията на свидетеля К.В. на 02.02.2019 год. сутринта по телефона се обадила майка му, като плачела по телефона и го помолила да я изведе от къщата в с. Л., тъй като ответникът постоянно я обиждал и заплашвал и се страхува за живота си. В имота отишъл брата на свидетеля, който живеел в съседна къща и споделил, че майка им е много уплашена и малтретирана. Когато свидетелят също пристигнал в имота баща им, последният започнал да ги гони, крещял и обиждал, което наложило да се обърнат към полицията за съдействие. Молителката споделила със синовете си, че ответникът я е бил с дърво за горене и е отправял обидни думи. От 10 години майка му е затворник в собствения си дом и няма връзка с външния свят, поради наложените от ответника забрани и тормоз. Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св. М. В. – съпруга на свидетеля В..

Свидетелката Мишева – съседка, твърди, че пред нея М. не се е оплаквала от съпруга си. Виждала е молителката да излиза от къщи само заедно със съпруга си. Не знае за конфликти в семейството. Същото заявява и свидетелят Зочинов.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 ЗЗДН. Молбата е депозирана в рамките на установения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен срок, което обуславя и извод за процесуалната допустимост на същата.   

 Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните съображения: 

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. 

 

 

 

 Анализът на  представените по делото доказателствата налага извода, че на посочените в декларацията дати са налице извършени актове на упражнено насилие от страна на ответника спрямо молителката. 

    Извършените актове на домашно насилие се установяват дори и единствено и само от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.  

 

 

 

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН същата съставлява достатъчно доказателство за основателност на молбата за защита. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за оборване на твърденията на молителката за осъщественото над нея насилие на датите посочени в молбата и в декларацията, което не бе сторено от ответника - по делото не са представени доказателства, които да опровергаят доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Напротив, от показанията на свидетелите В. се потвърждава изнесената в декларацията фактическа обстановка. Изложените в декларацията обстоятелства не са оборени от нито едно от събраните по делото доказателства /св. Мишева и Зочинов не са присъствали на твърдяните актове на насилие и нямат непосредствени впечатления от личните отношения между страните/.     

 

 

 

При така изложеното съдът намира молбата на М.В. за напълно основателна и доказана, подкрепена както с писмени, така и с гласни доказателства. Постановените от съда мерки за защита са предвидени в закона и са адекватни на проявените актове на домашно насилие.

            

 

 

 

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

    Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/19.03.2019 год. по гр.д. № 129/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                 2.