№ 9939
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110146312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
По отношение обективираното в писмения отговор оспорване на представителната
власт на пълномощника на ищеца следва да се има предвид, че пълномощникът се
легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на
изискванията на чл.33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на
него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата.
В конкретния случай пълномощникът на ищцовото дружество – */- няма качеството
„търговски пълномощник“ по смисъла на чл.26 и сл. ТЗ, тъй като по делото няма
доказателства, че е поел задължение да представлява търговското дружество срещу
възнаграждение, което е характерен белег на института на „търговския пълномощник“.
Следователно същият е обикновен пълномощник на дружеството.
Следва да се има предвид още, че пълномощник, който не е в кръга на лицата по
чл.32 ГПК, но има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни
действия и представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови
имуществени и други интереси, може да упълномощи адвокат за извършване на
процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл.32 ГПК при наличие на някоя от
предпоставките на чл.43 ЗЗД: 1/ ако пълномощникът е изрично овластен да
преупълномощава трети лица и 2/ когато преупълномощаването е необходимо за запазване
интересите на упълномощителя /в този смисъл е решение №44/18.06.2020 по т.д. №
962/2019 г., II т.о. на ВКС/. В настоящия случай пълномощникът Крум Петков разполага със
съответната представителна власт, тъй като има право да преупълномощава трети лица.
На последно място, следва да се отбележи, че извършените от пълномощника
процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие
само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата
страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за
отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения
1
между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се
преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това
за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на
положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на
извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се
счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по
чл.33 ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД това лице може както да се позове на това, че
действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили
действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна
власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на
извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на
представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този
начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В
този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на
ОСГТК е посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници. Даденото тълкуване се отнася до действието на
договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но даденото с него
разрешение е принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в
приложното поле на чл.42, ал.2 ЗЗД, какъвто е и този за липса на представителна власт в
исковото производство /в този смисъл са решение № 296/05.04.2017 г. по гр.д.№ 1776/2016
г., IV г.о. на ВКС и определение № 557/03.07.2019 г. по гр.д.№ 1775/2019 г., III г.о. на ВКС/.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими
следва да бъдат приети и приложени към делото. Заявеното в писмения отговор оспорване
на представената с исковата молба фактура № **********/31.12.2017 г., не е основание за
откриване на производство по реда на чл.193 ГПК. Това е така, тъй като фактурата е частен
свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава, поради което съответствието на материализираното в нея изявление с
обективната действителност, не може да се оборва по реда на чл.193 ГПК. Частният
документ, ако е подписан, има само формална доказателствена сила, поради което не е
необходимо да се открива производство по чл.193 ГПК, за да се установи несъответствие с
обективната действителност, а всяка от страните може да доказва с всички доказателствени
средства твърденията си, според правилата за разпределение на доказателствената тежест по
чл.154 ГПК. Ето защо, съдът не намира за необходимо да задължава ищеца да заяви дали ще
се ползва от оспорения документ.
Обективираното в исковата молба искане по чл.192 ГПК е допустимо и относимо, но
2
не отговаря на изискванията на посочената правна норма, тъй като не е придружено с
нарочна молба, каквато се изисква съгласно чл.192, ал.2 ГПК, като искането в Раздел V, т.1.1
не е и конкретизирано – липсва период. Едва след изпълнение на горните изисквания, съдът
ще се произнесе по това доказателствено искане, след привеждането му в съответствие с
гореизложеното.
С оглед обективираното в Раздел V от отговора на исковата молба доказателствено
искане, на ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни дали оспорва датата, на която
дружеството "*" ООД е отстранено от пазара на електроенергия.
Представените към писмения отговор документи съдът намира за относими и
допустими към предмета на спора, поради което следва да бъдат приети и приложени към
делото.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорена заповед за изпълнение
издадена по ч.гр.дело № 8996/2021 г. по описа на СРС, поради което следва да се приложи
към настоящето дело.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на
предявените искове, поради липса на надлежно учредена представителна власт на
пълномощника.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба и писмения отговор
документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 8996/2021 г. по описа на СРС към настоящето дело за
послужване.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението следва да
приведе обективираното в раздел V, т.1 доказателствено искане в съответствие с
разпоредбата на чл.192 ГПК, като представи молби за всяко трето лице /с преписи и за
делото/ и посочи периода относно исканите в т.1.1 от същия раздел данни.
НАПОМНЯ на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания,
доказателственото искане ще бъде отхвърлено.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението следва да
подаде молба по делото /с препис за ответника/, в която да уточни дали оспорва датата, на
която дружеството "*" ООД е отстранено от пазара на електроенергия.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.02.2022 г. от 10:40 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищцата и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „*/“ ЕООД против „*-“ ЕАД, с
която са предявени обективно съединени искове за установяване на вземания за главница и
3
лихва, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 8996/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на постановление за възлагане
№ 260 000 от 06.01.2021 г., постановено по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на СГС, влязло в
законна сила на 29.01.2021 г. , на ищцовото дружество са възложени вземанията на „*“ ООД
/в несъстоятелност/, ЕИК *********, произтичащи от доставка на електрическа енергия,
продадени от синдика на дружеството на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване,
допуснат с определение от 02.12.2020 г., постановено по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на
СГС. Поддържа се още, че на 16.03.2017 г. между „*“ ООД /в несъстоятелност/ и ответното
дружество „*-“ ЕАД бил сключен комбиниран договор да продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, съгласно
който „*“ ООД продава на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер
на 77,00 лева за МВт/час и предоставя услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за
своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му. Сочи се още, че „*“ ООД
предоставя на ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвя
прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника, като
съгласно предвиденото в договора, клиентът – настоящ ответник става член на
балансиращата група, на която координатор е търговецът. Твърди се още, че за закупените и
доставени количества електрическа енергия до обектите на ответника, последния дължи на
търговеца договореното в договора възнаграждение, посочено в съответната фактура за
стойността на доставената електрическа енергия за периода от първото до последното число
на всеки месец, в който е извършена доставката, изпратена на клиента и изчислена на база
количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване.
Сочи се, че цената по договор не включва допълнително начисляваните акциз, данък
добавена стойност, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос
и други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото
законодателство или актове на държавни органи. Тези дължими суми, съгласно договора, се
начисляват отделно във фактурата, която продавача издава на купувача. Твърди се, че в
изпълнение на гореописания договор, „*“ ООД е продавало и доставяло електрическа
енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване, като за месеците ноември и декември
2017 г. е доставило на ответника договореното количество ел.енергия, което е измерено
съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и е надлежно фактурирано
по реда, предвиден в договора. За доставената и консумирана от ответното дружество
електрическа енергия за периода от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г., измерено съгласно
средствата за измерване в точките на присъединяване, е издадена фактура №
10000127565/31.12.2017 г. на стойност 1067,12 лева, включваща изравнителна сметка за
цитирания период, като освен стойността на доставената ел.енергия са включени и
допълнителни такси и услуги, в т.ч. акциз, ДДС, такса „Задължение към обществото“.
Съгласно предвиденото в договора, плащането се извършва в срок до 14-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, като изискуемостта настъпва автоматично – с изтичане на
срока за плащане. Тъй като горепосоченото задължение не било заплатено в предвидения в
4
договора срок, ищецът поддържа, че ответникът дължи и мораторна лихва в размер на
307,55 лева, за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда. За процесния вземания било подадено заявление, въз основа на което в СРС било
образувано ч.гр.д.№ 8996/2021 г. и издадена заповед. Тъй като последната била оспорена от
длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящите установителни искове. Претендира и заплащане на законна лихва върху
главницата, както и направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Изразява се становище за недопустимост с
доводи, че исковата молба е подписана от лице без представителна власт. В тази насока се
излагат доводи, че лицето упълномощило адв.Р.М. - */- не е разполагал с пълномощно за
водене на съдебен процес, каквото се изисква съгласно чл.26, ал.2 ТЗ, поради което е
упълномощил адв.М. с повече права, отколкото сам притежава. Отделно от предходното се
поддържа становище, че търговски пълномощник, снабден с изрично пълномощно по чл.26,
ал.2 ТЗ може да бъде лице, което притежава качеството адвокат или юрисконсулт. По
същество на спора се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Не се оспорва твърдението на ищеца за сключен на 16.03.2017 г. комбиниран
договор между „*-“ ЕАД и „*“ ООД за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Оспорва се обаче твърдението на
ищеца, че с постановление за възлагане от 06.01.2021 г. му е било възложено
претендираното в исковата молба вземане по фактура № **********/31.12.2017 г. Сочи се,
че цитираното постановление не съдържа никакви индивидуализиращи белези на
възложеното вземане, като съгласно приложението вземането възлиза на 1025,06 лева, а
горепосочената фактура касае вземане в размер на 1067,12 лева. Оспорва се наличието на
задължение на ответника към „*“ ООД по горепосочения договор. В тази насока се излага,
че „*“ ООД е отстранен от пазара на електроенергия, считано от 0:00 часа на 02.12.2017 г.,
поради което не е бил в състояние да предлага и продава ел.енергия през м.декември 2017 г.
Твърди се, че „*“ ООД не изпращал на „*-“ ЕАД приложената към исковата молба фактура,
като се оспорва и твърдението на ищеца, че фактурата отразява вярно потреблението на
ответника през процесния период. Сочи се още, че за м.ноември 2017 г. ответникът е
заплатил на „*“ ООД сумата от 8116,94 лева за консумирана ел.енергия през този месец по
фактура № **********/30.11.2017 г. чрез ЧСИ Якимов. Ето защо, дори хипотетично да се
приеме, че представената от ищеца фактура касае само датата 01.12.2017 г., то за този един
ден ответното дружество не би могло да генерира потребление приблизително равно на 1/8
от месечното си потребление за целия предходен месец. Оспорва се и претенцията за
мораторна лихва, дължима от посочената в исковата молба падежна дата. В случай, че се
приеме за доказано съществуването на процесното вземане, ответникът прави възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД с доводи, че претендираното
вземане произтича от договор с периодични плащания. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендират се
направените по производството разноски.
5
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.288 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да проведе пълно и главно доказване на
следните правопораждащи факти: възникнало валидно облигационно правоотношение
между „*“ ООД /в несъстоятелност/ и ответното дружество „*-“ ЕАД по силата на което е
доставена ел.енергия и услуги през исковия период; стойността й през исковия период,
възлизаща на процесната сума, придобиване на процесното вземане по силата на
постановление за възлагане.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
ОБЯВЯВА за безспорно е ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „*“ ООД
/в несъстоятелност/ и ответното дружество „*-“ ЕАД са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на договор за комбинирани услуги от 16.03.2017 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6